Сълза и смях в предизборното прегрупиране
Пак идват избори, време е за предислокация на войските. Търсят се свежи запаси от партии, които да бъдат хвърлени в борбата, фронтовете се укрепват с известни персони и нови лозунги. Дни след изборите на 4 април партийците успяха да разбeрат, че без съществени дейности нищо значително няма да се промени, че политическият тупик няма по какъв начин да се отпуши от единствено себе си, в случай че централите не си оказват помощ сами. Затова през последната седмица всички партийни герои трескаво се лутаха - с цел да заемат по-добра стартова позиция в същинската акция.
Разбира се, политическото предислоциране не е точна просвета. Много партии са замръзнали
в ступор като мишка пред кобра
и изобщо не мислят за обединения. При други обаче с просто око се вижда по какъв начин предизборната горещина води до безредно, Брауново придвижване. Някъде партийното предислоциране носи доста смисъл, другаде - чиста доза смях.
Когато става дума за смисъл, сълза и смях да вземем за пример, е добре да се види Корнелия Нинова, която ни в чеп, ни в ръкав разгласи раждането на “голяма лява коалиция “, която след три дни се трансформира в огромна, бяла птица и отлетя нанякъде. Защо в лявата коалиция да има смисъл? Чарът и уникалността на Българска социалистическа партия през първите 20 години народна власт бе в полиморфна конструкция на партия, в която спокойно съжителстваха хора с разнообразни хрумвания, даже - с разнообразни по дебелина портфейли. Когато Съюз на демократичните сили бе коалиция от партии, Българска социалистическа партия бе коалиция от идейни течения. Имаше доста водачи, доста групички по ползи, които спореха, караха се, само че партията единно вървеше напред. Около борбата Първанов - Станишев този сексапил се изпари, идейните течения започнаха да стават независими политически партии, Българска социалистическа партия стартира да се люспи като Съюз на демократичните сили, а най-после пристигна Нинова и довърши идейното многообразие в Българска социалистическа партия. Затова раждането на огромна лява коалиция бе печеливш ход. Не че дребните леви партии, които се отделиха преди време от “Позитано ”, носят някаква електорална тежест. Но коалирането на пространството дава толкоз доста сигнали към електората, че единствено няколко официални подписа под някакво нищо незначещо съглашение би покачило процентите на левите.
И тук идва мястото на смеха...
Нинова направи огромното ляво обединяване по този начин, както тя си знае - изрично, преждевременно, жестоко и, несъмнено, несполучливо. Тя разгласи обединяването за факт, преди то да се състои. Обяви пред обществеността, че някакви клети изгнаници се връщат смирено в нейните прегръдки, с наведена глава - без да желаят депутатски места, без да имат искания към водещата роля на Партията, абе - тя по този начин показа неродената коалиция, все едно грешници молят за смирение пред нейните врати. На напатилата се Таня Дончева единствено това й трябваше да зареже всевъзможни предложения, да побегне с 200 и да се върне в лоното на обединението с това кофти име “Изправи се!Мутри вън! ” В същото време Дончева не пропуща да подчертае, че и при “Мутрите ” не е доста добре, че там има “хора, които се оферират на две други парламентарни групи ". На процедура Таня Дончева сподели, че избира по-малкото зло и, о, смут за Нинова, то не било Българска социалистическа партия.
Другата част от левите партийки, които склониха на Нинова, не подписаха съдружни съглашения, а съглашения за взаимоотношение. Тези сигнали няма по какъв начин да бъдат разчетени като обединяване на лявото пространство, нито като “голяма бяла коалиция ”.
Още по-забавно е, че огромната лява коалиция се случва на фона на раждането на нова партия в сегмента - “Ляв съюз за чиста и свята република “, която ще остане вечно в съзнанието ни като ”партията на Жан ”. Да,
Жан Виденов, един сериозен почитател на Лукашенко
и методите му за битка с демократичните митинги, който надали може да промени играта, само че ще даде сериозна поръчка за наличие. /След онази зима Виденов постоянно е минавал за почтен, само че доверчив ляв юноша, измамен от огромните, неприятни хора. Сега е прошарен и радикализиран, само че евентуално си има своя електорат. То за всеки трен си има пасажери./
По напълно различен метод може да се разчита предислокацията в “патриотичното ” пространство. Знаете - там на 4 април Вътрешна македонска революционна организация реши да играе независимо и нищо не направи. След това същата Вътрешна македонска революционна организация си напомни, че сама до момента нищо не е постигала, а парламентарно показана партия е била единствено когато е взела участие в коалиция. Накрая заключения си направи и Валери Симеонов, та по тази причина се стигна до нова патриотична коалиция, в която барабанчикът на патриотизма у нас - Волен Сидеров, бе сменен от аптекаря на българските партии - Веселин Марешки. Така се роди обединението “Българските патриоти “
Изчегъртването на Волен е реалност. С него или без него - все тая за патриотичния избор. През последните години обаче стана ясно, че в този сегмент има доста играчи, които имат капацитет, а без тях за никакво обединяване не може да се приказва. Например - КОД на Петър Москов. Партия ню-ню, обаче ето - и тя се предислоцира, и тя мърда наляво-надясно - съвсем като сериозна конструкция. По едно време Москов, аха, да влезе в патриотичната коалиция, но не съумя. После рече, че двукратният участник в мач за международна купа Кубрат Пулев доста напира да е лице на КОД, но той на другата заран сподели, че ще си намерения.
Разбира се, има и политически организации, които
не мислят да търсят нови сътрудници
Такива са двете най-големи партии у нас - ГЕРБ и “Има подобен народ ”. ГЕРБ няма нови сътрудници /освен рибата-прилепало СДС/, защото никой сериозен индивид през днешния ден не би тръгнал занапред да танцува с хората на Бойко. Това е като да си купиш фабрика на 8 септември. Пък и на ГЕРБ лично разширение не им би трябвало - на тях им стига в Народно събрание да влязат “Българските патриоти “. Ако може и някой различен сътрудник да се вмъкне в Народното събрание - още по-добре, само че към този момент подобен не се вижда на хоризонта.
При партията на Слави става дума за друго - там бяха уверени, че са актив с непреходна стойност, сиреч - техните акции могат единствено да порастват. Че са скъпи като биткойн. Демек - няма смисъл да разделят с някой популярност, власт и така нататък
За “Демократична България ” е по-добре да не приказваме. Градската десница си е себедостатъчна. Пък и на нея не й върви при правенето на огромни обединения, факт. Там колкото повече играчи има, толкоз е по-голяма вероятността някой да завърти кофти номер. Нека първо наличната коалиция да се сработи, пък след това да му мислят за разширение.
От цялото това предстартово лутане най-интересна е неналичието на придвижване към две партии, които останаха малко под 4-процентната преграда - “Възраждане “ на Костадин Костадинов и БНО на Васил Божков. Тези хора или са се надценили прекалено много, или занапред ще станем очевидци на непредвидени обединения.
Всъщност, значимото е друго - моментната предислокация визира единствено и единственото партийното благоденствие - всички тактики целят партиите да се пласират в Народното събрание. По-интересното коалиране ще стане след 11 юли, когато ще се наложи да се прави не предизборна, а управническа коалиция. След 4 април партиите не откриха сили да оформят такава, в този момент това деяние се обрисува да е наложително. Ето тогава ще има същински значими и същински смешни опити за коалиране.
Разбира се, политическото предислоциране не е точна просвета. Много партии са замръзнали
в ступор като мишка пред кобра
и изобщо не мислят за обединения. При други обаче с просто око се вижда по какъв начин предизборната горещина води до безредно, Брауново придвижване. Някъде партийното предислоциране носи доста смисъл, другаде - чиста доза смях.
Когато става дума за смисъл, сълза и смях да вземем за пример, е добре да се види Корнелия Нинова, която ни в чеп, ни в ръкав разгласи раждането на “голяма лява коалиция “, която след три дни се трансформира в огромна, бяла птица и отлетя нанякъде. Защо в лявата коалиция да има смисъл? Чарът и уникалността на Българска социалистическа партия през първите 20 години народна власт бе в полиморфна конструкция на партия, в която спокойно съжителстваха хора с разнообразни хрумвания, даже - с разнообразни по дебелина портфейли. Когато Съюз на демократичните сили бе коалиция от партии, Българска социалистическа партия бе коалиция от идейни течения. Имаше доста водачи, доста групички по ползи, които спореха, караха се, само че партията единно вървеше напред. Около борбата Първанов - Станишев този сексапил се изпари, идейните течения започнаха да стават независими политически партии, Българска социалистическа партия стартира да се люспи като Съюз на демократичните сили, а най-после пристигна Нинова и довърши идейното многообразие в Българска социалистическа партия. Затова раждането на огромна лява коалиция бе печеливш ход. Не че дребните леви партии, които се отделиха преди време от “Позитано ”, носят някаква електорална тежест. Но коалирането на пространството дава толкоз доста сигнали към електората, че единствено няколко официални подписа под някакво нищо незначещо съглашение би покачило процентите на левите.
И тук идва мястото на смеха...
Нинова направи огромното ляво обединяване по този начин, както тя си знае - изрично, преждевременно, жестоко и, несъмнено, несполучливо. Тя разгласи обединяването за факт, преди то да се състои. Обяви пред обществеността, че някакви клети изгнаници се връщат смирено в нейните прегръдки, с наведена глава - без да желаят депутатски места, без да имат искания към водещата роля на Партията, абе - тя по този начин показа неродената коалиция, все едно грешници молят за смирение пред нейните врати. На напатилата се Таня Дончева единствено това й трябваше да зареже всевъзможни предложения, да побегне с 200 и да се върне в лоното на обединението с това кофти име “Изправи се!Мутри вън! ” В същото време Дончева не пропуща да подчертае, че и при “Мутрите ” не е доста добре, че там има “хора, които се оферират на две други парламентарни групи ". На процедура Таня Дончева сподели, че избира по-малкото зло и, о, смут за Нинова, то не било Българска социалистическа партия.
Другата част от левите партийки, които склониха на Нинова, не подписаха съдружни съглашения, а съглашения за взаимоотношение. Тези сигнали няма по какъв начин да бъдат разчетени като обединяване на лявото пространство, нито като “голяма бяла коалиция ”.
Още по-забавно е, че огромната лява коалиция се случва на фона на раждането на нова партия в сегмента - “Ляв съюз за чиста и свята република “, която ще остане вечно в съзнанието ни като ”партията на Жан ”. Да,
Жан Виденов, един сериозен почитател на Лукашенко
и методите му за битка с демократичните митинги, който надали може да промени играта, само че ще даде сериозна поръчка за наличие. /След онази зима Виденов постоянно е минавал за почтен, само че доверчив ляв юноша, измамен от огромните, неприятни хора. Сега е прошарен и радикализиран, само че евентуално си има своя електорат. То за всеки трен си има пасажери./
По напълно различен метод може да се разчита предислокацията в “патриотичното ” пространство. Знаете - там на 4 април Вътрешна македонска революционна организация реши да играе независимо и нищо не направи. След това същата Вътрешна македонска революционна организация си напомни, че сама до момента нищо не е постигала, а парламентарно показана партия е била единствено когато е взела участие в коалиция. Накрая заключения си направи и Валери Симеонов, та по тази причина се стигна до нова патриотична коалиция, в която барабанчикът на патриотизма у нас - Волен Сидеров, бе сменен от аптекаря на българските партии - Веселин Марешки. Така се роди обединението “Българските патриоти “
Изчегъртването на Волен е реалност. С него или без него - все тая за патриотичния избор. През последните години обаче стана ясно, че в този сегмент има доста играчи, които имат капацитет, а без тях за никакво обединяване не може да се приказва. Например - КОД на Петър Москов. Партия ню-ню, обаче ето - и тя се предислоцира, и тя мърда наляво-надясно - съвсем като сериозна конструкция. По едно време Москов, аха, да влезе в патриотичната коалиция, но не съумя. После рече, че двукратният участник в мач за международна купа Кубрат Пулев доста напира да е лице на КОД, но той на другата заран сподели, че ще си намерения.
Разбира се, има и политически организации, които
не мислят да търсят нови сътрудници
Такива са двете най-големи партии у нас - ГЕРБ и “Има подобен народ ”. ГЕРБ няма нови сътрудници /освен рибата-прилепало СДС/, защото никой сериозен индивид през днешния ден не би тръгнал занапред да танцува с хората на Бойко. Това е като да си купиш фабрика на 8 септември. Пък и на ГЕРБ лично разширение не им би трябвало - на тях им стига в Народно събрание да влязат “Българските патриоти “. Ако може и някой различен сътрудник да се вмъкне в Народното събрание - още по-добре, само че към този момент подобен не се вижда на хоризонта.
При партията на Слави става дума за друго - там бяха уверени, че са актив с непреходна стойност, сиреч - техните акции могат единствено да порастват. Че са скъпи като биткойн. Демек - няма смисъл да разделят с някой популярност, власт и така нататък
За “Демократична България ” е по-добре да не приказваме. Градската десница си е себедостатъчна. Пък и на нея не й върви при правенето на огромни обединения, факт. Там колкото повече играчи има, толкоз е по-голяма вероятността някой да завърти кофти номер. Нека първо наличната коалиция да се сработи, пък след това да му мислят за разширение.
От цялото това предстартово лутане най-интересна е неналичието на придвижване към две партии, които останаха малко под 4-процентната преграда - “Възраждане “ на Костадин Костадинов и БНО на Васил Божков. Тези хора или са се надценили прекалено много, или занапред ще станем очевидци на непредвидени обединения.
Всъщност, значимото е друго - моментната предислокация визира единствено и единственото партийното благоденствие - всички тактики целят партиите да се пласират в Народното събрание. По-интересното коалиране ще стане след 11 юли, когато ще се наложи да се прави не предизборна, а управническа коалиция. След 4 април партиите не откриха сили да оформят такава, в този момент това деяние се обрисува да е наложително. Ето тогава ще има същински значими и същински смешни опити за коалиране.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ