Папая
Папаята, постоянно и неправилно посочена като " дърво ", в действителност съставлява огромен шубрак, който доближава размер от 1.8 до 3 м през първата година и 6 до 9 м височина в своята зрялост, чиито стебла са кухи, зелени или наситено лилави на цвят. Както стъблото, по този начин и листата на папаята съдържат млечно бял латекс. Петолистните цветове на папаята са месести и с лек ароматен мирис.
Обикновено плодът папая прилича пъпеш, има овална, съвсем кръгла или продълговата форма, дълъг е от 15 до 50 см, а тежестта му доближава до 9 кг. Кората на папаята е восъчна, тънка, само че много жилава. Докато плодът е към момента зелен и корав, той съдържа огромно количество бял латекс. Когато узрее, кората става наситено жълта и дебела, вътрешността на плода става ароматна, жълто-оранжева на цвят, сочна и възсладка.
Въпреки, че точният регион на генезис на папаята не е прочут, се има вяра, че тя произлиза от тропическите елементи на Америка, а точно южно Мексико и Централна Америка. Известно е съществуването на семена от папая в Панама и Доминиканската република преди 1525 година, които се популяризират в цяла Южна и Централна Америка, южно Мексико, Бахамите и Бермудските острови към 1616 година
Испанците придвижват семената от папая на Филипините през 1550 година, а от там те доближават и до Малака и Индия. Семената от папая са били изпратени от Индия до Неапол през 1626 година Папаята става позната в съвсем всички тропически райони на Стария свят и Тихоокеанските острови. Този плод се придвижва и до Флорида от Бахамските острови. Днес, главните търговски производители на папая са Хавай, тропическа Африка, Филипините, Индия, Цейлон и Австралия, а с по-малък мащаб производството са Южна Африка и Латинска Америка.
Състав на папаята
Папаята е източник на желязо и калций, добър източник на витамини А, В и К, както и отличен източник на витамин С. В папаята има 30% повече витамин С и 50% повече витамин К от портокала. Плодът е незаместим източник на витамин Е, лутеин и ликопен. Папаята съдържа фолиева и пантотенова киселина, калий и магнезий, огромно количество фибри. Любопитен факт е че папаята съдържа повече бета каротин от морковите.
100 гр. папая съдържат почти 25 калории, доста малко протеини и мазнини.
Латексът, намиращ се в плодовете на неузрялата папая, съдържа следните ензими: папаин и химопапаин, като папаинът е два пъти по-мощен.
Избор и предпазване на папая
Най-често папаята се продава в необработен или консервиран тип. За нейната зряла възраст може да се съди по кората й. Плодовете, които имат жълто-зеленикава кора, към момента са зелени и в тях не се е появил типичния усет на папаята. Розово-червената папая е добре узряла и би трябвало да се употребява ден или два след покупката, тъй като по-късно към този момент презрява.
Меката външна обвивка на плода е симптом за загнили места и развалена папая, до момента в който черните петна и набраздявания не са проблем за усета й.
Разрязаната папая се скапва относително бързо, по тази причина ви предлагаме да нарязвате единствено колкото ще консумирате. В необелено положение плодът може да се резервира до 2-3 седмици в мрачно и хладно помещение, само че единствено в случай, че е набран още зелен. В ледник може плодът може да се резервира една седмица, подложен в плик с дупки.
Папая в кулинарията
Узрялата папая най-често се употребява прясна, белена, с отстранени семена и се сервира разрязана на половин или четвърт с лайм или лимони. Соковете и нектарите от папая могат да бъдат приготвени от белени или небелени плодове и се продават в бутилки, пресни или консервирани. Недостатъчно узрялата папая в никакъв случай не се употребява сурова, защото има високо наличие на латекс.
Младите листа на папаята могат да се употребяват варени и се подготвят съвсем като спанак в някои региони. Листата на папята са горчиви по принцип и заради това би трябвало да бъдат сварени, като водата се сменя, с цел да се отстрани огромна част от горчивината. Тези листа съдържат горчивите алкалоиди, карпаин и псевдокарпаин, които влияят на сърцето и дишането като дигиталин, само че се унищожават от топлината.
Варената папая влиза в състава на салати с месо и лимон, както и като гарнитура за риби и меса; печената папая още веднъж се употребява като гарнитура. Папаята се комбинира доста добре с лимонена трева и лимони, зелени маслини и авокадо.
Ползи от папая
В Индия семената от папая от време на време се употребяват като сурогат на цели зърна черен пипер. Учените са разпознали 18 аминокиселини в семената на папаята.
Едно от най-известните приложения на папаина е в комерсиални артикули на пазара, които да вършат месото по-крехко. Папаинът има и доста други на практика приложения. Той се употребява, за избистряне на бира, също и за отнасяне на вълна и коприна преди боядисване и като добавка в гумената индустрия. Той също се употребява като съставна част в пасти за зъби, козметика и почистващи препарати, както и фармацевтични препарати.
Папаинът оказва помощ при за лекуване на язви, разтваря мембрани при дифтерит, води до понижаване на отоци, нараснала температура и оказва помощ за укрепване на рани след интервенция.
Папаята има и антибиотично деяние. Изследвания са разкрили, че екстракти от незряла и зряла папая, както и от нейните семена са дейни против позитивните бактерии. Силни дози са ефикасни и против негативните бактерии. Папаята понижава риска от чернодробни болести.
Вреди от папаята
Папаята има мощно алергично влияние. Възможно е появяване на раздразнение на кожата, заради действието на латекса, който се съдържа в прясната папая или при консумация на незадоволително сготвено месо, което е обработено с папаин.
Също по този начин прашецът от цветовете на папаятапредизвиква тежки респираторни реакции при чувствителни хора. След това тези хора реагират на контакт с която и да е част на растението папая, а също по този начин и при консумация на зряла папая или храна, съдържаща папая, както и месо, обработено с папаин.
