Открито писмо до Босия Не умирай, човеко! Няма смисъл. Може

Открито писмо до Босия

Не умирай, човеко! Няма смисъл.

Може да си необут, безпаричен, изгонен, само че си жив. Живота е такова нещо, което дава смисъл на всичко останало (поне съгласно мен).

Твоята гибел ще е безрезултатна. Ще е сеир. Ще е безмълвие. Дори насмешка.

Ако тези решат и по малкия екран няма да я споделят. Да не приказваме по вестниците.

Не разчитай на управническата просветеност. Такава няма. Тя е мистерия от мащаба на интелигентността на съселите, които всеобщо се самоубиват на инат на биологията си.

Тези, които би трябвало да я осмислят, не могат да го създадат на физическо равнище. Те са кокалогризящи. Нервните им центрове за съчувствие са гангренясали, умрели, атрофирали. За тях гибелта е статистика, от която би трябвало да се извлече облага. Няма значение чия гибел, само че най-добре непознатата. Ако щат всички майки да изпукат, в случай че ще децата им да изпукат, няма да има смисъл. Ако това донесе облага – хубаво. Ако не донесе – тъпо, най-малко от автомагистралите падат пари...

Вина в тях няма. Това е все едно ти да чувстваш радиацията. Кокалогризящите нямат сетива за съпричастност. Има уста, черво и задник. Останалото в тяхната анатомия е лирично отклоняване.

Кокалогризящите не се интересуват от морал. За да си станал кокалогризящ би трябвало да нямаш подобен. Доказали са го.
Докато ти, човеко, умираш, кокалогризаящите се чудят по какъв начин да завоюват пари от бездимните цигари. Ще докарат от всички кладенци вода да си завъртят нечовешката мелница, а в случай че водата не стигне, ще гледат леко настрана до момента в който източват и кръвта ти. И твоята и моята.

Ако напредъкът открие потребни цигари и те ще бъдат обложени с акцизи. Повярвай! 

На никой не му пука за твоето здраве. Важни са единствено твоите пари.

Понякога думите са слаби, мислите ядни а телата безсилни.

Знаем. Залогът за твоята гибел е твоята чест. Знаеш, че в случай че не умреш кокалогризящите ще търкат предостатъчно предните си лапи и ще те осмиват. Вестниците им ще пишат памфлети за теб. Карикатуристите им ще се надпреварват в остроумничене, а разголени репортерки ще иронизират със зле затулен недодялан акцент животът ти. За едно малко кокалче ще продадат душата ти. И по този начин, и по този начин... Но ти ще си жив. А както споделих, животът дава смисъл на всичко останало.

Твоята гибел не е вярното лекарство. Това е все едно да лекуваш чума с митинг. Чумата просто не я интересува. Тя те убива без значение от морала и митингите ти. Тя не се трогва от мислите ти и не я интересува достойнството ти.

Същото е.

Трябвало е да мине доста време, до момента в който се е разкрил лек. Чумата се трепе с антибиотик.

С какво се трепят кокалогризящите обаче?

Те си имат пари, електрорат, кебапчета, закони, прокуратури, съдии, вестници, малките екрани, прислужници, полиция, жандармерия и в някаква дребна степен войска.

P. S. - Един от тези, които ще те почитат, в случай че оцелееш.