НС прие на второ четене промените в Конституцията, престои трето
Парламентът одобри на второ четене законопроектът за изменение и допълнение на Конституцията. След близо шест часа диспути депутатите гласоподаваха на второ четене текстовете. За да бъдат дефинитивно признати, измененията ще бъдат гласувани и на трето четене. Сутринта парламентарната зала напуснаха от „ ИТН “ и „ Възраждане “. „ Българска социалистическа партия за България “ останаха в залата.
Всеки съд по искане на страна по делото или по своя самодейност може да сезира Конституционния съд (КС), записаха народните представители. Производството по делото продължава, а съдът, чието решение е дефинитивно, постановява правосъдния акт след привършване на производството пред Конституционен съд.
Главният прокурор също може да сезира Конституционен съд.
Главният прокурор се назначава и освобождава от президента на републиката по предложение на Висшия прокурорски съвет за период от пет години, без право на наново избиране.
Според признатите текстове кандидатури за основен прокурор могат да издигат трима от членовете на Висшия правосъден съвет, както и министърът на правораздаването. Указът на президента се издава в седемдневен период. В случай на неиздаване на указа в период, решението на Висшия прокурорски съвет се обнародва.
Президентът не може да откаже назначението и освобождението при наново направено предложение. Указът на президента се издава в седемдневен период. В случай на неиздаване на указа, решението на Висшия прокурорски съвет се обнародва, записаха още депутатите.
Прокурорите и следователите се назначават, покачват, намаляват, реалокират и освобождават от Висш прокурорски съвет, реши Народното събрание.
Съдиите се назначават, покачват, намаляват, реалокират и освобождават от служба от Висшия правосъден съвет. Председателят на Върховния касационен съд и ръководителят на Върховния административен съд се назначават и освобождават по предложение на Висшия правосъден съвет от президента на републиката за период от седем години, без право на наново избиране, записаха депутатите.
Висшият правосъден съвет се състои от 15 членове и включва ръководителя на Върховен касационен съд и Върховен административен съд, които са негови членове по право, осем членове, избирани директно от съдиите и петима, избирани от Народно събрание.
За членове на Висшия правосъден съвет и на Висшия прокурорски съвет, се избират адвокати с високи професионални и нравствени качества, които имат минимум 15 годишен юридически стаж и са самостоятелни и партийно неутрални. Народното събрание не може да избира за членове на двата съвета лица, които заемат длъжността на прокурор или следовател все още на избора, гласят още признатите текстове.
Народното събрание избира членове на Висшия правосъден съвет и на Висшия прокурорски съвет с болшинство две трети от народните представители, плануват наредбите.
Мандатът на определените членове на Висшия правосъден съвет и на Висшия прокурорски съвет е четири години. Те не могат да бъдат преизбирани незабавно след приключване на този период, записаха още депутатите от 49-ото Народно събрание.
Висшият правосъден съвет и Висшият прокурорски съвет реализират пълномощията си независимо и посредством Общо заседание. Заседанията на висшия правосъден съвет и на Общото заседание на Висшия правосъден съвет и Висшия прокурорски съвет се ръководят от ръководителя на Върховния касационен съд, а в неговото неявяване - от ръководителя на Върховния административен съд, плануват признатите разпореждания.
Трети март дефинитивно остава народен празник на България, реши Народното събрание. ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и Движение за права и свободи предлагаха в началото 24 май да стане формален народен празник.
Всеки съд по искане на страна по делото или по своя самодейност може да сезира Конституционния съд (КС), записаха народните представители. Производството по делото продължава, а съдът, чието решение е дефинитивно, постановява правосъдния акт след привършване на производството пред Конституционен съд.
Главният прокурор също може да сезира Конституционен съд.
Главният прокурор се назначава и освобождава от президента на републиката по предложение на Висшия прокурорски съвет за период от пет години, без право на наново избиране.
Според признатите текстове кандидатури за основен прокурор могат да издигат трима от членовете на Висшия правосъден съвет, както и министърът на правораздаването. Указът на президента се издава в седемдневен период. В случай на неиздаване на указа в период, решението на Висшия прокурорски съвет се обнародва.
Президентът не може да откаже назначението и освобождението при наново направено предложение. Указът на президента се издава в седемдневен период. В случай на неиздаване на указа, решението на Висшия прокурорски съвет се обнародва, записаха още депутатите.
Прокурорите и следователите се назначават, покачват, намаляват, реалокират и освобождават от Висш прокурорски съвет, реши Народното събрание.
Съдиите се назначават, покачват, намаляват, реалокират и освобождават от служба от Висшия правосъден съвет. Председателят на Върховния касационен съд и ръководителят на Върховния административен съд се назначават и освобождават по предложение на Висшия правосъден съвет от президента на републиката за период от седем години, без право на наново избиране, записаха депутатите.
Висшият правосъден съвет се състои от 15 членове и включва ръководителя на Върховен касационен съд и Върховен административен съд, които са негови членове по право, осем членове, избирани директно от съдиите и петима, избирани от Народно събрание.
За членове на Висшия правосъден съвет и на Висшия прокурорски съвет, се избират адвокати с високи професионални и нравствени качества, които имат минимум 15 годишен юридически стаж и са самостоятелни и партийно неутрални. Народното събрание не може да избира за членове на двата съвета лица, които заемат длъжността на прокурор или следовател все още на избора, гласят още признатите текстове.
Народното събрание избира членове на Висшия правосъден съвет и на Висшия прокурорски съвет с болшинство две трети от народните представители, плануват наредбите.
Мандатът на определените членове на Висшия правосъден съвет и на Висшия прокурорски съвет е четири години. Те не могат да бъдат преизбирани незабавно след приключване на този период, записаха още депутатите от 49-ото Народно събрание.
Висшият правосъден съвет и Висшият прокурорски съвет реализират пълномощията си независимо и посредством Общо заседание. Заседанията на висшия правосъден съвет и на Общото заседание на Висшия правосъден съвет и Висшия прокурорски съвет се ръководят от ръководителя на Върховния касационен съд, а в неговото неявяване - от ръководителя на Върховния административен съд, плануват признатите разпореждания.
Трети март дефинитивно остава народен празник на България, реши Народното събрание. ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и Движение за права и свободи предлагаха в началото 24 май да стане формален народен празник.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ