Деветте кръга на мъките в НОИ
Отговорни хора в страната трета година ни убеждава, че промяната в администрацията е на ход, а българското е-правителство е на една ръка разстояние. В другите министерства се вкарват нов програмен продукт, свързват се масивите на най-важните институции, обслужващи жителите. Обещанията, че към този момент няма да висим на опашките с папки, цялостни с хартиени удостоверения и преписки, все по този начин си остават обаче единствено положителни пожелания. Важна част от реформиращата се администрация е и Националният застрахователен институт, тъй като, колкото и добре да живее, всеки здрав човек стига до оня миг с пенсионирането. Оказва се, че у нас то е все по този начин сложна работа, а обслужването на едно гише тук е заблуда. Различните чиновници и отдели в институцията не престават да си контактуват с писма на хартия, а жителите чакат с месеци наред за една напълно елементарна информация. Като да вземем за пример - какъв брой пари да внесеш, в случай че искаш да си " купиш " стаж. За личното си вървене по тъгите из коридорите на пловдивския Национален осигурителен институт ни описа една настояща кандидат-пенсионерка.
Л.Т. получава писмо от Национален осигурителен институт предходната година, че на 8 септември 2018-а навършва възраст за пенсиониране и може да предприеме стъпки в тази посока.
Още през декември м.г. - 9 месеца по-рано, персонално отива в пловдивското Национален осигурителен институт, с цел да се осведоми какво тъкмо би трябвало да направи. Носи двете си трудови и осигурителната брошура. Приема я специалист, който преглежда документите, споделя, че на всички места по тях има нужните печати и подписи, а за останалия стаж има информация в осигурителния списък. Не се постанова да вършиме нищо в допълнение. Заповядайте напряко на посочената в писмото дата!, успокояват я от Национален осигурителен институт.
Жената си потегля уверена, че всичко е наред. Тъй като 8 септември 2018 година е събота, тя подава документите си за пенсия на 10 септември, понеделник. Служителката изяснява, че ще получи решението си за пенсиониране в период до 4 месеца.
Л.Т. обаче знае, че не доближава трудов стаж в порядъка на 3-4 години, които желае да закупи - право, планувано в закона. В момента за 1 година трудов стаж се заплаща по 100,98 лева на месец, а от 1 януари 2019 година цената се усилва с 10 лева на месец. Л.Т. упорства в Национален осигурителен институт да изчислят какъв брой месеца би трябвало да заплати до края на тази година, тъй като, в случай че решението излезе през януари, ще се наложи да брои с 300-400 лева повече. Притеснява се, че това може да се случи, защото законовият 4-месечен период за излизане на решението изтича на 10 януари следващата година.
На 3 октомври т.г. получава копие от писмото, което експертката, ангажирана с нейния случай, е изпратила до началника на отдел в Национален осигурителен институт. В него се пита дали за интервала от 1 януари 2007 година до 11 март 2011 година госпожа Т. има осигурителна брошура. Такава няма и в никакъв случай не е имало, тъй като в този интервал дамата е работила на трудов контракт. На идващия ден Л. Т. изпраща писмо, в което изяснява, че има единствено една осигурителна брошура и я е показала още при подаване на документите си за пенсиониране.
След един месец, при започване на ноември, вместо решение идва второ писмо с ново запитване за съществуване на друга осигурителна брошура, този път за нов интервал - от 12 октомври 1995 година до 31 декември 2006 година Това време още веднъж е част от работата на трудови контракти.
Интересното е, че и в двете писма, които получава от Национален осигурителен институт, на два пъти е сбъркано фамилното име, само че ЕГН-то е нейното. Изненадана е, че това е позволено в формален документ.
Около 15 ноември т.г. Л.Т. се обажда на експертката, ангажирана със случая, и изяснява терзанията си по отношение на заплащането на нужния за пенсиониране застрахователен стаж. Получава отговор, че след 20 ноември би трябвало да дойде писмо с калкулации стаж.
Съпругът всеки ден до обяд дежури у дома, с цел да чака писмото, само че то по този начин и не идва.
Л.Т. се обажда още веднъж на експертката и за свое учудване научава, че тя е изпратила ново писмо с копие до нея за искане на информация от архива в Национален осигурителен институт за какво е получавала 3 месеца обезщетение за редуциране вместо един. Тази информация я има в регистъра. “Аз работех с групов трудов контракт, в който си бяхме издействали при редуциране да получаваме обезщетение не за 1, а 3 месеца. И в случай че експертката ми се беше обадила по телефона, щеше да получи тази информация за минути, а не да отнеме седмици ", огорчена е Л.Т. Веднага след диалога брачният партньор носи в Национален осигурителен институт нужния документ, защото тя е на работа и не може персонално да го направи.
След цялата авантюра дамата се пита за какво всеки месец се измисля нещо ново, което е нужно да бъде изяснено, откакто то попада в регистрите и в този смисъл е пределно ясно. Освен това за какво писмата лишават седмици, откакто в действителност се желае информация от чиновник, намиращ се в друга стая на същата институция. И по какъв начин си споделят обособените специалисти в Национален осигурителен институт - с писма по пощата ли?
Защо за питания с толкоз елементарен отговор никой просто не ми се е обадил по телефона, с цел да реши неяснотите за минути, пита се Л.Т. " Когато аз се обадих на специалиста, тя ми отговори, че е затрупана с документи, идва на работа в 7,30 и все пак не може да се оправи с всичко - изяснява дамата. - Тя и сътрудниците са държавни чиновници и би трябвало да работят в интерес на нас, жителите. А се показва надменно и неуважително отношение. "
Познати на Л.Т., на които следва пенсиониране, и други, които към този момент са пенсионери, минават и са минали по същия път с прахосване на доста нерви. Някои са го избегнали, наемайки хора да движат документите им вместо тях. Те нормално са работили в Национален осигурителен институт и имат офиси наоколо. Хонорарът им е сред 50 и 100 лева.
Л.Т. получава писмо от Национален осигурителен институт предходната година, че на 8 септември 2018-а навършва възраст за пенсиониране и може да предприеме стъпки в тази посока.
Още през декември м.г. - 9 месеца по-рано, персонално отива в пловдивското Национален осигурителен институт, с цел да се осведоми какво тъкмо би трябвало да направи. Носи двете си трудови и осигурителната брошура. Приема я специалист, който преглежда документите, споделя, че на всички места по тях има нужните печати и подписи, а за останалия стаж има информация в осигурителния списък. Не се постанова да вършиме нищо в допълнение. Заповядайте напряко на посочената в писмото дата!, успокояват я от Национален осигурителен институт.
Жената си потегля уверена, че всичко е наред. Тъй като 8 септември 2018 година е събота, тя подава документите си за пенсия на 10 септември, понеделник. Служителката изяснява, че ще получи решението си за пенсиониране в период до 4 месеца.
Л.Т. обаче знае, че не доближава трудов стаж в порядъка на 3-4 години, които желае да закупи - право, планувано в закона. В момента за 1 година трудов стаж се заплаща по 100,98 лева на месец, а от 1 януари 2019 година цената се усилва с 10 лева на месец. Л.Т. упорства в Национален осигурителен институт да изчислят какъв брой месеца би трябвало да заплати до края на тази година, тъй като, в случай че решението излезе през януари, ще се наложи да брои с 300-400 лева повече. Притеснява се, че това може да се случи, защото законовият 4-месечен период за излизане на решението изтича на 10 януари следващата година.
На 3 октомври т.г. получава копие от писмото, което експертката, ангажирана с нейния случай, е изпратила до началника на отдел в Национален осигурителен институт. В него се пита дали за интервала от 1 януари 2007 година до 11 март 2011 година госпожа Т. има осигурителна брошура. Такава няма и в никакъв случай не е имало, тъй като в този интервал дамата е работила на трудов контракт. На идващия ден Л. Т. изпраща писмо, в което изяснява, че има единствено една осигурителна брошура и я е показала още при подаване на документите си за пенсиониране.
След един месец, при започване на ноември, вместо решение идва второ писмо с ново запитване за съществуване на друга осигурителна брошура, този път за нов интервал - от 12 октомври 1995 година до 31 декември 2006 година Това време още веднъж е част от работата на трудови контракти.
Интересното е, че и в двете писма, които получава от Национален осигурителен институт, на два пъти е сбъркано фамилното име, само че ЕГН-то е нейното. Изненадана е, че това е позволено в формален документ.
Около 15 ноември т.г. Л.Т. се обажда на експертката, ангажирана със случая, и изяснява терзанията си по отношение на заплащането на нужния за пенсиониране застрахователен стаж. Получава отговор, че след 20 ноември би трябвало да дойде писмо с калкулации стаж.
Съпругът всеки ден до обяд дежури у дома, с цел да чака писмото, само че то по този начин и не идва.
Л.Т. се обажда още веднъж на експертката и за свое учудване научава, че тя е изпратила ново писмо с копие до нея за искане на информация от архива в Национален осигурителен институт за какво е получавала 3 месеца обезщетение за редуциране вместо един. Тази информация я има в регистъра. “Аз работех с групов трудов контракт, в който си бяхме издействали при редуциране да получаваме обезщетение не за 1, а 3 месеца. И в случай че експертката ми се беше обадила по телефона, щеше да получи тази информация за минути, а не да отнеме седмици ", огорчена е Л.Т. Веднага след диалога брачният партньор носи в Национален осигурителен институт нужния документ, защото тя е на работа и не може персонално да го направи.
След цялата авантюра дамата се пита за какво всеки месец се измисля нещо ново, което е нужно да бъде изяснено, откакто то попада в регистрите и в този смисъл е пределно ясно. Освен това за какво писмата лишават седмици, откакто в действителност се желае информация от чиновник, намиращ се в друга стая на същата институция. И по какъв начин си споделят обособените специалисти в Национален осигурителен институт - с писма по пощата ли?
Защо за питания с толкоз елементарен отговор никой просто не ми се е обадил по телефона, с цел да реши неяснотите за минути, пита се Л.Т. " Когато аз се обадих на специалиста, тя ми отговори, че е затрупана с документи, идва на работа в 7,30 и все пак не може да се оправи с всичко - изяснява дамата. - Тя и сътрудниците са държавни чиновници и би трябвало да работят в интерес на нас, жителите. А се показва надменно и неуважително отношение. "
Познати на Л.Т., на които следва пенсиониране, и други, които към този момент са пенсионери, минават и са минали по същия път с прахосване на доста нерви. Някои са го избегнали, наемайки хора да движат документите им вместо тях. Те нормално са работили в Национален осигурителен институт и имат офиси наоколо. Хонорарът им е сред 50 и 100 лева.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ