Бизнесът с хармоники се ражда с индустриален шпионаж и жестока конкуренция
Първата ария, изсвирена в космоса, е изпълнена на музикален инструмент, който тежи единствено 15 грама и може да създаде едвам седем ноти. През декември 1965 година, до момента в който Джемини 6 на НАСА минава през орбита на Земята, астронавтът Том Стафорд осведоми контрола на задачата, че е забелязал някакво НЛО. Той е пилотиран, споделя астронавтът, от радостен мъж в червен костюм. Неговият сътрудник астронавт Уоли Шира вади хармоника на Hohner модел Little Lady и стартира да свири „ Jingle Bells “.
От дребните смирени работилници на Австрия и Германия от 19 век хармониката безусловно обикаля света. Здравината и преносимостта на инструмента са идеални за музиканти на път или с стеснен бюджет. Универсалността им ги прави подобаващи за всичко – от коледни песни до блус. Така че не е чудно, че в този момент хармоника е главен детайл от извънредно разнообразни музикални обичаи – от Китай до Бразилия до Съединените щати. „ Не можете да носите пиано по всички страни “, споделя Мартин Хафнер, историк, който управлява музея на Дойчеш Хармоника в Тросинген, Германия. „ Но дребната хармоника можете да я носите на всички места! “
Добрият артикул се нуждае от ловък продавач и продажбите в ранните години на хармониката са мудни. Най-голямото му преимущество – че е относително евтина и елементарна за свирене – също е и минус: като инструмент за масите, тя не печели почитание измежду музикалния хайлайф на Европа. Все отново локалните производители в Централна Европа стартират да основавайки дребни компании, които се състезаваха за пазара. Един от тези хора е Кристиан Меснер, деятелен гражданин на Тросинген в днешна Германия.
Основаната през 1827 година компания на Меснер е сполучлива, в случай че не и прекомерно сполучлива, и хармониките му се почитат през 30-те и 40-те години на 19 век. Той е толкоз деликатен към конкуренцията си, че пази строгите си секрети способи на направа, като разрешава единствено на членове на фамилията си да знаят по какъв начин действа фабриката.
Това може да звучи малко ексцентрично за артикул, който към този момент е нещо толкоз всекидневно. Но Меснер е изцяло прав да се тревожи и в действителност предпазливостта му се оказва, че не е задоволителна. През 50-те години, когато компанията му се радва на второто си сполучливо десетилетие, племенникът на Меснер, Кристиан Вайс, се причислява към фамилния бизнес. Вайс скоро основава лична фабрика и един ден през 1856 година един от приятелите на мъжа от учебно заведение минава да го види.
По времето, когато Матиас Хохнер се появява на прага на Вайс, към този момент му е омръзнало да си изкарва прехраната, скитайки из Черната гора и продавай дървени часовници. Само година след визитата, през 1857 година, той основава лична компания за хармоника в прилежащото село. Хохнер компенсира относителната си липса на опит като учи съществуващите хармоники, създава ги в големи партиди и ги продава на едро.
Едно от най-грубите решения на Хохнер е да огледа на запад, към бързо разрастващия се пазар през Атлантическия океан – Съединените щати, където милиони немски имигранти от работническата класа са съвършеният канал за неговия артикул. Според Мартин Хефнер от музея на Хармоника инструментът се претнася от европейските мигранти към Тексас на Юг и Югозапад. Там хармониката става основна част от нововъзникващата американска фолклорна музика, както и участник в някои от ритуалите, които робите бяха донесли от Африка. Черните музиканти, както плебеи, по този начин и техните потомци, са потопени в многообразие от разнообразни музики, която се оказва съвършеният развъдник за нови музикални стилове. Те оказват помощ за основаване на радикално нови стилове на свирене на хармоника и в процеса оказват помощ да се сътвори това, което в този момент знаем като блус хармоника. До 20-те години хармониката застава паралелно с китарата като основна част от блуса.
След две десетилетия в бизнеса, компанията на Хонер – която скоро се реалокира в Тросинген – създава 1 милион хармоники годишно. Още две десетилетия по-късно Хохър купува самата компания, която донася хармониките в Тросинген, Christian Messner & Co. Подобно на Меснер, той резервира компанията си фамилна и под управлението на синовете му марката Hohner стартира да създава и акордеони и китари. Хафнер споделя, че градът построява железопътната си линия и кметството, употребявайки пари от хармониките. „ Дълго време това беше градът Хохнер – град на хармоника “, споделя той.
