Паметта на св. Йоан Богослов се празнува както на 8

Паметта на св. Йоан Богослов се чества както на 8 май, по този начин и на 26 септември.

На 26 септември Църквата възпоменава живота и кончината (успението) на св. Йоан. На 8 май от остарели времена в деня на неговата гибел е подредено празнуване за възпоминание на плодородните чудеса, които ставали на гроба на св. деятел Йоан.

Веднъж Господ Иисус Христос минавал около Генисаретското езеро. Видял двама брата – Яков и Йоан – да кърпят дружно с татко си Зеведей рибарските си мрежи.

Призовал ги да тръгнат след Него. Те оставили татко си, мрежите, кораба и тръгнали незабавно след Него.Оттогава те били непрестанно със Спасителя.

Заедно със Симон Петър те участвали при възкресяването на Иаировата щерка, а също и при преображението Му на планината Тавор. Пак със Симон Петър двамата братя били най-близко до Богочовека в Гетсиманската градина, когато Той се молел с къврава пот преди страданията Си на Голгота.

На Тайната вечеря Йоан седял до Господа, Когато Иисус Христос споделил, че един от учениците Му ще го съобщи, Йоан се облегнал на гърдите Му и Го запитал какво приказва.

До успението на света Богородица Йоан обитавал в Йерусалим. След това се отправил с ученика си Прохор да проповядва словото Божие в Мала Азия. Двамата стигнали в град Ефес.

Тук живели в огромна беднотия. Условили се за прислужници в едно семейство. Господарите им били езичници. Отнасяли се към тях строго, грубо. Възлага ли им най-тежки работи.

Наказвали ги немилостиво. Йоан и Прохор понасяли всичко търпеливо. Служели старателно и безропотно. Но скоро Бог им разкрил път към благовестничество.

Римският император Домициан, като разбрал за огромните триумфи на новата религия в Мала Азия, заповядал да доведат апостола при него в Рим.

Като го видял при себе си, той почнал да го мъчи грубо: дал му да изпие чаша с отрова, хвърлил го в казан с кипящо масло.

Йоан останал здрав и незасегнат. Изпълнили се над него думите на Господа: в случай че вярващите в Него изпият нещо смъртоносно, то няма да им повреди. Онези, които участвали при изтезанието, почнали да викат: "Велик е християнският Бог! "

Императорът не се решил повече да мъчи апостола. Изпратил го на изгнание на остров Патмос, ситуиран покрай крайбрежията на Мала Азия. Окован във вериги, апостолът пътувал с транспортен съд за острова.

При пътуването направил доста чудеса, които привлекли към същинска религия всички пасажери. С молитва той избавил един удавник. С молитва укротил морска стихия.

Изцерил с дума един болен. Веднъж, когато всички се мъчели от жадност, трансформирал солената морска вода в сладка.

След тия чудеса всички пасажери поискали да одобряват от него свето кръщение. Войниците, които го придружавали, желали да го освободят и да го смъкват на малоазийския бряг.

Но Йоан не им разрешил да нарушат повелята на императора. Така бил доведен той без вериги на остров Патмос.

Престоят му на тоя остров послужил за избавление в Господа на тамошните поданици. В продължение на няколко години апостолът им проповядвал Евангелието, изцерявал заболели, въобще вършел доста чудеса. Давал на всички образец на благост, незлобие и обич към Бога и близък. Обръщал индивидите към Христа както с благия се образец, по този начин и боговдъхновеното си слово.

До идването му на осторва всички поданици били езичници. Вярвали в вълшебства и бесовски сили. Лукави хора употребявали общото поверие, представяли се магесници.

Тъй придобивали власт над народа и го изкориствали. Йоан разобличил лъжите им. Проповядвал същинския Бог и така отклонявал мнозина от идолопоклонството.

Апостолът бил щастлив и спокоен в далечното заточение. Нищо не могло да го отлъчи от Господнята обич.Господ Иисус Христос възрадвал още повече своя любом възпитаник.

Показал му в чудно признание Своята популярност. Един неделен ден му било обещано да съзерцава в небесно привидение бъдещата орис на Църквата и на целия свят. Показано му било величието на царството Божие.

По заповед на Господа той описал това, което видял и чул. Тази свещена книга е известна под името Апокалипсис или Откровение. С нея завършива светата Библия.

Християните молели упорито апостола да им съобщи документално учението, което чул от Божествения Учител. С него те възнамерявали да се борят против еретиците.

Като наложил пост на вярващите в Ефес, Йоан взел със себе си своя възпитаник Прохор, изкачил се на висока планина и там прекарал три дни в пост и молитва.

На третия ден апостолът заповядал на Прохор да написа всичко, което той ще му диктува. И така по подстрекателство на Пресветия Дух ап. Йоан почнал своето Евнгелие с думите: “В начало беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото”.

Постепенно Прохор записал всичките думи на това Евангелие, което се отличава от първите три с висотата на учението за Бог Слово. Затова и светият евангелист е наименуван “богослов”.

Това Евангелие е написано към 102 година, когато апостолът е бил към този момент в дълбока напреднала възраст. Когато силите му към този момент така отслабнали, че не можел да приказва дълготрайно, той повтарял на учениците си единствено думите: "Деца, обичайте се едни други! "

Те го питали: "Учителю, за какво ни повтаряш по този начин постоянно това? " Той дал отговор: "Това е заповед на Господа. Тя едничка ще ви размени всички други! "

Като почувствал приближаването на гибелта, Йоан взел със себе си няколко възпитаници, включително и обичания си възпитаник Прохор и излязъл с тях отвън града.

Спрял се на уместно място и им заповядал да изкопаят гроб. Дал им последни директиви, благословил ги, лежащ в гроба и предал душата си на Бога.

Всяка година на 8 май из гроба му излизал тъничък прахуляк, който изцерявал от заболявания пристъпващите с религия към него. Поради това паметта на св. деятел и евангелист Йоан Богослов се чества и на 8 май.