Какво имаше в салама по времето на соца?
През 80-те години колбасарската промишленост у нас достигнала своя разцвет. Необходимостта от нови артикули, които да задоволят повишеното ползване, била към този момент налице. Месокомбинатите на „ Родопа ” в цялата страна почнали да мислят нови разновидности, с цел да разнообразят добре познатите „ Камчия ”, „ Телешки ”, „ Хамбургски ”, луканка, шунка и кренвирши.
Един от новите артикули, които държавното дружество „ Родопа ” пуснало на пазара, бил „ Болярски колбас ”. Той се произвеждал в София, Ловеч, Пловдив, Русе и Шумен, само че станал много известен във Велико Търново поради името си.
Става въпрос за краткотраен салам, който издържал до четири дни в ледник. Причина за това била неналичието на каквито и да било консерванти в състава.
Изненадващо за мнозина през днешния ден, колбасът се приготвял от напълно естествени съставки. Оригиналната рецепта включвала едносортно свинско месо, сланина, готварска сол, червен пипер, кимион, кориандър и канела.
И за всичко това потребителите по това време заплащали едвам 3 лева и 20 стотинки за кг. Намирали се и такива клиенти, които смятали продукта за много безценен, поради че е краткотраен салам, написа Изумително ком.
Трудно е да повярваме, че колбас от чисто месо би коствал толкоз. Твърде евентуално е в него да са били вложени пилешки кожи, смачкани кости, картофено нишесте, емулгатори, стабилизатори, консерванти, вода и други добавки.
Освен „ Болярския колбас ” месокомбинатите в страната почнали да измислят разнообразни разновидности на към този момент познатите салами. По този метод обособили цялостен раздел, наричайки колбасите в него „ структурни ”. Това били колбаси, чиято разрезна повърхнина имала мозаечен тип.
Новото в тях било, че дружно с влагането на първокачествени съществени първични материали се прибавяли спомагателни съставки като свински езици, телешко месо на едри части, сърца, мариновани гъби и чушки. Трайността на всички артикули от серията била 4 дни.
Сред „ структурните ” салами имало и един, който вместо до 4 дни издържал единствено две денонощия. Хората следели за периода на валидност, тъй като обичали да го похапват.
Става въпрос за салама „ Кричим ”. Днес той е по-популярен като „ Мортадела ”.
По това време се изработвал от 90 % съществена месна маса, към която се прибавяли 10 на 100 камби или капия. Подправките, които се слагали, били бял пипер, кардамон и люти чушки. Цената му била 3 лева за кг и се харчел на всички места в страната.
Един от новите артикули, които държавното дружество „ Родопа ” пуснало на пазара, бил „ Болярски колбас ”. Той се произвеждал в София, Ловеч, Пловдив, Русе и Шумен, само че станал много известен във Велико Търново поради името си.
Става въпрос за краткотраен салам, който издържал до четири дни в ледник. Причина за това била неналичието на каквито и да било консерванти в състава.
Изненадващо за мнозина през днешния ден, колбасът се приготвял от напълно естествени съставки. Оригиналната рецепта включвала едносортно свинско месо, сланина, готварска сол, червен пипер, кимион, кориандър и канела.
И за всичко това потребителите по това време заплащали едвам 3 лева и 20 стотинки за кг. Намирали се и такива клиенти, които смятали продукта за много безценен, поради че е краткотраен салам, написа Изумително ком.
Трудно е да повярваме, че колбас от чисто месо би коствал толкоз. Твърде евентуално е в него да са били вложени пилешки кожи, смачкани кости, картофено нишесте, емулгатори, стабилизатори, консерванти, вода и други добавки.
Освен „ Болярския колбас ” месокомбинатите в страната почнали да измислят разнообразни разновидности на към този момент познатите салами. По този метод обособили цялостен раздел, наричайки колбасите в него „ структурни ”. Това били колбаси, чиято разрезна повърхнина имала мозаечен тип.
Новото в тях било, че дружно с влагането на първокачествени съществени първични материали се прибавяли спомагателни съставки като свински езици, телешко месо на едри части, сърца, мариновани гъби и чушки. Трайността на всички артикули от серията била 4 дни.
Сред „ структурните ” салами имало и един, който вместо до 4 дни издържал единствено две денонощия. Хората следели за периода на валидност, тъй като обичали да го похапват.
Става въпрос за салама „ Кричим ”. Днес той е по-популярен като „ Мортадела ”.
По това време се изработвал от 90 % съществена месна маса, към която се прибавяли 10 на 100 камби или капия. Подправките, които се слагали, били бял пипер, кардамон и люти чушки. Цената му била 3 лева за кг и се харчел на всички места в страната.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ