Отново сме на път и отново наши спътници са само

Отново сме на път и още веднъж наши спътници са единствено вятърът и слънцето. Денят е подобен, какъвто сами си го създадем и по тази причина оставяме гостите на Варна да се излежават по варненските плажове, а аз ще ви предложа странствуване на юг.

Пътят е лек и толкоз одушевен, настроението е все по този начин приповдигнато в духа на пътешествието и страстите, които предстоят. Винаги съм мислила, че в случай че настройката е позитивна, раят е обезпечен. Знаете ли какво прочетох по отношение на парадайса -  че на тези, които не са за него, е допустимо, в случай че въпреки всичко попаднат там, да не им хареса. Предполагам, че това е един тип защитна реакция, нещо от рода „ гроздето e кисело “ и така нататък Раят в действителност е визуализация на една наша фантазия или всички вкупом. И всички все на синьо-зелен остров свършват. Ето до каква степен стигнахме този път на юг.

Пътят се виеше около слънчогледови полета, а това че обликът на слънцето, заимствуван в толкоз разновидности се движеше паралелно, ни заливаше с още топло въодушевление. Пуснахме си обичана група - Within Temptation. От персонален опит бих ви споделила, че по-твърда, само че в това време мелодична, музика, пътувайки, кара всяка фибра от тялото да пулсира в темп. А чувството за ден, изпълнен с вълнуващи моменти се засилваше и засилваше…

След като минахме няколко села се озовахме в Шкорпиловци. Все още съществуват така наречен почивни станции. Покрай Камчия, допускам и на повече места по Черноморието са в много окаяно положение. Но има и дребни изключения, които са превърнати в едно умерено и прелестно място за отдих. Оставихме колите пред станция „ Димят “ и… тръгнахме през дюните. Да, пред нас се издигаха естествени, величествени дюни, обрасли с храстчета и цветни тръни, дюни. Имаше пътека по плажа. Краката ни потъваха в парещ пясък, а съзнанието ни стартира да генерира облици филми с луди съревнования през пустини и дерета. Величествена панорама се откри пред нас. Самият  морски бряг.

За множеството от вас ще е любопитно това съпоставяне, което ще направя с плажовете в Америка. Те наподобяват по сходен метод – естествени и диви на тип, с необятна линия и каменисто дъно. Тук пясъкът е по-мек и дребен на брега. Водата е чиста и транспарантна, виждат се на дъното по-тъмни големи камъни, над които преминаваш, до момента в който плуваш, а може и да съзерцаваш с водни очила. Този мрачен цвят придават формираните растения и водорасли, които са изключително забавни при наблюдаване. Приличат на потънали дребни острови в морето. Повечето летуващи са се скупчили към кея, там очевидно дъното е безпрепятствено. Приятно е. Тихо и има място за  всички. Плажът е толкоз огромен, а плажната линия - налична.

Местността е кръстена в чест на чешките братя Шкорпил, които са основателите на Варненското археологическо сдружение. Братята съумяват да открият и вършат притежание за нас и нашата татковина редица монументи на културата. Остава ни единствено да вървим по техните стъпки и да потвърдим правилото – опознай, с цел да обичаш.

Накрая бих се върнала към това, с което започнах, а точно за парадайса. Ще ви изтъквам нещо от кино лентата „ Плажът “: „ Раят не е място, раят е момент, почувстваш ли го, той живее вечно в теб. “ Нека всеки един момент го позволяваме, с цел да живее постоянно в нас.