Докато Израел затяга клещите в Газа, за Иран става по-сложно
От започването на войната сред Хамас и Израел Тел Авив сподели, че в този спор ще преследва постигането на политически цели с военни средства. Това ще рече възпрепятстването на властовия монопол на Хамас върху линията Газа и основаването на такава поствоенна система за сигурност във въпросния палестински анклав, която да не бъде развъдник на опасности за Израел. Така положени, въпросните цели означаваха две неща.
Едното е, че каквато и пауза да бе открита във военните дейности в линията Газа, тя щеше да бъде предпочитано точно краткотрайна или краткотрайна. Вече завършилото седемдневно мъртвило послужи на управляващите в Израел двояко. Чрез него те дадоха отговор на обществения напън на личните им жители да бъдат вложени оптимални старания за освобождението на държаните от Хамас заложници и удовлетвориха най-малко отчасти израелските сътрудници на Запад в желанието на последните да бъдат открити условия за доставянето на филантропична помощ за цивилното население в палестинския анклав.
Другото разследване от горепосочените цели е, че военните дейности на Израел по отношение на линията Газа допускаха освен тяхното продължение, само че и разширението на обсега им. Оттук и сухопътното навлизането на израелските отбранителни сили в южната част на анклава, в посока Хан Юнис, където съгласно Тел Авив се намира онази част от военното управление на терористичната организация, която не е напуснала Газа. Вероятно сухопътната интервенция в тази част на палестинския анклав, съпровождана от натоварен въздушен и артилерийски обстрел, цели също по този начин основаването на спомагателни буферни зони в южна Газа, по образеца на към този момент откритите такива в нейната северна част. С този нов стадий от военните дейности Израел ще се опита да компрометира още повече опциите на Хамас да маневрира в границите на анклава. С други думи, Тел Авив стяга клещите за терористичната организация.
Инициативата в бойните дейности може да е още веднъж на страната на Израел, само че това не значи, че те се развиват еднопосочно. Възобновяването на спора бе съпроводено с активизирането както на ракетния обстрел по отношение на еврейската страна от страна на палестинските обединения в Газа, по този начин и идващият подобен по отношение на нея от разположената в Ливан Хизбула. Взаимни удари по свои позиции още веднъж започнаха да си разменят шиитски иракски организации и Съединени американски щати на територията на Сирия и Ирак. В този смисъл, спорът още веднъж се движи в цялостна скорост по добре познатите релси отпреди сключването на краткотрайната седемдневна пауза.
Събитията в Червено море обаче, където в границите на последните дни седмици бе похитен морски съд, а други три търговски такива бяха обект на офанзиви с ракети и безпилотни летателни апарати от хутите (Ансар Аллах) в Йемен, демонстрират, че разширението на спора - т.е. неговата регионализация - продължава да бъде вероятен сюжети. Ако Червено море се трансформира в нов и систематичен спектакъл на военни дейности като продължение на спора в Газа, то това ще има извънредно стратегическо значение надалеч освен за района, тъй като това е основна комерсиална артерия, през която минава внушителна част от търговията на Европа с Азия, включително и на внасяните от Стария континент въглеводороди от страните от Арабския полуостров. Предвид това, че част от морския търговски трафик на Израел се обслужва и от пристанището на страната в Ейлат, ситуиран в залива Акаба, достъпът до който минава също през Червено море, това допуска спомагателни главоболия и за Тел Авив.
Поведението на хутите в подтекста на войната сред Хамас и Израел единствено по себе си заслужава настрана внимание. Въпреки че те също са част от иранската " Ос на съпротивата ", Ансар Аллах са нейната най-самостоятелна част, поради това, че Техеран не има по отношение на йеменската организация тази степен на " надзор и команда ", каквато аятоласите имат върху други детайли от въпросната мрежа. Връзката на Иран с хутите не е толкоз директна, колкото е тази на Техеран с Хизбула, Палестински ислямски джихад и някои иракски формирования от Хашд ал-Шааби. Конфликтът в линията Газа също удостоверява това, доколкото се вижда разлика в реториката и дейностите сред Хизбула и хутите. Ако шиитската ливанска организация показва ясно, че не вижда своя роля във войната отвън тази, която Иран й предписва, и според това взе участие във спора на правилото на следената ескалация, то Ансар Аллах в Йемен - евентуално и заради своята раздалеченост от Леванта - демонстрират непрекъсната подготвеност за повишаване на мизата във войната. Отвличането и осъществяването на офанзиви по морски съдове в Червено море е образец в тази посока.
Красноречивите недомлъвки на Хасан Насрала
Тел Авив отлично знае, че същинската заплаха идва не от юг, а от север, където, в Южен Ливан е основана шиитската Хизбула
Това единствено по себе си е проблем освен за Израел, само че и за Иран, доколкото възпиращите механизми на Техеран по отношение на хутите са сложени под въпрос. Според Съединени американски щати офанзивите на Ансар Аллах по морските съдове в Червено море са се случили с подкрепата/съгласието на Иран, което единствено по себе си не би било изненадващо, в случай че това е по този начин. Както сочи обаче опитът от предходната милитаристична интензивност на хутите в района, колаборацията сред тази йеменска организация и Техеран има избрани предели. Това ще рече, че хутите и аятоласите могат да имат консенсус по отношение на осъществяването на дадена офанзива, то те може да нямат подобен по отношение на по кое време едно такова деяние би трябвало да стартира и по кое време да завърши. Ако Хизбула се държи в границите на иранския интерес - а точно, войната сред Израел и Хамас да се води преобладаващо в Газа, а рикошетите й в Южен Ливан, Сирия и Ирак да се случват на правилото на реципрочността, - то Техеран няма гаранции, че Ансар Аллах виждат себе си в същия консенсус.
Ако въпреки всичко офанзивите на хутите в Червено море са осъществени със съдействието или единодушието на Иран, то това елементарно може да бъде разтълкувано като самобитен отговор на Техеран по отношение на възобновяването на военните дейности в линията Газа от страна на Израел и разширението на техния обсег, посредством развиването на сухопътна интервенция в южната част на палестинския анклав. В подобен случай хутите са комфортен притежател на подобен вид деяние, включващо в себе си както военно-саботажен детайл като компрометирането на сигурността на морския трафик в Червено море, по този начин и естеството на посланието, изразяващо неудовлетворението на управляващите в Техеран от това, че Тел Авив продължава и уголемява своята военна интензивност по отношение на Газа. Ансар Аллах са подобаващи, тъй като, при положение на потребност, персите постоянно могат по-лесно да се дистанцират от дейностите им, в сравнение с те могат да създадат това по отношение на други свързани с тях организации от " Оста на съпротивата ". В допълнение към това, поради степента си на идеологическа и организационна непосредственост с всяка една от тях, Иран би рискувал по-скоро хутите да платят избрана цена за дейностите си (в този ред на мисли, това важи и за Хамас), в сравнение с това да направи Хизбула. Ако Хамас и Ансар Аллах са ръкавиците, то Хизбула е ръката на Иран. Напълно разумно, Техеран би предпочел да се лиши от аксесоар, в сравнение с от крак.
С държанието си обаче хутите също обслужват и Израел, който, подложен под все по-широк интернационален напън да прекрати военните си дейности, желае да завоюва още време, с цел да осъществя политическите си цели по отношение на линията Газа. Ескалацията на войната, когато тя добива свое изражение и в основни търговски артерии като Червено море, дава спомагателните причини на израелските управляващи в посока на нуждата тя да се води и то по този метод. Именно тук стартира да прозира разминаването на ползите сред Иран и Ансар Аллах. От една страна, Иран не желае спорът да ескалира в такава степен, че това да допусна директна и персонална роля на режима на аятоласите в него. Все отново Иран има доста повече, което да загуби от директен боен конфликт с Израел, в сравнение с това е казусът на Хамас и хутите. От друга обаче, Техеран - бидейки управител и настойник на редица близки до него организации в Ирак, Сирия, Ливан и Йемен - не може да си разреши да наподобява слаб, било в очите на своите прокси сили, било в тези на Тел Авив. И в случай че Израел стяга клещите в линията Газа, за Иран остава по-сложното - да води война, без да взе участие в нея.
Едното е, че каквато и пауза да бе открита във военните дейности в линията Газа, тя щеше да бъде предпочитано точно краткотрайна или краткотрайна. Вече завършилото седемдневно мъртвило послужи на управляващите в Израел двояко. Чрез него те дадоха отговор на обществения напън на личните им жители да бъдат вложени оптимални старания за освобождението на държаните от Хамас заложници и удовлетвориха най-малко отчасти израелските сътрудници на Запад в желанието на последните да бъдат открити условия за доставянето на филантропична помощ за цивилното население в палестинския анклав.
Другото разследване от горепосочените цели е, че военните дейности на Израел по отношение на линията Газа допускаха освен тяхното продължение, само че и разширението на обсега им. Оттук и сухопътното навлизането на израелските отбранителни сили в южната част на анклава, в посока Хан Юнис, където съгласно Тел Авив се намира онази част от военното управление на терористичната организация, която не е напуснала Газа. Вероятно сухопътната интервенция в тази част на палестинския анклав, съпровождана от натоварен въздушен и артилерийски обстрел, цели също по този начин основаването на спомагателни буферни зони в южна Газа, по образеца на към този момент откритите такива в нейната северна част. С този нов стадий от военните дейности Израел ще се опита да компрометира още повече опциите на Хамас да маневрира в границите на анклава. С други думи, Тел Авив стяга клещите за терористичната организация.
Инициативата в бойните дейности може да е още веднъж на страната на Израел, само че това не значи, че те се развиват еднопосочно. Възобновяването на спора бе съпроводено с активизирането както на ракетния обстрел по отношение на еврейската страна от страна на палестинските обединения в Газа, по този начин и идващият подобен по отношение на нея от разположената в Ливан Хизбула. Взаимни удари по свои позиции още веднъж започнаха да си разменят шиитски иракски организации и Съединени американски щати на територията на Сирия и Ирак. В този смисъл, спорът още веднъж се движи в цялостна скорост по добре познатите релси отпреди сключването на краткотрайната седемдневна пауза.
Събитията в Червено море обаче, където в границите на последните дни седмици бе похитен морски съд, а други три търговски такива бяха обект на офанзиви с ракети и безпилотни летателни апарати от хутите (Ансар Аллах) в Йемен, демонстрират, че разширението на спора - т.е. неговата регионализация - продължава да бъде вероятен сюжети. Ако Червено море се трансформира в нов и систематичен спектакъл на военни дейности като продължение на спора в Газа, то това ще има извънредно стратегическо значение надалеч освен за района, тъй като това е основна комерсиална артерия, през която минава внушителна част от търговията на Европа с Азия, включително и на внасяните от Стария континент въглеводороди от страните от Арабския полуостров. Предвид това, че част от морския търговски трафик на Израел се обслужва и от пристанището на страната в Ейлат, ситуиран в залива Акаба, достъпът до който минава също през Червено море, това допуска спомагателни главоболия и за Тел Авив.
Поведението на хутите в подтекста на войната сред Хамас и Израел единствено по себе си заслужава настрана внимание. Въпреки че те също са част от иранската " Ос на съпротивата ", Ансар Аллах са нейната най-самостоятелна част, поради това, че Техеран не има по отношение на йеменската организация тази степен на " надзор и команда ", каквато аятоласите имат върху други детайли от въпросната мрежа. Връзката на Иран с хутите не е толкоз директна, колкото е тази на Техеран с Хизбула, Палестински ислямски джихад и някои иракски формирования от Хашд ал-Шааби. Конфликтът в линията Газа също удостоверява това, доколкото се вижда разлика в реториката и дейностите сред Хизбула и хутите. Ако шиитската ливанска организация показва ясно, че не вижда своя роля във войната отвън тази, която Иран й предписва, и според това взе участие във спора на правилото на следената ескалация, то Ансар Аллах в Йемен - евентуално и заради своята раздалеченост от Леванта - демонстрират непрекъсната подготвеност за повишаване на мизата във войната. Отвличането и осъществяването на офанзиви по морски съдове в Червено море е образец в тази посока.
Красноречивите недомлъвки на Хасан Насрала
Тел Авив отлично знае, че същинската заплаха идва не от юг, а от север, където, в Южен Ливан е основана шиитската Хизбула
Това единствено по себе си е проблем освен за Израел, само че и за Иран, доколкото възпиращите механизми на Техеран по отношение на хутите са сложени под въпрос. Според Съединени американски щати офанзивите на Ансар Аллах по морските съдове в Червено море са се случили с подкрепата/съгласието на Иран, което единствено по себе си не би било изненадващо, в случай че това е по този начин. Както сочи обаче опитът от предходната милитаристична интензивност на хутите в района, колаборацията сред тази йеменска организация и Техеран има избрани предели. Това ще рече, че хутите и аятоласите могат да имат консенсус по отношение на осъществяването на дадена офанзива, то те може да нямат подобен по отношение на по кое време едно такова деяние би трябвало да стартира и по кое време да завърши. Ако Хизбула се държи в границите на иранския интерес - а точно, войната сред Израел и Хамас да се води преобладаващо в Газа, а рикошетите й в Южен Ливан, Сирия и Ирак да се случват на правилото на реципрочността, - то Техеран няма гаранции, че Ансар Аллах виждат себе си в същия консенсус.
Ако въпреки всичко офанзивите на хутите в Червено море са осъществени със съдействието или единодушието на Иран, то това елементарно може да бъде разтълкувано като самобитен отговор на Техеран по отношение на възобновяването на военните дейности в линията Газа от страна на Израел и разширението на техния обсег, посредством развиването на сухопътна интервенция в южната част на палестинския анклав. В подобен случай хутите са комфортен притежател на подобен вид деяние, включващо в себе си както военно-саботажен детайл като компрометирането на сигурността на морския трафик в Червено море, по този начин и естеството на посланието, изразяващо неудовлетворението на управляващите в Техеран от това, че Тел Авив продължава и уголемява своята военна интензивност по отношение на Газа. Ансар Аллах са подобаващи, тъй като, при положение на потребност, персите постоянно могат по-лесно да се дистанцират от дейностите им, в сравнение с те могат да създадат това по отношение на други свързани с тях организации от " Оста на съпротивата ". В допълнение към това, поради степента си на идеологическа и организационна непосредственост с всяка една от тях, Иран би рискувал по-скоро хутите да платят избрана цена за дейностите си (в този ред на мисли, това важи и за Хамас), в сравнение с това да направи Хизбула. Ако Хамас и Ансар Аллах са ръкавиците, то Хизбула е ръката на Иран. Напълно разумно, Техеран би предпочел да се лиши от аксесоар, в сравнение с от крак.
С държанието си обаче хутите също обслужват и Израел, който, подложен под все по-широк интернационален напън да прекрати военните си дейности, желае да завоюва още време, с цел да осъществя политическите си цели по отношение на линията Газа. Ескалацията на войната, когато тя добива свое изражение и в основни търговски артерии като Червено море, дава спомагателните причини на израелските управляващи в посока на нуждата тя да се води и то по този метод. Именно тук стартира да прозира разминаването на ползите сред Иран и Ансар Аллах. От една страна, Иран не желае спорът да ескалира в такава степен, че това да допусна директна и персонална роля на режима на аятоласите в него. Все отново Иран има доста повече, което да загуби от директен боен конфликт с Израел, в сравнение с това е казусът на Хамас и хутите. От друга обаче, Техеран - бидейки управител и настойник на редица близки до него организации в Ирак, Сирия, Ливан и Йемен - не може да си разреши да наподобява слаб, било в очите на своите прокси сили, било в тези на Тел Авив. И в случай че Израел стяга клещите в линията Газа, за Иран остава по-сложното - да води война, без да взе участие в нея.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ