Уютът на кеша в условията на пандемия
Отвъд Атлантика, където броят на инфектираните от COVID-19 пораства лавинообразно, чиновниците на огромни търговски вериги за разнообразни артикули предизвикват купувачите да заплащат с карти. Касиерите стоят зад плексигласови загради и забърсват от време на време четците. И установяват, че безналичните разплащания леко са нарастнали, само че никога не са изместили банкнотите и монетите.
Финансистите назовават това събитие повишено "предпочитание към ликвидност " - хората вземат назаем колкото могат и пазят пари в брой за несигурни времена. Точно както при започване на пандемията потребителите са се запасявали с вода и гориво, сходно на подготовката им за наближаващ вихър когато управляващите ги поучават да имат "сухо " на ръка.
Официалните данни на Федералния запас удостоверяват наблюденията на търговците и теорията на финансистите. Кешът, употребен на касите на магазините е намалял леко по време на пандемията. Но пък се следи растеж на кешовите тегления. С други думи, американците употребяват по-малко пари в брой, само че държат повече в наличност, което несъмнено е предизвикателство за Федералния запас и за другите централни банки по света. Защото те би трябвало да поддържат необятни мрежи от сигурни принтери и складове, с цел да изпращат банкноти и монети където е належащо. А при изискване, че хората употребяват по-малко пари в брой, то и всяка част от тази инфраструктура става по-скъпа за поддръжка.
Централните банки обаче не могат да се откажат от тази активност по две аргументи. Първо, бедните са по-склонни да употребяват физически пари, задълбочавайки "дигиталното разделяне ". Второ, в спешни времена всеки желае повече пачки. Просто тъй като "кешът е актив, за който хората са изцяло уверени, че няма да загуби цената си ", изясни още през март шефът на клона на Федералния запас в Бостън - Ерик Розенгрен. И по тази причина жителите избират да държат по-голяма част от средствата си в брой.
Глад за банкноти
В естествени години седмичните доклади на щатските централни банкери за парите в обращение са циклични като по часовник. Кешът скача в последната седмица на декември когато хората купуват дарове или пък подаряват банкноти в пликове. След това се следи януарски спад когато непотребните налични се внасят в депозити.
Когато от март насам рецесията от ковид стартира да се ускорява, парите отвън банките стартират да се множат. И в края на юни те стават с 13% повече в сравнение с през същия месец на 2019-а и с 8% над количеството от края на февруари 2020-а - най-драматичният растеж откогато през 1975-а Федералният запас стартира да събира данни. Американските парични стратези настояват, че това не е демонстрация на липса на доверие към кредиторите и че няма заплаха банкнотите в банкоматите да свършат. Просто тъй като Федералният запас следи банковите ордери за пари в брой и постоянно има подготвен ресурс от налични, настояват гуверньорите във Вашингтон.
За Бил Морър - антрополог в Калифорнийския университет в Ървин, учещ разплащанията - решенията за изтегляне на пари в брой "са разумен отговор на обстановката ". И те не са взети тъй като хората се съмняват, че Федералният запас ще достави банкноти и монети, а тъй като, както при всяко естествено злополучие, се опасяват от всичко друго - изключително от отвод на електропреносните и на мобилните мрежи.
Социологът от "Принстън " Фредерик Уеъри, който е съветник на клона на щатската централна банка в Бостън, пък дефинира феномена като "запасяване с обичани храни " като ответна реакция на възприятието за беззащитност или на изолираност. Ученият прибавя, че когато хората употребяват обичани ястия от детството си, те се пробват да запазят възприятието на непоклатимост и да имат до себе си предмети, които усещат като познати и сигурни. "До огромна степен хартиените пари са тъкмо това ", заключава Уеъри.
Дневник на заплащанията
Всяка година Федералният запас моли група от към 3 хиляди американци да си водят дневници за методите, по които заплащат за стоките и услугите. Анализ на тези мемоари сочи, че използването на кеш понижава устойчиво в Съединени американски щати и през 2018-а са имали 26% дял против 31% през 2016-а.
Данните от дневниците на Федералния запас удостоверяват заключението на дребните търговци, че по-бедните и по-възрастните американци са по-склонни да заплащат в брой. Което значи, че централните банки би трябвало да продължат да доставят жителите с налични и че би трябвало да са подготвени да реагират на скоковете в търсенето на физическа валута. Обстановката се усложнява от новата действителност на общественото разграничаване на работните места, каквито са и хранилищата на Федералния запас за обработка на банкнотите. В тях служащите товарят и разтоварват хартиени пари от бронирани транспортни средства.
Въпреки намалялата приложимост на кеш, централните банки в доста развити страни няма да могат да понижат съразмерно разноските, свързани с инфраструктурата на тези складове и на обслужващия ги личен състав.
Във Англия група от търговски институции учат по какъв начин да създадат по-евтино за банки и магазини да употребяват пари в брой. Това се постанова откакто самостоятелен преглед открива, че има малко причини в поддръжка на изчезващата система от банкомати, в случай че разплащанията в магазините станат безкасови. Подобен план се преглежда и в Нова Зеландия.
Други страни пък изследват образеца на Швеция, където използването на пари в брой е сведена до 15% от транзакциите и "Риксбанк " се е трансформирала в водач измежду централните банки в създаването на цифрова валута. Стокхолм обаче също осъзнава, че не може да отстрани изцяло опцията си да транспортира кеш в страната.
Фабрики за пари
В Съединени американски щати кешът се транспортира с бронирани камиони от принтерите за банкноти до едно от 27-е складове на Федералния запас, а по-късно до банките, а след това назад до хранилищата, където се връщат признатите от кредиторите пари, импортирани по сметки и в депозити. Общо всичките складове на щатската централна банка трансферират по 33 милиарда банкноти годишно. Те се вкарват в пространства, наподобяващи по-скоро на заводи. Някои са снабдени с машини, направени от немската компания Giesecke & Devirent, които броят и ревизират по 40 банкноти за секунда. Старите и износени хартиени пари се унищожават.
Управление при бедствия
Работата се усложнява доста по време на естествени катаклизми. Например, след урагана "Катрина " през 2005-а, клонът на Фдералния запас на Атланта в Ню Орлиънс е евакуиран и не може да разпределя кеш. Което принуждава централните банкери да вкарат система, позволяваща да извършват ордери до близки клонове, в случай че някой стане недосегаем. Същата система се ползва и в клона в Хюстън по време на урагана "Харви " през 2017-а.
Две седмици след "Харви " удря тайфунът "Мария " и опустошава американската територия на Пуерто Рико, в това число електроснабдителната мрежа. Кешовите ордери скачат с повече от 800% и с цел да бъдат задоволени, се постанова Федералният запас да провежда лични сигурни чартърни полети до столицата Сан Хуан.
И други централни банки имат спешни сюжети за реакция при бедствия. През 2017-а "Банко де Мексико " афишира "Plan Billete " - съглашение с националните търговски кредитори. Централната банка има и ръководи два самолета "Бомбардиер " и в границите на 48 часа след земен трус или рисково естествено събитие може да достави кеш до всяка точка на страната, дружно със уреди за телекомуникации и пунктове за продажба, способни да доставят пари в брой до разнообразни региони и да оферират достъп до търговски сметки. Няколко централни банки в Азия употребяват като модел този мексикански проект.
Финансистите назовават това събитие повишено "предпочитание към ликвидност " - хората вземат назаем колкото могат и пазят пари в брой за несигурни времена. Точно както при започване на пандемията потребителите са се запасявали с вода и гориво, сходно на подготовката им за наближаващ вихър когато управляващите ги поучават да имат "сухо " на ръка.
Официалните данни на Федералния запас удостоверяват наблюденията на търговците и теорията на финансистите. Кешът, употребен на касите на магазините е намалял леко по време на пандемията. Но пък се следи растеж на кешовите тегления. С други думи, американците употребяват по-малко пари в брой, само че държат повече в наличност, което несъмнено е предизвикателство за Федералния запас и за другите централни банки по света. Защото те би трябвало да поддържат необятни мрежи от сигурни принтери и складове, с цел да изпращат банкноти и монети където е належащо. А при изискване, че хората употребяват по-малко пари в брой, то и всяка част от тази инфраструктура става по-скъпа за поддръжка.
Централните банки обаче не могат да се откажат от тази активност по две аргументи. Първо, бедните са по-склонни да употребяват физически пари, задълбочавайки "дигиталното разделяне ". Второ, в спешни времена всеки желае повече пачки. Просто тъй като "кешът е актив, за който хората са изцяло уверени, че няма да загуби цената си ", изясни още през март шефът на клона на Федералния запас в Бостън - Ерик Розенгрен. И по тази причина жителите избират да държат по-голяма част от средствата си в брой.
Глад за банкноти
В естествени години седмичните доклади на щатските централни банкери за парите в обращение са циклични като по часовник. Кешът скача в последната седмица на декември когато хората купуват дарове или пък подаряват банкноти в пликове. След това се следи януарски спад когато непотребните налични се внасят в депозити.
Когато от март насам рецесията от ковид стартира да се ускорява, парите отвън банките стартират да се множат. И в края на юни те стават с 13% повече в сравнение с през същия месец на 2019-а и с 8% над количеството от края на февруари 2020-а - най-драматичният растеж откогато през 1975-а Федералният запас стартира да събира данни. Американските парични стратези настояват, че това не е демонстрация на липса на доверие към кредиторите и че няма заплаха банкнотите в банкоматите да свършат. Просто тъй като Федералният запас следи банковите ордери за пари в брой и постоянно има подготвен ресурс от налични, настояват гуверньорите във Вашингтон.
За Бил Морър - антрополог в Калифорнийския университет в Ървин, учещ разплащанията - решенията за изтегляне на пари в брой "са разумен отговор на обстановката ". И те не са взети тъй като хората се съмняват, че Федералният запас ще достави банкноти и монети, а тъй като, както при всяко естествено злополучие, се опасяват от всичко друго - изключително от отвод на електропреносните и на мобилните мрежи.
Социологът от "Принстън " Фредерик Уеъри, който е съветник на клона на щатската централна банка в Бостън, пък дефинира феномена като "запасяване с обичани храни " като ответна реакция на възприятието за беззащитност или на изолираност. Ученият прибавя, че когато хората употребяват обичани ястия от детството си, те се пробват да запазят възприятието на непоклатимост и да имат до себе си предмети, които усещат като познати и сигурни. "До огромна степен хартиените пари са тъкмо това ", заключава Уеъри.
Дневник на заплащанията
Всяка година Федералният запас моли група от към 3 хиляди американци да си водят дневници за методите, по които заплащат за стоките и услугите. Анализ на тези мемоари сочи, че използването на кеш понижава устойчиво в Съединени американски щати и през 2018-а са имали 26% дял против 31% през 2016-а.
Данните от дневниците на Федералния запас удостоверяват заключението на дребните търговци, че по-бедните и по-възрастните американци са по-склонни да заплащат в брой. Което значи, че централните банки би трябвало да продължат да доставят жителите с налични и че би трябвало да са подготвени да реагират на скоковете в търсенето на физическа валута. Обстановката се усложнява от новата действителност на общественото разграничаване на работните места, каквито са и хранилищата на Федералния запас за обработка на банкнотите. В тях служащите товарят и разтоварват хартиени пари от бронирани транспортни средства.
Въпреки намалялата приложимост на кеш, централните банки в доста развити страни няма да могат да понижат съразмерно разноските, свързани с инфраструктурата на тези складове и на обслужващия ги личен състав.
Във Англия група от търговски институции учат по какъв начин да създадат по-евтино за банки и магазини да употребяват пари в брой. Това се постанова откакто самостоятелен преглед открива, че има малко причини в поддръжка на изчезващата система от банкомати, в случай че разплащанията в магазините станат безкасови. Подобен план се преглежда и в Нова Зеландия.
Други страни пък изследват образеца на Швеция, където използването на пари в брой е сведена до 15% от транзакциите и "Риксбанк " се е трансформирала в водач измежду централните банки в създаването на цифрова валута. Стокхолм обаче също осъзнава, че не може да отстрани изцяло опцията си да транспортира кеш в страната.
Фабрики за пари
В Съединени американски щати кешът се транспортира с бронирани камиони от принтерите за банкноти до едно от 27-е складове на Федералния запас, а по-късно до банките, а след това назад до хранилищата, където се връщат признатите от кредиторите пари, импортирани по сметки и в депозити. Общо всичките складове на щатската централна банка трансферират по 33 милиарда банкноти годишно. Те се вкарват в пространства, наподобяващи по-скоро на заводи. Някои са снабдени с машини, направени от немската компания Giesecke & Devirent, които броят и ревизират по 40 банкноти за секунда. Старите и износени хартиени пари се унищожават.
Управление при бедствия
Работата се усложнява доста по време на естествени катаклизми. Например, след урагана "Катрина " през 2005-а, клонът на Фдералния запас на Атланта в Ню Орлиънс е евакуиран и не може да разпределя кеш. Което принуждава централните банкери да вкарат система, позволяваща да извършват ордери до близки клонове, в случай че някой стане недосегаем. Същата система се ползва и в клона в Хюстън по време на урагана "Харви " през 2017-а.
Две седмици след "Харви " удря тайфунът "Мария " и опустошава американската територия на Пуерто Рико, в това число електроснабдителната мрежа. Кешовите ордери скачат с повече от 800% и с цел да бъдат задоволени, се постанова Федералният запас да провежда лични сигурни чартърни полети до столицата Сан Хуан.
И други централни банки имат спешни сюжети за реакция при бедствия. През 2017-а "Банко де Мексико " афишира "Plan Billete " - съглашение с националните търговски кредитори. Централната банка има и ръководи два самолета "Бомбардиер " и в границите на 48 часа след земен трус или рисково естествено събитие може да достави кеш до всяка точка на страната, дружно със уреди за телекомуникации и пунктове за продажба, способни да доставят пари в брой до разнообразни региони и да оферират достъп до търговски сметки. Няколко централни банки в Азия употребяват като модел този мексикански проект.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ