Стрес? Защо не?!
Отвсякъде чуваме какъв брой уплашено живеем. Какви били времената, икономическото състояние, по какъв начин всичко в нашето всекидневие е натоварващо и обременително. Отделно привикваме да се товарим с доста отговорности и одобряваме жонглирането с тях във времето и пространството за обикновено положение. Всеки „ експерт ” ни убеждава какъв брой вреди стресът. На здравето, на душeвността, на обществените и интимни контакти. И в тези теории всеки може да откри дозата истина за себе си. Много отдаваме на напрежението и като че ли всичко обясняваме с него – заболявания, отмалялост, меланхолия. И с цел да не се депресираме в допълнение от всичко това, би трябвало да знаем, че той има и свои позитивни черти.
Какво е стрес?
Тялото ни е програмирано да взаимодейства с околния свят и да реагира на всички равнища. Въз основа на разнообразни дразнения – физически, прочувствени, психически, в тялото протичат разнообразни биохимични процеси със светкавична скорост. Жлезите с вътрешна секреция – хипоталамус ( който е и нервозен център и дава отговор за взаимоотношението хормони – нервна активност ), хипофизата и надбъбречната жлеза отделят хормони, които влияят по всеобхватен метод. Повишават се равнищата на кръвната захар, интензивността на имунната система, бронхите усилват размера си, потните жлези усилват секрецията си, подготвяйки се за контролиране на телесната температура. Така се обрисува една ос, която „ движи ” целия организъм в стресова обстановка – хипоталамус- хипофиза- надбъбречна жлеза. Тази ос може да работи от няколко часа до два три дни и да се самоизключи, когато събитията разрешат това. Нейната активност подсигурява съответна реакция на двете съществени движещи усеща, пораждащи се по време на стрес – боязън и яд. С други думи, стресът е очакван от организма, който си е изработил механизъм не за битка с него, а за реакция.
Ето по тази причина „ стрес ” не е мръсна дума, каквато сме привикнали да я одобряваме. Той активизира тялото и душeвността. Действията ни са целенасочени и ефикасни, губенето на непотребната за този миг сила и време под формата на хранене и сън, също е превъзмогнато. Организмът разполага с повече сила, О2 и нараснала моторика. В деяние влиза изконният човешки инстинкт – за самозапазване. Можем умерено да кажем, че се трансформираме в супер воин.
Защо стресът може да има позитивна страна?
Това, че сме супер герои понякога, е положително за организма – той просто е ефикасен и всичко във функционалностите му е наред. Вълнението, което стресът поражда, отмива монотонността на всекидневието. Не може и не е вярно все да сме спокойни и предостатъчно отпуснати. Що се отнася до работната среда – стресът дава чувството, че времето минава по- бързо и по- забавно. Стресът, видяно по този начин, дава чувството, че си жив и си част от света, който е динамичен и провокационен всяка минута
Въпрос на настройка, несъмнено. Всяко предизвикателство от своя страна може да бъде видяно и в позитивна, и в негативна светлина. Ключът е в нас. в случай че имаме избран темп и рутина, в които ненадейно се появят нови и непредвидени условия, това не е безусловно неприятно. Напротив – по този начин ще придобием нови умения, ще имаме още един ъгъл, ще срещнем нови хора, ще придобием нов, скъп опит. Така в случай че разсъждаваме, ще откриваме позитивните страни на напрежението и ще се оправяме надалеч по- сполучливо с компликациите.
Самопознанието е премията. Ако не изпитваме опциите си, няма по какъв начин да сме наясно с цялостния им потенциал. Ако не се слагаме или не бъдем поставяни в гранични обстановки, по какъв начин ще разберем границите на опциите си и дали те няма да добият нови измерения. Ситуацията на стрес може да отключи освен физиологични механизми, само че и психични и прочувствени. Да се срещнем с нови, неподозирани умения и качества, надълбоко скрити в нас, които няма ка кда излязат нескрито, в случай че всичко тече еднообразно всеки ден.
Защо стресът въобще да е напълно негативен? Ако ни следва ненадейно пътешестване или женитба, белким приготовленията да натоварват и обременяват? Стресът преди щастливи събития има същите признаци, само че не се усеща по същия метод поради радостното очакване и позитивния край. А той може да бъде постоянно подобен, стига това да е настройката ни. Ако в претрупан ден си мислим, по какъв начин вечерта ще си вземем дълъг душ и ще се отпуснем с книга в ръка, завити с одеалце, това сигурно ще направи деня по- търпим.
И въпреки всичко – стресът наш зложелател
Стресовата реакция протича в три стадия:
Аларма, когато се отключва обстановката, организмът задейства оста на стрес
Реакция – когато стресът е налице и организмът се оправя със обстановката
Затихване – дразненията са отшумели, навлизаме в обикновено положение, равнищата на хормоните и нервната интензивност се уравновесяват
Ако обаче стресовите условия продължат прекомерно дълго и няма аспект те да бъдат преодолени, се получава пренасищане и организмът ни стопира да реагира, както първоначално, става резистентен на дразненията, без да се оправя към този момент с тях. Настъпва „ отмалялост ” в активността на оста. И от високи, равнищата на хормоните на напрежението и нервната активност, внезапно спадат, понижавайки и устойчивостта на организма към бъдещи дразнения. Ето по тази причина непрекъснатият, неотслабващ стрес е толкоз рисков за физическото и психологичното здраве. Главоболие, високо кръвно, нередовно хранене и сън, липса на покой, дружно с общото неприятно положение на имунната система водят до типичните заболявания на напрежението – хипертония, инфаркт на миокарда, язва, диабет.
“Дръж враговете си близо... ”
Да, решение има и то не е битка. За да понижим напрежението в живота си, би трябвало да установим източниците на напрежение в него и да обезвреждаме въздействията им. Смяна на работата, преустановяване на връзка, бракоразвод, пренасяне в по- дребен град, вървене пеш, вместо в градски превоз – всичко това може да е решението, което да облекчи стресовото всекидневие на всеки един от нас.
Паралелно с това да намерим метод дейно да редуваме на къси шпации стрес- отмора. Ако заемаме натоварваща служба – йога в офиса, медитация, музика, от време на време 5 минути тишина и успокоение правят чудеса за часове напред. Масаж, ароматерапия, разходки, танци, спорт – има толкоз доста способи да почиваме. Важното е, натоварването да не е дълготрайно и да обезвреждаме отрицателните последствия от него.
Какво е стрес?
Тялото ни е програмирано да взаимодейства с околния свят и да реагира на всички равнища. Въз основа на разнообразни дразнения – физически, прочувствени, психически, в тялото протичат разнообразни биохимични процеси със светкавична скорост. Жлезите с вътрешна секреция – хипоталамус ( който е и нервозен център и дава отговор за взаимоотношението хормони – нервна активност ), хипофизата и надбъбречната жлеза отделят хормони, които влияят по всеобхватен метод. Повишават се равнищата на кръвната захар, интензивността на имунната система, бронхите усилват размера си, потните жлези усилват секрецията си, подготвяйки се за контролиране на телесната температура. Така се обрисува една ос, която „ движи ” целия организъм в стресова обстановка – хипоталамус- хипофиза- надбъбречна жлеза. Тази ос може да работи от няколко часа до два три дни и да се самоизключи, когато събитията разрешат това. Нейната активност подсигурява съответна реакция на двете съществени движещи усеща, пораждащи се по време на стрес – боязън и яд. С други думи, стресът е очакван от организма, който си е изработил механизъм не за битка с него, а за реакция.
Ето по тази причина „ стрес ” не е мръсна дума, каквато сме привикнали да я одобряваме. Той активизира тялото и душeвността. Действията ни са целенасочени и ефикасни, губенето на непотребната за този миг сила и време под формата на хранене и сън, също е превъзмогнато. Организмът разполага с повече сила, О2 и нараснала моторика. В деяние влиза изконният човешки инстинкт – за самозапазване. Можем умерено да кажем, че се трансформираме в супер воин.
Защо стресът може да има позитивна страна?
Това, че сме супер герои понякога, е положително за организма – той просто е ефикасен и всичко във функционалностите му е наред. Вълнението, което стресът поражда, отмива монотонността на всекидневието. Не може и не е вярно все да сме спокойни и предостатъчно отпуснати. Що се отнася до работната среда – стресът дава чувството, че времето минава по- бързо и по- забавно. Стресът, видяно по този начин, дава чувството, че си жив и си част от света, който е динамичен и провокационен всяка минута Въпрос на настройка, несъмнено. Всяко предизвикателство от своя страна може да бъде видяно и в позитивна, и в негативна светлина. Ключът е в нас. в случай че имаме избран темп и рутина, в които ненадейно се появят нови и непредвидени условия, това не е безусловно неприятно. Напротив – по този начин ще придобием нови умения, ще имаме още един ъгъл, ще срещнем нови хора, ще придобием нов, скъп опит. Така в случай че разсъждаваме, ще откриваме позитивните страни на напрежението и ще се оправяме надалеч по- сполучливо с компликациите. Самопознанието е премията. Ако не изпитваме опциите си, няма по какъв начин да сме наясно с цялостния им потенциал. Ако не се слагаме или не бъдем поставяни в гранични обстановки, по какъв начин ще разберем границите на опциите си и дали те няма да добият нови измерения. Ситуацията на стрес може да отключи освен физиологични механизми, само че и психични и прочувствени. Да се срещнем с нови, неподозирани умения и качества, надълбоко скрити в нас, които няма ка кда излязат нескрито, в случай че всичко тече еднообразно всеки ден. Защо стресът въобще да е напълно негативен? Ако ни следва ненадейно пътешестване или женитба, белким приготовленията да натоварват и обременяват? Стресът преди щастливи събития има същите признаци, само че не се усеща по същия метод поради радостното очакване и позитивния край. А той може да бъде постоянно подобен, стига това да е настройката ни. Ако в претрупан ден си мислим, по какъв начин вечерта ще си вземем дълъг душ и ще се отпуснем с книга в ръка, завити с одеалце, това сигурно ще направи деня по- търпим. И въпреки всичко – стресът наш зложелател
Стресовата реакция протича в три стадия:
Аларма, когато се отключва обстановката, организмът задейства оста на стрес
Реакция – когато стресът е налице и организмът се оправя със обстановката
Затихване – дразненията са отшумели, навлизаме в обикновено положение, равнищата на хормоните и нервната интензивност се уравновесяват
Ако обаче стресовите условия продължат прекомерно дълго и няма аспект те да бъдат преодолени, се получава пренасищане и организмът ни стопира да реагира, както първоначално, става резистентен на дразненията, без да се оправя към този момент с тях. Настъпва „ отмалялост ” в активността на оста. И от високи, равнищата на хормоните на напрежението и нервната активност, внезапно спадат, понижавайки и устойчивостта на организма към бъдещи дразнения. Ето по тази причина непрекъснатият, неотслабващ стрес е толкоз рисков за физическото и психологичното здраве. Главоболие, високо кръвно, нередовно хранене и сън, липса на покой, дружно с общото неприятно положение на имунната система водят до типичните заболявания на напрежението – хипертония, инфаркт на миокарда, язва, диабет.
“Дръж враговете си близо... ”
Да, решение има и то не е битка. За да понижим напрежението в живота си, би трябвало да установим източниците на напрежение в него и да обезвреждаме въздействията им. Смяна на работата, преустановяване на връзка, бракоразвод, пренасяне в по- дребен град, вървене пеш, вместо в градски превоз – всичко това може да е решението, което да облекчи стресовото всекидневие на всеки един от нас.
Паралелно с това да намерим метод дейно да редуваме на къси шпации стрес- отмора. Ако заемаме натоварваща служба – йога в офиса, медитация, музика, от време на време 5 минути тишина и успокоение правят чудеса за часове напред. Масаж, ароматерапия, разходки, танци, спорт – има толкоз доста способи да почиваме. Важното е, натоварването да не е дълготрайно и да обезвреждаме отрицателните последствия от него.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ