Няма нужда от прокурор, разследващ обвинител № 1
Отрицателно мнение за нуждата от основаването на нова фигура на прокурор, проверяващ „ обвинител №1 “, подава в Народното събрание държавното обвиняване. Становището на прокуратурата е по отношение на импортирания от депутати от ГЕРБ и Обединени патриоти законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), с който се планува даването на изключителна подготвеност на съответен обвинител да се занимава с следствия против основния прокурор, при възможни данни за осъществено закононарушение.
Законопроектът на ръководещите бе импортиран доскоро повече от седмица в Народното събрание по искане на Венецианската комисия изцяло изненадващо, без предварителни съвещания с конституционалисти и специалисти. Неговата целенасоченост обаче, бе оспорена от редица адвокати. Предстои в сряда Правната комисия на Народното събрание да гласоподава по плана за изменение в Наказателно-процесуален кодекс преди първото му гласоподаване в пленарна зала.
Най-същественият акцент в мнението на прокуратурата се отнася до неналичието на каквато и да било нужда от конституирането на сходна нова служба, защото и законът, и Конституцията към този момент са планували механизъм за следствие на основния прокурор, в случай че има данни за осъществено от него закононарушение. От държавното обвиняване се базират и на неотдавна постановеното от Конституционния съд на Решение №11 от 23 юли 2020 година по конституционно дело №15/2019 година, съгласно което всеки прокурор в страната има подготвеност и може без значение да организира следствие на основния прокурор, като в тази ситуация пълномощията на последния за контрол за правда и методическо управление не се отнасят до хипотезата, в която самият „ обвинител №1 “ е обвинен в закононарушение.
По тази причина и от обвиняването отхвърлят да вземат отношение по съответните хрумвания на ГЕРБ и Обединени патриоти за промени в Наказателно-процесуален кодекс.
„ От своя страна всеки прокурор е функционално самостоятелен и когато му е предоставено осъществяване на инспекция или осъществяване на следствие по сигнал против основния прокурор, той дължи послушание единствено на закона. В тези случаи надзорът за правда и методическо управление върху активността на всички прокурори, реализирани от основния прокурор по чл.126, ал.2 от Конституцията, са изключени “, стимулира мнението си прокуратурата.
„ При по този начин съществуващата нормативна уредба, в реалност, в Прокуратурата годишно постъпват голям брой сигнали против основния прокурор, по които прокурорите съгласно компетентността си работят и се произнасят всъщност, както и по всички останали преписки. Стандартът е еднакъв, без значение от служебното състояние на лицето, против което е ориентиран сигналът. В тази връзка не са установени законодателни спънки или на практика усложнения при използването на закона. Гореизложеното не обосновава нужда от основаване на нова фигура – прокурор с изключителна подготвеност за следствие против основния прокурор. С оглед по този начин изразеното негативно мнение, Прокуратурата няма да вземе отношение по съответните текстове на законопроекта “, пишат от прокуратурата.
Законопроектът на ръководещите бе импортиран доскоро повече от седмица в Народното събрание по искане на Венецианската комисия изцяло изненадващо, без предварителни съвещания с конституционалисти и специалисти. Неговата целенасоченост обаче, бе оспорена от редица адвокати. Предстои в сряда Правната комисия на Народното събрание да гласоподава по плана за изменение в Наказателно-процесуален кодекс преди първото му гласоподаване в пленарна зала.
Най-същественият акцент в мнението на прокуратурата се отнася до неналичието на каквато и да било нужда от конституирането на сходна нова служба, защото и законът, и Конституцията към този момент са планували механизъм за следствие на основния прокурор, в случай че има данни за осъществено от него закононарушение. От държавното обвиняване се базират и на неотдавна постановеното от Конституционния съд на Решение №11 от 23 юли 2020 година по конституционно дело №15/2019 година, съгласно което всеки прокурор в страната има подготвеност и може без значение да организира следствие на основния прокурор, като в тази ситуация пълномощията на последния за контрол за правда и методическо управление не се отнасят до хипотезата, в която самият „ обвинител №1 “ е обвинен в закононарушение.
По тази причина и от обвиняването отхвърлят да вземат отношение по съответните хрумвания на ГЕРБ и Обединени патриоти за промени в Наказателно-процесуален кодекс.
„ От своя страна всеки прокурор е функционално самостоятелен и когато му е предоставено осъществяване на инспекция или осъществяване на следствие по сигнал против основния прокурор, той дължи послушание единствено на закона. В тези случаи надзорът за правда и методическо управление върху активността на всички прокурори, реализирани от основния прокурор по чл.126, ал.2 от Конституцията, са изключени “, стимулира мнението си прокуратурата.
„ При по този начин съществуващата нормативна уредба, в реалност, в Прокуратурата годишно постъпват голям брой сигнали против основния прокурор, по които прокурорите съгласно компетентността си работят и се произнасят всъщност, както и по всички останали преписки. Стандартът е еднакъв, без значение от служебното състояние на лицето, против което е ориентиран сигналът. В тази връзка не са установени законодателни спънки или на практика усложнения при използването на закона. Гореизложеното не обосновава нужда от основаване на нова фигура – прокурор с изключителна подготвеност за следствие против основния прокурор. С оглед по този начин изразеното негативно мнение, Прокуратурата няма да вземе отношение по съответните текстове на законопроекта “, пишат от прокуратурата.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ