„Кръгът”/„The Circle”
Отидох с огромно предпочитание на „ Кръгът ” с, който боготворя. Направих го повече обаче поради тематиката – вълнува ме концепцията за това по какъв начин ще се съхраняваме като човеци с персонален живот и независимост в едно бъдеще на все по-виртуален живот вместо действителен.
Филмът на Джеймс Понсолд по книгата на Дейв Егърс е в модерния тренд да доближава оптимално към действителността. Усещането е, че бъдещето е тук (а и то в някаква степен е) – над главите ни към този момент летят дронове, става все по-удобно да управляваме живота си с един клик и от един акаунт, непринудено споделяме всичко и общо взето сме в ръцете на някакви хора някъде. Те знаят всичко за нас от всеки килобайт доброволна информация, която подаваме в Пространството, и е въпрос на време да сложат дефинитивно ръка на ни.
Затъпели сме задоволително, с цел да се разделяме с правата си в името на сигурността да вземем за пример, считаме за обективна идея като „ наложителни избори ”, държим на цялостна бистрота и безкрайно шерване, тъй като някак сме приели, че секрети и неистини са едно и също нещо.
„ Кръгът ” е напълно отдаден на това да уточни тънката като косъм граница сред положителното и злото и да покаже напълно реален сюжет за това какъв брой е елементарно с най-елементарни операции да се упражнява надзор върху мнението и дейностите на милиарди хора. Достатъчно е да има харизматичен водач, който въпреки и мултимилиардер, показва тъждество, досегаемост, земност (джинси, тениска, мъг, усмивка). Т.е. да е като нас, елементарните хорица, с цел да ни убеди, че е един от нас и че ни мисли положителното. Познато, нали?
Мей (Ема Уотсън) стартира работа в нещо като Гугъл. Mогъщата корпорация „ Кръгът ” всяка седмица бълва нови и нови улесняващи живота ни технологии, без които ненадейно се оказва, че не можем да живеем. В кампуса, където Мей работи, има безусловно всичко, с цел да не е нужно и да излиза много-много на открито.
Ежеседмичните презентации на изпълнителния шеф Иймон Бейли (Том Ханкс) въодушевяват чиновниците и те мощно имат вяра, че са от положителната страна на живота и че имат същински шанс да работят за компанията, където в действителност зад концепцията да са една общественост са принудени да споделят всичко. Корпорацията, от своя страна, е изцяло отзивчива към тях, осигурявайки им безусловно всичко – от изумителни джаджи през концерти на суперзвезди в кампуса до здравната застраховка на родителите им.
Мей не прави изключение в ентусиазма и скоро нейното „ лице, лишено от всевъзможен цинизъм ” ще се окаже идеалният инструмент за двата мастърмайнда на „ Кръгът ” да прокарат една крайна концепция. Досещате се каква е тя, нали? Да предадем непринудено безусловно целия си живот, решения и дейности в ръцете на корпорацията, тъй като софтуерно това към този момент е допустимо. Историята, за мое огромно страдание, въпреки и добра като концепция, е изпълнена с кръпки и недомислици – появяват се сюжетни линии, които са изоставени, ненужни или незавършени. Появяват се и герои, които наподобяват като съпротивляващи се, само че на процедура към тях нищо не се случва (освен това, че знаят къде има едно ужасно подземие, в което нещо неприятно ще става).
Самата Ема Уотсън би трябвало да получи някаква премия за най-тревожен взор в киното, само че от това не произтича никакво осъзнаване и наличие до последния миг. А финален миг в действителност няма. В салона, в който гледахме кино лентата, множеството хора даже не схванаха, че той е приключил. През цялото време има и графика под формата на мнения и онлайн реакции – може би по тази причина, когато пристигнаха финалните надписи, никой не разбра, че би трябвало да си върви.
След срамен миг въпреки всичко някак си се разделихме с „ Кръгът ” вечно, пожелавайки си някой ден да забележим същински филм, който освен ще сложи общите въпроси, само че и ще даде някакви отговори.
Филмът на Джеймс Понсолд по книгата на Дейв Егърс е в модерния тренд да доближава оптимално към действителността. Усещането е, че бъдещето е тук (а и то в някаква степен е) – над главите ни към този момент летят дронове, става все по-удобно да управляваме живота си с един клик и от един акаунт, непринудено споделяме всичко и общо взето сме в ръцете на някакви хора някъде. Те знаят всичко за нас от всеки килобайт доброволна информация, която подаваме в Пространството, и е въпрос на време да сложат дефинитивно ръка на ни.
Затъпели сме задоволително, с цел да се разделяме с правата си в името на сигурността да вземем за пример, считаме за обективна идея като „ наложителни избори ”, държим на цялостна бистрота и безкрайно шерване, тъй като някак сме приели, че секрети и неистини са едно и също нещо.
„ Кръгът ” е напълно отдаден на това да уточни тънката като косъм граница сред положителното и злото и да покаже напълно реален сюжет за това какъв брой е елементарно с най-елементарни операции да се упражнява надзор върху мнението и дейностите на милиарди хора. Достатъчно е да има харизматичен водач, който въпреки и мултимилиардер, показва тъждество, досегаемост, земност (джинси, тениска, мъг, усмивка). Т.е. да е като нас, елементарните хорица, с цел да ни убеди, че е един от нас и че ни мисли положителното. Познато, нали?
Мей (Ема Уотсън) стартира работа в нещо като Гугъл. Mогъщата корпорация „ Кръгът ” всяка седмица бълва нови и нови улесняващи живота ни технологии, без които ненадейно се оказва, че не можем да живеем. В кампуса, където Мей работи, има безусловно всичко, с цел да не е нужно и да излиза много-много на открито.
Ежеседмичните презентации на изпълнителния шеф Иймон Бейли (Том Ханкс) въодушевяват чиновниците и те мощно имат вяра, че са от положителната страна на живота и че имат същински шанс да работят за компанията, където в действителност зад концепцията да са една общественост са принудени да споделят всичко. Корпорацията, от своя страна, е изцяло отзивчива към тях, осигурявайки им безусловно всичко – от изумителни джаджи през концерти на суперзвезди в кампуса до здравната застраховка на родителите им.
Мей не прави изключение в ентусиазма и скоро нейното „ лице, лишено от всевъзможен цинизъм ” ще се окаже идеалният инструмент за двата мастърмайнда на „ Кръгът ” да прокарат една крайна концепция. Досещате се каква е тя, нали? Да предадем непринудено безусловно целия си живот, решения и дейности в ръцете на корпорацията, тъй като софтуерно това към този момент е допустимо. Историята, за мое огромно страдание, въпреки и добра като концепция, е изпълнена с кръпки и недомислици – появяват се сюжетни линии, които са изоставени, ненужни или незавършени. Появяват се и герои, които наподобяват като съпротивляващи се, само че на процедура към тях нищо не се случва (освен това, че знаят къде има едно ужасно подземие, в което нещо неприятно ще става).
Самата Ема Уотсън би трябвало да получи някаква премия за най-тревожен взор в киното, само че от това не произтича никакво осъзнаване и наличие до последния миг. А финален миг в действителност няма. В салона, в който гледахме кино лентата, множеството хора даже не схванаха, че той е приключил. През цялото време има и графика под формата на мнения и онлайн реакции – може би по тази причина, когато пристигнаха финалните надписи, никой не разбра, че би трябвало да си върви.
След срамен миг въпреки всичко някак си се разделихме с „ Кръгът ” вечно, пожелавайки си някой ден да забележим същински филм, който освен ще сложи общите въпроси, само че и ще даде някакви отговори.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ