Трайчо Трайков пред ФАКТИ: На Балканския полуостров, където и да боцнете, изкача „Газпром“
„ Откритието е доста въпреки и в случай че го сложим в подтекст, да не е от огромните, които се откриват по света или в други райони. За Черно море несъмнено е от огромните “.
Това сподели Трайчо Трайков във връзка находката на природен газ в Черно море пред Лили Маринкова в студиото на ФАКТИ .
„ То е в западната част на Черно море, на една доста огромна дълбочина – ултра дълбока локация над 3500 метра дълбочина, което води след себе си сложности от механически темперамент “, добави той.
„ Нормално от откритието до стигането на газа до пазара минават към 6-7 години “, сподели Трайков. Лили Маринкова уточни, че турският президент приказва за стигането на газа до пазара през 2023 година, а Трайков посочи: „ Ердоган има право да надува фанфарите, тъй като Турция от позиция на своето енергийно ползване е извънредно подвластна. Тя внася над 98% от количествата газ, който използва, само че от разнообразни източници. Те нямат проблем с диверсификацията, имат проблем с това, че всичко е импорт и заплащат огромна енергийна сметка затова. 320 милиарда кубически метра не са изобщо малко количество. За нас това би означавало потреблението ни за 100 години. За Турция – 6-7 години, само че все пак е значително количество. Освен това за Ердоган има още един аспект. За него – по тази причина започнах със зависимостта от импорт, това е карта в договарянията с доставчиците Русия, Иран, Азербайджан “.
На въпроса на Лили Маринкова какви би могла да е реакцията на Русия, Трайков отговори: “Реакцията, която Турция търси е търговски отстъпки при доставката на съветски газ, тъй като в случай че това находище влезе в оборот през 2023 година, което може би е прекомерно оптимистичен интервал, само че то слага огромна въпросителна над втората тръба на „ Турски поток “ изобщо. Ердоган евентуално ще реализира понижение на цената, по която доставя (природен газ) от Русия “.
Лили Маринкова напомни за изявленията на Бойко Борисов от 2013 година, че проучванията в Черно море постоянно са възобновявани от ГЕРБ и спирани след тяхното ръководство. На въпроса какво знаем все още за изследванията в нашата акватория, Трайков отговори: „ Проучванията в нашата икономическа зона към този момент не оправдават упованията, само че беше потребно да ги има. Когато аз бях министър, бяха задвижени тези процедури. Трябва да има и още, защото България не разполага със лични благоприятни условия за изследване, както Турция, ние нямаме подобен транспортен съд. Дори и да притежаваме, самият развой е доста безценен. Компаниите, които завоюваха разрешенията за изследване в българската зона до момента са похарчили стотици милиони. Те са два интернационалните консорциума от компании с огромен опит в региона. Засега за жалост не реализират триумф “.
На въпроса от кое място идва българския оптимизъм за находище на природен газ в Черно море, Трайков отговори: „ Аз съм податлив да имам вяра, че в предходните десетилетия Съветския съюз и Русия в случай че не са пречели интензивно, то по никакъв метод не са окуражавали тези изследвания, а нашите съседи намират количества. Румъния откри напълно покрай северния ни шелф, където търсим, а пък Турция до южния, тъй че явно има. Геоложката конструкция е подобаваща, фирмите демонстрират интерес, а не са компании, които си дават парите напразно “.
Лили Маринкова разяснява, че позволява Борисов да се опасява да продължава с изследванията поради неприятностите, които и без друго има с енергийните си планове. Трайков отговори, че „ има редица други по-перспективни способи за възстановяване на нашата енергийна обстановка “. „ Проучванията са едно на ръка. Много по-важни са другите източници за доставка, били те и небългарските. Там е огромният проблем. Ето да вземем за пример вчерашната вест за подписването на присъединяване на България като акционер с 20% в плаващия терминал за полутечен газ до Александруполис. За първи път формален документ по тематиката беше подписан, когато аз бях министър и по моя и на гръцкия сътрудник самодейност сред Българския енергиен холдинг и гръцката газова компания. Това беше преди близо 10 години. По същия метод и българо-гръцката газова връзка. Някой път ще напиша доста дебела книга - учебник по това по какъв начин може да се пречи на един газов план “, добави той.
На въпроса кой е пречел на този план, Трайков отговори: „ Още като започнете от това, че самата концепция за такава връзка поражда през 2009 година, когато Русия просто спря, врътна кранчето и януари месец на минус 20 градуса останахме без газ. Тогава Европейската комисия, тази тематика попадна мощно в радара ѝ и бяха отпуснати средства за такава връзка. След това месеци наред нищо не се случваше. Когато аз се срещнах с документите към този момент като член на държавното управление, видях едно акционерно съглашение, което беше по този начин написано, че да блокира на процедура по безчет способи опцията за взимане на решение и за напредване на плана. Тогава се смени държавното управление в Гърция и успяхме съвсем по знамение да променим документите, тъй че действително да се отвори опцията “.
След като Лили Маринкова настоя да разбере кой се е намесвал, Трайков отговори: „ На Балканския полуостров, където и да боцнете, изкача „ Газпром “.
Относно покупката на 20% от терминала за полутечен газ до Александрополис, Трайков сподели: „ Проектът е доста перспективен. На всичко от горната страна - вижте мащабите на финансирането. Целият този терминал ще коства 150 милиона евро, 300 милиона лв.. Участието на България ще е 20%, към 60 милиона лв., което е един % от това, което плащаме, с цел да построим газопровод на „ Газпром “ със лични пари през България “.
В студиото на ФАКТИ Трайчо Трайков разяснява още оставката на шефа на Българския енергиен холдинг Жаклен Коен. „ В държавната администрация и в държавните компании, изобщо в държавната промишленост в разнообразни сектори има един много дребен набор от хора, които се въртят на разнообразни позиции. Тактически биват изтеглени, по-късно отначало биват вмъквани в някакъв миг, в който се реши, че хората са не запомнили за предходната издънка и могат да свършат работа. Такива случаи има не един “, сподели Трайков.
Лили Маринкова изрази мнение, че обяснението на енергийния министър Теменужка Петкова за тази оставка, а както и за " студения запас " е следващият ѝ отговор, който не споделя нищо. „ В по-специализирани или комплицирани за пояснение и схващане тематики постоянно може да се вмъкне нещо отчасти правилно, с цел да се обоснове неправилна теза. В случая вярната част е, че " студеният запас " като подобен термин от 20. век няма бъдеще, няма да има „ леден запас “. Вече се приказва за ръководство на потенциали. Тоест една централа, която може да се включи и да създава електрическа енергия би трябвало да има също толкоз права да взе участие на пазара, колкото примерно компания, която ръководи климатичните системи на 20 мола.
Тази компания може по този начин да изключва климатичните системи през избрани интервали, че това да не се вижда от хората, които са в тези здания, а в това време да се освобождава толкоз сила, колкото една централа би произвела, в случай че се включи в този миг. В тази система другите производители или консуматори на сила имат равни права, с цел да показват най-евтиното, преференциално за пазара решение. Това е европейската система за потенциал, която България извънредно постепенно вкарва. Вече трябваше да съществува “, сподели Трайков.
На въпроса дали Борисов взима своята берекет и санкционира Ахмед Доган с решението си за „ студения запас “, Трайков отговори: „ Очевидно е, че изглеждаше доста фотогенично в този миг да прекратиш контракт на Доган. То послужи за тази цел “.
Относно това дали България би трябвало да промени тактиката си в Черно море, Трайков разяснява: „ Стратегията не, тя е вярна - това, което е почнало с отдаването на площи в българските териториални води за изследване. По-скоро мисля, че би трябвало да разтеглим изследванията и в сушата на територията на България. За страдание България към този момент не разполага с – беше приватизирано преди години, предприятието за изследване на петрол и газ. Самата приватизация не е проблем, несъмнено, само че попадна при несъответствуващи хора. Едни варненци, които не го развиха, не го направиха, просто го закопаха. Но даже и това не е съдбовен проблем, стига България да има поредна целенасочена политика да продължава с тези проучвания “.
На въпроса на Лили Маринкова дали проблемите на Трайков с прокуратурата макар оправдателната му присъда не престават, той отговори: „ Да, и с прокуратурата и с присъдружни организации като КПКОНПИ. По-скоро парадоксът в тази ситуация е, че аз съм оневинен по обвиняването, поради което КПКОНПИ ми запорира имуществото. Въпреки че съдът се е произнесъл, че обвиняването не е правилно, не е вярно и съм оневинен, КПКОНПИ продължава да държи запорите. В тази връзка имаше едно тълкувателно решение на Върховен касационен съд преди време, които скъсаха тази взаимозависимост и споделиха, че когато индивидът е оневинен, тогава би трябвало и КПКОНПИ да спре да се занимава с него. Логично, само че по-късно парламентарното болшинство по самодейност на настоящия министър Данаил Кирилов, мисля, че тогава още беше народен представител, за два дни промени и пренаписа закона, тъй че това да продължи да бъде допустимо “.
На финала Лили Маринкова разяснява, че Трайков е познал усета на политическото възмездие посредством Прокуратурата. „ Не, аз и доста скоро откакто се ангажирах политически разбрах, че никое деяние, ориентирано против ползи, които не са в синхрон с ползите на хората, на страната като цяло, не остава без следствие, само че считам, че е обвързване на всеки виновен политик да поема тези последици. Просто те продължиха доста след излизането ми от ролята на управническа позиция под най-различни форми. Това мисля, че е много омерзително “, отговори Трайчо Трайков.
Целия диалог можете да изгледате във видеото:
Това сподели Трайчо Трайков във връзка находката на природен газ в Черно море пред Лили Маринкова в студиото на ФАКТИ .
„ То е в западната част на Черно море, на една доста огромна дълбочина – ултра дълбока локация над 3500 метра дълбочина, което води след себе си сложности от механически темперамент “, добави той.
„ Нормално от откритието до стигането на газа до пазара минават към 6-7 години “, сподели Трайков. Лили Маринкова уточни, че турският президент приказва за стигането на газа до пазара през 2023 година, а Трайков посочи: „ Ердоган има право да надува фанфарите, тъй като Турция от позиция на своето енергийно ползване е извънредно подвластна. Тя внася над 98% от количествата газ, който използва, само че от разнообразни източници. Те нямат проблем с диверсификацията, имат проблем с това, че всичко е импорт и заплащат огромна енергийна сметка затова. 320 милиарда кубически метра не са изобщо малко количество. За нас това би означавало потреблението ни за 100 години. За Турция – 6-7 години, само че все пак е значително количество. Освен това за Ердоган има още един аспект. За него – по тази причина започнах със зависимостта от импорт, това е карта в договарянията с доставчиците Русия, Иран, Азербайджан “.
На въпроса на Лили Маринкова какви би могла да е реакцията на Русия, Трайков отговори: “Реакцията, която Турция търси е търговски отстъпки при доставката на съветски газ, тъй като в случай че това находище влезе в оборот през 2023 година, което може би е прекомерно оптимистичен интервал, само че то слага огромна въпросителна над втората тръба на „ Турски поток “ изобщо. Ердоган евентуално ще реализира понижение на цената, по която доставя (природен газ) от Русия “.
Лили Маринкова напомни за изявленията на Бойко Борисов от 2013 година, че проучванията в Черно море постоянно са възобновявани от ГЕРБ и спирани след тяхното ръководство. На въпроса какво знаем все още за изследванията в нашата акватория, Трайков отговори: „ Проучванията в нашата икономическа зона към този момент не оправдават упованията, само че беше потребно да ги има. Когато аз бях министър, бяха задвижени тези процедури. Трябва да има и още, защото България не разполага със лични благоприятни условия за изследване, както Турция, ние нямаме подобен транспортен съд. Дори и да притежаваме, самият развой е доста безценен. Компаниите, които завоюваха разрешенията за изследване в българската зона до момента са похарчили стотици милиони. Те са два интернационалните консорциума от компании с огромен опит в региона. Засега за жалост не реализират триумф “.
На въпроса от кое място идва българския оптимизъм за находище на природен газ в Черно море, Трайков отговори: „ Аз съм податлив да имам вяра, че в предходните десетилетия Съветския съюз и Русия в случай че не са пречели интензивно, то по никакъв метод не са окуражавали тези изследвания, а нашите съседи намират количества. Румъния откри напълно покрай северния ни шелф, където търсим, а пък Турция до южния, тъй че явно има. Геоложката конструкция е подобаваща, фирмите демонстрират интерес, а не са компании, които си дават парите напразно “.
Лили Маринкова разяснява, че позволява Борисов да се опасява да продължава с изследванията поради неприятностите, които и без друго има с енергийните си планове. Трайков отговори, че „ има редица други по-перспективни способи за възстановяване на нашата енергийна обстановка “. „ Проучванията са едно на ръка. Много по-важни са другите източници за доставка, били те и небългарските. Там е огромният проблем. Ето да вземем за пример вчерашната вест за подписването на присъединяване на България като акционер с 20% в плаващия терминал за полутечен газ до Александруполис. За първи път формален документ по тематиката беше подписан, когато аз бях министър и по моя и на гръцкия сътрудник самодейност сред Българския енергиен холдинг и гръцката газова компания. Това беше преди близо 10 години. По същия метод и българо-гръцката газова връзка. Някой път ще напиша доста дебела книга - учебник по това по какъв начин може да се пречи на един газов план “, добави той.
На въпроса кой е пречел на този план, Трайков отговори: „ Още като започнете от това, че самата концепция за такава връзка поражда през 2009 година, когато Русия просто спря, врътна кранчето и януари месец на минус 20 градуса останахме без газ. Тогава Европейската комисия, тази тематика попадна мощно в радара ѝ и бяха отпуснати средства за такава връзка. След това месеци наред нищо не се случваше. Когато аз се срещнах с документите към този момент като член на държавното управление, видях едно акционерно съглашение, което беше по този начин написано, че да блокира на процедура по безчет способи опцията за взимане на решение и за напредване на плана. Тогава се смени държавното управление в Гърция и успяхме съвсем по знамение да променим документите, тъй че действително да се отвори опцията “.
След като Лили Маринкова настоя да разбере кой се е намесвал, Трайков отговори: „ На Балканския полуостров, където и да боцнете, изкача „ Газпром “.
Относно покупката на 20% от терминала за полутечен газ до Александрополис, Трайков сподели: „ Проектът е доста перспективен. На всичко от горната страна - вижте мащабите на финансирането. Целият този терминал ще коства 150 милиона евро, 300 милиона лв.. Участието на България ще е 20%, към 60 милиона лв., което е един % от това, което плащаме, с цел да построим газопровод на „ Газпром “ със лични пари през България “.
В студиото на ФАКТИ Трайчо Трайков разяснява още оставката на шефа на Българския енергиен холдинг Жаклен Коен. „ В държавната администрация и в държавните компании, изобщо в държавната промишленост в разнообразни сектори има един много дребен набор от хора, които се въртят на разнообразни позиции. Тактически биват изтеглени, по-късно отначало биват вмъквани в някакъв миг, в който се реши, че хората са не запомнили за предходната издънка и могат да свършат работа. Такива случаи има не един “, сподели Трайков.
Лили Маринкова изрази мнение, че обяснението на енергийния министър Теменужка Петкова за тази оставка, а както и за " студения запас " е следващият ѝ отговор, който не споделя нищо. „ В по-специализирани или комплицирани за пояснение и схващане тематики постоянно може да се вмъкне нещо отчасти правилно, с цел да се обоснове неправилна теза. В случая вярната част е, че " студеният запас " като подобен термин от 20. век няма бъдеще, няма да има „ леден запас “. Вече се приказва за ръководство на потенциали. Тоест една централа, която може да се включи и да създава електрическа енергия би трябвало да има също толкоз права да взе участие на пазара, колкото примерно компания, която ръководи климатичните системи на 20 мола.
Тази компания може по този начин да изключва климатичните системи през избрани интервали, че това да не се вижда от хората, които са в тези здания, а в това време да се освобождава толкоз сила, колкото една централа би произвела, в случай че се включи в този миг. В тази система другите производители или консуматори на сила имат равни права, с цел да показват най-евтиното, преференциално за пазара решение. Това е европейската система за потенциал, която България извънредно постепенно вкарва. Вече трябваше да съществува “, сподели Трайков.
На въпроса дали Борисов взима своята берекет и санкционира Ахмед Доган с решението си за „ студения запас “, Трайков отговори: „ Очевидно е, че изглеждаше доста фотогенично в този миг да прекратиш контракт на Доган. То послужи за тази цел “.
Относно това дали България би трябвало да промени тактиката си в Черно море, Трайков разяснява: „ Стратегията не, тя е вярна - това, което е почнало с отдаването на площи в българските териториални води за изследване. По-скоро мисля, че би трябвало да разтеглим изследванията и в сушата на територията на България. За страдание България към този момент не разполага с – беше приватизирано преди години, предприятието за изследване на петрол и газ. Самата приватизация не е проблем, несъмнено, само че попадна при несъответствуващи хора. Едни варненци, които не го развиха, не го направиха, просто го закопаха. Но даже и това не е съдбовен проблем, стига България да има поредна целенасочена политика да продължава с тези проучвания “.
На въпроса на Лили Маринкова дали проблемите на Трайков с прокуратурата макар оправдателната му присъда не престават, той отговори: „ Да, и с прокуратурата и с присъдружни организации като КПКОНПИ. По-скоро парадоксът в тази ситуация е, че аз съм оневинен по обвиняването, поради което КПКОНПИ ми запорира имуществото. Въпреки че съдът се е произнесъл, че обвиняването не е правилно, не е вярно и съм оневинен, КПКОНПИ продължава да държи запорите. В тази връзка имаше едно тълкувателно решение на Върховен касационен съд преди време, които скъсаха тази взаимозависимост и споделиха, че когато индивидът е оневинен, тогава би трябвало и КПКОНПИ да спре да се занимава с него. Логично, само че по-късно парламентарното болшинство по самодейност на настоящия министър Данаил Кирилов, мисля, че тогава още беше народен представител, за два дни промени и пренаписа закона, тъй че това да продължи да бъде допустимо “.
На финала Лили Маринкова разяснява, че Трайков е познал усета на политическото възмездие посредством Прокуратурата. „ Не, аз и доста скоро откакто се ангажирах политически разбрах, че никое деяние, ориентирано против ползи, които не са в синхрон с ползите на хората, на страната като цяло, не остава без следствие, само че считам, че е обвързване на всеки виновен политик да поема тези последици. Просто те продължиха доста след излизането ми от ролята на управническа позиция под най-различни форми. Това мисля, че е много омерзително “, отговори Трайчо Трайков.
Целия диалог можете да изгледате във видеото:
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ