Стига мислене! Действайте!
Първата и най-важна стъпка към реализирането на коренни и дълготрайни промени в живота е разбирането на разликата сред позитивното, отрицателното и вярното мислене.
Представете си: човек седи зад пианото, стартира да свири, само че в музиката му няма естетика, нито ясна мелодия, по някакви аргументи той избира неверни ноти. Накрая, изтощен от тази какофония, от възприятието на незадоволеност, от разочарования, той отива при преподавател. Онзи му споделя: „ Имаш музикални качества, само че би трябвало да се научиш да разбираш музиката. ”
Всеки от нас е кадърен да изсвири пиесата с името „ Живот ” хармонично, мелодично, на драго сърце, само че за това е належащо да научи разпоредбите и да усвои техниката на играта.
В околния свят всичко е устроено в сходство с избрани правила и закони на физиката. Ако не беше по този начин, не бихме могли да летим със самолети, нямаше да знаем какво е електричество, а едно плюс едно нямаше да е равно на две. Тези закони са годни постоянно и на всички места.
Смятаме ги за сигурни и неизменими. Можем да разчитаме на тях във всяка обстановка. С други думи, Вселената в никакъв случай няма да ви подведе. Вашият напредък, тегло, възраст, пол и религиозни възгледи нямат значение. Тази мощ или сила (наречете я както искате) е безпристрастна и неутрална и нейната позитивност или негативност зависи единствено от личните ви мисли и убеждения.
Думата ви е закон
За Вселената думата ви е закон. Но вие би трябвало да знаете по какъв начин работи той. Без да знаете и разбирате законите на Вселената, няма да можете да създавате живота си съгласно личните си стремежи.
Главният закон, на който се подчинява всичко, е законът за повода и следствието. Той гласи, че изходът от всяка обстановка зависи от нейните аргументи. Причините постоянно служат на някаква концепция или убеждения. Същността на този закон може да се формулира по различен метод: каквото посееш, това ще пожънеш, или с други думи казано, всичко, което ви се случва в живота, е подбудено от вашите мисли.
Законът за повода и следствието е неутрален – като слънчевата светлина. Под лъчите на Слънцето усещате топлота и берекет. Ако сте се скрили на сянка, ще ви се коства, че Слънцето не свети за вас. Но кой ви е предиздвикал да страдате в тъмнината? Истината е, че сами се принуждаваме да живеем в мрачевина – изключително в тази на незнанието.
Проблемът е в незнанието
Още един път дублирам: законът за повода и следствието е справедлив и неутрален. Точно по тази причина в живота на индивида се случват несгоди и компликации. Тоест в даден миг той не е доразбрал или е приложил погрешно закона. Това не значи, че той е неспособен, че не умее да обича, просто заради неведение или недоумение е злоупотребил със закона за повода и следствието. С всички закони на физиката се случва същото. Например силата на гравитацията сама по себе си не може да убие, само че неразбирането на нейното деяние може да го направи, даже в случай че сте добър, любящ и почтен човек.
Светът е като река, спокойно носеща водите си и безусловно равнодушна към това дали сте щастливи или тъжни, неприятни ли сте, или положителни. Тя просто тече. Някой идва край тази река, с цел да потъгува, различен – да се порадва, само че тя няма отношение нито към единия, нито към другия. С наслаждение можем да се изкъпем в прохладните й води, а можем да се хвърлим в дълбокото и да потънем. А реката по този начин или другояче ще си тече, тъй като е безпристрастна. Така е с целия свят. Вселената може както да ни поддържа, по този начин и да ни унищожи. Резултатът, или следствието, зависи от това по какъв начин ще тълкуваме и използваме нейните закони.
Ние получаваме от живота единствено това, което можем да приемем с разсъдъка си. Един човек отива на реката на света с чаена лъжичка, различен – с чаша. Трети ще вземе ведро, а четвърти – варел. Междувременно изобилните води на реката постоянно са били и ще бъдат разполагаем на всеки искащ. Нашето схващане, нашите хрумвания, кардиналната позиция и системата на убеждения дефинират в какви количества ще черпим от виталните богатства.
Ако мислим тесногръдо и отидем на реката на живота с чаена лъжичка, то може до края на дните си да проклинаме жалките трохи, които ще успеем да почерпим. Може да се озлобяваме на тези, които са съумели да вземат повече витални богатства. Само че помнете: неприятната дума най-после ранява и говорещия. Реката на живота тече постоянно, нейните води постоянно са значителни. Във всяка минута можем да отидем при нея с чаена лъжичка, чаша, ведро или варел. Единственото, което ни лимитира, е личното ни мислене. Всъщност можем да получим всичко, което пожелаем, стига да престанем да убеждаваме себе си, че то е недостъпно за нас. Ето това е простата истина.
Как убежденията стават загради
През живота си всеки от нас придобива избран опит и въз основа на всичко претърпяно у нас се насажда една или друга визия за самите себе си. И не е значимо в действителност истина ли е то, или е лъжливо, защото, в случай че имаме вяра в него, то става нашата истина. Каквото твърдим непрекъснато, то и дефинира нашата действителност. Започнете да убеждавате себе си и близките, че не сте способни на нещо, и в последна сметка всички ще повярват в това. Независимо подхождат ли на истината убежденията ви за самите себе си, в случай че сте уверени в тяхната правдивост, те ще дефинират качеството на вашия живот.
Стига да приемем някоя концепция като даденост, тя стартира да се въплъщава в живота и нищо не е в положение да й попречи. Например, в случай че в нашето схващане се загнезди мисълта за личната ни малоценност, за ограничеността на личните ни благоприятни условия и качества, то точно тя стартира да ръководи нашия живот. Този проблем може да се реши единствено с смяна на умствената ни конфигурация. Каквото посееш, това ще пожънеш. Като посадиш домати, ще береш домати. Те няма да се трансфорат в краставици единствено тъй като ще се сетят, че повече ви трябват краставици. Докато садите домати, от земята ще порастват единствено те, даже в случай че сте алергични към тях.
Замислете се върху основата на какви полезности и убеждения се строи вашата действителност. Всеки от нас за годините живот натрупва избран багаж гледни точки, мисли, отзиви, показа и заблуди. Този багаж е толкоз значим за нас, че когато някой се опита да ни убеди в нещо друго, ние с всички сили продължаваме да настояваме на своето, мислейки единствено за едно: „ Не ми трябват нови хрумвания. Имам си лични показа за живота и никой да не смее да ги промени. Ръководил съм се от тях цялостен живот, а в този момент ми приказват, че са неверни. Не желая да чувам. ” Всеки от нас живее в сходство със своите показа за вяра, политика, за самия себе си, за близките – за всичко на света.
Много от убежденията ни, образувани въз основата на предишния опит или заимствани от други хора, не подхождат на истината, само че поради оцеляването в околния свят ние имаме вяра в тях. Инстинктът за самозапазване и потребността от сигурност са толкоз мощни, че си измисляме лични правила за играта с името „ Живот ” и убеждаваме себе си, че в действителност той си е подобен. За страдание постоянно нашите показа за околния свят стават бариера са самореализацията, лимитират ни, пречат ни да реализираме триумф.
Освободете се от оковите на заблудите
Възможността за реализиране на витален триумф зависи от това подготвен ли е човек да се откаже от своите заблуди. Болести, беднотия, неуспехи – всичко това е резултат от неверието в себе си, в убедеността в лимитираните ни благоприятни условия.
Най-тъжното се състои в това, че ние се опасяваме да променим живота си даже когато разбираме, че в дадени сфери обстановката напълно не е такава, каквото ни се желае. До последно се крием в зоната на психическия си комфорт, колкото и унищожителен да е той за нас. А единственият метод да се измъкнем от нея – освободени от проблеми и неверни показа за самите себе си – е да признаем истината, която не ни харесва. Степента на нашата независимост е правопропорционална на способността да приемем истината, без да се крием и да бягаме от нея.
Трябва да престанем да мамим себе си, да виним другите за своите несгоди, да заобикаляме неприятните решения и да признаем пред себе си, че нашите убеждения може да са неверни и че тъкмо те са отговорни за всичките ни компликации и проблеми. Става дума не да се откажем от отрицателното мислене в интерес на позитивното, а за това да се научим на вярно мислене, т.е. да признаем безспорната истина за самите себе си и за отношението си към живота.
Правилното мислене, учредено на ИСТИНАТА, а не на илюзии, служи за основа, осигуряваща резистентност на възприемането на света като цяло. И позитивното, и отрицателното мислене се филтрират през нашата система за убеждения, вярното мислене се основава на осъзнаването на същинското състояние на нещата във всяка витална обстановка.
Знаенето на истината дава независимост
В каквато и обстановка да се окажете, постоянно се старайте да разберете истината, която стои зад нея. Излезте отвън системата си на убеждения и попитайте висшето си „ Аз ”: „ Какво се случва в действителност? ” Със сигурност ще чуете отговор, в случай че сте подготвени да приемете истината. Да се ръководите от тази истина в постъпките си – ето в какво се състои същината на вярното мислене. Нещата не опират до положителна или отрицателна конфигурация, просто е належащо да бъдете самите себе си. Ако си позволите това, т.е. дадете опция на висшето ви „ Аз ” да ви даде същинското състояние на нещата, то обстановката ще се позволи по най-хубавия метод. И това не е мистичност, а е просто демонстрация на закона за повода и следствието.
С какво стартира триумфът
От незапомнени времена всички велики учители са се стремили да ни отворят очите за една елементарна истина: сами сътворяваме нашата действителност. Освен това носим цялостна отговорност за всичко, което се случва в нашия живот – положително и неприятно, наслада, тъга, триумф и провали.
Ако упрекваме за проблемите си външни фактори, то ще търсим и решенията отвън рамките на вътрешния си свят. Но с цел да намерим справедливи отговори на въпросите си, сме длъжни по нов метод да погледнем на самите себе си и това ще ни накара да забележим в друга светлина и близките, и протичащите се събития. Външният свят в огромна степен се явява отражение на вътрешния и вие би трябвало да го осъзнаете. Милиони хора, оказали се в сложна обстановка, изцяло не помнят за този аспект. Никаква упоритост, никаква мощ на волята, никакво ентусиазъм, никаква мотивация няма да ви оказват помощ да се справите с казуса, в случай че търсите решение във външния свят.
Законът за сходството
Всичко, което се случва в живота ни, се подчинява на един от главните закони, който гласи: ПОДОБНОТО ПРИВЛИЧА ПОДОБНО. Това е законът за сходството.
Както всички закони в света, той работи с математическа акуратност. Този закон също е неутрален и справедлив, т.е. работи без значение от нашето предпочитание.
Действието на закона за сходството не зависи от личностните качества на индивида, от религиозните му възгледи, достолепия, дефекти или каквото и да било. Подчиняват му се всички до един. Той е толкоз действителен и безспорен, както и законът за всемирното привличане.
До откриването на закона за всемирното привличане никой не знаел за неговото битие, само че всички са усещали действието му. Така е и със закона за сходството – множеството от нас не осъзнават механизма на действието му, само че всички му се подчиняваме.
Не е належащо да знаем всички тънкости на действието на силата на гравитацията, с цел да не отлетим в Космоса. Точно по същия метод не е належащо да знаем тънкостите на действието на закона на сходството, с цел да усещаме въздействието му върху целия ни живот.
Сами сте основали и сте привлекли към себе си това, което се случва с вас, даже в случай че още не го съзнавате. Това предписание няма изключения и тази вест надали ви радва, в случай че в този момент животът ви не се развива по този начин, както ви се желае. Тъй като множеството от нас не са щастливи в персонално основаната си действителност, може да се направи изводът, че ние с вас сме постигнали ненадминато майсторство в умеенето да привличаме към себе си ненужни и нежелателни условия.
Ние привличаме към себе си това, за което мислим. Ако това е боязън, то с нас стартира да се случва това, от което най-вече се опасяваме. Ако това са безпорядък и блъсканица, то животът ни още повече се обърква. А мислите за благосъстояние и обилие на собствен ред сигурно притеглят триумф и благоденствие. Затова има смисъл да се поровим в подсъзнанието, което ръководи нашия живот.
Вие постоянно сте „ прави ”
Основната функционалност на подсъзнанието е в това да следва напътствията на съзнанието. То в действителност удостоверява това, което считаме за истина. С други думи, задачата на подсъзнанието е да потвърди, че съзнанието постоянно е право.
Затова, в случай че умишлено вярвате в неспособността си да станете нещо, нещо да извършите или да имате, то подсъзнанието наложително ще сътвори нужните за това условия и ще откри нужните хора, с цел да потвърди вашата „ справедливост ”. То работи на правилото на автопилота. Управлявайки самолета със личните си ръце, можете да полетите във всяка посока, даже в случай че автопилотът е програмиран за придвижване на изток. Но стига да включите автопилота, той незабавно ще поеме ръководството и ще поведе самолета на изток.
Подсъзнанието не трансформира околната реалност. То просто филтрира постъпващата информация, избирайки тази, която поддържа вашите убеждения или показа за живота. Например в случай че смятате, че ви преследват неуспехи или че няма опция за по-нататъшно развиване на бизнеса ви, подсъзнанието ще пренебрегва всевъзможни настоятелен благоприятни условия и ще вижда единствено проблемите, с цел да удостовери, че нещата ви в действителност са зле или че светът на новите благоприятни условия вечно е затворен за вас.
Подсъзнанието не може да мисли независимо. То притегля към вас това, което подхожда на най-дълбоките ви вътрешни убеждения – нито повече, нито по-малко. Без да знаете за това и без да подозирате, че мислите основават вашата действителност, ще се смятате за жертва на хора, условия или условия.
Приемайки своето изтощение, ще чакате помощ извън за реализиране на желанията си. Осъзнавайки, че всичко мечтано може да се сътвори с напъните на личния ви разсъдък, благодарение на вярно, т.е. трезво и обективно мислене, ще разберете, че единствено вие можете да си дадете това, което ви е належащо.
Повярвайте в съзидателните си качества
За да създадете мечтаното, повярвайте в силата, дадена на всеки от нас. Чувам възраженията ви: „ Милиони хора гладуват. Светът стене от заболявания, войни и престъпност. И все пак аз би трябвало да имам вяра в съществуването на някаква мощ? Ако тя в действителност съществува, то за какво позволява всичко това? ”
Всъщност силата не може да разреши или да не разреши нещо да се случи. Вече говорихме за това, че тя е неутрална. Това е просто съзидателна мощ, справедлива мощ на живота. С нейна помощ можем да създадем каквото желаяме. Дори когато действаме неосъзнато, тя ще ни поддържа до тогава, до момента в който не извлечем уроци от грешките си. Следствието постоянно ще бъде равнозначно на повода. Силата ще ни поддържа без значение от нашия избор, било то мизерия или разцвет. Винаги първопричината са личните ни мисли.
Мисълта ръководи силата
Вече говорихме, че мислите се превъплъщават в действителността. С други думи, на човек му се дава това, в което има вяра – не това, което желае, а тъкмо това, в което има вяра. Почувствайте какъв брой огромна е разликата в тези понятия. Стига да си помислите нещо и светът се привежда в придвижване. Това значи, че когато в главата ви се ражда някаква мисъл, някаква концепция, в живота ви стартират да се появяват хора и условия, които подкрепят нейната реализация. Всъщност с мисълта си вие провокирате събитията.
Огледайте се и ще се убедите в безкрайното голям брой на удивителните творения на тази мощ. А основното е, че с нея е талантлив всеки от нас. Колкото по-възприемчиви сте към съзидателната си мощ, толкоз по-пълноценен и кондензиран ще бъде животът ви. Как работи тази мощ? Чрез нас. Ето по какъв начин се случва това.
Какво би трябвало да извършите, с цел да запалите колата? Да завъртите ключа, който включва стартера, а той на собствен ред пуска мотора. Стартерът се зарежда с електричество. А какво служи за негов директен източник? Акумулаторът ли? Не. Акумулаторът не е самостоятелен източник на сила. Той би трябвало да се зарежда. Висшето „ Аз ” в действителност е наш вътрешен батерия, събиращ постъпващата сила от Вселената, т.е. силата, с цел да можем ние да се употребяваме от нея в съзидателната си активност.
От уроците по физика знаем закона на Ом, изразен с формулата I = U/R. Силата на тока (I), т.е. количеството сила в част от електрическата верига (например в контакта, в който включваме битовите електроуреди), е равно на отношението на напрежението в сектора (U) към електрическото противодействие в сектора (R). Сега да допуснем, че до дома ви е прокаран електропровод напрегнато 750 киловолта, само че в контакта ви напрежението не надвишава 220 волта. За да се понижи дотам напрежението, се употребяват трансформатори.
Същото се случва с висшата мощ на Вселената. Ние се „ включваме ” към нея посредством висшето си „ Аз ”, само че безкрайната вселенска мъдрост работи сходно на трансформатор, защитавайки ни от „ прегаряне ”, т.е. не ни разрешава да получим прекомерно доста благоприятни условия, преди да сме подготвени да ги приемем.
А в случай че желаеме да увеличим силата на тока в контакта? Тогава би трябвало да понижим съпротивлението и да сложим нов кабел, който да издържи спомагателното напрежение.
Как да увеличите силата си
Силата е като водата в образеца нагоре – в смисъл, че за по-голямо количество се изисква по-голям потенциал. Това, че висшето ви „ Аз ” е „ включено ” към висшата мощ на Вселената, още не значи, че може просто със завъртането на ключа да се ползвате от нея. Няма да се справите с подобен поток от сила. За да увеличавате последователно силите и опциите си, изначало е належащо да се подготвите за среща със съзидателния космополитен разсъдък. За това е належащо да се изкачите на по-високо равнище на съзнанието, т.е. да образувате нови показа за себе си и за връзката си с тази мощ. С всяка стъпка от ден на ден ще усещате висшата мощ на Вселената и ще разширявате креативните си благоприятни условия.
Ние с вас сме съзидателни същества и капацитетът ни е неограничен. Постоянно нещо сътворяваме, постоянно даже без да го осъзнаваме. Познаването своето същинско „ Аз ” и методите за насърчаване на вътрешна мощ ще ни оказват помощ последователно да превърнем процеса по съзидание от неволен в умишлен.
Осъзнатото съзидание, за разлика от подсъзнателното, ни дава опция за избор.
Често приказваме и чуваме, че човек самичък избира ориста си, само че в действителност това не е напълно правилно. Едва ли някой от нас умишлено си избира нехармонични връзки, финансови проблеми или други неподходящи витални обстановки. В множеството случаи ние действаме в режим на подразбиране, опирайки се на предишния си опит и съществуващата система на показа и убеждения.
Изборът подразбира умишлен метод към обстановката. Ако човек се движи от подсъзнанието, той не може да вземе осъзнато решение, той работи на автопилот.
Да действаш на автопилот, значи да се ръководиш извънредно от инстинкта за самозапазване. Подсъзнанието ръководи нашите действия, а ние даже не осъзнаваме ставащото.
Вие ставате способни да извършите съзнателен избор, когато дейностите ви престанат да се дефинират от нормалните модели на държание и престанете да бъдете жертва на личните си несъзнателни реакции. А до момента вие живеете неосъзнато, т.е. мислите, чувствате и действате по този начин, както сте привикнали да смятате за вярно.
Ако отрицателното мислене на равнище подсъзнание не ни разрешава да получим мечтаното, то вместо да го изкореняваме, ние би трябвало единствено да се съсредоточим върху вярното мислене. Правилното мислене е мисленето, учредено на истината. Истината постоянно е вярна.
Без незадоволство не може да има напредък
Вашето висше „ Аз ” постоянно знае какво ви е належащо най-вече. Остава ви единствено да заявите желанието си да живеете по-добре. Приемете, че без незадоволство от настоящето състояние на нещата е неосъществим напредък и смяна към по-добро. Разбира се, доста е значимо да присъствате в настоящия миг и да приемате живота подобен, какъвто е, само че не по-маловажно е да се развивате, да се движите напред от тази изходна точка.
Анализирайте деликатно възприятието си на незадоволеност и ще научите доста за себе си. Животът е платно с непрекъснато сменящи се рисунки. Какво ще изобразите на него? Нужда и ограничения? Помнете: всичко, което нарисувате, ще стане ваша действителност.
Сковават ли ви личните ви ограничавания?
Обръщали ли сте в миналото внимание на това, че в цирка възрастните слонове се връзват с тънки въжета към един прът, а дребните слончета се връзват с верига към здрав дирек? Това се прави, с цел да не се опитат да избягат.
Ако стълбът задоволително устойчиво е подложен в земята, а веригата е задоволително здрава, слончето не може да отиде по-далече от дължината на веригата. Рано или късно идва ден, когато престава да дърпа веригата и изоставя опитите да избяга. Металният дирек се заменя с дървен, защото към този момент се знае, че животното е привикнало с мисълта, че не може да избяга. Същото вършим ние със себе си, ограничавайки се в личните си заблуди за опциите и качествата си. Получава се по този начин, че ние сме лимитирани не от действителността, а от визиите си за нея.
Някога имах котка, която евентуално си мислеше, че не може да скача високо, по тази причина и в никакъв случай не се опитваше да го направи. Когато поостаря, тя просто не помни за неспособността си да покорява височини. Веднъж, прибирайки се у дома, я открих на горния рафт на библиотеката, откъдето се готвеше да събори всички книги и сувенири. Очевидно в котешкото си старческо малоумие тя не помни на какво е способна и на какво е неспособна! А в случай че ние бихме могли да „ поостареем ” в положителния смисъл на тази дума? Може би и ние бихме не запомнили какво можем или не можем и просто бихме го създали.
Познаването на разпоредбите на живота
Разберете, че в случай че вашият живот се развива не по този начин, както ви се желае, то отговорни са неверните ви убеждения, пречещи ви да станете такива, каквито бихте могли да бъдете. За страдание огромна част от човечеството се усеща по този начин, като че ли безусловно се намира в капан. Като се огледаме в близост, виждаме премеждия, беднотия, апетит, милиони положителни и почтени хора, на които се постанова да се борят за най-необходимото, и стартира да ни се коства, че светът е полудял.
Хората се предават, не издържайки на това напрежение, стартират да имат вяра, че би трябвало да вземат залъка от другите, с цел да не умрат самите те от апетит.
Малцина от нас поглеждат в личната си душа, с цел да намерят пояснение на този безпорядък и рационално решение. Само някои хора в действителност се пробват да схванат разпоредбите на играта с име „ Живот ”. Всички останали заради непознаване на живота и на самите себе си се суетят, борят се, напрягат всички сили, с цел да получат мечтаното. Но по този начин или другояче не се получава.
Играта „ Живот ”
Животът в действителност е игра. Някой играе на битка, различен – на болест, трети – на беднотия, четвърти потвърждава своята справедливост, пети от самото начало закъснява на всички места. Но някои избират да играят на благополучие, благосъстояние и чудесно здраве. Главното е да разберете, че всеки от нас живее по разпоредбите, които самичък е избрал за себе си, и че всяка игра си има своите плюсове. Ако тя не ни носеше задоволство, от дълго време бихме я прекратили.
Погледнете личния си живот. Опитайте се да разберете какво прикрито предимство ви дава отводът от отговорност. Нима можете да изпитвате позитивни страсти, до момента в който непрекъснато се смятате за жертва на събитията? Нима можете да се наслаждавате на чувството за личната ви уязвимост, малоценност, непросветеност?
Оказва се, че може. Всичко опира до възнаграждението, компенсацията. Например избирайки си роля на слаб човек, вие си гарантирате любовта, отбраната и покровителството от страна на близките. Това е най-верният метод да привлечете внимание към себе си. Ако играете на колебливост, на некадърност да вземате независими решения, то защитавате себе си от обвинявания при положение на неточност. С други думи, в случай че сте персонаж с вързани зад тила ръце, то на сцената дружно с вас ще има някой, който да се погрижи за вас. Безпомощността в действителност е средство за операция на другите. На всички ни е известно какъв брой велика е силата на „ слабостта ”. С нейна помощ прелестно се получава да караме другите да разиграват написания за тях сюжет.
Помислете каква отплата получавате за своята роля. Мнозина да вземем за пример употребяват своите заболявания. Някой от вас евентуално ще възрази: „ Това е безчувствено и грубо. Не знаете през какво ми се е наложило да мина. ” Не, това не е грубо. Жестоко е да се отхвърля. С сходно несъгласие признавате, че заболяването ви има несравнимо повече права да дефинира ориста ви, в сравнение с вие самите. Само че въпросът е кой е дал на заболяването такава власт.
Ако в този момент боледувате, пробвайте обективно да анализирате положението си. Не се съжалявайте, не винете себе си, постарайте се за минута да забравите за страстите. Просто се вслушайте в това, което може да ви опише заболяването. Трябва да знаете, че всичко, което се случва с тялото, стартира от разсъдъка. Телесният проблем е физиологична реакция на организма на психическото положение. Тялото постоянно ще ви опише какво се случва в разсъдъка и в душата ви. Нека то да стане вашият преподавател.
Любопитно е, че в нашето общество се счита за безусловно обикновено да се похарчат няколко хиляди $ за рехабилитация след инфаркт, само че в случай че решите да похарчите същата сума за развлечения, незабавно ще ви осъдят или в най-хубавия случай няма да ви схванат. Изглежда, с целите е цялостен безпорядък. Може би, в случай че харчим хиляди долари за развлечения, ще имаме по-малко инфаркти? Замислете се. Да се развличате и радостните, е неоправдателно, а да страдате от болежка, е напълно обикновено и естествено.
Очакването е капан
Защо чакаме подобаващия миг, с цел да станем здрави, щастливи, богати, да живеем с цялостна мощ, да открием своето място, да се влюбим, поддържаме връзка, да си подредим персоналния живот и връзките с околните? Очакването е капан. Ние чакаме да спаднат процентните ставки, да се усъвършенства икономическата обстановка, да се промени някой човек, да минат празниците (че да създадем диета). Винаги се намира причина за очакване и отсрочване.
Какво, в случай че не пристигна помощ?
Веднъж се срещнах с едно момиче. Тя беше млада, красива и интелигентна. Имаше всичко, което може да си пожелае човек, и без значение от това няколко пъти беше пробвала да се самоубие с алкохол и опиати. Знаете ли за какво? Защото не можеше да се отърве от чувството за празнина. Тя не разбираше, че сама може да си сътвори тази действителност, за която мечтаеше. Вместо това тя постоянно чакала, че някой ще пристигна и ще я направи щастлива. Но този някой по този начин и не се появявал.
Стремежът да постигнеш благополучие благодарение на близките, както и убеждението в своите качества да ги направиш щастливи не носи нищо с изключение на безкрайни обществени планове и придвижвания за по-добър свят.
Няма по-голяма илюзия от вярата на човечеството в способността му да построи по-съзнателно и духовно напълно общество. Все някой ни приканва да се борим за по-добър свят, за излекуване на обществото. Но това е неточност. Докато всеки от нас независимо не е в положение да сътвори нещо над личното си равнище на съзнание, обществото като цяло няма да стане по-съвършено.
Сложните системи на обществени промени единствено стоварват върху нас ново задължение върху остарялото. Претовареният ни разсъдък не знае по какъв начин да се оправи с безбройните публични стратегии. В обезверен опит да променим някого към по-добро той ни кара нас да търсим смисъл там, където го няма.
Проблемът е в това, че се опитваме да изправим всичко „ неверно ” в света за сметка на външни фактори. Ние желаеме да накараме околната реалност да се промени. За страдание подобен метод авансово е жертван на крах, защото се борим със следствието, а не с повода.
Промените стартират от вътрешната страна
Необходимо е колкото се може по-често да подсещаме на себе си и на другите, че сме способни и сме длъжни да променим външния свят посредством промяна на вътрешния си свят. Виждаме многочислени доказателства за това, че опитите да го променим извън са безполезни и безсмислени. Ефективното решение на проблемите с глада, бедността и безкрайните интернационалните спорове се крие в нашата дарба да осъществяваме вътрешния си капацитет.
Единственият метод да излекуваме света е първо да излекуваме себе си. Тази концепция не е нова, само че ми се коства, че не е ненужно още един път да си напомним какви сме ние и на какво сме способни. По силата на закона за сходството умишлено или неумишлено привличаме към себе си всичко, което се случва с нас. Във всичко, което вършат с нас близките, има и наша част от отговорността. С други думи, измежду нас няма жертви, всички ние сме доброволци. Това е горчив залък, само че се постанова да го преглътнем, другояче нищо няма да можем да променим към положително.
Ние просто упрекваме някого в нещо. А по какъв начин бихте постъпили вие, в случай че часовникът ви не демонстрира тъкмо времето? Ще изисквате ли целият свят да си реалокира стрелките, или ще го сторите с вашите? За страдание, изпитвайки неодобрение от своята реалност, ние не бързаме да създадем такива корекции в виталната си позиция, а вместо това пожелаваме действителността да се приспособи към нашите илюзии.
Началото на пътя към триумфа
Великата мощ на индивида се крие в способността му да ръководи мислите си. Безконтролният разсъдък е надъхан за заболявания, беднотия, неприятности, а не за благосъстояние, триумф и здраве.
Ако сътворяваме живота си не подобен, какъвто го желаеме, това приказва, че ни ръководи подсъзнанието. Но защото битието се дефинира от съзнанието, то основната ни задача е в достигането на колкото се може по-високо равнище на съзнание. За това е належащо обективно да оценим живота си и да преразгледаме личната си система от полезности и убеждения, даже в случай че това е срещу нашето себелюбие. За да променим някакъв аспект от действителността си, би трябвало да се избавим от всичко, което стои сред нашите убеждения и стремежи.
В дълбините на душата си вие знаете какво желаете и в случай че се вслушате във вътрешния си глас, той сигурно ще ви го каже. Разумът може да ви съобщи, само че интуицията – в никакъв случай. Тя ви свързва с безкрайната вселенска мощ, по тази причина научете се да й се доверявате. Околните могат да ви манипулират посредством личните ви мисли, само че в никакъв случай няма да могат да управляват интуицията ви.
Понякога ни се коства, че поддавайки се на интуицията, нещо губим. А замисляли ли сте се в миналото какво сте изгубили, когато не сте я слушали? Каквото и да ви приказва вътрешният глас, то е тъкмо това, което би трябвало да слушате. Според това по какъв начин се учите да му се доверявате от ден на ден и повече, той ще ви подсказва вярното за даден миг решение.
Животът ви има голямо значение. Той е значим персонално за вас и за цялото човечество. Вярвам, че всеки от нас има своя задача. Вслушайте се в интуицията си и тя ще ви подскаже в какво е вашето предопределение.
Откъс от книгата „ Отвъд позитивното мислене! ” на Робърт Антъни
