Иван Николов: РС Македония – мълчание за трийсетгодишната сръбска окупация! Докога?
Откриването на български клуб с културно предопределение в Охрид, на името на цар Борис Трети, разбуни до пристъп политическата и интелектуална върхушка в тази към момента неукрепнала страна.
Още в навечерието на събитието, видни политически персони, някогашни и сегашни държавници дадоха да се разбере, че те не престават да са плебеи на едно минало, което няма нищо общо с днешните условия към самите тях. Екзалтацията, с която дни наред „ ръководители “ на народа като Християн Мицковски и Апасиев размахваха юмруци в закана, че ще опорочат скромното начинание, разголи до кости тяхната национална и духовна комплексираност. Насъбралите се стотина надъхани с ненавист към България жители, носещи плакати, лозунги с неприлично наличие и флагове, сподели още един път, след събитията в Битоля през април т.г., в каква идейна кал целеустремено и редовно е тласкано македонското общество…
Темата за антифашизма е основополагаща във възпитанието на подрастващите там. Цялата просветителна система е построена върху една митология, в която битката против „ бугарскиот фашистички окупатор “ е възвисена до степен на неосъществим духовен блян, пред който новите генерации, както и целият народ, би трябвало да благоговеят. И най-важното: битката против „ злокобния “ облик на „ бугарите татари “ легна в основата на онази, по фашистки пример приложена технология, която трябваше да сътвори новото национално съзнание.
Буди неразбиране фанатизмът, с който учени, дипломати, философи, политици, държавници в братската страна, не престават да напредват в кариерата си с помощта на оня сбит от неправдата въздух, който беше впръснат около Вардара след 1944 година На всички тях предлагам да помислят върху очевидното противоречие: за какво против ТРИГОДИШНОТО българско администриране на Вардарска Македония беше сътворена цяла идеологизирана митология, в която „ борците-партизани “ бяха извисени до знак на свободолюбие, правдивост и морал, а заТРИДЕСЕТГОДИШНАТА сръбска окупация на територията, наречена Южна сръбска бановина, продължава да се мълчи, все едно тя не е съществувала...А тъкмо тогава, през тези тридесет години, популацията на Македония и изключително нейната юноша, се провеждат за опозиция и битка против натрапената непозната власт.
Какво знаят днешните генерации в тази страна за Македонската Младежка загадка революционна организация –ММТРО, за Тайната културно-просветна организация на македонските българки – ТКПОМБ? Какво знаят за Скопския студентски развой от 1927 година против най-видните членове на ММТРО?
И за какво в учебните заведения на новата страна Македония след 1944 година за тези прояви на македонската юноша и на цяла Македония е неразрешено да се загатва?
Страхът от истината. Това е отговорът.
А истината откриваме в Устава на ММТРО, чийто чл.1 гласи: а/ “ ММТРО има за цел да подкрепя Вътрешна македонска революционна организация в битката й за избавление на Македония от гръцкото и сръбското робство и за обединяването на трите й частни в самостоятелна политическа единица;
а/Да служи като школа за подготовка на нови интелигентни героичен сили… “
В същия дух е и Уставът на Тайната културно-просветна организация на македонските българки –ТКПОМБ.
Неговият чл.1 гласи: “Македонските българки, гдето и да се намират те, се провеждат в дружби за:а/ да запазят своята и на децата си българска националност от сърбизиране, погърчване и всяко друго претопяване;
б/да поддържат постоянно будна своята и на околните си обич към разпокъсаната и поробена родина… “
Какво ще отговорят на недоумяващите въпроси на едно 10-15 годишно момче, в чиито ръце инцидентно е попаднал един от тези устави? Родителите, учителите, обществениците, политиците, учените, държавниците гузно ще мълчат или ще проронят дежурната си фраза: „ Бугарска агитация “. Да, само че младите към този момент посредством интернет прекрачват дълго укрепваните граници, за избавяне на заблудите и навлизат в непозволените от техните родители и наставници територии на познанието. Автентичните свидетелства за Скопския студентски развой от 1927 година, както и всички злосторства на сръбския режим в Македония, към този момент са налични за всеки, който се интересува, и слагат в жалка отбранителна позиция досегашните пазачи на гримираната по югокомунистически истина.
На всички, които макар обстоятелствата, не престават да се съмняват в съществуването на ММТРО дано да отидат в Белградската библиотека и да потърсят в. “Правда “. В броя от 11 ноември 1927 година е оповестен уставът на Организацията.
Приятно четене, господа!
И каква е виновността на тези студенти? Вината е, че у един от ръководителите им, Димитър Гюзелев, е открит този правилник и че те се провеждат за опозиция и битка против сръбския режим в личната им татковина Македония. Разкритията стават на 29 май 1927 година, задържани са 70 студенти-македонци в Скопие, Белград, Загреб, Любляна. Разпространената в цяла Вардарска Македония мрежа от тайни групи шокира ръководещите. Те освобождават 50 от арестуваните.. На съд са изправени 20 от упрекнатите. От тях 11 също са освободени, с цел да се разправят с тях, по-късно, по различен потаен и лицемерен метод. На 10 декември 1927 година, след шестмесечна досетливост при мъченията, са издадени и присъдите на деветимата „ най-големи злосторници “. Димитър Гюзелев и Иван Шопов са наказани на 20 години затвор, Димитър Нецев – на 15, Димитър Чкатров – на 10, а Харалампи Фукаров, Тодор Гичев, Борис Андреев, Стерьо Боздов и Борис Светиев – по на 5 години.
Дали някой от ръководителите на самостоятелната към този момент 31 години страна Македония е направил опит да вникне в усилието и младежкия идеализъм на тези безкористни борци за свободата на Македония? Този въпрос се отнася освен за днешните политици и държавници Пендаровски, Заев, Ковачевски, Мицковски, Апасиев, само че и за предходните Киро Глигоров, Стоян Андов, Петър Гошев, Тито Петковски, Бранко Цървенковски, Васил Тупурковски, Никола Груевски…Кой и за какво след 1944 година направи Титовите партизани най-достойните борци за Македония, а безбройните жертви от страна на ратниците против режима в Южна сръбска бановина – врагове и злосторници на македонския народ? Кой раздели и опълчи по този начин грубо историята на Македония от последните 100 години? Кой и за какво в югокомунистическа Македония осъди на премеждия и гибел част от мъчениците, претърпели пъкъла на Скопския студентски развой? Нека на тези въпроси да отговорят всички замесели тестото на лъжата и измамата по отношение на личния си народ. А истината е казана, не от България. Тя може да бъде открита в целия европейски щемпел, отразяващ чудовищната същина на обвиняването против студентите през 1927 г., както и в позицията на някои публични организации. Например на заседание на 31 октомври 1927 година Балканският комитет в Лондон излиза с позиция, в която се акцентира: “…властта е почнала да изтезава българското население в разните области, задържаните студенти в Скопие се злепоставят по най-тежък начин… “ и така нататък
Най-точна оценка на случилото се откриваме в разбора на френския вестник La rumeur директно след оповестяване на присъдите: “…Договорът за мир прокламира един доста значим принцип: отбраната на правата на малцинствата. Но тези права не са обезпечени на българите в Македония. На мястото на българските учебни заведения, които бяха затворени, бяха открити сръбски за да бъде реализирана асимилация на популацията. Сръбският режим …е по-жесток от този, който цареше в епохата на Султан Хамида…Скопската присъда направи угнетително усещане освен заради своята свирепост, само че още и с обстоятелството, че тя визира националната съвест на същинските македонци…Да наказваш младежта на един подтиснат народ, който има право да живее и да задушаваш гласа на нейната душа… това е най-опасното от всички престъпления… “ ( Цитирано от Коста Църнушанов, „ Принос към историята на ММТРО “, София,1996, стр.134 )
Дали изводите на тогавашните парижки публицисти не са станали притежание и на сегашния френски президент Еманюел Макрон, когато през юли 2022 година предложи една отрезвяваща скица при договарянията на районен съд Македония за участие в Европейски Съюз?
Винаги идва моментът, когато истината, колкото и да я крият и преправят, става ясно. И с това елитите в актуалната районен съд Македония, най-сетне, ще бъдат принудена да се съгласят…/БГНЕС
--------------------------
Иван Николов е публицист, журналист и издател. Той е основен редактор на списание „ България-Македония ” и шеф на издателство „ Свети Климент Охридски “. Иван Николов е един от най-големите познавачи на балканските въпроси, създател на многочислени публикации и книги по тематиката. Текстът е написан особено за БГНЕС.
Още в навечерието на събитието, видни политически персони, някогашни и сегашни държавници дадоха да се разбере, че те не престават да са плебеи на едно минало, което няма нищо общо с днешните условия към самите тях. Екзалтацията, с която дни наред „ ръководители “ на народа като Християн Мицковски и Апасиев размахваха юмруци в закана, че ще опорочат скромното начинание, разголи до кости тяхната национална и духовна комплексираност. Насъбралите се стотина надъхани с ненавист към България жители, носещи плакати, лозунги с неприлично наличие и флагове, сподели още един път, след събитията в Битоля през април т.г., в каква идейна кал целеустремено и редовно е тласкано македонското общество…
Темата за антифашизма е основополагаща във възпитанието на подрастващите там. Цялата просветителна система е построена върху една митология, в която битката против „ бугарскиот фашистички окупатор “ е възвисена до степен на неосъществим духовен блян, пред който новите генерации, както и целият народ, би трябвало да благоговеят. И най-важното: битката против „ злокобния “ облик на „ бугарите татари “ легна в основата на онази, по фашистки пример приложена технология, която трябваше да сътвори новото национално съзнание.
Буди неразбиране фанатизмът, с който учени, дипломати, философи, политици, държавници в братската страна, не престават да напредват в кариерата си с помощта на оня сбит от неправдата въздух, който беше впръснат около Вардара след 1944 година На всички тях предлагам да помислят върху очевидното противоречие: за какво против ТРИГОДИШНОТО българско администриране на Вардарска Македония беше сътворена цяла идеологизирана митология, в която „ борците-партизани “ бяха извисени до знак на свободолюбие, правдивост и морал, а заТРИДЕСЕТГОДИШНАТА сръбска окупация на територията, наречена Южна сръбска бановина, продължава да се мълчи, все едно тя не е съществувала...А тъкмо тогава, през тези тридесет години, популацията на Македония и изключително нейната юноша, се провеждат за опозиция и битка против натрапената непозната власт.
Какво знаят днешните генерации в тази страна за Македонската Младежка загадка революционна организация –ММТРО, за Тайната културно-просветна организация на македонските българки – ТКПОМБ? Какво знаят за Скопския студентски развой от 1927 година против най-видните членове на ММТРО?
И за какво в учебните заведения на новата страна Македония след 1944 година за тези прояви на македонската юноша и на цяла Македония е неразрешено да се загатва?
Страхът от истината. Това е отговорът.
А истината откриваме в Устава на ММТРО, чийто чл.1 гласи: а/ “ ММТРО има за цел да подкрепя Вътрешна македонска революционна организация в битката й за избавление на Македония от гръцкото и сръбското робство и за обединяването на трите й частни в самостоятелна политическа единица;
а/Да служи като школа за подготовка на нови интелигентни героичен сили… “
В същия дух е и Уставът на Тайната културно-просветна организация на македонските българки –ТКПОМБ.
Неговият чл.1 гласи: “Македонските българки, гдето и да се намират те, се провеждат в дружби за:а/ да запазят своята и на децата си българска националност от сърбизиране, погърчване и всяко друго претопяване;
б/да поддържат постоянно будна своята и на околните си обич към разпокъсаната и поробена родина… “
Какво ще отговорят на недоумяващите въпроси на едно 10-15 годишно момче, в чиито ръце инцидентно е попаднал един от тези устави? Родителите, учителите, обществениците, политиците, учените, държавниците гузно ще мълчат или ще проронят дежурната си фраза: „ Бугарска агитация “. Да, само че младите към този момент посредством интернет прекрачват дълго укрепваните граници, за избавяне на заблудите и навлизат в непозволените от техните родители и наставници територии на познанието. Автентичните свидетелства за Скопския студентски развой от 1927 година, както и всички злосторства на сръбския режим в Македония, към този момент са налични за всеки, който се интересува, и слагат в жалка отбранителна позиция досегашните пазачи на гримираната по югокомунистически истина.
На всички, които макар обстоятелствата, не престават да се съмняват в съществуването на ММТРО дано да отидат в Белградската библиотека и да потърсят в. “Правда “. В броя от 11 ноември 1927 година е оповестен уставът на Организацията.
Приятно четене, господа!
И каква е виновността на тези студенти? Вината е, че у един от ръководителите им, Димитър Гюзелев, е открит този правилник и че те се провеждат за опозиция и битка против сръбския режим в личната им татковина Македония. Разкритията стават на 29 май 1927 година, задържани са 70 студенти-македонци в Скопие, Белград, Загреб, Любляна. Разпространената в цяла Вардарска Македония мрежа от тайни групи шокира ръководещите. Те освобождават 50 от арестуваните.. На съд са изправени 20 от упрекнатите. От тях 11 също са освободени, с цел да се разправят с тях, по-късно, по различен потаен и лицемерен метод. На 10 декември 1927 година, след шестмесечна досетливост при мъченията, са издадени и присъдите на деветимата „ най-големи злосторници “. Димитър Гюзелев и Иван Шопов са наказани на 20 години затвор, Димитър Нецев – на 15, Димитър Чкатров – на 10, а Харалампи Фукаров, Тодор Гичев, Борис Андреев, Стерьо Боздов и Борис Светиев – по на 5 години.
Дали някой от ръководителите на самостоятелната към този момент 31 години страна Македония е направил опит да вникне в усилието и младежкия идеализъм на тези безкористни борци за свободата на Македония? Този въпрос се отнася освен за днешните политици и държавници Пендаровски, Заев, Ковачевски, Мицковски, Апасиев, само че и за предходните Киро Глигоров, Стоян Андов, Петър Гошев, Тито Петковски, Бранко Цървенковски, Васил Тупурковски, Никола Груевски…Кой и за какво след 1944 година направи Титовите партизани най-достойните борци за Македония, а безбройните жертви от страна на ратниците против режима в Южна сръбска бановина – врагове и злосторници на македонския народ? Кой раздели и опълчи по този начин грубо историята на Македония от последните 100 години? Кой и за какво в югокомунистическа Македония осъди на премеждия и гибел част от мъчениците, претърпели пъкъла на Скопския студентски развой? Нека на тези въпроси да отговорят всички замесели тестото на лъжата и измамата по отношение на личния си народ. А истината е казана, не от България. Тя може да бъде открита в целия европейски щемпел, отразяващ чудовищната същина на обвиняването против студентите през 1927 г., както и в позицията на някои публични организации. Например на заседание на 31 октомври 1927 година Балканският комитет в Лондон излиза с позиция, в която се акцентира: “…властта е почнала да изтезава българското население в разните области, задържаните студенти в Скопие се злепоставят по най-тежък начин… “ и така нататък
Най-точна оценка на случилото се откриваме в разбора на френския вестник La rumeur директно след оповестяване на присъдите: “…Договорът за мир прокламира един доста значим принцип: отбраната на правата на малцинствата. Но тези права не са обезпечени на българите в Македония. На мястото на българските учебни заведения, които бяха затворени, бяха открити сръбски за да бъде реализирана асимилация на популацията. Сръбският режим …е по-жесток от този, който цареше в епохата на Султан Хамида…Скопската присъда направи угнетително усещане освен заради своята свирепост, само че още и с обстоятелството, че тя визира националната съвест на същинските македонци…Да наказваш младежта на един подтиснат народ, който има право да живее и да задушаваш гласа на нейната душа… това е най-опасното от всички престъпления… “ ( Цитирано от Коста Църнушанов, „ Принос към историята на ММТРО “, София,1996, стр.134 )
Дали изводите на тогавашните парижки публицисти не са станали притежание и на сегашния френски президент Еманюел Макрон, когато през юли 2022 година предложи една отрезвяваща скица при договарянията на районен съд Македония за участие в Европейски Съюз?
Винаги идва моментът, когато истината, колкото и да я крият и преправят, става ясно. И с това елитите в актуалната районен съд Македония, най-сетне, ще бъдат принудена да се съгласят…/БГНЕС
--------------------------
Иван Николов е публицист, журналист и издател. Той е основен редактор на списание „ България-Македония ” и шеф на издателство „ Свети Климент Охридски “. Иван Николов е един от най-големите познавачи на балканските въпроси, създател на многочислени публикации и книги по тематиката. Текстът е написан особено за БГНЕС.
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ