`Обречена` ли е България? Един отрицателен отговор
Първата част на текста прочетете тук.
В първата част на този текст дадох негативен отговор на поставения в заглавието въпрос. Стигнах до извода, че за възстановяване цялостното положение на страната, а посредством него - и живота на обособените жители, са нужни промени. Те следва да са обвързани в цялостна и огромна стратегия. Първата стъпка по нейната реализация е вярното различаване и формулиране на най-важните обществени проблеми. При степенуването по значителност на най-острите проблеми пред нашите общество и страна се откроява един – неналичието на задоволително количество и изключително като качество хора. Засилващият се недостиг на дееспособни хора у нас е съществена причина за спешното положение на страната. В това отношение обстановката е прекомерно тревожна: българите ставаме все по-малко, все по-стари, все по-болни, все по-слабо образовани и зле възпитани, а затова и все по-обезверени в бъдещето – своето и на родината. Оттук и желанието на най-амбициозните и инициативните да я изоставен и подирят по-добри места за живеене и работа. За да се спрат заминаващите, върнат напусналите и окуражат оставащите, е нужна основна смяна в качеството на живота у нас.
Задействането на дълготраен развой за изцяло реформиране на страната не може да стане без активизиране на сериозна маса от жители. Те би трябвало да бъдат въвлечени в него през цялото време, още в стадия на взимане на решение за посоката му. Начинът, по който това може да стане, е добре прочут – потребление инструмента на директната народна власт. По-конкретно предлагам да се организира серия от референдуми , в които жителите да се произнесат по способите за решение на най-наболелите проблеми на главните обществени сфери. Първите допитвания могат да съпътстват постоянните национални избори – за представители в Европейския парламент и в локалната власт, които са планувани за идната година.
Провеждането на поредност от референдуми има няколко цели:
1) консолидиране на българското общество или най-малко на болшинство от жители, споделящи общи полезности и преследващи едни и същи стратегически цели;
2) разработване на нов публичен контракт посредством последователно изясняване на неговите съответни детайли в обособените обществени сфери;
3) „ връщане в политиката ” на хора, които не я одобряват в сегашния ѝ тип, само че които са подготвени по принцип да се включат в нея, в случай че тя придобие нов облик;
4) развиване на демокрацията в страната посредством допълнение практиката на представителната народна власт с такава и в региона на пряката;
5) присъединяване на жителите в установяване наличието на държавната политика, за разлика от последния референдум, който се отнасяше до технологията, по която тя се прави. Тези допитвания могат да дадат подтик за смяна на страната, като ангажират с нея необятни обществени пластове. Ще спомогнат за „ отпушване ” на от дълго време затлачени области на живота, като подбуден ръководещите към деяние и ги накарат да спрат отлагането на от дълго време належащи ограничения.
Провеждането на няколко поредни допитвания би следвало да е добре промислено и квалифицирано начинание. Един от първостепенните проблеми, който следва да бъде решен, е безапелационното показване на питанията, към отговор на които се приканват жителите. Нужно е те да бъдат уверени в значимостта на задаваните им въпроси. Особено налага се въпросите да бъдат дефинирани ясно, тъй че смисълът им да е понятен от всички български жители. Това значи, че питанията би трябвало да се сведат до съответни алтернативи, зараждащи в живота на всеки българин и директно касаещи личното му битие. От друга страна, следва да се съблюдава значимото за подобен жанр допитвания условие жителите да са в положение да се произнесат по заложените им въпроси, водени само от своя здрав разсъдък и разбирането им на публичния интерес, а от тях не следва да се чака специфична подготвеност. Тези допитвания би трябвало да дефинират най-общо насоката на смяната, без да фиксират съответния метод за нейното реализиране. В хода на дебата, предхождащ допитването, специалистите в съответната област ще ги улеснят в техния избор, като изложат причините „ за ” и „ срещу ” предлаганите отговори.
При първичния асортимент на тематики за допитванията ориентир могат да бъдат проучванията на публичното мнение. От тях разбираме, че от първостепенна значимост за актуалните българи е положението на родното опазване на здравето . Тук е и най-голямото неодобрение, а затова и най-належащата смяна. Очевидно тази сфера е прекомерно комплицирана и с голям брой характерни проблеми, за решаването на които българските жители не са в положение да дадат професионално издържано мнение. Те обаче усещат на гърба си крайния резултат от неприятно функциониращото опазване на здравето – ниското качество на предлаганата услуга. Следователно питането към тях би трябвало да нападна първопричината за него. Добре знае се, че високо качество се реализира посредством действителна конкуренция. Такава, която води до отпадане на посредствените и поощряване на дееспособните медици и институции. Тук жителите могат да се произнесат дали биха подкрепили дейности по унищожаване монопола на НЗОК, която през днешния ден е длъжна да подписва контракти с всички налични лечебни заведения. Нещо, което напълно няма да е наложително за няколкото здравни фонда, изборът на които би бил оставен на самите жители. Въпросът към тях тук може да бъде: Подкрепяте ли основаването на няколко здравни фонда, от които да можете да избирате своя?
Сред предпочитаните сегменти на обществената сфера сигурно попада административната . Всеки български жител по един или различен мотив влиза в допир с държавната администрация и постоянно е заставен да прибягва до нейните услуги. Въпреки многогодишната симулация на промени в тази област продуктът, който нашата администрация дава, е като цяло неудовлетворителен. Тази посредствена работа е резултат най-общо от липса на подобаваща подготовка, персонални качества и мотивация за работа. Попадането и кариерното развиване в администрацията – централна или локална, обаче не се въздейства от компетентността и усърдието на служителите. Тук господстват шуробаджанащината и партизанщината. Следователно с цел да се промени радикално образът на нашата администрация, би трябвало да се промени правилото за асортимент на нейните представители, както и този за продължение на работата в нея. Макар да е публично узаконено конкурсното начало, то всеобщо се заобикаля посредством голям брой „ хватки ”. За да се подсигурява неизменност в уговорката на чиновниците за качествено осъществяване на служебните им отговорности, е значимо с тях да се подписват срочни трудови контракти. След приключването им е належащо посредством препоръка или нов конкурс да се препотвърди или не назначението на всеки, към този момент заемащ дадената служба. Въпросът към жителите тук е следният: Смятате ли, че всички длъжности, финансирани с обществени средства, следва да се заемат след конкурс и за избран период?
Тъй като всеки работещ българин рано или късно ще приключи трудовата си активност, проблемите на пенсионно обезпечаване не могат да не го вълнуват. В хода на професионалната си кариера болшинството жители дават своя принос за поддържането на тази значима сфера. Въпреки това понастоящем тя се намира в нежелано положение – половината от нейните разноски се покриват от държавния бюджет, т.е. отново от налозите на същите тези жители. Иначе казано, огромна част от работещите през днешния ден в страната заплащат два пъти, а резултатът е прекомерно непретенциозен – мизерни пенсии за днешните възрастни хора и неразбираемо какви за бъдещите им получатели. За да се промени това състояние, е нужно да се усилят приходите на Национален осигурителен институт и на допълващите го пенсионни фондове. Това може да стане най-много посредством разширение кръга от внасящи осигуровки за пенсия. На процедура това значи, че към към този момент плащащите своите вноски работещи българи да се прибавят и тези, които до момента не са го правили. Става дума за народни представители, министри, държавни чиновници, военни, служители на реда, прокурори, съдии и други, които в този момент се обезпечават от страната, т.е. от останалите данъкоплатци. Тук питането към жителите е: Искате ли всички чиновници, издържани с обществени средства, да заплащат сами осигуровките си за пенсия?
Така посочените питания ми се костват подобаващи за включване в първия от поредицата референдуми. С тях обаче не трябва да се стопира, защото жителите следва да се произнесат и по способите за отпушване на промените в редица други браншове на държавната политика: правораздаване, вътрешен ред и сигурност, обучение, локално самоуправление, екология и прочие Формулирането на съответни въпроси, подпомагащи решаването на характерните им проблеми, следва.
Във връзка с възможното осъществяване на препоръчаните допитвания поражда въпросът кой ще ги провежда. Смятам, че авансово не би трябвало да се отхвърля нито една от плануваните в закона благоприятни условия. Не виждам проблем в това в случай че някой от съществуващите политически субекти се ангажира с тази активност. Тук се открива поле за изява и трупане на въздействие измежду гласоподавателите на новосъздадени политически и цивилен формирания. Макар и най-труден за реализиране, само че желан от мен вид е този, при който организацията на допитванията се поеме от инициативни комитети, включващи хора с разнообразни ценностни настройки и политически пристрастия. Става дума за надпартийна самодейност, което би облагодетелствало цялото общество, а не обособени групи в него. Надявам се, че измежду актуалните българи ще се намерят задоволително запалянковци, които са подготвени да пожертват време и старания за реализиране на едно начинание с национална значителност.
Добрин Тодоров е академични учител по философия. Автор е на 7 независими и 2 групови монографии, едно образователно пособие, на публицистичните книги „ Между другото ” (2005), „ Попътно ” (2009), „ Напомняне ” (2011) и „ Езикови ” паники ” (2015), както и на десетки публикации с научен и публицистичен темперамент.
В първата част на този текст дадох негативен отговор на поставения в заглавието въпрос. Стигнах до извода, че за възстановяване цялостното положение на страната, а посредством него - и живота на обособените жители, са нужни промени. Те следва да са обвързани в цялостна и огромна стратегия. Първата стъпка по нейната реализация е вярното различаване и формулиране на най-важните обществени проблеми. При степенуването по значителност на най-острите проблеми пред нашите общество и страна се откроява един – неналичието на задоволително количество и изключително като качество хора. Засилващият се недостиг на дееспособни хора у нас е съществена причина за спешното положение на страната. В това отношение обстановката е прекомерно тревожна: българите ставаме все по-малко, все по-стари, все по-болни, все по-слабо образовани и зле възпитани, а затова и все по-обезверени в бъдещето – своето и на родината. Оттук и желанието на най-амбициозните и инициативните да я изоставен и подирят по-добри места за живеене и работа. За да се спрат заминаващите, върнат напусналите и окуражат оставащите, е нужна основна смяна в качеството на живота у нас.
Задействането на дълготраен развой за изцяло реформиране на страната не може да стане без активизиране на сериозна маса от жители. Те би трябвало да бъдат въвлечени в него през цялото време, още в стадия на взимане на решение за посоката му. Начинът, по който това може да стане, е добре прочут – потребление инструмента на директната народна власт. По-конкретно предлагам да се организира серия от референдуми , в които жителите да се произнесат по способите за решение на най-наболелите проблеми на главните обществени сфери. Първите допитвания могат да съпътстват постоянните национални избори – за представители в Европейския парламент и в локалната власт, които са планувани за идната година.
Провеждането на поредност от референдуми има няколко цели:
1) консолидиране на българското общество или най-малко на болшинство от жители, споделящи общи полезности и преследващи едни и същи стратегически цели;
2) разработване на нов публичен контракт посредством последователно изясняване на неговите съответни детайли в обособените обществени сфери;
3) „ връщане в политиката ” на хора, които не я одобряват в сегашния ѝ тип, само че които са подготвени по принцип да се включат в нея, в случай че тя придобие нов облик;
4) развиване на демокрацията в страната посредством допълнение практиката на представителната народна власт с такава и в региона на пряката;
5) присъединяване на жителите в установяване наличието на държавната политика, за разлика от последния референдум, който се отнасяше до технологията, по която тя се прави. Тези допитвания могат да дадат подтик за смяна на страната, като ангажират с нея необятни обществени пластове. Ще спомогнат за „ отпушване ” на от дълго време затлачени области на живота, като подбуден ръководещите към деяние и ги накарат да спрат отлагането на от дълго време належащи ограничения.
Провеждането на няколко поредни допитвания би следвало да е добре промислено и квалифицирано начинание. Един от първостепенните проблеми, който следва да бъде решен, е безапелационното показване на питанията, към отговор на които се приканват жителите. Нужно е те да бъдат уверени в значимостта на задаваните им въпроси. Особено налага се въпросите да бъдат дефинирани ясно, тъй че смисълът им да е понятен от всички български жители. Това значи, че питанията би трябвало да се сведат до съответни алтернативи, зараждащи в живота на всеки българин и директно касаещи личното му битие. От друга страна, следва да се съблюдава значимото за подобен жанр допитвания условие жителите да са в положение да се произнесат по заложените им въпроси, водени само от своя здрав разсъдък и разбирането им на публичния интерес, а от тях не следва да се чака специфична подготвеност. Тези допитвания би трябвало да дефинират най-общо насоката на смяната, без да фиксират съответния метод за нейното реализиране. В хода на дебата, предхождащ допитването, специалистите в съответната област ще ги улеснят в техния избор, като изложат причините „ за ” и „ срещу ” предлаганите отговори.
При първичния асортимент на тематики за допитванията ориентир могат да бъдат проучванията на публичното мнение. От тях разбираме, че от първостепенна значимост за актуалните българи е положението на родното опазване на здравето . Тук е и най-голямото неодобрение, а затова и най-належащата смяна. Очевидно тази сфера е прекомерно комплицирана и с голям брой характерни проблеми, за решаването на които българските жители не са в положение да дадат професионално издържано мнение. Те обаче усещат на гърба си крайния резултат от неприятно функциониращото опазване на здравето – ниското качество на предлаганата услуга. Следователно питането към тях би трябвало да нападна първопричината за него. Добре знае се, че високо качество се реализира посредством действителна конкуренция. Такава, която води до отпадане на посредствените и поощряване на дееспособните медици и институции. Тук жителите могат да се произнесат дали биха подкрепили дейности по унищожаване монопола на НЗОК, която през днешния ден е длъжна да подписва контракти с всички налични лечебни заведения. Нещо, което напълно няма да е наложително за няколкото здравни фонда, изборът на които би бил оставен на самите жители. Въпросът към тях тук може да бъде: Подкрепяте ли основаването на няколко здравни фонда, от които да можете да избирате своя?
Сред предпочитаните сегменти на обществената сфера сигурно попада административната . Всеки български жител по един или различен мотив влиза в допир с държавната администрация и постоянно е заставен да прибягва до нейните услуги. Въпреки многогодишната симулация на промени в тази област продуктът, който нашата администрация дава, е като цяло неудовлетворителен. Тази посредствена работа е резултат най-общо от липса на подобаваща подготовка, персонални качества и мотивация за работа. Попадането и кариерното развиване в администрацията – централна или локална, обаче не се въздейства от компетентността и усърдието на служителите. Тук господстват шуробаджанащината и партизанщината. Следователно с цел да се промени радикално образът на нашата администрация, би трябвало да се промени правилото за асортимент на нейните представители, както и този за продължение на работата в нея. Макар да е публично узаконено конкурсното начало, то всеобщо се заобикаля посредством голям брой „ хватки ”. За да се подсигурява неизменност в уговорката на чиновниците за качествено осъществяване на служебните им отговорности, е значимо с тях да се подписват срочни трудови контракти. След приключването им е належащо посредством препоръка или нов конкурс да се препотвърди или не назначението на всеки, към този момент заемащ дадената служба. Въпросът към жителите тук е следният: Смятате ли, че всички длъжности, финансирани с обществени средства, следва да се заемат след конкурс и за избран период?
Тъй като всеки работещ българин рано или късно ще приключи трудовата си активност, проблемите на пенсионно обезпечаване не могат да не го вълнуват. В хода на професионалната си кариера болшинството жители дават своя принос за поддържането на тази значима сфера. Въпреки това понастоящем тя се намира в нежелано положение – половината от нейните разноски се покриват от държавния бюджет, т.е. отново от налозите на същите тези жители. Иначе казано, огромна част от работещите през днешния ден в страната заплащат два пъти, а резултатът е прекомерно непретенциозен – мизерни пенсии за днешните възрастни хора и неразбираемо какви за бъдещите им получатели. За да се промени това състояние, е нужно да се усилят приходите на Национален осигурителен институт и на допълващите го пенсионни фондове. Това може да стане най-много посредством разширение кръга от внасящи осигуровки за пенсия. На процедура това значи, че към към този момент плащащите своите вноски работещи българи да се прибавят и тези, които до момента не са го правили. Става дума за народни представители, министри, държавни чиновници, военни, служители на реда, прокурори, съдии и други, които в този момент се обезпечават от страната, т.е. от останалите данъкоплатци. Тук питането към жителите е: Искате ли всички чиновници, издържани с обществени средства, да заплащат сами осигуровките си за пенсия?
Така посочените питания ми се костват подобаващи за включване в първия от поредицата референдуми. С тях обаче не трябва да се стопира, защото жителите следва да се произнесат и по способите за отпушване на промените в редица други браншове на държавната политика: правораздаване, вътрешен ред и сигурност, обучение, локално самоуправление, екология и прочие Формулирането на съответни въпроси, подпомагащи решаването на характерните им проблеми, следва.
Във връзка с възможното осъществяване на препоръчаните допитвания поражда въпросът кой ще ги провежда. Смятам, че авансово не би трябвало да се отхвърля нито една от плануваните в закона благоприятни условия. Не виждам проблем в това в случай че някой от съществуващите политически субекти се ангажира с тази активност. Тук се открива поле за изява и трупане на въздействие измежду гласоподавателите на новосъздадени политически и цивилен формирания. Макар и най-труден за реализиране, само че желан от мен вид е този, при който организацията на допитванията се поеме от инициативни комитети, включващи хора с разнообразни ценностни настройки и политически пристрастия. Става дума за надпартийна самодейност, което би облагодетелствало цялото общество, а не обособени групи в него. Надявам се, че измежду актуалните българи ще се намерят задоволително запалянковци, които са подготвени да пожертват време и старания за реализиране на едно начинание с национална значителност.
Добрин Тодоров е академични учител по философия. Автор е на 7 независими и 2 групови монографии, едно образователно пособие, на публицистичните книги „ Между другото ” (2005), „ Попътно ” (2009), „ Напомняне ” (2011) и „ Езикови ” паники ” (2015), както и на десетки публикации с научен и публицистичен темперамент.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ