Казахстан и Русия - приятелство или сдържаност!?
Оценките за настоящето положение на руско-казахстанските връзки през днешния ден се разграничават полярно - от градивна въздържаност до проява на неспокойствие от дейностите на колегата. В този смисъл формалното посещаване на президента Путин в Астана на 9 ноември не добави отговори на доста въпроси, а се трансформира в проява на подчертаната външна доброжелателност на Москва към Казахстан и назад. Въпреки това, зад тази благосклонност се крие куп подценяване, което при избрани условия заплашва да докара или до откровен съюз, или до открита борба.
По време на визитата Владимир Путин и неговият сътрудник Касим-Жомарт Токаев не се поколебаха да посочат значимостта и дълготрайния темперамент на съюзническите връзки. В същото време постоянно четем, че избрани изказвания и дейности на страните отвън церемониалните събития довеждат степента на взаимно неспокойствие до неприятна степен. Тези изказвания и дейности обаче бързо се изтриват, когато са написани, или се дезавуират от висшите управляващи, когато се изговарят на глас. Но усетът, както се споделя, остава.
Но в какво в действителност се състоят връзките сред Русия и Казахстан през днешния ден, в случай че се опитаме да ги разчленим, като изключим прочувствения съставен елемент?
Икономическият профил на връзките може да се оцени като три плюс. Търговията сред Русия и Казахстан пораства и доближава 27 милиарда $ годишно. Цифрата е забележителна, само че като се има поради мащабът на комерсиалните страни, не е толкоз впечатляваща. Търговският оборот на Казахстан също бързо пораства с Китай, който също остава както най-големият заемодател на страната, по този начин и забележителен вложител. По инерция влага в Казахстан и Европейския съюз. Неотдавнашното посещаване там на френския президент Еманюел Макрон, който, откакто загуби достъп до на ниска цена уран от Нигер, реши да го компенсира с казахстански уран (а в Казахстан, апропо, се добиват 45% от международния горивен уран) е ясно доказателство от това.
Логистичната взаимозависимост на Казахстан от Русия също остава висока. Това обаче може да се изясни с простата география: до 70% от товарите, отиващи в Казахстан, минават през Руската федерация. Страната няма директен достъп до черноморските пристанища, а посредством тях и до Средиземно море. А построяването на инфраструктура, която ще сътвори подобен излаз през Каспийско море, ще отнеме повече от една година и е обвързвана със обилни геополитически опасности. През Каспийско море - бурния Кавказ, обходните направления през Туркменистан и Иран - не са доста по-спокойни.
Казахстан завоюва доста под формата на съветски релокатори, както и под формата на компании, които в зората на СВО взеха решение да реалокират централните си офиси отвън Русия, само че не прекомерно надалеч - с вярата смяна в геополитическата конюнктура и с цел да не изгубят перспективния съветски пазар. Но в това време Астана се притеснява от притока на руснаци в страната, като се има поради демографският и езиков състав на северните й райони, където доминира рускоезичното население. И се стреми да ограничи, като най-малко, осведомителното въздействие на Москва върху релокаторите и върху личните си жители. Оттук и рестриктивните мерки за някои съветски медии, а също и на локалния клон на осведомителната мрежа Спутник.
Казахстан намерено приказва за съблюдаване на антируските наказания и понякога оказва напън върху паралелния импорт, минаващ през страната за Русия. Казахстан продължава да остава член на Евразийския стопански съюз, само че самият съюз значително е изгубил динамичността на позитивните промени. В смисъл, че към момента има забележителен брой бариери пред търговията в ЕАИС, а задачите за основаване на общи пазари до 2025 година към този момент наподобяват непостижими заради бавното придвижване на бюрократичното колело. И ролята на Казахстан в тази тромавост, дано бъдем почтени, е много огромна.
Икономическият аспект е директно обвързван с политическия. От една страна, Казахстан продължава да бъде член на Оперативно-наблюдателно дело и ОДКС, само че не демонстрира особена топлина към двете организации, възприемайки ги повече като даденост, в сравнение с като инструмент за сбъдване на политически упоритости. Тук има тройка и то без плюс. Астана обръща доста повече внимание на ШОС, само че не се колебае да подлага на критика тази интернационална организация за неналичието на забележими резултати.
И в случай че Русия се пробва да резервира въздействието си в района на Централна Азия, то Казахстан, който е ядрото на този център, продължава да играе многовекторна игра, създателят на която в действителност Токаев към момента беше в ранга на министър на външните работи при президента Нурсултан Назарбаев. Проблемът е, че давайки по малко на всички - Русия, Китай, Турция, Европейския съюз и Съединени американски щати - Казахстан получава еднообразно количество от всички - по малко, а не малко повече.
В същото време в самия Казахстан остава съществено напрежение сред елитите. Възстановил се от първия удар на 2020 година, „ остарелият “ хайлайф, воден от първия президент Назарбаев, лишен от множеството регалии и статус, надига глава. Назарбаев е на власт прекомерно дълго, прекалено много са му длъжници, а Токаев разполага с прекомерно тясна пейка от аварийни мениджъри, с цел да може някогашният му настойник да бъде изцяло отписан.
Плетеница от несъгласия в границите на Казахстан, сложните връзки със прилежащите Киргизстан и Узбекистан, както и с Таджикистан вършат стабилната позиция на Астана подвластна от доста противотежести. Москва – и визитата на Владимир Путин ясно показва това – в този момент е по-заинтересована от другите от постоянна политическа обстановка в прилежащ Казахстан. Китай също има роля. Правата на въздействие се оспорват интензивно от Турция, която интензивно търси достъп до Каспийско море през Азербайджан и до момента в който не го откри, употребява целия боеприпас от културно-историческа агитация, с цел да притегли Астана в своята орбита на въздействие. И срещата на върха на Организацията на тюркските страни, която се организира в навечерието на визитата на Путин, не е ненужно удостоверение за това.
Западните елити може да са заинтригувани да подпалят Казахстан, като по този метод открият втори фронт против Русия. Казахстан, пламнал както през януари 2020 година, може да удари самите тези елити (помнете френските ползи, както и многочислените европейски вложения в казахстанските енергийни проекти), само че в това време неразбория в Централна Азия може съществено да отклони съветските и китайски запаси, с цел да сложи гасят този пожар, който е обективно преференциален за груповия Запад.
Именно заради тази причина Москва и Пекин би трябвало да създадат всичко допустимо, с цел да предотвратят дестабилизацията в Централна Азия. И в случай че по някаква причина Казахстан не може да играе ролята на ядро на този район, има възможност центърът на тежестта в него да се измести към динамично развиващия се Узбекистан, постоянно подготвен да играе ролята на първа цигулка.
Превод: В. Сергеев
Поход за мир, 26.11.23г., 14.00ч., НДК: https://www.facebook.com/events/368621645621417/?active_tab=discussion
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в уеб страницата: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем рестриктивните мерки.
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците.
По време на визитата Владимир Путин и неговият сътрудник Касим-Жомарт Токаев не се поколебаха да посочат значимостта и дълготрайния темперамент на съюзническите връзки. В същото време постоянно четем, че избрани изказвания и дейности на страните отвън церемониалните събития довеждат степента на взаимно неспокойствие до неприятна степен. Тези изказвания и дейности обаче бързо се изтриват, когато са написани, или се дезавуират от висшите управляващи, когато се изговарят на глас. Но усетът, както се споделя, остава.
Но в какво в действителност се състоят връзките сред Русия и Казахстан през днешния ден, в случай че се опитаме да ги разчленим, като изключим прочувствения съставен елемент?
Икономическият профил на връзките може да се оцени като три плюс. Търговията сред Русия и Казахстан пораства и доближава 27 милиарда $ годишно. Цифрата е забележителна, само че като се има поради мащабът на комерсиалните страни, не е толкоз впечатляваща. Търговският оборот на Казахстан също бързо пораства с Китай, който също остава както най-големият заемодател на страната, по този начин и забележителен вложител. По инерция влага в Казахстан и Европейския съюз. Неотдавнашното посещаване там на френския президент Еманюел Макрон, който, откакто загуби достъп до на ниска цена уран от Нигер, реши да го компенсира с казахстански уран (а в Казахстан, апропо, се добиват 45% от международния горивен уран) е ясно доказателство от това.
Логистичната взаимозависимост на Казахстан от Русия също остава висока. Това обаче може да се изясни с простата география: до 70% от товарите, отиващи в Казахстан, минават през Руската федерация. Страната няма директен достъп до черноморските пристанища, а посредством тях и до Средиземно море. А построяването на инфраструктура, която ще сътвори подобен излаз през Каспийско море, ще отнеме повече от една година и е обвързвана със обилни геополитически опасности. През Каспийско море - бурния Кавказ, обходните направления през Туркменистан и Иран - не са доста по-спокойни.
Казахстан завоюва доста под формата на съветски релокатори, както и под формата на компании, които в зората на СВО взеха решение да реалокират централните си офиси отвън Русия, само че не прекомерно надалеч - с вярата смяна в геополитическата конюнктура и с цел да не изгубят перспективния съветски пазар. Но в това време Астана се притеснява от притока на руснаци в страната, като се има поради демографският и езиков състав на северните й райони, където доминира рускоезичното население. И се стреми да ограничи, като най-малко, осведомителното въздействие на Москва върху релокаторите и върху личните си жители. Оттук и рестриктивните мерки за някои съветски медии, а също и на локалния клон на осведомителната мрежа Спутник.
Казахстан намерено приказва за съблюдаване на антируските наказания и понякога оказва напън върху паралелния импорт, минаващ през страната за Русия. Казахстан продължава да остава член на Евразийския стопански съюз, само че самият съюз значително е изгубил динамичността на позитивните промени. В смисъл, че към момента има забележителен брой бариери пред търговията в ЕАИС, а задачите за основаване на общи пазари до 2025 година към този момент наподобяват непостижими заради бавното придвижване на бюрократичното колело. И ролята на Казахстан в тази тромавост, дано бъдем почтени, е много огромна.
Икономическият аспект е директно обвързван с политическия. От една страна, Казахстан продължава да бъде член на Оперативно-наблюдателно дело и ОДКС, само че не демонстрира особена топлина към двете организации, възприемайки ги повече като даденост, в сравнение с като инструмент за сбъдване на политически упоритости. Тук има тройка и то без плюс. Астана обръща доста повече внимание на ШОС, само че не се колебае да подлага на критика тази интернационална организация за неналичието на забележими резултати.
И в случай че Русия се пробва да резервира въздействието си в района на Централна Азия, то Казахстан, който е ядрото на този център, продължава да играе многовекторна игра, създателят на която в действителност Токаев към момента беше в ранга на министър на външните работи при президента Нурсултан Назарбаев. Проблемът е, че давайки по малко на всички - Русия, Китай, Турция, Европейския съюз и Съединени американски щати - Казахстан получава еднообразно количество от всички - по малко, а не малко повече.
В същото време в самия Казахстан остава съществено напрежение сред елитите. Възстановил се от първия удар на 2020 година, „ остарелият “ хайлайф, воден от първия президент Назарбаев, лишен от множеството регалии и статус, надига глава. Назарбаев е на власт прекомерно дълго, прекалено много са му длъжници, а Токаев разполага с прекомерно тясна пейка от аварийни мениджъри, с цел да може някогашният му настойник да бъде изцяло отписан.
Плетеница от несъгласия в границите на Казахстан, сложните връзки със прилежащите Киргизстан и Узбекистан, както и с Таджикистан вършат стабилната позиция на Астана подвластна от доста противотежести. Москва – и визитата на Владимир Путин ясно показва това – в този момент е по-заинтересована от другите от постоянна политическа обстановка в прилежащ Казахстан. Китай също има роля. Правата на въздействие се оспорват интензивно от Турция, която интензивно търси достъп до Каспийско море през Азербайджан и до момента в който не го откри, употребява целия боеприпас от културно-историческа агитация, с цел да притегли Астана в своята орбита на въздействие. И срещата на върха на Организацията на тюркските страни, която се организира в навечерието на визитата на Путин, не е ненужно удостоверение за това.
Западните елити може да са заинтригувани да подпалят Казахстан, като по този метод открият втори фронт против Русия. Казахстан, пламнал както през януари 2020 година, може да удари самите тези елити (помнете френските ползи, както и многочислените европейски вложения в казахстанските енергийни проекти), само че в това време неразбория в Централна Азия може съществено да отклони съветските и китайски запаси, с цел да сложи гасят този пожар, който е обективно преференциален за груповия Запад.
Именно заради тази причина Москва и Пекин би трябвало да създадат всичко допустимо, с цел да предотвратят дестабилизацията в Централна Азия. И в случай че по някаква причина Казахстан не може да играе ролята на ядро на този район, има възможност центърът на тежестта в него да се измести към динамично развиващия се Узбекистан, постоянно подготвен да играе ролята на първа цигулка.
Превод: В. Сергеев
Поход за мир, 26.11.23г., 14.00ч., НДК: https://www.facebook.com/events/368621645621417/?active_tab=discussion
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в уеб страницата: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем рестриктивните мерки.
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ