Духът на “Солидарност” е нужен на съвременна Европа
Отношенията сред европейските страни се образуват на правилото на солидарността. Това е надеждна гаранция за създаване на по-добро бъдеще за Европа*
Матеуш Моравецки, министър-председател на Полша
Преди четиридесет години, в горещите летни месеци на 1980 година, Европа бе изцяло друга от сегашната. Континентът бе разграничен от желязната завеса, която не бе единствено метафорична линия на политическо разделяне. Всъщност тя разделяше свободните и демократични страни от тези, на които бе лишен суверенитетът и бяха изцяло подчинени на руската империя.
Сред страните, превърнати след войната в протекторат на комунистическата власт, е и моята татковина - Полша. Полша, която вследствие на Втората международна война губи съвсем 6 милиона свои жители, половината от които са полски жители от еврейски генезис. Това бе злополука, след която чисто човешки нямахме късмет да се възстановим.
Но ние въпреки всичко опитвахме. Във времената на следвоенно насилничество, наричани интервал на Полската национална република, поляците не се отхвърлиха от устрема да осъществят фантазиите си за самоопределяне, независимост и самостоятелност. Никога не се примирихме с несправедливата присъда на историята. Затова в Полша продължаваха опитите за решителна борба със подвластния от Москва режим. Уви, несполучливи. Комунистическата власт кърваво потушаваше всевъзможни обществени митинги, следеше обществото и цензурираше деянията на независимост в изкуството и литературата. С всеки следващ ентусиазъм жертвите се увеличаваха, само че вярата на гаснеше.
Плод на тази вяра и същински поврат е Август`1980. В целия руски блок той бе необикновен феномен. Нещо, което провокира изумлението, само че и възхищението на света. След следващи работен стачки в корабостроителници и други предприятия в цяла Полша, деспотичната комунистическа партия трябваше да отстъпи. Тогава е изразено единодушие за основаването на първия в историята на страните от руския блок самостоятелен и самоуправляем професионален съюз.
Така се ражда " Солидарност ". Формално - профсъюзна организация, само че в действителност национално обществено придвижване, обединило милиони поляци в единна, изпълнена с религия общественост. Откъде идваше тази религия? Черпехме я и продължаваме да я черпим от многовековната политическа традиция - любовта към свободата и демокрацията. От привързаността към Европа, на която Полша от хиляда години е дейна част. Както и от вдъхновението, подбудено в полското общество от папа Йоан-Павел тт, чието избиране на Светия трон е непресъхващ извор на вяра и мощ.
Днес, години по-късно, ясно се вижда, че " Солидарност " бе камъчето, провокирало лавина и рухването на желязната завеса през 1989 година Благодарение на " Солидарност " Полша се освобождава от руската зона на въздействие, а Европа още веднъж може да стане едно цяло.
И въпреки че от раждането на " Солидарност " изминаха към този момент четиридесет години, нейните идеали не престават да бъдат и би трябвало да бъдат живи за нас. Ние, поляците, ги запазихме, само че не като музейни експонати, а като полезности, определящи стандартите в обществения живот, един самобитен пример, към който се стремим. Но солидарността е освен това от социално-политически принцип. Тази екзистенциална форма участва и в ежедневните жестове и държание. " Няма независимост без взаимност " - спомняме си думите на Йоан-Павел тт. И не забравяме, че няма взаимност без обич, а без тях двете няма и бъдеще.
Когато нашето общество е атакувано от естествени стихии - наводнения, катаклизми, пожари, смерчове - солидарността се трансформира освен във висш принцип на деяние, само че и в изискване за оцеляване. Виждали сме това и го виждаме и в този момент в битката с пандемията от ковид. Безусловното помагане, себеотрицанието при спасяването на другите, откровен алтруизъм, емпатия, отменяне на страха и егоизма - такива образци в най-трудните моменти дават медиците, спасителите, униформените служби, фармацевти, само че и продавачи, учители, предприемачи и стотици хиляди елементарни жители. Благодарение на тяхното държание можахме да се убедим какво е взаимност на процедура.
И въпреки всичко солидарността е нещо прекомерно скъпо, с цел да се сещаме за нея единствено по време на рецесия. Нейните идеали следва да бъдат смисъл на ежедневния живот, да се демонстрират всеки ден в добротата, гостоприемството, откритостта и разбирането. За да ги открием е задоволително да се вгледаме в личното съществуване, опознавайки по-добре всички тези благородни качества на личността си. Всеки, разкрил в себе си духа на солидарността, ще разбере, че не може да се ограничи единствено до персоналната сфера. Солидаризмът се нуждае от общественост, тъй като единствено в нея изцяло се осъществя. Затова би трябвало да го приемем като фундаментално предписание на нашия групов живот. Убеждаваме се в това точно през днешния ден, когато милиони поляци, както и жителите на други европейски страни, се борят с икономическите последствия от пандемията. Решителното ограничение на разпространяването на вируса и бързото въвеждане на смела антикризисна тактика, предпазваща както предприемачите, чиновниците, техните фамилии, по този начин и органите на локално самоуправление - всичко това не би било допустимо, в случай че в нашите дейности не се ръководехме от целта на солидарността.
Същият дух е нужен и на модерна Европа. Заедно се оказахме в сложен миг и дружно - като общественост - би трябвало да го преодолеем. Затова е толкоз значимо в миг на тестване желанието за същинско съдействие да победи егоизма. Искаме мощна Европа по този начин, както желаеме мощна Полша. Убеден съм, че ще можем да формираме общо бъдеще, в случай че наследството на " Солидарност " залегне в основите на нашите дейности.
Затова през днешния ден, четиридесет години след паметния Август Т80, наша основна задача е да създадем по този начин, че в очите на света " Солидарност " да не остане единствено като страница от историята на полския народ.
Трябва да превърнем солидарността в план на цяла Европа, по тази причина нашето предложение за идните десетилетия на развиване е взаимност. Отношенията сред европейските страни - без значение от тяхната величина и стопански капацитет - би трябвало да вземат образец от връзките сред хората. А те по натурален метод се образуват на правилото на солидарността. Това е надеждна гаранция за конструиране на по-добро бъдеще на Европа.
* Текстът се разгласява по едно и също време в " Стандарт " и в полското списание " Wszystko Co Najwazniejsze ".
Матеуш Моравецки, министър-председател на Полша
Преди четиридесет години, в горещите летни месеци на 1980 година, Европа бе изцяло друга от сегашната. Континентът бе разграничен от желязната завеса, която не бе единствено метафорична линия на политическо разделяне. Всъщност тя разделяше свободните и демократични страни от тези, на които бе лишен суверенитетът и бяха изцяло подчинени на руската империя.
Сред страните, превърнати след войната в протекторат на комунистическата власт, е и моята татковина - Полша. Полша, която вследствие на Втората международна война губи съвсем 6 милиона свои жители, половината от които са полски жители от еврейски генезис. Това бе злополука, след която чисто човешки нямахме късмет да се възстановим.
Но ние въпреки всичко опитвахме. Във времената на следвоенно насилничество, наричани интервал на Полската национална република, поляците не се отхвърлиха от устрема да осъществят фантазиите си за самоопределяне, независимост и самостоятелност. Никога не се примирихме с несправедливата присъда на историята. Затова в Полша продължаваха опитите за решителна борба със подвластния от Москва режим. Уви, несполучливи. Комунистическата власт кърваво потушаваше всевъзможни обществени митинги, следеше обществото и цензурираше деянията на независимост в изкуството и литературата. С всеки следващ ентусиазъм жертвите се увеличаваха, само че вярата на гаснеше.
Плод на тази вяра и същински поврат е Август`1980. В целия руски блок той бе необикновен феномен. Нещо, което провокира изумлението, само че и възхищението на света. След следващи работен стачки в корабостроителници и други предприятия в цяла Полша, деспотичната комунистическа партия трябваше да отстъпи. Тогава е изразено единодушие за основаването на първия в историята на страните от руския блок самостоятелен и самоуправляем професионален съюз.
Така се ражда " Солидарност ". Формално - профсъюзна организация, само че в действителност национално обществено придвижване, обединило милиони поляци в единна, изпълнена с религия общественост. Откъде идваше тази религия? Черпехме я и продължаваме да я черпим от многовековната политическа традиция - любовта към свободата и демокрацията. От привързаността към Европа, на която Полша от хиляда години е дейна част. Както и от вдъхновението, подбудено в полското общество от папа Йоан-Павел тт, чието избиране на Светия трон е непресъхващ извор на вяра и мощ.
Днес, години по-късно, ясно се вижда, че " Солидарност " бе камъчето, провокирало лавина и рухването на желязната завеса през 1989 година Благодарение на " Солидарност " Полша се освобождава от руската зона на въздействие, а Европа още веднъж може да стане едно цяло.
И въпреки че от раждането на " Солидарност " изминаха към този момент четиридесет години, нейните идеали не престават да бъдат и би трябвало да бъдат живи за нас. Ние, поляците, ги запазихме, само че не като музейни експонати, а като полезности, определящи стандартите в обществения живот, един самобитен пример, към който се стремим. Но солидарността е освен това от социално-политически принцип. Тази екзистенциална форма участва и в ежедневните жестове и държание. " Няма независимост без взаимност " - спомняме си думите на Йоан-Павел тт. И не забравяме, че няма взаимност без обич, а без тях двете няма и бъдеще.
Когато нашето общество е атакувано от естествени стихии - наводнения, катаклизми, пожари, смерчове - солидарността се трансформира освен във висш принцип на деяние, само че и в изискване за оцеляване. Виждали сме това и го виждаме и в този момент в битката с пандемията от ковид. Безусловното помагане, себеотрицанието при спасяването на другите, откровен алтруизъм, емпатия, отменяне на страха и егоизма - такива образци в най-трудните моменти дават медиците, спасителите, униформените служби, фармацевти, само че и продавачи, учители, предприемачи и стотици хиляди елементарни жители. Благодарение на тяхното държание можахме да се убедим какво е взаимност на процедура.
И въпреки всичко солидарността е нещо прекомерно скъпо, с цел да се сещаме за нея единствено по време на рецесия. Нейните идеали следва да бъдат смисъл на ежедневния живот, да се демонстрират всеки ден в добротата, гостоприемството, откритостта и разбирането. За да ги открием е задоволително да се вгледаме в личното съществуване, опознавайки по-добре всички тези благородни качества на личността си. Всеки, разкрил в себе си духа на солидарността, ще разбере, че не може да се ограничи единствено до персоналната сфера. Солидаризмът се нуждае от общественост, тъй като единствено в нея изцяло се осъществя. Затова би трябвало да го приемем като фундаментално предписание на нашия групов живот. Убеждаваме се в това точно през днешния ден, когато милиони поляци, както и жителите на други европейски страни, се борят с икономическите последствия от пандемията. Решителното ограничение на разпространяването на вируса и бързото въвеждане на смела антикризисна тактика, предпазваща както предприемачите, чиновниците, техните фамилии, по този начин и органите на локално самоуправление - всичко това не би било допустимо, в случай че в нашите дейности не се ръководехме от целта на солидарността.
Същият дух е нужен и на модерна Европа. Заедно се оказахме в сложен миг и дружно - като общественост - би трябвало да го преодолеем. Затова е толкоз значимо в миг на тестване желанието за същинско съдействие да победи егоизма. Искаме мощна Европа по този начин, както желаеме мощна Полша. Убеден съм, че ще можем да формираме общо бъдеще, в случай че наследството на " Солидарност " залегне в основите на нашите дейности.
Затова през днешния ден, четиридесет години след паметния Август Т80, наша основна задача е да създадем по този начин, че в очите на света " Солидарност " да не остане единствено като страница от историята на полския народ.
Трябва да превърнем солидарността в план на цяла Европа, по тази причина нашето предложение за идните десетилетия на развиване е взаимност. Отношенията сред европейските страни - без значение от тяхната величина и стопански капацитет - би трябвало да вземат образец от връзките сред хората. А те по натурален метод се образуват на правилото на солидарността. Това е надеждна гаранция за конструиране на по-добро бъдеще на Европа.
* Текстът се разгласява по едно и също време в " Стандарт " и в полското списание " Wszystko Co Najwazniejsze ".
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ