Хлябът поскъпна над сто пъти, интернетът спря, страхът остана: Го...
След дългогодишна борба с институциите през 2024 година той дефинитивно получава филантропичен статут за престояване в България. Мечтата му е елементарна и мъчително човешка – да прави това, което обича, и да живее умерено. В този диалог Мехран споделя за какво днешните митинги в Иран са разнообразни от тези през 2009 година, по какъв начин икономическият срив тласка хората към обезсърчение и за какво страхът към момента е най-силното оръжие на режима.
Г-н Давари, от кое място сте родом и къде мина детството ви? Какви са спомените ви от израстването в Иран и какво е ситуацията на фамилията ви през днешния ден?
Роден съм в Техеран. От пети до осми клас учих в град Исфахан. Израснах в положително и сплотено семейство, в което образованието постоянно е било полезност. Майка ми работеше в болница, а татко ми беше водач на тир. Брат ми се занимава с компютърни технологии, сестра ми също работи и има висше обучение. Всички в фамилията ми са образовани, като се изключи татко ми, който е учил до осми клас.
Майка ми умря от COVID-19 през 2021 година, година по-рано изгубих и татко си – той получи инфаркт. Сестра ми и брат ми към момента живеят в Иран. Макар да се оправят, и двамата са под съществено финансово напрежение.
Имах умерено детство – където и да пораства едно дете, то се усеща добре, най-малкото тъй като няма отговорности. Първите години в Исфахан се усещах доста добре, само че с времето ми натежа и мощно желаех да се върна в Техеран. Там приключих гимназия.
Още в тези години се роди любовта ми към киното. Започнах да пиша сюжети дружно с мой другар, четяхме доста книги на сценаристи, само че нямах финансовата опция да запиша постановка. Още на 16 години се отделих от родителите си и започнах по едно и също време да работя и да изучавам. След това отбих и военната си работа.
Как бихте описали настоящата политическа обстановка в Иран от ваша позиция? Кои са главните аргументи за митингите и насъбраното публично неодобрение?
Като цяло една от главните аргументи доста хора да напущат Иран още от години е икономическата обстановка и методът, по който страната се ръководи.
През последните 10–15 години цените са се нараснали над 100 пъти. Не мога да кажа тъкмо по какъв начин това се пресмята в проценти, само че си припомням, че преди към 15 години в Иран един самун струваше 100 томана, а през днешния ден е 10 000. Това е растеж от 100 пъти.
С горивото е по същия метод, с $ – също, със златото – също. Всичко нараства. Това има тежки последствия за хората, които работят в разнообразни сфери – те нямат клиенти, тъй като хората просто нямат пари и нямат опция да пазарят.
Последните митинги, доколкото разбрах, са тръгнали точно от пазарите. Отново бяха вдигнати цените на златото, курсът на $ скочи и хората се ядосаха, тъй като по този начин или другояче нямат клиенти. След това напрежението се ускори поради повишаването на $ и еврото и оттова нещата ескалираха.
Правителството и водачът на Иран по принцип не отстъпват и не обичат да се предават. Те непрекъснато лъжат и се оправдават, тъй като не схващат болката на бедните хора. Това е тирания. Когато някой не е склонен с твоето мнение, го убиват поради това. Не се одобряват непознати отзиви. Казва се: „ Това, което споделям аз, е вярно. Всичко друго е неверно. “ А в случай че някой упорства – го убиват.
Как страната се отнася към елементарните хора и към деятелите? Какво е чувството за персонална независимост, права и сигурност в Иран през днешния ден?
Правителството въобще не усеща болката на хората. Дават неуместни препоръки – в случай че нямаш пари за месо, купувай яйца. После подвигат цената на яйцата и споделят: „ Купувай сирене. “
Оправдават се, че Иран е богата страна, само че в това време ръководещите не са образовани. Предишният президент Раиси, който почина при хеликоптерната злополука, е учил едвам до пети–шести клас. Как можеш да приказваш за стопанска система и просвета с човек без обучение? Това е като да седиш върху кофа със злато, без да знаеш какво държиш.
Лидерът на Иран излиза по малкия екран и приказва по какъв начин американците убивали хора. А в това време полицията, специфичните елементи и други структури пребиват, арестуват и вкарват хора в пандиза. Това е цялостно двуличие.
Управляващите настояват, че митингите са проведени извън, в това число от хора, близки до Доналд Тръмп. Как гледате на тези изказвания?
Това са митинги на хората. Нашият „ водач “ в действителност не е водач. Това е човек, който цялостен живот е държал главата си в пясъка и не знае какво се случва в личната му страна.
Хората в Иран се надяват на смяна, в това число на фигура като Реза Пахлави – сина на последния шах Мохамед Реза Пахлави. Това е вярата на част от обществото, въпреки че и той не е идеалната опция. Помня по какъв начин преди 47 години татко му напусна Иран, изнасяйки големи количества злато. До през днешния ден цялото му семейство живее пищно, без да работи. Толкова години минаха – къде бяха до момента? Появяват се тъкмо по време на митингите и стартират да дават насоки, само че въпросът остава: къде бяха през останалото време?
Тоест, съгласно вас, те по-скоро „ яхват “ митингите?
Да, и това не е за първи път. От десетилетия е по този начин. Появяват се единствено когато има митинги. Когато няма – ги няма. За страдание сега съвсем няма действителна опция. Хората просто желаят този режим да падне.
Какво очаквате да се случи в близко бъдеще в Иран?
Трудно е да се каже. Това е режим, който като октопод е разпрострял пипалата си на всички места. Без външна помощ нищо няма да се промени.
Очаквате ли интервенция от страна на Съединени американски щати?
Путин не желае американците в този район. Според мен точно страхът от Русия е главната причина Съединени американски щати към момента да не са подхванали по-решителни дейности.
Имате ли близки хора, които към момента живеят в Иран?
Да, сестра ми живее там. Поддържаме връзка. Тя имаше компания, която продаваше тръби и съоръжение за нефтената промишленост, само че банкрутира през 2021 година поради внезапното повишаване на $. Клиентите ѝ стопираха да купуват, тъй като никой не знаеше по какъв начин ще се трансформира курсът. След няколко години не устоя и затвори бизнеса.
Участвала ли е тя в митингите?
Не. Тя е на 47 години. Видях я неотдавна в Армения, ден преди митингите към Нова година. После се върна в Иран и от този момент съвсем нямаме връзка – интернетът постоянно се стопира.
Вие самият сте взели участие в митинги преди да напуснете страната като политически емигрант. Каква беше силата тогава и по какъв начин се разграничава от днешната?
Участвах в митингите през 2009 година Тогава бях млад и през днешния ден, когато се замисля за рисковете, които поемахме, напряко ми треперят краката. Качвал съм се на капаците на полицейски коли, преследвали са ме, претърпял съм арести, побои и сериозен душевен тормоз.
Разликата е, че тогава хората бяха по-организирани и имаше водач – Мир-Хосейн Мусави. Повечето гласоподаваха за него, само че президент стана Махмуд Ахмадинеджад.
Днешните митинги са разнообразни. Смятам, че част от насилието, на което ставаме очевидци – палежи, атентати – е провокация, проведена от самия режим, с цел да дискредитира протестиращите.
Защо през днешния ден толкоз доста хора излизат на улицата, макар очевидния риск?
Защото към този момент няма какво да губят. Ако от 100 души 10 излязат на митинг и пет бъдат убити, останалите ще излязат, тъй като това са техни сътрудници, другари, родственици. Така стартира верига, която обгръща цялото общество.
Оптимист ли сте за бъдещето на Иран?
Да. Рано или късно този режим ще падне. Няма безконечни диктатури. Хитлер падна – и този режим ще падне. Ако не тази година, след пет. Хората отново ще излязат. Рано или късно.
Интервю на Констанца Илиева
Г-н Давари, от кое място сте родом и къде мина детството ви? Какви са спомените ви от израстването в Иран и какво е ситуацията на фамилията ви през днешния ден?
Роден съм в Техеран. От пети до осми клас учих в град Исфахан. Израснах в положително и сплотено семейство, в което образованието постоянно е било полезност. Майка ми работеше в болница, а татко ми беше водач на тир. Брат ми се занимава с компютърни технологии, сестра ми също работи и има висше обучение. Всички в фамилията ми са образовани, като се изключи татко ми, който е учил до осми клас.
Майка ми умря от COVID-19 през 2021 година, година по-рано изгубих и татко си – той получи инфаркт. Сестра ми и брат ми към момента живеят в Иран. Макар да се оправят, и двамата са под съществено финансово напрежение.
Имах умерено детство – където и да пораства едно дете, то се усеща добре, най-малкото тъй като няма отговорности. Първите години в Исфахан се усещах доста добре, само че с времето ми натежа и мощно желаех да се върна в Техеран. Там приключих гимназия.
Още в тези години се роди любовта ми към киното. Започнах да пиша сюжети дружно с мой другар, четяхме доста книги на сценаристи, само че нямах финансовата опция да запиша постановка. Още на 16 години се отделих от родителите си и започнах по едно и също време да работя и да изучавам. След това отбих и военната си работа.
Как бихте описали настоящата политическа обстановка в Иран от ваша позиция? Кои са главните аргументи за митингите и насъбраното публично неодобрение?
Като цяло една от главните аргументи доста хора да напущат Иран още от години е икономическата обстановка и методът, по който страната се ръководи.
През последните 10–15 години цените са се нараснали над 100 пъти. Не мога да кажа тъкмо по какъв начин това се пресмята в проценти, само че си припомням, че преди към 15 години в Иран един самун струваше 100 томана, а през днешния ден е 10 000. Това е растеж от 100 пъти.
С горивото е по същия метод, с $ – също, със златото – също. Всичко нараства. Това има тежки последствия за хората, които работят в разнообразни сфери – те нямат клиенти, тъй като хората просто нямат пари и нямат опция да пазарят.
Последните митинги, доколкото разбрах, са тръгнали точно от пазарите. Отново бяха вдигнати цените на златото, курсът на $ скочи и хората се ядосаха, тъй като по този начин или другояче нямат клиенти. След това напрежението се ускори поради повишаването на $ и еврото и оттова нещата ескалираха.
Правителството и водачът на Иран по принцип не отстъпват и не обичат да се предават. Те непрекъснато лъжат и се оправдават, тъй като не схващат болката на бедните хора. Това е тирания. Когато някой не е склонен с твоето мнение, го убиват поради това. Не се одобряват непознати отзиви. Казва се: „ Това, което споделям аз, е вярно. Всичко друго е неверно. “ А в случай че някой упорства – го убиват.
Как страната се отнася към елементарните хора и към деятелите? Какво е чувството за персонална независимост, права и сигурност в Иран през днешния ден?
Правителството въобще не усеща болката на хората. Дават неуместни препоръки – в случай че нямаш пари за месо, купувай яйца. После подвигат цената на яйцата и споделят: „ Купувай сирене. “
Оправдават се, че Иран е богата страна, само че в това време ръководещите не са образовани. Предишният президент Раиси, който почина при хеликоптерната злополука, е учил едвам до пети–шести клас. Как можеш да приказваш за стопанска система и просвета с човек без обучение? Това е като да седиш върху кофа със злато, без да знаеш какво държиш.
Лидерът на Иран излиза по малкия екран и приказва по какъв начин американците убивали хора. А в това време полицията, специфичните елементи и други структури пребиват, арестуват и вкарват хора в пандиза. Това е цялостно двуличие.
Управляващите настояват, че митингите са проведени извън, в това число от хора, близки до Доналд Тръмп. Как гледате на тези изказвания?
Това са митинги на хората. Нашият „ водач “ в действителност не е водач. Това е човек, който цялостен живот е държал главата си в пясъка и не знае какво се случва в личната му страна.
Хората в Иран се надяват на смяна, в това число на фигура като Реза Пахлави – сина на последния шах Мохамед Реза Пахлави. Това е вярата на част от обществото, въпреки че и той не е идеалната опция. Помня по какъв начин преди 47 години татко му напусна Иран, изнасяйки големи количества злато. До през днешния ден цялото му семейство живее пищно, без да работи. Толкова години минаха – къде бяха до момента? Появяват се тъкмо по време на митингите и стартират да дават насоки, само че въпросът остава: къде бяха през останалото време?
Тоест, съгласно вас, те по-скоро „ яхват “ митингите?
Да, и това не е за първи път. От десетилетия е по този начин. Появяват се единствено когато има митинги. Когато няма – ги няма. За страдание сега съвсем няма действителна опция. Хората просто желаят този режим да падне.
Какво очаквате да се случи в близко бъдеще в Иран?
Трудно е да се каже. Това е режим, който като октопод е разпрострял пипалата си на всички места. Без външна помощ нищо няма да се промени.
Очаквате ли интервенция от страна на Съединени американски щати?
Путин не желае американците в този район. Според мен точно страхът от Русия е главната причина Съединени американски щати към момента да не са подхванали по-решителни дейности.
Имате ли близки хора, които към момента живеят в Иран?
Да, сестра ми живее там. Поддържаме връзка. Тя имаше компания, която продаваше тръби и съоръжение за нефтената промишленост, само че банкрутира през 2021 година поради внезапното повишаване на $. Клиентите ѝ стопираха да купуват, тъй като никой не знаеше по какъв начин ще се трансформира курсът. След няколко години не устоя и затвори бизнеса.
Участвала ли е тя в митингите?
Не. Тя е на 47 години. Видях я неотдавна в Армения, ден преди митингите към Нова година. После се върна в Иран и от този момент съвсем нямаме връзка – интернетът постоянно се стопира.
Вие самият сте взели участие в митинги преди да напуснете страната като политически емигрант. Каква беше силата тогава и по какъв начин се разграничава от днешната?
Участвах в митингите през 2009 година Тогава бях млад и през днешния ден, когато се замисля за рисковете, които поемахме, напряко ми треперят краката. Качвал съм се на капаците на полицейски коли, преследвали са ме, претърпял съм арести, побои и сериозен душевен тормоз.
Разликата е, че тогава хората бяха по-организирани и имаше водач – Мир-Хосейн Мусави. Повечето гласоподаваха за него, само че президент стана Махмуд Ахмадинеджад.
Днешните митинги са разнообразни. Смятам, че част от насилието, на което ставаме очевидци – палежи, атентати – е провокация, проведена от самия режим, с цел да дискредитира протестиращите.
Защо през днешния ден толкоз доста хора излизат на улицата, макар очевидния риск?
Защото към този момент няма какво да губят. Ако от 100 души 10 излязат на митинг и пет бъдат убити, останалите ще излязат, тъй като това са техни сътрудници, другари, родственици. Така стартира верига, която обгръща цялото общество.
Оптимист ли сте за бъдещето на Иран?
Да. Рано или късно този режим ще падне. Няма безконечни диктатури. Хитлер падна – и този режим ще падне. Ако не тази година, след пет. Хората отново ще излязат. Рано или късно.
Интервю на Констанца Илиева
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ