Валентина Маринова, психотерапевт, за ФАКТИ: Нужно е разбиране към всеки отделен човек
Пандемията и съпътстващата я инфодемия сътвориха за човечеството една нова действителност, която сигурно всеки от нас желае да продължи оптимално малко време. Освен здравния аспект, обвързван директно с последствията от ковид, и икономическият подобен,не бива да се подценява и психическото положение на хората у нас и по света. За да поговорим точно за това, от ФАКТИ се свързахме с психотерапевта Валентина Маринова.
Валентина Маринова е приключила логика на психиката със специализация по клинична логика на психиката и логика на психиката на развиването през 1997 в СУ „ Св. Климент Охридски”. През 2002 приключва систематична и фамилна психотерапия към Психо-социален институт за фамилията към Психотерапевтичен институт по обществена екология на личността. Практикува психотерапия в друг обществен и клиничен подтекст повече от 15 години. Интересите ѝ в последните години са в региона на психосоматиката, рецесиите в фамилията и въздействието и отражението на публичните феномени върху психоемоционалното развиване на личността и човешките групи. Автор на голям брой материали в региона на психологичното здраве и на дисертационен труд „ Структура и функционалности на фамилии с дете, което използва психоактивни вещества”. В момента работи в Институт по систематична психотерапия и в Национален център по публично здраве и разбори, Дирекция психологично здраве и предварителна защита на зависимостите.
- Г-жо Маринова, пандемията или инфодемията e по-голямо предизвикателство за човешкото схващане?
- Докато пандемията е ново събитие за нас, инфодемията е обстановка, в която живеем не от скоро, а в последните няколко години. Сега просто последствията от това да бъдем заливани с информация, стават доста забележими, в това число и в техните отрицателни аспекти. Всеки дава мнение, всеки спори с всеки. Някак не вършим разлика сред това да имаш информация и да можеш да я ползваш умело. Достъпът до доста осведомителни запаси е огромно преимущество, в случай че не се подвеждаме в това, че знаем доста и можем сами да си бъдем специалисти и престижи. Така че достъпът до доста и друга информация ни изправя пред провокации и условието да бъдем сериозни, зрели, търсещи, а не високопарни и надменни. Струва ми се, че прекосяваме през интервал, който ще ни накара да предефинираме връзките си, задачите си, полезностите си. Всяка рецесия е предизвикателство за човешкото схващане, тъй като разклаща познатото, лишава ни от чувството за сигурност. Докато преминем към идващия стадий на сигурност, познатост, ще мине време и ще е мъчно.
- Към какво се стремят отричащите пандемията – основаване на паралелна действителност, угнетяване на страха или нещо друго?
- Не ми се желае да приказвам с етикети и да върша „ експертни” изводи. Всички имаме обстановки, които са ни сложни и подхождаме към тях с отказване за известно време. Зрялата персона съумява да се придвижи от отричането към приемането, от отчаянието към действието. И аз го следя всеки ден – това, че хората вършат своите крачки към схващане и адаптиране към днешните провокации. В моя опит като психотерапевт имам същинско прекарване за вяра и развиване. И това не са единствено думи, напълно достоверно прекарване е, което идва от непосредственото другарство с хората.
- Увеличиха ли се клиентите Ви в тази близо година, откогато живеем в нова действителност, която се надяваме да е краткотрайна?
- Да, аз имам повече клиенти в практиката си през миналата година, само че не го свързвам с епидемията. Вероятно като резултат от здравната и икономическа рецесия, по-скоро можем да приказваме даже за прочут отлив на хората, търсещи помощ. Казвам това напълно условно и като субективна преценка, въз основата на общуването ми с моите най-близки сътрудници. Според мен търсенето на помощ по отношение на прекарвания, които са последица от епидемията, ще е на по-късен стадий. Последствията от съответно тази здравна и социална рецесия още не са толкоз забележими. Досещаме се за тях, усещаме ги посредством вести от близки или по личните си загуби, само че те още нямат ясно изразен публичен образ. Техните последици, заболявания и признаци ще проличат с цялостна мощ по-късно. В рецесия хората главно оцеляват. Когато рецесията отмине, нейните резултати стават забележими.
- Основателни ли са страховете, изказванията, че след края на живота в тази конюнктура можем да станем очевидци на нова пандемия – такава от душевен разстройства у доста хора?
- На въпроса дали са основателни тези страхове, към този момент е отговорено. Изследванията на реномирани университети, които вършат изследвания, го потвърждават. При психологичните проблеми и разстройства е доста значимо освен самостоятелното прекарване и реакция, а в каква среда живеем. През доста тежки обстановки и интервали може да се премине по един адаптивен метод, когато подтекстът, в който живеем е подкрепящ и подтикващ. Мисля, че не е време да приказваме за диагнози, да предричаме бъдещето от висотата на експертността си, да чертаем апокалиптични картини. Нужно е схващане към всеки обособен човек и помагане тогава, когато това е допустимо.
- Какво държание бихте посъветвали да имат хората, до момента в който обстановката в света не се успокои?
- Поколенията преди нас са минали през големи тествания, да не забравяме това. Според мен в обстановка на такава повсеместна рецесия е значимо намирането на самостоятелния смисъл. Как желая да пребивавам, по какъв начин да продължа, какво да оставя след себе си? Без въпроса за смисъла ще продължаваме по инерция. Кризата е положение, при което за момента няма решение на огромното равнище. Освен това в България живеем в чудовищно корумпирана среда, в която всички значими обществени запаси са приватизирани от изцяло изгубила легитимността си власт. В подобен миг е значимо да се обърнем към персоналния си, личен смисъл. Когато външната среда не служи за тласък, за ентусиазъм, да го потърсим в най-непосредственото си съществуване – аз и тези, които обичам, и елементарните неща в близост. Баналните неща – връзката с околните хора и занимания, които зареждат и имат креативен и експериментаторски дух. Често споделям на клиентите си, че не е нужно да променяш кой знае какво в всекидневието си, задоволително е повече да се връщаме към чувството си за авторство. Ние всички сме създатели. И тази креативна мощ и любовта към живота е пособия да се мине през доста тествания. И в този момент ще бъде по този начин. В този смисъл, аз съм оптимистично настроена. Важно е да си дадем сметка, че това, което се случва сега, ще свърши. Кризите имат начало и край.
Валентина Маринова е приключила логика на психиката със специализация по клинична логика на психиката и логика на психиката на развиването през 1997 в СУ „ Св. Климент Охридски”. През 2002 приключва систематична и фамилна психотерапия към Психо-социален институт за фамилията към Психотерапевтичен институт по обществена екология на личността. Практикува психотерапия в друг обществен и клиничен подтекст повече от 15 години. Интересите ѝ в последните години са в региона на психосоматиката, рецесиите в фамилията и въздействието и отражението на публичните феномени върху психоемоционалното развиване на личността и човешките групи. Автор на голям брой материали в региона на психологичното здраве и на дисертационен труд „ Структура и функционалности на фамилии с дете, което използва психоактивни вещества”. В момента работи в Институт по систематична психотерапия и в Национален център по публично здраве и разбори, Дирекция психологично здраве и предварителна защита на зависимостите.
- Г-жо Маринова, пандемията или инфодемията e по-голямо предизвикателство за човешкото схващане?
- Докато пандемията е ново събитие за нас, инфодемията е обстановка, в която живеем не от скоро, а в последните няколко години. Сега просто последствията от това да бъдем заливани с информация, стават доста забележими, в това число и в техните отрицателни аспекти. Всеки дава мнение, всеки спори с всеки. Някак не вършим разлика сред това да имаш информация и да можеш да я ползваш умело. Достъпът до доста осведомителни запаси е огромно преимущество, в случай че не се подвеждаме в това, че знаем доста и можем сами да си бъдем специалисти и престижи. Така че достъпът до доста и друга информация ни изправя пред провокации и условието да бъдем сериозни, зрели, търсещи, а не високопарни и надменни. Струва ми се, че прекосяваме през интервал, който ще ни накара да предефинираме връзките си, задачите си, полезностите си. Всяка рецесия е предизвикателство за човешкото схващане, тъй като разклаща познатото, лишава ни от чувството за сигурност. Докато преминем към идващия стадий на сигурност, познатост, ще мине време и ще е мъчно.
- Към какво се стремят отричащите пандемията – основаване на паралелна действителност, угнетяване на страха или нещо друго?
- Не ми се желае да приказвам с етикети и да върша „ експертни” изводи. Всички имаме обстановки, които са ни сложни и подхождаме към тях с отказване за известно време. Зрялата персона съумява да се придвижи от отричането към приемането, от отчаянието към действието. И аз го следя всеки ден – това, че хората вършат своите крачки към схващане и адаптиране към днешните провокации. В моя опит като психотерапевт имам същинско прекарване за вяра и развиване. И това не са единствено думи, напълно достоверно прекарване е, което идва от непосредственото другарство с хората.
- Увеличиха ли се клиентите Ви в тази близо година, откогато живеем в нова действителност, която се надяваме да е краткотрайна?
- Да, аз имам повече клиенти в практиката си през миналата година, само че не го свързвам с епидемията. Вероятно като резултат от здравната и икономическа рецесия, по-скоро можем да приказваме даже за прочут отлив на хората, търсещи помощ. Казвам това напълно условно и като субективна преценка, въз основата на общуването ми с моите най-близки сътрудници. Според мен търсенето на помощ по отношение на прекарвания, които са последица от епидемията, ще е на по-късен стадий. Последствията от съответно тази здравна и социална рецесия още не са толкоз забележими. Досещаме се за тях, усещаме ги посредством вести от близки или по личните си загуби, само че те още нямат ясно изразен публичен образ. Техните последици, заболявания и признаци ще проличат с цялостна мощ по-късно. В рецесия хората главно оцеляват. Когато рецесията отмине, нейните резултати стават забележими.
- Основателни ли са страховете, изказванията, че след края на живота в тази конюнктура можем да станем очевидци на нова пандемия – такава от душевен разстройства у доста хора?
- На въпроса дали са основателни тези страхове, към този момент е отговорено. Изследванията на реномирани университети, които вършат изследвания, го потвърждават. При психологичните проблеми и разстройства е доста значимо освен самостоятелното прекарване и реакция, а в каква среда живеем. През доста тежки обстановки и интервали може да се премине по един адаптивен метод, когато подтекстът, в който живеем е подкрепящ и подтикващ. Мисля, че не е време да приказваме за диагнози, да предричаме бъдещето от висотата на експертността си, да чертаем апокалиптични картини. Нужно е схващане към всеки обособен човек и помагане тогава, когато това е допустимо.
- Какво държание бихте посъветвали да имат хората, до момента в който обстановката в света не се успокои?
- Поколенията преди нас са минали през големи тествания, да не забравяме това. Според мен в обстановка на такава повсеместна рецесия е значимо намирането на самостоятелния смисъл. Как желая да пребивавам, по какъв начин да продължа, какво да оставя след себе си? Без въпроса за смисъла ще продължаваме по инерция. Кризата е положение, при което за момента няма решение на огромното равнище. Освен това в България живеем в чудовищно корумпирана среда, в която всички значими обществени запаси са приватизирани от изцяло изгубила легитимността си власт. В подобен миг е значимо да се обърнем към персоналния си, личен смисъл. Когато външната среда не служи за тласък, за ентусиазъм, да го потърсим в най-непосредственото си съществуване – аз и тези, които обичам, и елементарните неща в близост. Баналните неща – връзката с околните хора и занимания, които зареждат и имат креативен и експериментаторски дух. Често споделям на клиентите си, че не е нужно да променяш кой знае какво в всекидневието си, задоволително е повече да се връщаме към чувството си за авторство. Ние всички сме създатели. И тази креативна мощ и любовта към живота е пособия да се мине през доста тествания. И в този момент ще бъде по този начин. В този смисъл, аз съм оптимистично настроена. Важно е да си дадем сметка, че това, което се случва сега, ще свърши. Кризите имат начало и край.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ