Първият очевидец на трагедията на Струма: Спрях баща, който искаше да се хвърли в пламъците
Първият човек, помагал на оживелите след злополуката на автомагистрала " Струма ", е Валентин Георгиев от Сандански. Младият мъж, който е водач в куриерска компания, описа за претърпяното пред Нова телевизия.
Георгиев дошъл зад горящия рейс още преди полицията и пожарната да стигнат до мястото на злополуката.
" В първия миг взех решение, че гори гората. Як огън. После видях, че не е гората. Mоят камион беше на към стотина метра от горящия рейс. Аз бях пръв и след към 5-10 минути пристигнаха други коли и ТИР-ове. Когато слязох, чух писъците. Хората в профил, оживелите, пищяха и плачеха . Лицата им бяха в кръв, черни ", спомня си Валентин Георгиев.
Той се втурва да помога на потърпевшите.
" Двете девойки бяха на към 20-ина години. Едното беше по-сериозно потърпевшо. Едно от момчетата носеше момичето на ръце, само че я изпусна, защото и той имаше контузия на крайници, куцаше. Аз я реалокирах в края на автомагистралата. Мисля, че й бяха счупени краката. Беше без чорапи, боса ", прибавя Валентин.
Младият мъж спрял един от потърпевшите, които желал да се върне в горящия рейс.
" Единият от мъжете крещеше " Сине, сине " - очевидно синът му беше в рейса. Даже потегли да влиза, само че аз го стопирах . От рейса се чуваше единствено по какъв начин се чупят прозорците от самата температура и по какъв начин гори ", сподели още Георгиев.
По думите му, всички други водачи са стояли вътре в колите си.
Илия Николов пък е строителен служащ и укрепва свлачище на автомагистралата. Минути преди злополуката е бил в караваната.
" Бяхме сънени и видяхме, че рейсът гори. Имаше доста викове ", споделя той.
След първичния потрес Николов взел прожектор и почнал да контролира придвижването.
" Имах една батерийка, която беше в мен. Колкото можах - съумях ", прибавя Николов. Допълва, че преди да види рейса в пламъци, чул нещо да гърми.
Георгиев дошъл зад горящия рейс още преди полицията и пожарната да стигнат до мястото на злополуката.
" В първия миг взех решение, че гори гората. Як огън. После видях, че не е гората. Mоят камион беше на към стотина метра от горящия рейс. Аз бях пръв и след към 5-10 минути пристигнаха други коли и ТИР-ове. Когато слязох, чух писъците. Хората в профил, оживелите, пищяха и плачеха . Лицата им бяха в кръв, черни ", спомня си Валентин Георгиев.
Той се втурва да помога на потърпевшите.
" Двете девойки бяха на към 20-ина години. Едното беше по-сериозно потърпевшо. Едно от момчетата носеше момичето на ръце, само че я изпусна, защото и той имаше контузия на крайници, куцаше. Аз я реалокирах в края на автомагистралата. Мисля, че й бяха счупени краката. Беше без чорапи, боса ", прибавя Валентин.
Младият мъж спрял един от потърпевшите, които желал да се върне в горящия рейс.
" Единият от мъжете крещеше " Сине, сине " - очевидно синът му беше в рейса. Даже потегли да влиза, само че аз го стопирах . От рейса се чуваше единствено по какъв начин се чупят прозорците от самата температура и по какъв начин гори ", сподели още Георгиев.
По думите му, всички други водачи са стояли вътре в колите си.
Илия Николов пък е строителен служащ и укрепва свлачище на автомагистралата. Минути преди злополуката е бил в караваната.
" Бяхме сънени и видяхме, че рейсът гори. Имаше доста викове ", споделя той.
След първичния потрес Николов взел прожектор и почнал да контролира придвижването.
" Имах една батерийка, която беше в мен. Колкото можах - съумях ", прибавя Николов. Допълва, че преди да види рейса в пламъци, чул нещо да гърми.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ