Първичен инстинкт Мислите си, че първичният инстинкт на съвременния човек

Първичен инстинкт

Мислите си, че първичният инстинкт на актуалния човек е хранителният? Или половият? Грешите. Първичният инстинкт на индивида е да бъде прав. При това още от детството му. Защо е по този начин? Трудно е да се каже. Може би тъй като от ранно детство са ни учили на следното: “Трябва да имаш свое мнение ”, “Трябва да защитаваш гледната си точка ”, “Трябва да умееш да отстояваш себе си ” и така нататък Освен това да бъдеш прав – това е функционалност на нашия разсъдък. Той не може да действа по различен метод. Или той е прав, или го няма.

“Странно е организиран светът: макар че всички сме несъгласни един с различен всеки от нас постоянно е прав. ” ~ Логън СМИТ

Вероятно нашият блян да бъдем постоянно прави идва още от дълбока античност. И апропо съществуват голям брой прелестни способи да докажеш на самия себе си своята заможност. Можеш да учиш, да печелиш пари, да спортуваш, да твориш, да станеш прочут, страховит, желан пред останалите, почитан и така нататък Тоест можеш да постигнеш съответни, изцяло осезаеми резултати в живота си и да им се наслаждаваш. Но това изисква огромни старания.

Затова доста по-популярен е различен различен способ за поддържане на самолюбието, който ти оказва помощ да се убедиш, че не си несъвършен човек, че постоянно си прав. Всички хора прибягват до този способ. Накратко той може да бъде разказан по следния метод: “Искам постоянно да бъда прав. Каквото и да ми коства това ”.

Това е съществена нужда, която има доста нюанси. Тук ще опишем тези способи, благодарение на които хората тровят всекидневието, нервите, здравето, връзките и доста други неща в своя живот в устрема си да потвърдят своята справедливост.

Какво значи ДА СИ ПРАВ?

Нашето право е нашето Его, нашата Уникалност. Това е нашата най-важна (както ние смятаме), скъпа и дружно с това уязвима част. Ние пазиме Егото си по всички вероятни и невъзможни способи. Нашето право е в нашите убеждения, нашия светоглед, нашите картинки. Обичаме се, когато сме прави. Да бъдеш прав, значи да си най-хубавият от всички! Да бъдеш прав, значи, че СЪЩЕСТВУВАШ! Да се окажеш прав, значи да се окажеш в сигурност, да бъдеш победител. Този, който е прав, като че ли е по-висок, по-умен, като че ли владее обстановката. А когато си по-висок от другия, си заслужен за личното си почитание. Вече си нещо. 

“На нас не ни стига да сме прави, належащо ни е да потвърдим, че другите бъркат. ” ~ Уилям ХАЗЛИТ

Да се окаже, че грешиш – това е най-страшното нещо за нашето Его. Това е все едно да бъдеш смачкан, все едно да загубиш, все едно да умреш. Между другото, на някои хора в действителност им е по- елементарно да умрат, в сравнение с да одобряват, че бъркат.

Кога човек би желал да бъде прав?

1. Човек би желал да бъде прав в връзките си с другите хора. Особено със своите близки. Иска ви се хората да възприемат нещата по този начин, както ги възприемате вие. Искате хората да ви възприемат по този начин, както вие бихте желали да се визиите. И в случай че тези хора не схващат, че сте прави, вие се стремите по всякакъв начин да им го докажете, до момента в който те най-сетне не одобряват вашето мнение. И не се съгласят. Ако хората се инатят, ги пращате по дяволите или на друго място, а вие оставате самичък с правотата си. Например мъж и жена живеят като семейство, само че след това се развеждат. Какво се е случило? Просто всеки е предпочел своята справедливост и е останал с нея. Може да се усеща незадоволен, уединен, трагичен, афектиран, НО ТОЙ Е ПРАВ!

2. Човек желае да бъде прав във връзка с своите убеждения, възгледите си за живота. Тоест във всеки от нас е заложена потребността нашите упования да бъдат доказани, да се убедим, че мислите и догадките ни са били верни. При това, което е забавно, човек желае да се убеди, че е прав даже в най-лошите си упования! При това с маниакална упоритост. И той се убеждава (подозирах, че ще ме уволнят от работа, и в действителност ме уволниха!). Особено ни е прелестно, когато се убеждаваме, че оценките ни във връзка с съответни хора или условия са се оказали правилни. А ние безусловно се убеждаваме в това, тъй като Вселената е добра и ни дава това, което в действителност желаем. А в случай че нашето същинско предпочитание е да бъдем прави, за каквото и да става въпрос, то ще бъде задоволено! Например някаква добра, праведна жена счита, че брачният партньор й е безмилостен непрокопсаник. Това автоматизирано значи, че тя желае да се окаже права. Както се споделя, който търси – намира. И ето, след известно време тя се убеждава в правотата си, защото след известно време мъжът й в действителност стартира да й демонстрира рогата си. Друга жена счита, че всички мъже са негодници и изроди, а нея никой не може да я оцени. Това автоматизирано значи, че тя желае да се окаже права по този въпрос. Тя напълно скоро ще се убеди в това, защото от всички мъже тя ще избира точно негодниците и изродите (по-точно те може би няма да са нито положителни, нито неприятни, само че във връзка с нея ще проявят отрицателния си характер).

Още един образец. Някакъв мъж е уверен, че единствено той е интелигентен, а всички останали са простаци и никой не го схваща. И той автоматизирано желае да потвърди, че е прав. В скоро време неговото предпочитание ще бъде задоволено. Друг мъж счита, че “с каквото и да се захване в този живот, постоянно ще печели парите си с доста страдания и в никакъв случай няма да бъде добре материално ”. Разбира се, че той подсъзнателно желае да потвърди, че е прав. Дори да се бие с пестник в гърдите, че ще се радва, в случай че се окаже, че не е прав. И той ще направи всичко допустимо, с цел да си остане без пари. Но за сметка на това – прав!

3. Човек желае да бъде прав в постъпките си. Дори да е сторил какви ли не неточности в живота си, той в никакъв случай няма да признае, че това са били неточности. Нещо повече, той ще продължи да прави тези неточности. Ако престане да ги прави, значи да признае провалянето си, да признае, че не е бил прав – това просто няма да стане в никакъв случай!

Да бъдеш прав – това е скъпо наслаждение! Работата е там, че когато човек се окаже прав в догадките, убежденията и правилата си, той получава припадък на наслаждение, постоянно неумишлено. Това е удоволствието на детектива, намерил улики, доказващи виновността на нарушителя. Колко сладко е да кажеш:

• Виждаш ли? Нали ти споделях?!

• Предчувствах го това!

• Бях прав(а)!

• Ако тогава ме беше послушал(а)...

Когато дамата поучава мъжа си, който кара: “Карай по-спокойно, ще катастрофираме... ”, на нея в действителност не й би трябвало мъж, който да кара постепенно, като остаряла костенурка. Тъй като при положение на злополука тя не би могла тържествено да съобщи: “Виждаш ли, нали ти споделях! ”. Да се лиши от този сладостен момент – за нищо на света!

Когато дамата направлява детето си: “Стига си гледал телевизия, на следващия ден имаш контролно, ще ми донесеш някоя двойка!!! ”, повярвайте - на нея не й би трябвало дете, което на следващия ден може да получи отлична оценка. Защото в случай че на следващия ден то получи каквато и да е оценка, с изключение на двойка, всичките й поуки на тематика “Знанието е мощ ” ще рухнат като разяден дирек.

В каквото и да пожелаете да се убедите, Вселената постоянно ще ви се притече на помощ. И ще изпитате наслаждение, констатирайки най-важния факт в живота си: “Бях прав!!! ”

Да създадем ли извод? Той е доста елементарен:

За индивида правотата е по-скъпа от връзките, спокойствието, щастието, любовта, парите, нервите, здравето. Понякога правотата е по-скъпа от триумфа. Понякога е по-скъпа от живота. При това с течение на времето, като всеки скъп предмет, правотата става все по-скъпа.

Отначало за правотата си ще пожертвате положителните връзки с близкия човек. После за нея може би ще пожертвате въобще връзките си с този човек, т.е. може да се разделите, само че за сметка на това вие ще бъдете прави! Хората, които са хронично прави за всичко, по предписание са самотни, никой не ги схваща, никой не ги обича. Затова правотата стартира да ни коства нерви, спокоен сън, здраве, може би пари, работата. Е, в редки случаи правотата може да ни коства даже живота. Да умрем прави – какво по-благородно от това?

Обърнете внимание на самотните хора. Тоест на тези, чиито другари и родственици заради някакви аргументи са престанали да контактуват с тях и чиито сътрудници избират да поддържат връзка с тях колкото е допустимо по-малко. Това са хора, които във всяко едно отношение са прави. Те са избрали да бъдат прави и да отстояват правотата си. Голяма работа, че са самотни, че няма с кого да поприказват. Но по тази причина пък са прави!

Има хора, които са останали без никакви пари. И даже не вършат опити да припечелят нещо. Но за сметка на това са прави, че парите се разпределят погрешно. Или че те не са почтени да имат пари. Или за това, че парите са “мръсни ”, а те са “чисти ” хора. И личната им справедливост е по-скъпа от парите, повярвайте ми. Дори в случай че им предложите да създадат нещо, с цел да имат повече пари, те ще се откажат! Те имат нещо по-добро.

Има хора, които са хронично афектирани. На всички и на всичко. Но по тази причина пък са прави. Има хора, хронично заболели от всички неизлечими заболявания, умножени по неизучените от науката диагнози. Но по тази причина пък са прави! Те са прави, че животът е неправдив, че никой не може да им помогне, че заболяването им е неизлечима и така нататък

Има създатели на гениални (според тях самите) книги, които никой не чете. Има хора, създали неповторими (според тях самите) открития и изобретения, които незнайно за какво се оказват ненужни никому. Има надарени художници, чиито картини с години събират прахуляк в галерията, само че незнайно за какво никой не желае да ги купи. Всички тези хора са ПРАВИ! Те са прави, че глупавите хора не могат да оценят техните произведения. Те са прави, че светът не се нуждае от “истинско изкуство ”, че “тържествува бездарността ” и “истинският гений не може да пробие ”. Те са ПРАВИ! Това е премията, която те получават за труда и гения си. И поради тази премия те в никакъв случай нищо няма да трансформират.

Правотата и оправданието са братя близнаци. Думите ПРАВОТА и ОПРАВДАНИЕ имат общ корен – ПРАВ.

Защо съгласно вас човек се оправдава толкоз постоянно?

• Той се оправдава, когато е позволил неточност,

• Той се оправдава, когато не извършва своите отговорности,

• Той се оправдава, когато подвежда други хора,

• Той се оправдава, когато не реализира нужните резултати.

Да се оправдаеш – значи да се окажеш ПРАВ, без значение от всичко и все пак. А когато си прав, всичко останало няма значение. Всички хора, които не са постигнали триумф в нищо или са се провалили в нещо, си имат готово опрощение. Можете да изпитате това върху себе си. Затова:

Не е наложително да успееш – само че си задължен да се оправдаеш! А щом има толкоз лек метод да се живее, належащо ли е да се напрягате? Можете просто да си измислите версия за какво не сте съумели – и край! Вече сте прави!

От: “Как несъзнателно съсипваме живота си и живота на своите близки ”, Юлия Свияш, изд. Софтпрес
Снимка: Юлия Свияш - Info-Hit