Как Европа „заразява“ Русия с дуелите
Първите руснаци, станали очевидци на европейските дуели, единствено се подиграват с тях, макар че и Русия си има традиция да взема решение разногласията посредством сходни конфликти.
С времето дуелът навлиза устойчиво в живота на съветските дворяни. Но по какъв начин се появява той в Русия?
За съветския дворянин от XIX в. достойнството е над всичко. Всяко огорчение мигновено води до двубой. В епохата на Александър Пушкин дуелите са толкоз чести, че държавното управление стартира да се опасява дали ще останат задоволително млади дворяни. Отчаяните дуелисти не се стопират даже от опасността да бъдат пратени на изгнание в Сибир. Колкото и да е необичайно, това не постоянно е по този начин. Дуелът в Русия се появява по предложение на европейците на съветска работа – през XVIII век. Местните поданици гледат първите „битки на честта“ с учудване и даже с пренебрежение.
„Поле“, съветско „поле“
Майстори: Джеронимо Муто, Стефано Сциоли, последната четвърт на XVII векМузеи на Московския Кремъл
Епохата на разцвета на европейските дуели идва през XVI-XVII век. В същото време в Московското царство дуелите се възприемат като дивотия. Французинът Жак Маржере, който служи при Борис Годунов, отбелязва: „Сред руснаците въобще няма дуелисти – преди всичко, тъй като те вървят постоянно невъоръжени, като се изключи военно време или когато пътуват; и на второ, тъй като хората, оскърбени от думи или нещо друго, се обръщат към съда, който дефинира наказване за виновника“. Според Маржере този ред се изяснява със строгостта на закона: руснаците не вземат решение разногласията си сами посредством дуели, тъй като руснаците не си присвояват „властта на правораздаването, което само има право да се разправя и да преследва престъпленията“.
Този ред се резервира в Русия през целия XVII век, до момента в който европейците с в разгара на саморазправата с шпаги. Дипломатът Пьотр Толстой, който през 1697 година отпътува за Европа, с цел да учи морско дело, става очевидец на дуели сред полски дворяни и е шокиран. „Поляците наподобяват на скотове…, не могат да решат нито едно държавно дело без пердах и без кавги и по тази причина за всички каузи излизат на полето, за да… се бият без мисъл и да гинат“, написа Толстой, не без доза пренебрежение.
Нима Толстой не схваща, че при дуелите става въпрос за чест? Без подозрение го схваща – за това приказва фактът, че Толстой използва думата „поле“. Именно по този начин в Рус назовават правосъдния спор, който се афишира, в случай че ищецът и ответникът не съумеят да реализират единодушие, а очевидци, които да потвърдят кой е прави и кой е крив, няма.
Меч. Холандия, Амстердам, края на XVII векМузеи на Московския Кремъл
Традицията на „полето“ измежду руснаците е доста антична – още през X в. арабският историк Шамсудин ал-Мукадаси написа: „Когато царят взема решение спор сред двама тъжители и те са недоволни от неговото решение, той им споделя: разберете се с мечовете си – който е по-остър, негова е и победата“. И в действителност, руснаците избират да вземат решение комплицираните разногласия между тях „на полето“ – за правосъдното съгласие се заплаща такса, а да се бият могат и сами или пък, в случай че сред противниците има явно неравноправие, да се изправят един против различен с наемни бойци. Наемниците могат да бъдат остарели хора, инвалиди, малолетни дами или свещеници. Но в случай че конфликтът е сред две дами, наемниците са неразрешени.
Фалк против Грелс
Руското „поле“ е един от разновидностите на тестването „Божия съд“. Докато в Европа, обаче, дуелите се водят с огън и вода, в Рус считат, че Бог ще е на страната на правото в правосъдния спор. Пикът на „полетата“ идва през XVI в., когато в Москва даже се обособява особено място за конфликтите – сред днешните Лубянка и Стария площад. Но през XVII в. „полето“ стартира да изчезва – новият набор от съветски закони, Съборният кодекс от 1649 година, въобще не загатва тази опция за решение на правосъдни разногласия. В същото време, първият двубой в Русия, за който има непокътнати сведения, се състои даже по-рано от приемането на Съборния код, а точно през 1637 година – и това е пердах сред двама чужденци.
Свободни източници
Причината за първия прочут в Москва двубой, както оповестява откривателят Александър Савинов, са паричен дълг и пиене. На 6 юни 1637 година в двор в Палашевска слобода, където живее немецът на съветска работа сержант Петър Фалк, идва различен немски сержант – Томас Грелс, с цел да си желае дълга от две рубли за заложената му карабина. Грелс е пийнал и удря Фалк с дръжката на шпагата си по главата – съгласно европейските обичаи от това време, този удар (макар и по ръката) значи предизвикателство на двубой.
Както свидетелства дамата на Фалк, Анна, те стартират „да се псуват и да викат и излизат от вратата“. Свидетели на битката няма, само че мъртвият Грелс е открит по-късно в локва кръв.
Според тогавашните закони гибелта при двубой се приравнява на ликвидиране. Следствието получава самопризнания посредством разпити – само че Фалк твърдо държи на своето: Грелс самичък „се е затичал“ и се е „нанизал“ на острието на шпагата му. Разследването продължава съвсем три години и, въпреки че директната виновност на Фалк по този начин и не е потвърдена, той въпреки всичко умира в пандиза.
През втората половина на XVII в. дуелите сред чужденци на съветска работа стартират от ден на ден да зачестяват. През 1665 година се състои двубой сред немския капитан Христофор Улман и шотландския капитан Смит. Причината е паричен дълг за вино. Улман, който се пробва да показа дуела като самоотбрана, твърди, че Смит „се е нанизал“ на острието на шпагата му – само че не може да отбрани тезата си. На страната на починалия Смит застава цялата шотландска общественост в Москва отпред с военачалник Патрик Гордън, който е може би най-влиятелният чужденец на съветска работа. Улман, който първоначално е наказан на гибел посредством обезглавяване, е оставен да живее – само че без крайници и лява ръка. На 30 май 1966 година самият военачалник Патрик Гордън се изправя на двубой против англичанина Монтгомъри. До кръв не се стига – противниците са разтървани от събралите се техни познати.
„Предразсъдъци, които не идват от предците“
Metropolitan Museum of Art/Свободни източници
А какво се случва с руснаците? Както свидетелства Маржере, самата същина на дуела им е непозната. „Руснаците не обичат да се хващат за думите: те елементарно подминават и се обръщат към всеки с „ти“. А преди беше още по-лесно… Но в този момент, когато измежду тях се появиха чужденци, руснаците отвикват от грубостта, която е бит от 20 или 30 години“, написа Маржере.
Отвикването от „грубостта“ и стремежът да се подражава на чужденците, насаден от Петър Велики, дават своите плодове: през 1702 година се състои един от първите съветски дуели. Поводът е, че на едно от събранията сержантът от Преображенския полк Иван Шчеотиев „блъска назад“ поручика от същия полк Семьон Измайлов. Последният му отвръща със същото, следва сдърпване и предизвикателство на двубой. И двамата противници остават живи, като получават единствено леки пострадвания. Но цар Петър, откакто схваща за дуела, изпада в гняв: той заповядва „и двамата да бъдат набити с тояги, с цел да не се повтори от други“. Освен това бойците са разжалвани. Случаят някак си е потулен и двамата офицери остават в строя, откакто известно време служат като защита.
За разлика от доста други европейски порядки, дуелните конфликти, съгласно цар Петър, не трябва да се популяризират в Русия – животът на военния принадлежи на първо място на родината му. През 1715 година в своята „Военна статия“ Петър постановява: „Никое огорчение на достойнството на афектирания по никакъв метод не може да се омаловажи“. По-нататък царят заповядва всички дуелисти да бъдат наказвани. Между другото, суровостта на закона се компенсира с незадължителното му осъществяване – за действителни случаи на смъртно наказване поради двубой не са непокътнати сведения.
Патрик ГордънСвободни източници
Дуелите по европейски образец в Русия стартират да се организират едвам в късния XVIII в., когато измежду младите дворяни се появява модата да учат в Европа. Оттам съвременно става и понятието „чест“. И въпреки всичко мнението за дуелите остава нееднозначно: „предразсъдъци, които не идват от предците“, само че са признати или привнесени, чужди“ – по този начин разказва дуелите императрица Екатерина II, която, естествено, също не желае ръководещата класа да се самоунищожи поради тези конфликти. През 1787 година излиза „Манифест за дуелите“, съгласно който тези, които вземат участие в безкръвни конфликти (включително лекари и секунданти), се санкционират с санкция, а нарушителите (подбудителите на дуелите) – със изгнание в Сибир.
Впрочем, в края на XIX в.дуелът в Русия се трансформира в нещо напълно нормално – стартират публично да се издават дуелни кодекси. А кървавият двубой се трансформира в нещо като екзотично шоу със фенове и фотографи.
Повече за историята на дуелите в Русия можете да разберете от изложбата „Дуелът. От Божий съд до благородно престъпление“, която беше открита в Московския Кремъл на 13 май 2022 година. На изложбата са показани над 140 неповторими експоната, доста от които са изложени за първи път.
създател:
източник: bg.rbth.com
С времето дуелът навлиза устойчиво в живота на съветските дворяни. Но по какъв начин се появява той в Русия?
За съветския дворянин от XIX в. достойнството е над всичко. Всяко огорчение мигновено води до двубой. В епохата на Александър Пушкин дуелите са толкоз чести, че държавното управление стартира да се опасява дали ще останат задоволително млади дворяни. Отчаяните дуелисти не се стопират даже от опасността да бъдат пратени на изгнание в Сибир. Колкото и да е необичайно, това не постоянно е по този начин. Дуелът в Русия се появява по предложение на европейците на съветска работа – през XVIII век. Местните поданици гледат първите „битки на честта“ с учудване и даже с пренебрежение.
„Поле“, съветско „поле“
Майстори: Джеронимо Муто, Стефано Сциоли, последната четвърт на XVII векМузеи на Московския Кремъл
Епохата на разцвета на европейските дуели идва през XVI-XVII век. В същото време в Московското царство дуелите се възприемат като дивотия. Французинът Жак Маржере, който служи при Борис Годунов, отбелязва: „Сред руснаците въобще няма дуелисти – преди всичко, тъй като те вървят постоянно невъоръжени, като се изключи военно време или когато пътуват; и на второ, тъй като хората, оскърбени от думи или нещо друго, се обръщат към съда, който дефинира наказване за виновника“. Според Маржере този ред се изяснява със строгостта на закона: руснаците не вземат решение разногласията си сами посредством дуели, тъй като руснаците не си присвояват „властта на правораздаването, което само има право да се разправя и да преследва престъпленията“.
Този ред се резервира в Русия през целия XVII век, до момента в който европейците с в разгара на саморазправата с шпаги. Дипломатът Пьотр Толстой, който през 1697 година отпътува за Европа, с цел да учи морско дело, става очевидец на дуели сред полски дворяни и е шокиран. „Поляците наподобяват на скотове…, не могат да решат нито едно държавно дело без пердах и без кавги и по тази причина за всички каузи излизат на полето, за да… се бият без мисъл и да гинат“, написа Толстой, не без доза пренебрежение.
Нима Толстой не схваща, че при дуелите става въпрос за чест? Без подозрение го схваща – за това приказва фактът, че Толстой използва думата „поле“. Именно по този начин в Рус назовават правосъдния спор, който се афишира, в случай че ищецът и ответникът не съумеят да реализират единодушие, а очевидци, които да потвърдят кой е прави и кой е крив, няма.
Меч. Холандия, Амстердам, края на XVII векМузеи на Московския Кремъл
Традицията на „полето“ измежду руснаците е доста антична – още през X в. арабският историк Шамсудин ал-Мукадаси написа: „Когато царят взема решение спор сред двама тъжители и те са недоволни от неговото решение, той им споделя: разберете се с мечовете си – който е по-остър, негова е и победата“. И в действителност, руснаците избират да вземат решение комплицираните разногласия между тях „на полето“ – за правосъдното съгласие се заплаща такса, а да се бият могат и сами или пък, в случай че сред противниците има явно неравноправие, да се изправят един против различен с наемни бойци. Наемниците могат да бъдат остарели хора, инвалиди, малолетни дами или свещеници. Но в случай че конфликтът е сред две дами, наемниците са неразрешени.
Фалк против Грелс
Руското „поле“ е един от разновидностите на тестването „Божия съд“. Докато в Европа, обаче, дуелите се водят с огън и вода, в Рус считат, че Бог ще е на страната на правото в правосъдния спор. Пикът на „полетата“ идва през XVI в., когато в Москва даже се обособява особено място за конфликтите – сред днешните Лубянка и Стария площад. Но през XVII в. „полето“ стартира да изчезва – новият набор от съветски закони, Съборният кодекс от 1649 година, въобще не загатва тази опция за решение на правосъдни разногласия. В същото време, първият двубой в Русия, за който има непокътнати сведения, се състои даже по-рано от приемането на Съборния код, а точно през 1637 година – и това е пердах сред двама чужденци.
Свободни източници Причината за първия прочут в Москва двубой, както оповестява откривателят Александър Савинов, са паричен дълг и пиене. На 6 юни 1637 година в двор в Палашевска слобода, където живее немецът на съветска работа сержант Петър Фалк, идва различен немски сержант – Томас Грелс, с цел да си желае дълга от две рубли за заложената му карабина. Грелс е пийнал и удря Фалк с дръжката на шпагата си по главата – съгласно европейските обичаи от това време, този удар (макар и по ръката) значи предизвикателство на двубой.
Както свидетелства дамата на Фалк, Анна, те стартират „да се псуват и да викат и излизат от вратата“. Свидетели на битката няма, само че мъртвият Грелс е открит по-късно в локва кръв.
Според тогавашните закони гибелта при двубой се приравнява на ликвидиране. Следствието получава самопризнания посредством разпити – само че Фалк твърдо държи на своето: Грелс самичък „се е затичал“ и се е „нанизал“ на острието на шпагата му. Разследването продължава съвсем три години и, въпреки че директната виновност на Фалк по този начин и не е потвърдена, той въпреки всичко умира в пандиза.
През втората половина на XVII в. дуелите сред чужденци на съветска работа стартират от ден на ден да зачестяват. През 1665 година се състои двубой сред немския капитан Христофор Улман и шотландския капитан Смит. Причината е паричен дълг за вино. Улман, който се пробва да показа дуела като самоотбрана, твърди, че Смит „се е нанизал“ на острието на шпагата му – само че не може да отбрани тезата си. На страната на починалия Смит застава цялата шотландска общественост в Москва отпред с военачалник Патрик Гордън, който е може би най-влиятелният чужденец на съветска работа. Улман, който първоначално е наказан на гибел посредством обезглавяване, е оставен да живее – само че без крайници и лява ръка. На 30 май 1966 година самият военачалник Патрик Гордън се изправя на двубой против англичанина Монтгомъри. До кръв не се стига – противниците са разтървани от събралите се техни познати.
„Предразсъдъци, които не идват от предците“
Metropolitan Museum of Art/Свободни източници А какво се случва с руснаците? Както свидетелства Маржере, самата същина на дуела им е непозната. „Руснаците не обичат да се хващат за думите: те елементарно подминават и се обръщат към всеки с „ти“. А преди беше още по-лесно… Но в този момент, когато измежду тях се появиха чужденци, руснаците отвикват от грубостта, която е бит от 20 или 30 години“, написа Маржере.
Отвикването от „грубостта“ и стремежът да се подражава на чужденците, насаден от Петър Велики, дават своите плодове: през 1702 година се състои един от първите съветски дуели. Поводът е, че на едно от събранията сержантът от Преображенския полк Иван Шчеотиев „блъска назад“ поручика от същия полк Семьон Измайлов. Последният му отвръща със същото, следва сдърпване и предизвикателство на двубой. И двамата противници остават живи, като получават единствено леки пострадвания. Но цар Петър, откакто схваща за дуела, изпада в гняв: той заповядва „и двамата да бъдат набити с тояги, с цел да не се повтори от други“. Освен това бойците са разжалвани. Случаят някак си е потулен и двамата офицери остават в строя, откакто известно време служат като защита.
За разлика от доста други европейски порядки, дуелните конфликти, съгласно цар Петър, не трябва да се популяризират в Русия – животът на военния принадлежи на първо място на родината му. През 1715 година в своята „Военна статия“ Петър постановява: „Никое огорчение на достойнството на афектирания по никакъв метод не може да се омаловажи“. По-нататък царят заповядва всички дуелисти да бъдат наказвани. Между другото, суровостта на закона се компенсира с незадължителното му осъществяване – за действителни случаи на смъртно наказване поради двубой не са непокътнати сведения.
Патрик ГордънСвободни източници
Дуелите по европейски образец в Русия стартират да се организират едвам в късния XVIII в., когато измежду младите дворяни се появява модата да учат в Европа. Оттам съвременно става и понятието „чест“. И въпреки всичко мнението за дуелите остава нееднозначно: „предразсъдъци, които не идват от предците“, само че са признати или привнесени, чужди“ – по този начин разказва дуелите императрица Екатерина II, която, естествено, също не желае ръководещата класа да се самоунищожи поради тези конфликти. През 1787 година излиза „Манифест за дуелите“, съгласно който тези, които вземат участие в безкръвни конфликти (включително лекари и секунданти), се санкционират с санкция, а нарушителите (подбудителите на дуелите) – със изгнание в Сибир.
Впрочем, в края на XIX в.дуелът в Русия се трансформира в нещо напълно нормално – стартират публично да се издават дуелни кодекси. А кървавият двубой се трансформира в нещо като екзотично шоу със фенове и фотографи.
Повече за историята на дуелите в Русия можете да разберете от изложбата „Дуелът. От Божий съд до благородно престъпление“, която беше открита в Московския Кремъл на 13 май 2022 година. На изложбата са показани над 140 неповторими експоната, доста от които са изложени за първи път.
създател:
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ