Първата представа, която изниква в ума ми при думата феминизъм

Първата визия, която изниква в мозъка ми при думата феминизъм е, по какъв начин не изключително нежна представителка на женския пол постанова свирепо по главата с чугунен тиган очевидно беззащитен мъж. Заравям се в наличната литература по въпроса, където чета, че феминизмът е придвижване на освобождение и равни права на дамите. Никъде няма и думичка за междувидово възмездие.. От къде тогава идва всичката тази експанзия? Ами от възприятието за непълноценност, подбудено от същият този феминизъм, който сякаш трябваше да ни освободи. Защото точно той наложи мъжките качества като норма, а всичко друго от тях разгласи за отклоняване. Така дамите се трансфораха тъкмо в това, което са ненавиждали в продължение на десетки генерации.

Криворазбраният феминизъм издига в фетиш качества като безчувственост, външно процъфтяване, борбеност, а към черти като толерантност, искреност, сензитивност основава същинско пренебрежение. И по този начин дамите попадат в капан. Защото вместо да усъвършенстваме личните си заложби, ние сме се заели да се състезаваме с мъжете, и то на тяхна територия. Но и да се стараем в никакъв случай не можем да станем по-мъже от мъжете. Можем обаче да бъдем себе си.

Време е да спрем да се срамим от присъщите ни женски качества и да стартираме да ги ценим. Така разбирам аз същинският феминизъм, равноправието. Изневерявайки на себе си преставаме да бъдем дами, само че и мъже не можем да станем. А има толкоз области, в които сме по-силни от тях, тъкмо толкоз, в колкото те са по-силни от нас. Жена в армията е също толкоз жалка картина, колкото и мъжът – здравна сестра. По-добър и по-лош пол не съществуват, просто сме разнообразни и това е най-прекрасното на живота.

Докато всички го осъзнаят битката сред половете ще продължава да ражда чудовища. Привидно се разрушават стандарти, само че на процедура се основават нови. Налага се мнението, че дамата стопанка е изцяло безполезна, защото се цени единствено това, което се прави отвън дома, пред обществото, тъкмо тези действия, в които мъжете са най-хубави. Съответно всички „ женски ” области като основаването на живот, творчеството, възпитанието са оповестени за маловажни. Започвам да си мисля, че даже и в най-върлият патриархат женската същина не е била толкоз подценявана. Това за мен е дискриминация!