75 г. от спасяването на българските евреи от нацистките лагери на смъртта
Отбелязваме 75 години от спасяването на към 50 хиляди български евреи от депортирането им в лагерите на гибелта на нацистка Германия.
По време на Втората международна война Германия стартира да упражнява все по-силен напън върху българските управляващи за депортацията на българските евреи , с цел да извърши така наречен " дефинитивно решение " - изтреблението на евреите в териториите, които се намират под нацистка власт.
През декември 1940 година, дни след разширението на Тристранния пакт (Германия, Италия и Япония) с Унгария, Румъния и Словакия и интервал на интензивно приготовление на България да се включи в него, българското Народно заседание приема Закона за отбрана на нацията (ЗЗН), който слага началото на държавно проведен тормоз и гонене на евреите в България. Той е последван от Закон за еднократния налог върху имуществата на хората от еврейски генезис (юли 1941) и Закон за възлагане на Министерския съвет да вземе всички ограничения за споразумяване на еврейския въпрос и обвързваните с него въпроси (юли 1942).
Съгласно българското антиеврейско законодателство смесените бракове стават единствено незаконно, има забрани за практикуване на избрани специалности от евреите, наложени са изключителни имуществени налози, наложено е носенето на " давидовите значки " за индентификация, натрапен е полицейски час за евреите, евреите могат да си купуват самун единствено от обособени фурни, избрани са улици, по които е неразрешено да се движат евреи . По 6-7 месеца в годината мъжете-евреи от донаборна до 50-55-годишна възраст са изпращани в " трудови лагери ".
Антиеврейското законодателство постанова тежки регулации върху собствеността на евреите, като огромна част от нея е на процедура национализирана против държавни облигации. Наложеният през 1941 година еднократен налог върху имуществото на евреите е в размер на 20% (25% за имущества над 3 млн. лева) и доближава общ размер от 1,4 милиарда лв. (около 20% от сумата на директните налози по това време). Данъкът и късите периоди за неговото погашение на процедура довеждат до ликвидацията на голям брой предприятия, благосъстоятелност на евреи .
Решението за заличаване на всички евреи на територията на Германия, на окупираните от нея територии и на териториите на съдружниците ѝ е взето от хитлеристкото държавно управление през 1942 година Тогава стартира всеобщото депортиране на евреи към Аушвиц (Освиенцим). Благодарение на местоположението си — покрай огромни градове и на жп връзките, той става най-големият концентрационен лагер за евреи, роми, пленници и партизани.
Спасяването на българските евреи - невиждан акт в най-мрачните години на Европа
Това е едно от най-светлите достижения на България съгласно Румен Радев
На 22 февруари 1943 година комисарят по еврейските въпроси Александър Белев подписва контракт с представителя на Гестапо у нас Теодор Данекер за поетапна депортация на българските евреи .
Антисемитизмът, както и съответно ЗЗН, са надълбоко непознати на българския метод на живот и народопсихология . Антиеврейската акция не среща схващане нито измежду селяните, нито в градовете, нито у интелигенцията, нито в православната черква, нито в ръководещите среди.
Близо 9000 души от " остаряла " България са събрани в Пловдив, само че те не биват натоварени на влаковете за Полша заради публична анулация на заповедта за депортация в последния миг. В тези събития се намесва митрополит Кирил (бъдещия български патриарх). Той влиза в еврейския лагер в Пловдив и декларира, че ще тръгне с депортираните, в случай че те не бъдат освободени .
Руското посолство: Без Червената войска българите нямаше да спасят евреите си
В изказване на съветски език...
Междувременно в страната се надига вълна от национално възмущение против решението на държавното управление . Основно значение за анулацията на първия и най-организиран опит за депортация на евреите от " остаряла " България изиграва бързото и р ешително деяние на група от 42 депутати отпред с подпредседателя на Народното събрание Димитър Пешев , които се афишират против протичащото се, като посредством подписка в Народното събрание вършат дейностите обществено известни, демонстрират фактическата им нелегитимност и с това неодобряват антисемитските дейности на прохитлеристкото държавно управление. Правителството стопира депортирането и го отсрочва за по-късно (март).
Лекарският съюз, Съюзът на писателите и спортно сдружение " Славия " също се опълчват.
Българската православна черква реагира изключително поредно, като окуражава морално както евреите, по този начин и множеството българи, несъгласни с политиката на държавното управление за разделяне на нацията с претекста, че гоненията на евреите са удар по самата България. Особено деен е софийския митрополит Стефан , оглавяващ Светия синод по това време. Намесват се и голям брой обособени персони, в това число и вдовицата на държавника Петко Каравелов, Екатерина Каравелова .
Плановете за депортиране на евреите от България са спрени на два пъти — през март и май 1943 г ., след което не се възобновяват, защото държавното управление се е провалило в тези свои планове. На Цар Борис са препоръчани " План А " (депортиране) и " План Б " (изселване от София и потребление на евреи в трудови лагери в България), като той се стопира на втория. Последиците от разселването на евреите, както и напредъка на разгрома на Вермахта през идващите месеци вършат депортирането на практика неосъществимо.
Протестите основават опция цар Борис III да анулира депортацията на евреите от " остаряла " България . Има догатки, че митингите са поощрявани и от подмолни комбинации на самия цар. Известно е, че той, който подписва антиеврейското законодателство през 1940-41 година, по-късно и изключително по време на последните си диалози с Хитлер (август 1943 г.) в действителност се опълчва на депортирането на евреите от " остаряла " България.
За благоразположението на ръководещите кръгове към евреите приказва и фактът, че незаконно през Румъния и България за Хайфа, Палестина, минават доста румънски, полски, чешки, маджарски и литовски евреи.
Първата партида включва 20 000 души, които в края на февруари и началото на март би трябвало да бъдат изпратени в концлагера Треблинка. Взето е решение този първи контингент да бъде образуван от 11 363 евреи от Македония и Беломорието и 8 560 евреи от " остаряла " България .
На 4 март 1943 година стартира депортиране на евреите от Беломорието. 4 058 души са превозени до Лом и оттова на 4 корабчета са изпратени до Виена. Оцеляват единствено 100 от тях.
Български полицейски елементи в Битоля и Скопие избират евреите от Вардарска Македония и от 10 март стартира депортирането на 7 144 души с вагони до дунавските пристанища Лом и Видин. Оттам те са отведени в Треблинка. Оцеляват единствено към 200 от тях.
На 12 март са депортирани 161 евреи от Пиротско през Лом за Виена.
Антиеврейското законодателство в България е анулирано публично по-късно — от държавното управление на Константин Муравиев.
По време на Втората международна война Германия стартира да упражнява все по-силен напън върху българските управляващи за депортацията на българските евреи , с цел да извърши така наречен " дефинитивно решение " - изтреблението на евреите в териториите, които се намират под нацистка власт.
През декември 1940 година, дни след разширението на Тристранния пакт (Германия, Италия и Япония) с Унгария, Румъния и Словакия и интервал на интензивно приготовление на България да се включи в него, българското Народно заседание приема Закона за отбрана на нацията (ЗЗН), който слага началото на държавно проведен тормоз и гонене на евреите в България. Той е последван от Закон за еднократния налог върху имуществата на хората от еврейски генезис (юли 1941) и Закон за възлагане на Министерския съвет да вземе всички ограничения за споразумяване на еврейския въпрос и обвързваните с него въпроси (юли 1942).
Съгласно българското антиеврейско законодателство смесените бракове стават единствено незаконно, има забрани за практикуване на избрани специалности от евреите, наложени са изключителни имуществени налози, наложено е носенето на " давидовите значки " за индентификация, натрапен е полицейски час за евреите, евреите могат да си купуват самун единствено от обособени фурни, избрани са улици, по които е неразрешено да се движат евреи . По 6-7 месеца в годината мъжете-евреи от донаборна до 50-55-годишна възраст са изпращани в " трудови лагери ".
Антиеврейското законодателство постанова тежки регулации върху собствеността на евреите, като огромна част от нея е на процедура национализирана против държавни облигации. Наложеният през 1941 година еднократен налог върху имуществото на евреите е в размер на 20% (25% за имущества над 3 млн. лева) и доближава общ размер от 1,4 милиарда лв. (около 20% от сумата на директните налози по това време). Данъкът и късите периоди за неговото погашение на процедура довеждат до ликвидацията на голям брой предприятия, благосъстоятелност на евреи .
Решението за заличаване на всички евреи на територията на Германия, на окупираните от нея територии и на териториите на съдружниците ѝ е взето от хитлеристкото държавно управление през 1942 година Тогава стартира всеобщото депортиране на евреи към Аушвиц (Освиенцим). Благодарение на местоположението си — покрай огромни градове и на жп връзките, той става най-големият концентрационен лагер за евреи, роми, пленници и партизани.
Спасяването на българските евреи - невиждан акт в най-мрачните години на Европа
Това е едно от най-светлите достижения на България съгласно Румен Радев
На 22 февруари 1943 година комисарят по еврейските въпроси Александър Белев подписва контракт с представителя на Гестапо у нас Теодор Данекер за поетапна депортация на българските евреи .
Антисемитизмът, както и съответно ЗЗН, са надълбоко непознати на българския метод на живот и народопсихология . Антиеврейската акция не среща схващане нито измежду селяните, нито в градовете, нито у интелигенцията, нито в православната черква, нито в ръководещите среди.
Близо 9000 души от " остаряла " България са събрани в Пловдив, само че те не биват натоварени на влаковете за Полша заради публична анулация на заповедта за депортация в последния миг. В тези събития се намесва митрополит Кирил (бъдещия български патриарх). Той влиза в еврейския лагер в Пловдив и декларира, че ще тръгне с депортираните, в случай че те не бъдат освободени .
Руското посолство: Без Червената войска българите нямаше да спасят евреите си
В изказване на съветски език...
Междувременно в страната се надига вълна от национално възмущение против решението на държавното управление . Основно значение за анулацията на първия и най-организиран опит за депортация на евреите от " остаряла " България изиграва бързото и р ешително деяние на група от 42 депутати отпред с подпредседателя на Народното събрание Димитър Пешев , които се афишират против протичащото се, като посредством подписка в Народното събрание вършат дейностите обществено известни, демонстрират фактическата им нелегитимност и с това неодобряват антисемитските дейности на прохитлеристкото държавно управление. Правителството стопира депортирането и го отсрочва за по-късно (март).
Лекарският съюз, Съюзът на писателите и спортно сдружение " Славия " също се опълчват.
Българската православна черква реагира изключително поредно, като окуражава морално както евреите, по този начин и множеството българи, несъгласни с политиката на държавното управление за разделяне на нацията с претекста, че гоненията на евреите са удар по самата България. Особено деен е софийския митрополит Стефан , оглавяващ Светия синод по това време. Намесват се и голям брой обособени персони, в това число и вдовицата на държавника Петко Каравелов, Екатерина Каравелова .
Плановете за депортиране на евреите от България са спрени на два пъти — през март и май 1943 г ., след което не се възобновяват, защото държавното управление се е провалило в тези свои планове. На Цар Борис са препоръчани " План А " (депортиране) и " План Б " (изселване от София и потребление на евреи в трудови лагери в България), като той се стопира на втория. Последиците от разселването на евреите, както и напредъка на разгрома на Вермахта през идващите месеци вършат депортирането на практика неосъществимо.
Протестите основават опция цар Борис III да анулира депортацията на евреите от " остаряла " България . Има догатки, че митингите са поощрявани и от подмолни комбинации на самия цар. Известно е, че той, който подписва антиеврейското законодателство през 1940-41 година, по-късно и изключително по време на последните си диалози с Хитлер (август 1943 г.) в действителност се опълчва на депортирането на евреите от " остаряла " България.
За благоразположението на ръководещите кръгове към евреите приказва и фактът, че незаконно през Румъния и България за Хайфа, Палестина, минават доста румънски, полски, чешки, маджарски и литовски евреи.
Първата партида включва 20 000 души, които в края на февруари и началото на март би трябвало да бъдат изпратени в концлагера Треблинка. Взето е решение този първи контингент да бъде образуван от 11 363 евреи от Македония и Беломорието и 8 560 евреи от " остаряла " България .
На 4 март 1943 година стартира депортиране на евреите от Беломорието. 4 058 души са превозени до Лом и оттова на 4 корабчета са изпратени до Виена. Оцеляват единствено 100 от тях.
Български полицейски елементи в Битоля и Скопие избират евреите от Вардарска Македония и от 10 март стартира депортирането на 7 144 души с вагони до дунавските пристанища Лом и Видин. Оттам те са отведени в Треблинка. Оцеляват единствено към 200 от тях.
На 12 март са депортирани 161 евреи от Пиротско през Лом за Виена.
Антиеврейското законодателство в България е анулирано публично по-късно — от държавното управление на Константин Муравиев.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ