Парламентът на Обединеното кралство е една от най-старите институции от

Парламентът на Обединеното кралство е една от най-старите институции от своя тип в света. И заради това той работи по редица строги правила и антични обичаи, които на пръв взор може да наподобяват в несъгласие със актуалната политика. Ето някои от тях:

В английския парламент не е разрешено да се произнася тирада на различен език с изключение на на британски, в случай че не е безусловно належащо – макар обстоятелството, че в интервала 1916-22 година Англия е имала за министър-председател човек, за който уелският език е майчин. (В устава „ Companion to the Standing Orders and Guide to the Proceedings of the House of Lords “ се отбелязва, че „ Използването на уелския език е позволено за задачите на съвещанията на комисиите, провеждани в Уелс “. През 2017 година разпоредбите са леко облекчени, с цел да се разреши потреблението на уелски език и на съвещанията на Голямата комисия на Уестминстър).

Отново съгласно „ Companion to the Standing Orders and Guide to the Proceedings of the House of Lords “ в множеството случаи четенето на речи е „ непознато на обичая на тази Камара и нездравословно за обичайното осъществяване на нейните диспути “. Въпреки това членовете могат да имат „ ‘разширени бележки’, от които да приказват, само че не е в полза на положителните диспути те да ги следват прецизно “.

На членовете на Камарата също по този начин е неразрешено да се обръщат един към различен по име, което значи, че всички мнения би трябвало да бъдат адресирани към „ уважаемите членове “. Единствено ръководителят може да употребява имената им.

Традицията повелява, ръководителят на Народното събрание да бъде физически „ отмъкнат “ до председателския си стол, когато бъде определен на тази служба (макар че завличане е по-скоро церемониално, в сравнение с действително). Предполага се, че този чудноват обред е останал от времето, когато ръководителят на Народното събрание – в миналото претрупан със задачата да диктува волята на Народното събрание на краля – постоянно се оказвал пръв на опашката за пандиза (или по-лошо), в случай че кралят не харесал това, което му споделят.

Кралица Ан се обръща към Камарата на лордовете, худ. Питър Тилеман, 1708 – 1714

Що се отнася до кралете, нито един ръководещ монарх не е влизал в Камарата на общините от 1642 година насам, когато Чарлз I я щурмува – събитие, което в последна сметка довежда до революция. Когато кралицата публично следи държавното разкриване на Народното събрание всяка година, речта ѝ би трябвало да бъде прочетена от близката Камара на лордовете.

Въпреки че членовете на Народното събрание могат да имат в себе си електронни устройства – „ при изискване че не провокират разстройства и не се употребяват по метод, който нарушава благоприличието “ – те би трябвало да са в беззвучен режим и не могат да се употребяват „ за филмиране, правене на снимки или правене на аудиозаписи в залата или към нея “. (Говоренето по телефона, несъмнено, е изцяло изключено.) Камерите са позволени в Народното събрание едвам през 1989 г.; съгласно правилника за лъчение на BBC „ никакви фрагменти от парламентарните съвещания не могат да се употребяват в развлекателни стратегии или в излъчвания с политическа ирония “, с няколко изключения.

Аплодисментите също са неразрешени – което 56 новоизбрани депутати от Шотландската национална партия схващат по сложния метод през 2015 година, когато са смъмрени от ръководителя за спонтанни овации към техния водач Ангъс Робъртсън.

Строгите правила на Парламента адресират даже какво е разрешено да носят членовете, като в актуалните насоки се чака постоянно да се носи „ делово облекло “. През годините е имало някои изключения от строгия дрескод, най-много като средство за митинг или повишение на осведомеността за разнообразни дела. През 2013 година английският народен представител от Зелената партия Каролин Лукас носи тениска в символ на митинг против появяването на дами без горнище във вестниците – и незабавно е адресирана от ръководителя на Народното събрание за неспазване на строгите правила за облеклото. Според данните даже Оливър Кромуел е скандализирал политиците още през XVII в., когато се е появил с костюм от „ елементарен плат “, който не е бил „ доста чист “ и наподобява е бил ушит от „ неумел селски шивач “. Още по-лошото било, че шапката му „ била без каишка “!

Благодарение на закон, въведен от крал Едуард II през 1313 година, носенето на ризница също е неразрешено. Същият закон не разрешава и наличието на мечове в Камарата на общините – макар че съгласно традицията двете противоположни скамейки в Камарата са ситуирани навръх „ две дължини на меча “ една от друга.

От всички правила на английския парламент обаче тези, свързани с публично наречения „ непарламентарен език “, са измежду най-любопитните. В продължение на епохи ръководителят на Камарата на представителите нееднократно е хващал членовете за това, че употребяват афектиран, унизителен или оскърбителен език, като им е правил забележка и ги е молил да отдръпват изявлението си от парламентарния протокол.

Не е разрешено да вземем за пример да се упреква сътрудник народен представител, че е измамник, двуличник или изменник. Противоречи на правилника и обвиняването, че някой от присъстващите в залата е пийнал. Но съгласно личните правила на Парламента не съществува „ къс и финален лист на непарламентарните думи “. Дали нещо е в нарушаване зависи просто „ от подтекста “, в който е казано. Въпреки това някои от думите, които са били считани за непарламентарни през годините, включват:

Всеки народен представител, за който се откри, че употребява език в този смисъл, нормално бива помолен от ръководителя да отдръпна мненията си (както прави лейбъристът Том Уотсън през 2010 година, когато назовава министъра на образованието Майкъл Гоув „ презрян човек “) или бива помолен да напусне залата (както прави сътрудника му лейбърист Денис Скинър, който отхвърля да отдръпна обръщението си към министър-председателя Дейвид Камерън „ Измамника Дейв “ по време на абсурда с „ Панамските документи “ през 2016 г.).

Някои депутати обаче намират способи да заобиколят разпоредбите за непарламентарния език: да вземем за пример, фразата „ терминологична неправилност “ се употребява постоянно, с цел да се избегне обвиняването на сътрудник член на Народното събрание в казване на нещо, което другояче би било дефинирано като „ неистина “. През 1983 година лейбъристката депутатка Клеър Шорт се пробва да заобиколи възбраната за обвинение на сътрудници в пиене, като евфемистично декларира, че консервативният младши министър по заетостта Алън Кларк е „ некадърен “. А съгласно една (почти несъмнено апокрифна) история през XIX в. водачът на опозицията (и предстоящ министър-председател) Бенджамин Дизраели е помолен да отдръпна изказване, в което упреква половината държавно управление, че са „ задници “. В своето половинчато опрощение той декларира: „ Г-н ръководител, отдръпвам коментара си. Половината от кабинета не са задници. “