Георги Ангелов пред ФАКТИ: С това си поведение „Газпром“ не е желан партньор в Европа, зимата е предизвикателство
Партиите в Народното събрание одобриха актуализацията на бюджета, само че в началото заложената сума набъбна и стана по-голяма. В същото време се заприказва, че България ще загуби пари по Плана за възобновяване и резистентност. По тематиките пред ФАКТИ приказва Георги Ангелов, старши икономист на Институт Отворено общество. Ето какво показа той.
- Г-н Ангелов, намираме се в политическа турбуленция, само че май скоро икономическата такава ще обърне целите. Парламентът одобри бюджет. Какъв е той съгласно вас?
- Учудващо, само че след приемането на бюджета и ръководещи, и съпротива излязоха на трибуната на Народното събрание и се поздравиха за положителната работа. Някои текстове в закона за бюджета бяха признати с голямо болшинство от 220-230 гласа. Компенсациите за бизнеса, които действително фиксираха цената на тока на 25 стотинки на киловатчас, са образец за такава поддръжка от всички партии. Но въпреки всичко, би трябвало да отбележим, че първичната актуализация беше за към 2 милиарда, а в последна сметка стана 3 милиарда. Така че не изпитвам завист на идващия финансов министър, тъй като той ще би трябвало да постави огромни старания, с цел да удържи недостига под надзор.
- Колко е действителна заплахата България да загуби пари по Плана за възобновяване поради политическата рецесия?
- Напълно действителна е заплахата, изключително в случай че влезем в политическа серпантина с безкрайни избори както през 2021 година. Нека да напомним, че България имаше упоритост да е отличник и да е измежду първите страни с утвърден План за възобновяване и то още напролет на 2021 година, само че поради въртележката от избори и неналичието на постоянно държавно управление и парламент действително Планът за възобновяване беше утвърден едвам година по-късно, в края на април 2022 година. Ето образец по какъв начин се стига до закъснение от една година. Ако още веднъж се забавим с още една година, това може да е съдбовно.
- По Плана за възобновяване има условие до края на 2022-а към 70% от тези средства да са контрактувани и до края на 2023-а всичките да са контрактувани? Колко контрактувани и написани имаме ние?
- В проекта са написани всички планове и в този момент, откакто имаме утвърждението на проекта и нужните документи за надзор, ще стартират да се отварят процедурите. Така че сега започваме от нулата. За съпоставяне, други страни имаха цяла година разполагаем и към този момент са с обиколки пред нас.
- Вярно ли е, че тези пари няма да ни чакат като за България и в случай че ние не се оправим с усвояването, парите остават и се разпределят?
- При естествените еврофондове те са заделени за всяка обособена страна по формула и даже тази страна да се забави 7-8 години, те си остават за тази страна и могат да се усвоят даже в последния миг. Не е по този начин при Плана за възобновяване – тук периодите са доста къси, тъкмо тъй като това е антикризисен проект и би трябвало бързо да се приложи. Средствата, които не са контрактувани в период, ще се пренасочат към страни, които работят по-бързо и имат подготвеност да ги усвоят.
- Парите идват и против промени. Какви?
- Изискването „ пари против промени “ е друга фундаментална разлика сред еврофондовете и Плана за възобновяване. При еврофондовете е належащо да се договорят и усвоят средствата, след което се изпраща искане за заплащане и Европейската комисия превежда парите на България.
При Плана за възобновяване няма нищо сходно. При проекта за възобновяване първо се вършат промени, по-късно се подава искане за заплащане, а осъществяването на плановете върви редом. С други думи, без промени няма пари по проекта.
България и Европейската комисия са договорили голям брой промени, в това число в правораздаването, енергетиката, образованието, опазването на здравето, бизнес средата и така нататък Идеята е, че вложенията в от проекта за възобновяване ще имат доста по-голям резултат, в случай че бъдат съпроводени с промени, които да подобрят институционалната среда в България. Така парите няма да имат единствено еднократен резултат, а ще подтикват дълготрайно усъвършенстване и дълготраен стопански напредък.
- И какви промени да чакаме, откакто най-вероятно ще отидем на избори и длъжностен кабинет, който е с лимитирани пълномощия?
- Факт е, че доста от промените изискват и законодателни промени, само че не е единствено това. Много промени изискват съществуване на политическа воля, т.е. ясно управническо болшинство, което да може да реши по какъв начин да подходи по съответната тематика – да вземем за пример във връзка с правораздаването. Спомняме си, че служебното държавно управление стигна до този проблем предходната година през есента, когато трябваше да се вземе политическо решение за правосъдната промяна и за енергетиката. Тогава служебното държавно управление сподели, че ще остави тези въпроси на постоянно държавно управление и парламент.
- За един ден беше признат Законът за еврофондовете на първо и на второ четене…
- Това е добър образец, че Народното събрание може да се активизира и да одобри бързо нужните закони, свързани с Плана за възобновяване. Но какво вършим в случай че няма парламент?
- Ако отново влезем в изборна серпантина, ще загубим още една година…
- 2021 година беше подобен образец – три пъти избори, парламент няма, постоянно държавно управление няма, надлежно никакви промени не могат да бъдат признати.
- Огромен проблем за българската стопанска система е доставката на газ. На какво състояние сме?
- В края на април бяхме на практика на кота нула – спря съветският газ, на който България разчита от десетилетия и надлежно в никакъв случай не сме се готвили за обстановка без съветски газ. Но не останахме без газ, което е индикатор, че въпреки всичко има други възможности, само че е и доза шанс, тъй като напролет и лятото потреблението на газ е ниско.
От 1 юли към този момент не сме на кота нула – от 1 юли получаваме цялостните количества азерски газ по 2.7 милиона куб. метра дневно, което покрива към половината ползване сега и към една трета за цялата година. Така че сме на към една трета от задачата. Останалите доставки се обезпечават месец за месец, което е допустимо през лятото при ниско ползване, само че би било рисково за зимата. Затова ни е нужен средносрочен или дълготраен контракт – или най-малкото контракт за сигурни доставки през зимата.
- Според специалисти хранилището в „ Чирен “ е цялостно на 30%. С какъв брой нагнетена газ би трябвало да посрещнем зимата?
- Вече газохранилището е цялостно на 35%. Това е съществено усъвършенстване, защото в средата на април беше към 16%. Но задачата, която гласоподава Европейският парламент, е всички европейски газохранилища да се изпълнят на 80% до октомври и 90% до ноември. А в действителност най-добре е да го напълним на 100%, с цел да имаме стратегически запас.
Ние сме оставили Чирен да се цялостни от Булгаргаз, като търговски запас за зимата. Но във от ден на ден европейски страни газохранилищата към този момент се смятат и за държавен запас и надлежно държавните управления също заделят финансови запаси, тъй че да се подсигурява оптимално запълване. Всички размери, които не могат да се запълнят от газовите компании, се запълват от страната. Може би и България би трябвало да направи нещо сходно – да вземем за пример посредством финансиране от Българския енергиен холдинг, който така и така сега има огромни свръхпечалби от износа на ток.
- Виждате ли други възможности за доставките и „ Газпром “ изцяло затворена страница ли е?
- В средносрочен проект има доста други възможности – Румъния към този момент стартира да добива газ от Черно море, азерският газопровод към Европа ще се удвои до 20 милиарда куб. метра, строят се голям брой терминали за полутечен газ, газовата връзка с Гърция е на практика приключена, Израел и Кипър уголемяват производството на газ и търсят пазари в Европа, а и световният пазар на полутечен газ става все по-развит и десетки страни създават газ. Така че нямам терзания в средносрочен и дълготраен проект. Предизвикателството е в кратковременен проект и най-много тази зима.
„ Газпром “ на този стадий с това държание не е мечтан сътрудник в Европа. Спомняте си единствено преди седмици Русия даде обещание, че който заплаща в рубли ще има сигурни и евтини доставки на газ. А се получи тъкмо противоположното – бяха орязани доставките на газ и цените скочиха до небесата.
- Г-н Ангелов, намираме се в политическа турбуленция, само че май скоро икономическата такава ще обърне целите. Парламентът одобри бюджет. Какъв е той съгласно вас?
- Учудващо, само че след приемането на бюджета и ръководещи, и съпротива излязоха на трибуната на Народното събрание и се поздравиха за положителната работа. Някои текстове в закона за бюджета бяха признати с голямо болшинство от 220-230 гласа. Компенсациите за бизнеса, които действително фиксираха цената на тока на 25 стотинки на киловатчас, са образец за такава поддръжка от всички партии. Но въпреки всичко, би трябвало да отбележим, че първичната актуализация беше за към 2 милиарда, а в последна сметка стана 3 милиарда. Така че не изпитвам завист на идващия финансов министър, тъй като той ще би трябвало да постави огромни старания, с цел да удържи недостига под надзор.
- Колко е действителна заплахата България да загуби пари по Плана за възобновяване поради политическата рецесия?
- Напълно действителна е заплахата, изключително в случай че влезем в политическа серпантина с безкрайни избори както през 2021 година. Нека да напомним, че България имаше упоритост да е отличник и да е измежду първите страни с утвърден План за възобновяване и то още напролет на 2021 година, само че поради въртележката от избори и неналичието на постоянно държавно управление и парламент действително Планът за възобновяване беше утвърден едвам година по-късно, в края на април 2022 година. Ето образец по какъв начин се стига до закъснение от една година. Ако още веднъж се забавим с още една година, това може да е съдбовно.
- По Плана за възобновяване има условие до края на 2022-а към 70% от тези средства да са контрактувани и до края на 2023-а всичките да са контрактувани? Колко контрактувани и написани имаме ние?
- В проекта са написани всички планове и в този момент, откакто имаме утвърждението на проекта и нужните документи за надзор, ще стартират да се отварят процедурите. Така че сега започваме от нулата. За съпоставяне, други страни имаха цяла година разполагаем и към този момент са с обиколки пред нас.
- Вярно ли е, че тези пари няма да ни чакат като за България и в случай че ние не се оправим с усвояването, парите остават и се разпределят?
- При естествените еврофондове те са заделени за всяка обособена страна по формула и даже тази страна да се забави 7-8 години, те си остават за тази страна и могат да се усвоят даже в последния миг. Не е по този начин при Плана за възобновяване – тук периодите са доста къси, тъкмо тъй като това е антикризисен проект и би трябвало бързо да се приложи. Средствата, които не са контрактувани в период, ще се пренасочат към страни, които работят по-бързо и имат подготвеност да ги усвоят.
- Парите идват и против промени. Какви?
- Изискването „ пари против промени “ е друга фундаментална разлика сред еврофондовете и Плана за възобновяване. При еврофондовете е належащо да се договорят и усвоят средствата, след което се изпраща искане за заплащане и Европейската комисия превежда парите на България.
При Плана за възобновяване няма нищо сходно. При проекта за възобновяване първо се вършат промени, по-късно се подава искане за заплащане, а осъществяването на плановете върви редом. С други думи, без промени няма пари по проекта.
България и Европейската комисия са договорили голям брой промени, в това число в правораздаването, енергетиката, образованието, опазването на здравето, бизнес средата и така нататък Идеята е, че вложенията в от проекта за възобновяване ще имат доста по-голям резултат, в случай че бъдат съпроводени с промени, които да подобрят институционалната среда в България. Така парите няма да имат единствено еднократен резултат, а ще подтикват дълготрайно усъвършенстване и дълготраен стопански напредък.
- И какви промени да чакаме, откакто най-вероятно ще отидем на избори и длъжностен кабинет, който е с лимитирани пълномощия?
- Факт е, че доста от промените изискват и законодателни промени, само че не е единствено това. Много промени изискват съществуване на политическа воля, т.е. ясно управническо болшинство, което да може да реши по какъв начин да подходи по съответната тематика – да вземем за пример във връзка с правораздаването. Спомняме си, че служебното държавно управление стигна до този проблем предходната година през есента, когато трябваше да се вземе политическо решение за правосъдната промяна и за енергетиката. Тогава служебното държавно управление сподели, че ще остави тези въпроси на постоянно държавно управление и парламент.
- За един ден беше признат Законът за еврофондовете на първо и на второ четене…
- Това е добър образец, че Народното събрание може да се активизира и да одобри бързо нужните закони, свързани с Плана за възобновяване. Но какво вършим в случай че няма парламент?
- Ако отново влезем в изборна серпантина, ще загубим още една година…
- 2021 година беше подобен образец – три пъти избори, парламент няма, постоянно държавно управление няма, надлежно никакви промени не могат да бъдат признати.
- Огромен проблем за българската стопанска система е доставката на газ. На какво състояние сме?
- В края на април бяхме на практика на кота нула – спря съветският газ, на който България разчита от десетилетия и надлежно в никакъв случай не сме се готвили за обстановка без съветски газ. Но не останахме без газ, което е индикатор, че въпреки всичко има други възможности, само че е и доза шанс, тъй като напролет и лятото потреблението на газ е ниско.
От 1 юли към този момент не сме на кота нула – от 1 юли получаваме цялостните количества азерски газ по 2.7 милиона куб. метра дневно, което покрива към половината ползване сега и към една трета за цялата година. Така че сме на към една трета от задачата. Останалите доставки се обезпечават месец за месец, което е допустимо през лятото при ниско ползване, само че би било рисково за зимата. Затова ни е нужен средносрочен или дълготраен контракт – или най-малкото контракт за сигурни доставки през зимата.
- Според специалисти хранилището в „ Чирен “ е цялостно на 30%. С какъв брой нагнетена газ би трябвало да посрещнем зимата?
- Вече газохранилището е цялостно на 35%. Това е съществено усъвършенстване, защото в средата на април беше към 16%. Но задачата, която гласоподава Европейският парламент, е всички европейски газохранилища да се изпълнят на 80% до октомври и 90% до ноември. А в действителност най-добре е да го напълним на 100%, с цел да имаме стратегически запас.
Ние сме оставили Чирен да се цялостни от Булгаргаз, като търговски запас за зимата. Но във от ден на ден европейски страни газохранилищата към този момент се смятат и за държавен запас и надлежно държавните управления също заделят финансови запаси, тъй че да се подсигурява оптимално запълване. Всички размери, които не могат да се запълнят от газовите компании, се запълват от страната. Може би и България би трябвало да направи нещо сходно – да вземем за пример посредством финансиране от Българския енергиен холдинг, който така и така сега има огромни свръхпечалби от износа на ток.
- Виждате ли други възможности за доставките и „ Газпром “ изцяло затворена страница ли е?
- В средносрочен проект има доста други възможности – Румъния към този момент стартира да добива газ от Черно море, азерският газопровод към Европа ще се удвои до 20 милиарда куб. метра, строят се голям брой терминали за полутечен газ, газовата връзка с Гърция е на практика приключена, Израел и Кипър уголемяват производството на газ и търсят пазари в Европа, а и световният пазар на полутечен газ става все по-развит и десетки страни създават газ. Така че нямам терзания в средносрочен и дълготраен проект. Предизвикателството е в кратковременен проект и най-много тази зима.
„ Газпром “ на този стадий с това държание не е мечтан сътрудник в Европа. Спомняте си единствено преди седмици Русия даде обещание, че който заплаща в рубли ще има сигурни и евтини доставки на газ. А се получи тъкмо противоположното – бяха орязани доставките на газ и цените скочиха до небесата.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ