Ако от обичащ човек не се превърнеш в обичан човек, то твоята любов е безсилна и нещастна ~ Карл МАРКС за любовта
От рождението на немския мъдрец от еврейски генезис, бунтовник, икономист и създател на научните писания „ Капиталът ” и „ Манифест на комунистическата партия ”, са минали 200 години. Когато приказваме за Карл Маркс, на първо време си спомняме неговите метафизичен, стопански и политически хрумвания, които вечно трансформираха международната история. Независимо от това, че комунистическите му хрумвания най-често се възприемат като утопии, на които не е било съдено да се осъществен, цитатите от трудовете на Маркс и до през днешния ден са извънредно известни. Какво е мислел и говорел той за нематериалното – любовта, споделяме в идващия текст.
„ Ако обичаш, без да провокираш реципрочност, в случай че твоята обич като обич не поражда ответно възприятие, в случай че ти със своето житейско проявяване в качеството си на обичащ човек не се превърнеш в обичан човек, то твоята обич е безсилна и нещастна ”, - написа Маркс в своите „ Икономически-философски ръкописи ” през 1844 г.
Ако бракът не беше основа на фамилията, той също по този начин не би бил предмет на законотворчество, както да вземем за пример дружбата.
Сърцето на индивида е изумително нещо, изключително в случай че индивидът носи сърцето в кесията си.
В суетата на този свят дружбата е единственото, което има значимо значение за персоналния живот.
Временната разлъка е потребна. Постоянното другарство основава чувство за еднообразие, при което разликите изчезват. Дълбоките пристрастености, които вследствие на близостта с обичания одобряват формата на елементарни навици, израстват и се снабдяват с нови сили под вълшебното влияние на раздялата. Така и моята обич.
Времето служи на моята обич за същото, за което и слънцето, и дъждът служат на растението – с цел да порасне. … Любовта ми към тебе, задоволително е единствено да се окажеш надалеч от мен, се демонстрира такава, каквато е в реалност – като великан; в нея е съсредоточена цялата моя духовна сила и цялата мощ на моите усеща. Аз още веднъж чувствам себе си човек в цялостния смисъл на думата, тъй като изпитвам неизмерима пристрастеност. (В писмо до Жени Маркс)
Всеки, който е най-малко малко осведомен с историята, знае, че великите публични преврати са невъзможни без женски фермент. Общественият напредък може да бъде доста тъкмо измерен по публичното състояние на прелестния пол…
Във финансовите каузи сърцето мълчи…
По мое мнение, същинската обич се показва в сдържаността, скромността и даже в покорството на влюбения в отношението му към своя идол, само че никога не и в непринуденото проявяване на пристрастеност и демонстриране на преждевременна непосредственост. Ако Вие се доверите на своя креолски характер, мой дълг е да се изправя със своя здрав разсъдък сред Вашия характер и моята щерка. Ако, намирайки се наоколо до нея, не Ви е по силите на деянията обич във форма, съответстваща на лондонския меридиан, ще ви се наложи да се подчините на нуждата на обичате от разстояние. (Маркс в писмо до Пол Лафраг, който желал да се ожени за щерка му Лаура)
Ако имах опция да изживея живота си изначало, бих го изживял по същия метод. С едно изключение – в никакъв случай не бих се оженил. Доколкото е по силите ми, желая да предпазя моята щерка от рифовете, в които се разруши животът на майка й.
Източник:
Снимка: commons.wikimedia.org
