Кимион
От времето на египетските фараони, през Средновековието та чак до ден сегашен кимионът е една от най-известните подправки, които намират необятно приложение в кулинарията. Кимионът се отличава с много мощна миризма и характерен настойчив усет, който е извънредно подобаващ за приготвянето на месни ястия. В наши дни, кимионът постоянно се прибавя към разнообразни салами от млени и кълцани меса, както и към домашни наденици и суджуци.
Към тях е най-удачно кимионът да се прибави надробен или на прахуляк. Вкусът на кимиона може да се усети като съставна част на кърито и на гарам масала, която подсказва, че кимионът е измежду най-обичаните и желани от индийците подправки. Латиноамериканците и арабите също имат афинитет към неповторимия усет на кимион.
По своята същина кимионът е двугодишно или многогодишно етерично-маслено растение - диворастящо и култивирано. Латинското название е Cuminum cyminum, като кимионът принадлежи към към фамилията на магданоз и моркова — Сенникоцветни (Apiaceae). Коренът на кимиона е меснат и има вретеновидна горма. През втората година той доближава до 1-2 см дебелина и 10-20 см дължина. Стъблото на кимиона е високо към 20-30 см, като е мощно разклонено, кухо и има тънки надлъжни ребра. Листата са от типа сложноперести.
Цветовете на кимион се отличават с дребните си размери, като са бели или бледорозови на цвят. Обикновено плодът е кестеняв, в профил сплеснат с надлъжни ребърца, някои от които имат шилести израстъци, формиран е от две половинки. При узряването двете половинки на плодчетата се отделят една от друга, като се крепят единствено в долната си част за дръжката. Най-добре е да се използват единствено зрелите плодчета на кимиона. Щом доближат зрялост те доста елементарно опадват и по тази причина не трябва да се чака цялостното им узряване.
Кимионът цъфти най-вече през май-юни. Плодът е подготвен за бране щом стане тьмнокестеняв на цвят. Изсушеното семе на кимиона има присъща, мощно ароматична миризма и лютив усет. Химическото му наличие е 3-7% етерично масло, 13-16% тлъсто масло, белтъчини и др.
История на кимиона
Популярността на кимиона като фалшификация е известна още в античен Египет. Доказателство за това са откритите плодове на кимиона в античните египетски гробници. За кимионови зърна се приказва даже и в Библията. По нататък, по време на римските императори кимионът се е третирал както като фалшификация, по този начин и като лечебно растение.
Плиний споделя по какъв начин Нерон бил излъган от собствен гражданин, който известно време поглъщал запарка от кимион, която провокира мощно побледняване на кожата. Измъченият, бледен тип на кожата на римския гражданин предиздвикала Нерон да се съгласи със всичките му претенции.
Родината на кимиона са земите на Средна Азия, само че през днешния ден той се отглежда най-вече в Средиземноморските страни, където е култивирана в началото. Най-големи плантации с кимион има в Мароко, Египет, Индия, Сирия, Северна Америка и Чили.
Състав на кимиона
Кимионът съдържа етерично масло, белтъчини, мазнини, дъбилни субстанции, оцетна киселина, смолисти субстанции, флавоноидите кемпферол и кверцетин. Наземната част на растението също съдържа кемпферол и кверцетин, както и изорамнетин.
Готвене с кимион
Латиноамериканците, както и арабите постоянно употребяват кимион за подправянето на своите ястия. Кимионът влиза в състава на доста типове къри и гарам масала. Намира и приложение в колбасарската индустрия, тъй като има положителни консервиращи свойства.
В България кимионът също се радва на необятна известност. Често кимион се прибавя като ароматизатор към тестени произведения. Кимионът е наложителна фалшификация за подготвяне на ястия от смляно месо, както и на кисело зеле с месо, зеле с ориз, артикули, приготвени на скара, солени бисквити и други Кимионът влиза и като съставна част при приготвянето на разнообразни ликьори.
Ползи от кимиона
Народната медицина от дълго време ползва удобните въздействия на кимиона върху човешкия организъм. Доказано е, че кимионът има газогонно, жлъчегонно и нервноуспокоително свойство. Полезните свойства на кимиона са свързани преди всичко с храносмилателната система.
Той подтиква апетита, както и стомашната, панкреатична и жлъчна секреция, като паралелно успокоява спазмите и отстранява газовете от червата. Кимионът може да усили кърмата и работи противовъзпалително на дихателните пътища. Извлеченото от растението етерично кимионово масло е потребно средство за усилване и хармонизиране на защитните сили на организма.
Етеричното масло от кимион е много потребно и при разнообразни алергични положения. Укрепващите имунната система процеси са съпроводени с предразположението към демонстрация на свръхчувствителност и алергични пристъпи. Кимионът е потвърдено средство при алергия, алергия към прахуляк и полени, както и при невродермит.
Освен това, кимионовото масло способства за намаление на кръвната захар и демонстрира бактерициден, противовъзпалителен и болкоуспокояващ резултат. Маслото от кимион оказва удобно деяние и при менструални проблеми. Освен това семената на кимиона съдържат желязо и усъвършенстват положението на черния дроб.
Кимионът може да подкрепи загубата на тегло, защото редуцира непотребните мазнини в организма. Регулира и равнищата на неприятния холестерол.
Народна медицина с кимион
Кимионът е прието национално средство при проблеми с бъбреците, черния дроб, червата и стомаха. Отварата от кимион оказва помощ и при мъчителен запек. За да си приготвите лековита отара са ви нужни чаена лъжичка кимион и половин литър вода. След като водата кипне се прибавя кимонът на прахуляк и се вари 2 минути. Отварата се маха от котлона и се оставя да престои към 2 часа, след което се прецежда и се изпива в границите на 1 ден. При проблеми с белите дробове се предлага сдъвкването на цели зърна кимон.
Вреди от кимиона
Кимионът има способността да нервира жлезите на храносмилателната система и да възбужда апетита. Не е добре да използваме по-големи количества от подправката, тъй като тя е в положение да провокира инфектиране на стомашната лигавица. Макар че има свойството да отстранява газовете, кимионът може да аргументи киселини при по-чувствителните хора.
Намиращото се в семената на кимона олио е мощно летливо, което значи, че признато в по-големи количества може да аргументи увреждане на бъбреците и черния дроб.
Бременните дами сигурно би трябвало да заобикалят кимиона и маслото от него, тъй като съществува риск от загуба на плода или прибързано раждане.
Кимионът също по този начин има и наркотични свойства. Семената му би трябвало да се одобряват с нараснало внимание, защото могат да причинят унесеност, умствена отмалялост и гадене.
Големите количества кимион намаляват равнищата на кръвната захар в организма. Това би трябвало да се вземе поради от хора, които имат съмнения в равнищата на захарта.
Понякога кимионът предизвиква кожни обриви и даже алергии. Хората, които са с по-чувствителна кожа и са склонни към алергични реакции би трябвало да го заобикалят.
Разбира се, всички тези изброени отрицателни резултати могат да се проявят при доста огромен банкет от подправката. Малките количества кимион са безвредни и даже потребни за здравето.
