Пандемията увеличи натоварването на специалистите по киберсигурност многократно(снимка: CC0 Public

Пандемията усили натоварването на експертите по киберсигурност неведнъж
(снимка: CC0 Public Domain)

С взрива на коронавирусната пандемия хакерските атаки откриха плодородна почва за свое то разрастване. Измамническите писма, изнудванията и всички други форми на виртуални набези процъфтяха. Центровете за оперативна сигурност (SOC) пък бяха принудени да работят отдалечено. Това в допълнение усложни обстановката. Сега едно ново проучване на института Ponemon и Respond Software разкрива, че пандемията е нараснала натоварването на експертите по киберсигурност неведнъж и доста от тях се усещат на ръба на така наречен прегаряне – безсилие от претоварване.

Събитията от 2020 година принудиха доста компании да преминат към работа от разстояние. Това се отнася и за чиновниците по киберсигурността на съответните организации. Повече от една трета от SOC са мигрирали към отдалечена работа, съгласно. Макар че това разбираемо се е случило, с цел да бъдат защитени чиновниците, над половината от чиновниците, които в този момент работят отдалечено, споделят, че смяната е оказала огромно въздействие върху работата им. Защитата от, злоумишлен програмен продукт и се трансформира в още по-голямо предизвикателство.

От друга страна, прекосяването към работа от разстояние обезпечи на киберпрестъпниците и злонамерените играчи спомагателни благоприятни условия за евентуално нахлуване в корпоративни мрежи, защото чиновниците се свързват с работните ИТ системи отдалечено, посредством домашните си мрежи – къде предпазени, къде не толкоз, нерядко от персоналните си компютри, доста от които не са предпазени на високо равнище.
още по тематиката
Така на SOC екипите се наложи да подхващат незабавно ограничения за сигурността на така наречен „ крайни точки ” – персонални компютри, таблети, смарт телефони, отбелязва. И без друго комплицираната обстановка, пред която бяха изправени екипите по киберсигурност, стана още по-сложна.

И в случай че това не е задоволително единствено по себе си, тежест прибавя и фактът, че в домашна конюнктура работещите хора са по-разсеяни и склонни да. Било то поради фамилията, приятелите, домашните любимци, съквартирантите или даже поради елементарен мързел, мнозина са склонни да „ заобиколят ” или „ прескочат ” стъпките и ограниченията, които би трябвало да се съблюдават за отбрана от злонамерени набези.

Всичко това е довело до извънредно безсилие на екипите по. В изследването на Ponemon три четвърти от интервюираните специалисти по киберсигурност са декларирали, че са претърпели „ прегаряне ” през предходната година. Прегарянето е толкоз съществено, че някои чиновници по сигурността напущат позициите си. В резултат, организациите се пробват да привлекат и задържат техните сътрудници, предлагайки по-високи заплати от всеки път.

За положително или за неприятно обстановката няма да се промени скоро. Анализаторите споделят, че значително организации „ може да предпочетат да запазят SOC далечен заради разнообразни фактори, в това число понижаване на разноските за наем на офис площи ”. Наред с това отдалечената работа на всички други типове чиновници ще продължи да е всеобща процедура.

Експертите по киберсигурност ще би трябвало да продължат да пазят ИТ инфраструктурите тогава, когато личният състав не може да работи от офиса – и да бъдат по-подготвени, в случай че друго събитие наложи сходен модел на в бъдеще.

Независимо от това дали SOC ще се върнат към присъствената форма на работа или не, организациите към този момент знаят, че проектите за реагиране при бедствия и спешни обстановки би трябвало да надвишават физическите бедствия като пожар или наводняване. „ Време е да стартираме да мислим и за други рискови обстановки като пандемията, при която анализаторите по сигурността могат да бъдат физически разселени и не могат да обитават безвредно в една и съща стая в офиса ”, споделят създателите на отчета.