Единственият начин да бъдете щастливи - това е да обичате страданието
Отвсякъде сме заливани от апели за положително мислене, за търсене на щастието, за позитивна настройка към заобикалящата ни реалност, без да усещаме, че по този метод обръщаме внимание единствено на половината от действителността. Някак от вниманието ни се лиши другата страна на монетата – болката, страданието, които безспорно са по-честите ни спътници по житейската ни пътека. По този метод се изгуби хармонията на съществуването ни, тъй като болката не изчезва като си затвориш очите за нея. За страдание потиснатите страсти не умират. Като ги заставите да мълчат, те стартират да влияят от вътрешната страна. До какви заключения са стигнали мозъците преди нас за тази толкоз тежка за понасяне страст:
(Separation, 1896 ~ Edvard Munch)
Болката от любовта е неизлечима.
Болката не желае да слуша доводи, тя си има лични, които нямат нищо общо с логиката.
Болката от любовта може да бъде по-сладка от всички други удоволствия.
Джон Драйдън
Най-нетърпимата болежка се поражда от удължаването на най-сладкото наслаждение.
Защо да обичаш, в случай че боли толкоз доста от загубата? Вече нямам отговори - единствено живота, който съм живял. Болката в този момент, е към този момент част от щастието тогава.
Болката си потегли, остана черупката от нея, празното пространство, където би трябвало да бъде болката, само че на нейно място е единствено упованието за болежка.
Одри Нифнегър
Винаги ще се намират хора, които ще ти предизвикват болежка. Продължи да вярваш в хората, просто бъди малко по-внимателен.
Най-много премеждия в живота ни предизвикват не тези, които ненавиждаме, а тези, които обичаме.
Шилер
(Melancholy, 1894-1896 ~ Edvard Munch)
Меланхолията може да бъде доста съблазнителна. Това е такова възприятие на сладостна болежка, сходна на любовта. А в болката има нещо същинско, безспорно. Както и любовта, меланхолията може да те извърши. В нея искаш да се гмурнеш.
Ларс декор Триер
Докато чувстваш болежка, си жив. Докато чувстваш непозната болежка, си човек.
Деми Ловато
Всички промени са съпроводени с болежка. Ако не чувстваш болежка, то значи нищо не се трансформира.
Тези, които най-вече обичат индивида, постоянно са му причинявали най-голямата болка; като всеки любящ, те постоянно са желали от него невъзможното.
Даже в случай че в обувката ми няма камък, аз безусловно самичък ще си сложа. Защо аз по всякакъв начин се боря с чувството за комфорт? Може би тъй като моята версия на щастието значи да не бъдеш доста благополучен. Аз схващам живота по-скоро като проваляне от една стъпка на друга. Ако забавим придвижването, е допустимо да доближи равнище, в което пълен бухнал килим ще ме защищити от доста мощна болежка.
Хю Лори
За да почувстваш естетика е нужно да преживееш доста от всичко - неприятно, положително, болежка и наслада. Нужно е да срещнеш всякакви хора - лишени, унижени, бездомни, душевноболни и да се научиш да им съчувстваш. В последна сметка, всичко това звучи като безполезна евтина проповед, само че живота е фактически устроена по този начин.
Ейдриън Броуди
И защото брадвата захапва във вътрешността в гората, утешавайте се, че болката в сърцето ви и объркването в душата ви значи, че към момента сте жив, към момента сте човек и към момента отворен за хубостта на света, макар че не сте го заслужили с нищо.
Пол Хардинг
Мъжете са двойно по-чувствителни към болката спрямо нормален човек.
(The Day After, 1894-1895 ~ Edvard Munch)
Страданието единствено прави мощните по-силни, а слабите ги прави още по-слаби.
Лион Фойхтвангер
От щастието се оглупява. Щастие и мъдрост дружно не вървят, така както тяло и мисъл. Болката - ето това е мисълта на тялото. Затова щастливите хора постоянно са глупави.
Милорад Павич
Изглежда, че господ обича страдалците. Някога да сте видели благополучен талант? Не, всеки има радостен живот, като трева напразно. Щастието е разбиране за посредствените във всички връзки жители, и тук няма никаква правдивост.
По-лесно се намират хора, които непринудено отиват на гибел, в сравнение с такива, които търпеливо понасят болежка.
Цезар
Понякога безчувствието бива по-мъчително от най-острата болежка.
Юкио Мишима
Твоите премеждия потвърждават, че си човек! Болката ръководи човешкото.
Джоан Роулинг
В болшинството си множеството хора са склонни да страдат повече в сравнение с да се борят. В това се и състои повода за страданието.
Томас Джеферсън
Висшочайшо наставление - това е да научиш човешкото сърце на самопознание посредством страдалчество и гняв; и колкото по-дълбоко е това самопознание, толкоз човек е по-мъдър, по-справедлив, по-искрен, по-търпелив и по-добър.
Всеки, който живее страда; страда, тъй като живее и желае да живее.
Вилхелм Буш
(Weeping Nude, 1913-14 ~ Edvard Munch)
Единственият метод да бъдете щастливи - това е да обичате страданието.
Неумението да страдаш - това също е страдалчество.
Едни страдат, радвайки се на живота. Други, се радват на живота, страдайки.
Валерий Афонченко
Животните също страдат от разнообразни разстройства, само че единствено при човек заболяването може да се трансформира в метод на живот.
Оливър Сакс
Когато всички хора страдат, малко на брой се стремят към отплата, тъй като общата неволя се понася по-леко от персоналното огорчение.
Човек елементарно може да понесе своята мизерия, в случай че цялото човечество също страда.
Бернар Вербер
Страданието е нашата тежка компенсация за всичко, което е скъпо в нашия живот, - за силата, за мъдростта, за любовта.
(The girl by the window, 1893 ~ Edvard Munch)
Емоцията, която е страдалчество, престава да бъде страдалчество, незабавно щом си съставим ясна и точна картина за нея.
Човешкото сърце не може да се разбие. То единствено наподобява разрушено. В последна сметка страда душата. Но и при душата има задоволително сили в случай че желаете да я възкресите.
Животът - странна движимост. Много съм приказвал, дълго съм размишлявал върху него, само че с всеки минал ден ми е все по-непонятен. Защо в нас има такава жадност за живот? Истинският живот - това е игра от която човек в никакъв случай не излиза победител. Да живееш - това значи тежко да се трудиш и страдаш, до момента в който не се прокрадне към нас старостта, и тогава ние отпуснем ръце на хладната пепел на оставащите дърва. В тъга се ражда детето, в тъга умира остарелият човек изпускайки последната глътка въздух и всичко в наши дни е тъга и грижи. И всеки човек отива в откритите прегръдки на гибелта насилствено, спотайвайки се, падайки, оглеждайки се обратно, борейки се до последно. А същинската гибел е добра. Само живота предизвиква премеждия. Но ние обичаме живота и ненавиждаме гибелта. Това е доста необичайно.
Да, да се спасиш! По-добре казано: да се спасяваш, само че не като бягаш от болката, а хващайки се гуша за гуша с нея, пробвайки се да проникнеш в нея, до самата и вътрешност, до средищната и неподвижна точка, в която се кръстосват и обезвреждат всички безбройни линии на нейните постоянно преносими сили, и тук да намериш отмора и избавление.
Когато човек може да се самоизмъчва, той не пропуща по този начин елементарно нито един комфортен случай.
Картини: Edvard Munch
