Панама – два океана на час разстояние
Панама е изумително място - там спокойно и хармонично съжителстват най-съвременните технологии и първобитнообщинните закони на джунглата, съвременна банкова система и допотопни средства за напредване.
Независимо от своите неголеми размери модерна Панама поразява с необикновено естествено и географско многообразие. Тук единствено за час и половина може да се стигне от едното крайбрежие на океана до другото, като пътуването минава през заснежени планини и непроходими джунгли до едно от новите чудеса на света - Панамския канал. Удивителното създание е публично намерено през 1920 година Идеята да се съединят двата океана обаче е още от времената на испанските завоеватели - XVI в. Строителството стартира през 1881 година, само че планът е спрян с гръм и тропот 7 години по-късно поради банкрут на консорциума притежател. През 1902 година остатъците от консорциума са продадени на Съединени американски щати за 40 млн. $. По това време обаче Панама е към момента под юрисдикцията на Колумбия, която не разрешава на Съединени американски щати да довършат канала. Затова американският президент Теодор Рузвелт подкрепил борците за самостоятелна Панама. През 1903 година, след оповестяването на независимостта на Панама, работата била възобновена, а първият транспортен съд минава през канала на 15 август 1914 година През 2000 година Съединени американски щати отстъпват на Панама контрола върху канала. В момента таксите за пренос през него доближават 2 милиарда $ годишно.
Другото известно оборудване е Панамериканската автомагистрала, която свързва два континента в западното полукълбо. Интересното е, че
тя прекъсва на 200 км от колумбийската граница
и до нея може да се стигне единствено на специфичен катер или на индианска лодка. Причината е, че през Панама в миналото минавал главният поток с опиати от Колумбия на север. Властите решили, че е по-лесно просто да се прекъсне пътят, в сравнение с да се пробват да заловят наркотрафикантите по него.
Столицата Панама Сити е учредена през 1519 година и в нея органично се съчетават античните руини на Панама-Виехо и актуалните квартали. Сред тях се откроява площад " Боливар ". Там са разположени великолепната катедрала " Св. Франциск " и зданието на някогашния хотел " Колумбия ". Тук се намира и дворецът на Симон Боливар, който преди този момент е бил манастир, както и монумент на националния воин.
Plaza de Francia е измежду главните забележителности на историческия център. Той е заобиколен от сводести здания с входове арки, които в продължение на епохи са се употребявали за най-разнообразни цели. Първоначално са били отбранителни укрепления, след това - казарма и дори затвор. През XVIII в. са станали хранилища, а през XIX в. е прокаран бул., съединяващ двете пешеходни елементи на града. Днес арките на Las Bovedas са впечатляваща част от общата архитектура на площада. На тях са сложени табелки за основните събития в историята на Панама и за хората, които са взели участие в строителството на Панамския канал и столицата.
Mi pueblito – музей под намерено небе
Това са три селца, сгушени в подножието на Серо-Анкон, в които са събрани главните отличителни черти на панамската просвета. В първото може да се разноските по живописния централен площад, обграден от сгради от XIX век. В незначителен музей може да се види галерия на обичайните панамски носии. В другото селце дървените здания са блестящо украсени и има голям брой сламени къщи, в които са живели индианци, взели участие в прокарването на Панамския канал. Третото населено място е най-автентично - тук могат да се видят лодки на коренни поданици и да се закупят истински локални сувенири.
Съвсем наоколо са руините на Панама Виехо, който пиратите отпред с Хенри Морган обсаждат през 1671 година Тогава градът е високомерен и опожарен. Сега той е музей, където могат да се видят доста забавни експонати - флейта от кост, изрязана във формата на човек, свирещ на флейта, и керамична свирка във формата на птица.
Когато Морган опожарява града, жителите му се преселват на към 5 км в посока към Панамския канал, където градовете могат да се пазят по-добре. И тук към този момент си личи разликата сред богати и небогати. Панамският хайлайф се обкръжил с високи стени и укрепления, а бедните останали отвън техните лимити. От XVII век насам доста неща са се трансформирали, само че пейзажът е същият. За да се доберете до Каско-Виехо, би трябвало да минете през тъмен, занемарен регион с висока престъпност. Мнозина ще се опитат да ви разубедят и ще са прави.
Прекрасна гледка към града се открива от върха на хълма Серо Анкон
Пътят към него минава през Куори Хайтс, спокойни жилищни и исторически места, които в миналото са били команден център на Въоръжените сили на Съединени американски щати. Тук можете да се насладите на прелестна панорама, само че и да срещнете ленивци или златисти зайци. До върха се стига по пътечка, към която са подредени шарени пейки с вдъхновяващи надписи: respira profunda (дишайте дълбоко) и embraza un arbol (прегърнете дърво). Има и плакати със стихотворения, отдадени на живописния рид.
Заслужава си да посетите и естествения парк " Метрополитен ", който се намира единствено на 15 минути от центъра на града. Свежият утрешен въздух е изпълнен с чуруликане на птици и други жизнерадостни звуци. Паркът е ситуиран на съвсем 3000 кв. км и има пет екопътеки, най-живописната от които е Лос Каобос. Там измежду високи червени дървета можете да видите голям брой безобидни животни и езеро с костенурки.
Ако попътувате по Панамериканската автомагистрала няколко часа, встрани от елементарните централноамерикански селца, а след това поплавате с моторна лодка през джунглите, ще се окажете в различен свят, където не знаят нито по какъв начин се споделя министър председателят на страната, нито какъв е курсът на американския $ (с който се разплащат в страната, без значение че чисто теоретично тук има национална валута - балбоа).
Господари на тази земя са индианците от племето ембера
В превод от индиански това значи " мирис " и името идва от обстоятелството, че тук се отглеждат ванилия и други подправки, за които тук преди време са пристигнали испанските завоеватели. " Племето ни е единствено 42 души, имаме начално учебно заведение до 4-ти клас, където преподава един преподавател, който пътува всеки ден от близкия град. Ние го харесваме, само че се опасяваме, че той последователно отклонява нашите деца от обичайна просвета и ги учи на градския живот ", споделя Мигел Флако, ръководителят на общината.
Самият Мигел не е доста сигурен какъв брой дами има - пет или шест. Но за всички се грижи. Всичко, което индианците употребяват, се отглежда по скатовете на буйната река, лъкатушеща през гъсти джунгли, от които непрестанно се чуват викове на маймуни и блъскане на тукани.
Индианците ембера не употребяват електричество - считат, че изгода от него няма, защото единствено отклонява хората от спокойната работа и наслаждаването на природата. Когато се стъмни, всички заедно се насочат към леглата. Тук няма нощни занимания.
Въпреки че индианците се пробват да запазят своите обичаи, те последователно и необратимо губят своята самобитна просвета. Да се отглежда таро, да се лови риба с копие или да се събират ягоди през днешния ден не е нито известно, нито перспективно. Много по-престижно и елементарно е да се изкарват пари от туризъм. Още повече че визитите на туристи в индианските селища се провеждат от държавното управление на Панама. То им изпраща по 3-4 групи дневно. Понякога идват 30-ина пасажери от някой транспортен съд, от време на време единствено един-двама. За посрещането на огромните групи се активизират всички локални хора. Жените незабавно вадят на сергии произведения от дърво, камък или палмови листа (не вършат отстъпки от цената). Мъжете пък влизат в ролята на гидове, които изясняват на пришълците по какъв начин си строят къщите и по какъв начин ловят диви животни и риба. Когато групите са доста огромни, в центъра на селото се устройват танци с най-красивите девойки ембера. Като се има поради, че тяхното публично облекло е единствено набедрена превръзка, те са изключително атрактивна панорама за мъжката половина от туристите. Срещу 20 $ всеки искащ може да получи татуировка.
" Всички тези бели хора са откъснати от своите корени. Затова имат повече пари от нас. Това е незаслужено. След като се възхищават от нашата просвета, бъдещето е наше, не тяхно, не е ли по този начин? ", разсъждава с нотка на горест Мигел.
Независимо от своите неголеми размери модерна Панама поразява с необикновено естествено и географско многообразие. Тук единствено за час и половина може да се стигне от едното крайбрежие на океана до другото, като пътуването минава през заснежени планини и непроходими джунгли до едно от новите чудеса на света - Панамския канал. Удивителното създание е публично намерено през 1920 година Идеята да се съединят двата океана обаче е още от времената на испанските завоеватели - XVI в. Строителството стартира през 1881 година, само че планът е спрян с гръм и тропот 7 години по-късно поради банкрут на консорциума притежател. През 1902 година остатъците от консорциума са продадени на Съединени американски щати за 40 млн. $. По това време обаче Панама е към момента под юрисдикцията на Колумбия, която не разрешава на Съединени американски щати да довършат канала. Затова американският президент Теодор Рузвелт подкрепил борците за самостоятелна Панама. През 1903 година, след оповестяването на независимостта на Панама, работата била възобновена, а първият транспортен съд минава през канала на 15 август 1914 година През 2000 година Съединени американски щати отстъпват на Панама контрола върху канала. В момента таксите за пренос през него доближават 2 милиарда $ годишно.
Другото известно оборудване е Панамериканската автомагистрала, която свързва два континента в западното полукълбо. Интересното е, че
тя прекъсва на 200 км от колумбийската граница
и до нея може да се стигне единствено на специфичен катер или на индианска лодка. Причината е, че през Панама в миналото минавал главният поток с опиати от Колумбия на север. Властите решили, че е по-лесно просто да се прекъсне пътят, в сравнение с да се пробват да заловят наркотрафикантите по него.
Столицата Панама Сити е учредена през 1519 година и в нея органично се съчетават античните руини на Панама-Виехо и актуалните квартали. Сред тях се откроява площад " Боливар ". Там са разположени великолепната катедрала " Св. Франциск " и зданието на някогашния хотел " Колумбия ". Тук се намира и дворецът на Симон Боливар, който преди този момент е бил манастир, както и монумент на националния воин.
Plaza de Francia е измежду главните забележителности на историческия център. Той е заобиколен от сводести здания с входове арки, които в продължение на епохи са се употребявали за най-разнообразни цели. Първоначално са били отбранителни укрепления, след това - казарма и дори затвор. През XVIII в. са станали хранилища, а през XIX в. е прокаран бул., съединяващ двете пешеходни елементи на града. Днес арките на Las Bovedas са впечатляваща част от общата архитектура на площада. На тях са сложени табелки за основните събития в историята на Панама и за хората, които са взели участие в строителството на Панамския канал и столицата.
Mi pueblito – музей под намерено небе
Това са три селца, сгушени в подножието на Серо-Анкон, в които са събрани главните отличителни черти на панамската просвета. В първото може да се разноските по живописния централен площад, обграден от сгради от XIX век. В незначителен музей може да се види галерия на обичайните панамски носии. В другото селце дървените здания са блестящо украсени и има голям брой сламени къщи, в които са живели индианци, взели участие в прокарването на Панамския канал. Третото населено място е най-автентично - тук могат да се видят лодки на коренни поданици и да се закупят истински локални сувенири.
Съвсем наоколо са руините на Панама Виехо, който пиратите отпред с Хенри Морган обсаждат през 1671 година Тогава градът е високомерен и опожарен. Сега той е музей, където могат да се видят доста забавни експонати - флейта от кост, изрязана във формата на човек, свирещ на флейта, и керамична свирка във формата на птица.
Когато Морган опожарява града, жителите му се преселват на към 5 км в посока към Панамския канал, където градовете могат да се пазят по-добре. И тук към този момент си личи разликата сред богати и небогати. Панамският хайлайф се обкръжил с високи стени и укрепления, а бедните останали отвън техните лимити. От XVII век насам доста неща са се трансформирали, само че пейзажът е същият. За да се доберете до Каско-Виехо, би трябвало да минете през тъмен, занемарен регион с висока престъпност. Мнозина ще се опитат да ви разубедят и ще са прави.
Прекрасна гледка към града се открива от върха на хълма Серо Анкон
Пътят към него минава през Куори Хайтс, спокойни жилищни и исторически места, които в миналото са били команден център на Въоръжените сили на Съединени американски щати. Тук можете да се насладите на прелестна панорама, само че и да срещнете ленивци или златисти зайци. До върха се стига по пътечка, към която са подредени шарени пейки с вдъхновяващи надписи: respira profunda (дишайте дълбоко) и embraza un arbol (прегърнете дърво). Има и плакати със стихотворения, отдадени на живописния рид.
Заслужава си да посетите и естествения парк " Метрополитен ", който се намира единствено на 15 минути от центъра на града. Свежият утрешен въздух е изпълнен с чуруликане на птици и други жизнерадостни звуци. Паркът е ситуиран на съвсем 3000 кв. км и има пет екопътеки, най-живописната от които е Лос Каобос. Там измежду високи червени дървета можете да видите голям брой безобидни животни и езеро с костенурки.
Ако попътувате по Панамериканската автомагистрала няколко часа, встрани от елементарните централноамерикански селца, а след това поплавате с моторна лодка през джунглите, ще се окажете в различен свят, където не знаят нито по какъв начин се споделя министър председателят на страната, нито какъв е курсът на американския $ (с който се разплащат в страната, без значение че чисто теоретично тук има национална валута - балбоа).
Господари на тази земя са индианците от племето ембера
В превод от индиански това значи " мирис " и името идва от обстоятелството, че тук се отглеждат ванилия и други подправки, за които тук преди време са пристигнали испанските завоеватели. " Племето ни е единствено 42 души, имаме начално учебно заведение до 4-ти клас, където преподава един преподавател, който пътува всеки ден от близкия град. Ние го харесваме, само че се опасяваме, че той последователно отклонява нашите деца от обичайна просвета и ги учи на градския живот ", споделя Мигел Флако, ръководителят на общината.
Самият Мигел не е доста сигурен какъв брой дами има - пет или шест. Но за всички се грижи. Всичко, което индианците употребяват, се отглежда по скатовете на буйната река, лъкатушеща през гъсти джунгли, от които непрестанно се чуват викове на маймуни и блъскане на тукани.
Индианците ембера не употребяват електричество - считат, че изгода от него няма, защото единствено отклонява хората от спокойната работа и наслаждаването на природата. Когато се стъмни, всички заедно се насочат към леглата. Тук няма нощни занимания.
Въпреки че индианците се пробват да запазят своите обичаи, те последователно и необратимо губят своята самобитна просвета. Да се отглежда таро, да се лови риба с копие или да се събират ягоди през днешния ден не е нито известно, нито перспективно. Много по-престижно и елементарно е да се изкарват пари от туризъм. Още повече че визитите на туристи в индианските селища се провеждат от държавното управление на Панама. То им изпраща по 3-4 групи дневно. Понякога идват 30-ина пасажери от някой транспортен съд, от време на време единствено един-двама. За посрещането на огромните групи се активизират всички локални хора. Жените незабавно вадят на сергии произведения от дърво, камък или палмови листа (не вършат отстъпки от цената). Мъжете пък влизат в ролята на гидове, които изясняват на пришълците по какъв начин си строят къщите и по какъв начин ловят диви животни и риба. Когато групите са доста огромни, в центъра на селото се устройват танци с най-красивите девойки ембера. Като се има поради, че тяхното публично облекло е единствено набедрена превръзка, те са изключително атрактивна панорама за мъжката половина от туристите. Срещу 20 $ всеки искащ може да получи татуировка.
" Всички тези бели хора са откъснати от своите корени. Затова имат повече пари от нас. Това е незаслужено. След като се възхищават от нашата просвета, бъдещето е наше, не тяхно, не е ли по този начин? ", разсъждава с нотка на горест Мигел.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ