Първата Световна война може да се разглежда много сериозно от

Първата Световна война може да се преглежда доста съществено от всеки същински анализатор, който търси главните аргументи за следващата национална злополука, която ще последва след нея. Във време, в което света има вяра, че тежката промишленост ще разреши издържането и воденето на по-дълга и сериозна война, можем да видим, че България се намира в окото на бурята. Отпускането на примката и воденето на междусъюзническа война, се оказва пагубно.

Погледът на съседките е доста явен, те не желаят да имат мощен съдружник в този световен спор, те желаят единствено да разграбят територията и бързо да я поделят. Единственият вкус, който стои в този миг, преди повече от век е обединяване на териториите, в които има многочислено българско население. Водената политика за включването на България в Първата Световна война продължава тъкмо с това прелъщение и всеки има голямото предпочитание да употребява военната мощ на страната за свои лични цели, като не не помни да предлага точно това.

Нека разгледаме главните точки и водената политика към страната, преди да се премине към военните дейности. Новините за война идват с наслада и съществени терзания, България няма съдружници. Армиите на Турция и Румъния са ситуирани на двете граници и на драго сърце биха почнали разграбването на територия. За този спор можем да видим, че Османската империя има голямо предпочитание да върне изгубеното и да даде реванш за извънредно тежката загуба от Балканската война.

Снимка: By Unknown author – Punch magazine, 6 August, 1913, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=14094279

Междувременно Румъния, която през първата част на войната пази неутралитет и не стопира животоспасяващата линия на Османската империя, в този момент към този момент си спомня, че може да получи спомагателни територии. През 1914 година единственото допустимо решение в този миг е пазенето на безспорен неутралитет. Първите спорове се зараждат със заем от берлинската банка Гезелшафт, която автоматизирано стартира да накланя везните за присъединение в избрана посока. Що се отнася до заздравяването на армията, тя получава доход от 50 милиона златни лв.. Точно по този начин, преди повече от век, левът е бил златен.

Следващата значима стъпка в локалното ръководство е да се приведе цялата войска в бойна подготвеност и да се наложи цензура на печата, с цел да не се стига до нагнетяване на ситуацията. Веднъж щом неутралитетът е разгласен, страната стартира да работи върху изглаждането на връзките и възможното стопляне със съседките. Румъния е първата страна, която отхвърля сходни връзки, Сърбия също отхвърля, тъй като имала контракт с Гърция да не атакува Австро-Унгария, а що се отнася до самите гърци, те с изключително внимание следват политиката на страната.

Очевидно е, че която и страна да бъде определена, сърби и гърци са подготвени да преминат границата, а след тях румънци и турци да стартират офанзивата. Друг необикновен метод за противопоставяне не може да се случи, изключително откакто значително водената Междусъюзническа война демонстрира, че българският боец е доста костелив орех за чупене. Помощ от Русия за определяне на по-добри сръбски връзки също не идва.

Предлага се на Румъния съюз, който по сходство да се оформи, както сръбско-гръцкия, само че северната съседка не желае по никакъв метод да се обвързва с нас. Това решение по-късно може да я изненада, най-малко до момента в който траят военните дейности. Последни за договаряния се подреждат турците, само че откакто липсва предпочитание от наша страна за такива, можем да видим постепенно и методично печелене на време.

Ако има война, този път тя би трябвало да се води на страната на спечелилите, само че в сходно време е изключително мъчно да се предскажат събитията, които ще се развият през идващите няколко години. Във времето на неутралитет, двете воюващи страни виждат евентуално утвърждение по няколко аргументи. Главоболията, на които сме способни, не разрешават вярното систематизиране на сили, а този миг сражението се води в частност сред Франция и Германия, както и Русия, която на драго сърце ще употребява своите средства за в допълнение въздействие в Европа. Това внимание и утвърждение е малко.

Снимка: By Unknown author – http://www.boiniznamena.com/?action=article&id=23, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=14619366

Нуждата от войска за определяне на ред на Балканите, изисква включването на всички страни, а откакто огромните имат потребност от положителни сътрудници, страната ни се трансформира в един от най-ухажваните евентуални членове за присъединяване. Първи на вратата ще почукат руснаците, които се надяват, че откакто няколко пъти са отказали помощ в дипломатическо отношение, в този момент за първи път ще пожелаят и изискат застъпничество. Категоричният отвод е даден забележително бързо. Осъзнавайки, че губи позиции или не може да завоюва вниманието, дипломацията на Русия прибавя въздействието на Англия и Франция.

Обърнете внимание на обстоятелството, че тази намира се организира в София. Осъзнавайки каква корона от тръни могат да завоюват с активирането на българската войска, трите страни оферират запазването на неутралитета и в случай че подобен има, териториалните придобивки в действителност ще бъдат обезпечени. Изискването в този случай е, че същият неутралитет би трябвало да се пази към всички съседки.

Тук се прибавя и едно доста съществено и забавно условия. При възможна офанзива на Австро-Унгария или Турция, добавените територии ще бъдат още по-сериозни. И дано не забравяме, че парчето земя, което постоянно е работило като необикновен съблазнител е точно Македония. Точно по този начин, наличието им на тази карта се е разглеждало като разменна монета, освен това от всяка една велика мощ.

Снимка: By Unknown author – Grosser Bilderatlas des Weltkrieges, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=14736246

Централните сили оферират същото, само че с още една детайлност, към обещаните територии, България може да задържи безусловно всичко, което успее да завоюва.

Като евентуален любовник, тя предлага териториалните придобивки на Македония, които са по контракт от 1912 година и изгубените елементи от 1913 година по линията на Добруджа и на изток от Мидия-Енос, както и Кавала с допълнение за още придобивки, които по-късно ще бъдат преговаряни. България единствено пожелава триумф на настъплението и отхвърля да взе участие. Техните оферти могат да се преглеждат като смели и изключително обидни, откакто постоянно Англия е търсила мощните съдружници, които бързо да не помни.

В същия интервал се завръща и доктор Генадиев, който декларира, че България би трябвало да остане неутрална до края на войната, а това автоматизирано предлага и една изключително вълнуваща амнезия на ухажващите страни по това време. В отчета си, Генадиев ще напише, че на този стадий успеха на Германия остава изключително илюзорна, водените дейности от нейна страна ще бъдат с къси, а що се отнася до Австро-Унгария, тя към този момент върви на ръба на силите си. Италия също се включва в присъединяване, неналичието на особени триумфи на Дарданелите също оказват въздействие. Накрая споразумението предлага на България окупирането на линията Мидия-Енос и приемането на територията за българска.

Снимка: By Université de Caen Basse-Normandie from Caen, France – 1A1182101_283348XV005, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=35425499

На България се предлага територията на Македония, включваща Охрид и Битоля, само че в случай, че Сърбия бъде обезщетена с територия от Босна и Херциговина. Германия се наема публично да поведе контракти за Румъния по отношение на наболялата тематика Добруджа, освен това, подсигурява се всяка нужна финансова помощ, която страната изиска. Обещанията обаче нямат гаранция, освен това, евентуалните разногласия за територия, изключително със Сърбия, могат да припомнят доста за злополучната 1913 година Относно Македония, България упорства същата територия да бъде окупирана от родната войска или от която и да е друга съюзническа, само че да се подсигурява, че това парче земя ще бъде зачислено към България. На 14 септември идва ново предложение от Англия, Русия, Франция и Италия.

Те несъмнено декларират, че Македония става българска, само че при изискване, че страната мигновено насочи армията си към Турция. На 10 август сърбите гласоподават резолюция, в която декларират, че ще създадат известни жертви по тази тематика. Къде е главният проблем. Преговори се водят и с двете страни. Централните сили доста добре знаят главния сръбско-български спор по отношение на Македония, само че когато идва време за оформянето на южната граница, те разрешават на Турция независимо да води договаряния с България. В новата ратификация се приема, че страната получава долното течение на река Марица. Общата територия по тази ратификация е 2587 квадратни километра.

На 23 май 1915 година Германия и Австро-Унгария довършват своето предложение и заявяват публично, че даже неутралитет да продължи, при подписването на кротичък контракт, България получава цяла Македония, само че допълват и въздействие върху връщащите се територии, които в този миг са заграбени от румънци и гърци, само че за тях към този момент ще би трябвало да се води война. Имайки поради театъра на военния дейности, държавното управление стартира да преглежда с изключително внимание и изтощението на по-голямата част от участниците.

Слабото показване на съветската войска стартира да подсказва, че вероятно войната е към своя край, а що се отнася до самите дейности, неутралитет публично няма да предложи нищо повече от сегашното. Единственото, което остава на Австро-Унгария, е да изпрати войска, която да мине през Сърбия, с цел да укрепи Турция, която до този миг сполучливо задържа Русия. Подвиг, който клони към своя край.

Снимка: By Anonymous – http://forum.boinaslava.net/showthread.php?t=6610, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=14720788

Единственият проблем е, че с цел да стигнат австро-унгарците до толкоз заветната Турция, би трябвало да преминат през България. И внезапно страната се оказва в това положение, което Белгия към този момент е изпитала при започване на войната, което ще се повтори и през Втората Световна война, когато Хитлер ще направи още едно предложение за присъединение или заличаване. И по този начин на 9-и септември се афишира цялостна готовност на всички въоръжени сили.

Макар и това до никаква степен да не трансформира външното държание на страната, тайното съглашение е подписано през септември и договорът е подписан с Германия. Продължителните договаряния със Съглашението, които се водят до 4-и октомври, са единствено още една опция за печеленето на време. Всичко останало е просто една история, чийто край към този момент знаем.

Снимка: By Unknown author – post card, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=15179569

Единствената занимателна част е фактът, че всички дават обещание, само че никой не дава гаранции, освен това, едно изключително лицемерно държание може да покаже на мнозина, че до момента в който се приказва за съюзи, политиката към България не се разграничава по нищо с тази към наемниците. Потенциалната амнезия може да се развие при победа и загуба.

Заглавна фотография: By Károly Mühlbeck – http://i2.wp.com/bircahang.org/wp-content/uploads/2015/12/kladovo.jpg, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=9579586