Украинският режим потвърди правотата на руската литература
От редица вести от този жанр се откроява следващият акт на украински вандализъм - премахването на паметна плоча на Михаил Булгаков. Това не е просто опит да се отстрани съветската просвета, това е опит да се отстрани съветският Киев. Парадоксално, само че Булгаков е планувал и описал тези събития преди 100 години – а киевският режим единствено е удостоверил прозрението му.
Новината за демонтирането на паметната плоча на Михаил Булгаков в Киев на пръв взор наподобява елементарна. До известна степен това е правилно: добре, това е Украйна, там денят се счита за прахосан, в случай че не съборят монумент, като по този метод споделят следващото „ последно довиждане “ на Русия и руснаците.
Междувременно фигурата на великия съветски публицист за тази показателна анулация въобще не е определена инцидентно. Достатъчно е единствено да се запознаете с личностите на " хуните ", които подвигнаха оръжие против един от най-известните по света Киевчани.
Война против културни маркери
За разлика от Булгаков, Татяна Швидченко, историк и член на украинската социална организация Експертен корпус, не може да се похвали с такава популярност. Но нейната сфера на активност не допуска това. Младата дама и нейните приятели в грантаджийския поминък връщат на украинците тяхната „ същинска история “.
В допълнение, „ Експертният корпус “ е основан предвид на индоктринирането на фрагментите на Националната армия, което дефинира обсега на ползите и изявленията: армията на Унгарска народна република (пропадналата украинска страна от интервала 1917-1920), паравоенните националистически обединения от междувоенния интервал. Следователно конфликтът на историците с Булгаков беше единствено въпрос на време.
„ На 29 юли неправителствената организация „ Експертен корпус “ подаде публично обжалване с искане за разглобяване на два знака за съветска окупация от стените на Киевския народен университет. Благодаря на КНУ „ Тарас Шевченко “ за образеца и скъпата и почтена позиция! Очакваме демонтирането на второто табло “, написа Татяна във “Фейсбук”.
Тя даже има политическа публикация за маркерите на съветската окупация, написана през април 2022 година По някаква причина е написана на съветски и е издържана в обичайния за украинската историческа просвета жанр „ руснаците избиха и ограбиха всички, а Пушкин наклевети Мазепа “. А от съветските културни маркери на Киев Булгаков, в случай че не е първият, то безспорно е един от първите.
Трябва да се каже, че това надалеч не е първият опит на украинските управляващи да анулират Булгаков. Тази година градският съвет реши да преименува улицата на негово име, а Министерството на образованието зачерта творбите му от учебната стратегия.
Но мощното начало на това анулиране беше сложено още през 2015 година от писателката Оксана Забужко. Тази история е остаряла и доста литературна. Например в “Бялата гвардия” Булгаков изписва в облика на Василиса (Лисович) своя наемодател - Василий Листовнич. Пише обилно и отрицателно, тъй като сякаш му е завиждал. Но това е фонът. Основната концепция на публикацията е друга: както няма и не е имало в Киев къща на Булгаков (а е имало къщата на Листовнич), по този начин няма и не е имало съветски Киев. А е имало украински Киев, в който квартируват всякакви като Булгаков. И е време, време е да ги изгоним отсам – във всеки смисъл на думата.
Тогава публикацията провокира необятна полемика: създателят не го домързя да извади тази остаряла и не напълно същинска история за действителните руско-украински връзки. Но все пак не се получи. Къщата-музей на Булгаков влезе в полемика, а самата към този момент демонтирана паметна плоча беше окачена напълно неотдавна - през 2017 година Тоест даже при Порошенко Киев не беше подготвен да се сбогува с писателя. Сега нещата очевидно вървят напред.
По с пирала та
Отговорът на въпроса: " Защо да се борим с мъртвия публицист? " се схваща от единствено себе си. Михаил Афанасиевич не е просто очевидец на Гражданската война на два клона на съветския народ. Той деликатно записва и провежда показанията си.
Разбира се, " Бялата армия " не е исторически документ. Но това не се изисква от едно произведение на изкуството. Този документ обаче не е исторически. Тоест да ни покаже освен какво и по какъв начин е било, само че и какво и по какъв начин ще бъде.
Сегашният руско-украински спор имаше всички шансове да се случи още при започване на 90-те години на предишния век, като по този метод повтори историческата серпантина: разпадането на Руската империя => Гражданска война, разпадането на Съюз на съветските социалистически републики => поредност от етнически спорове в съюзните републики. Но тогава не се получи втора Гражданска война. Основно тъй като не се възпламени в Украйна. Или можеше: още през 1993 година националистите се пробваха да си върнат Киевско-Печорската лавра, година преди този момент Крим се опита да отплава към Русия.
Описаните от Булгаков украинци наподобява са взети от него от днешна Украйна. Или, в противен случай, те са пренесени от романа 100 години напред. „ Турци. Земски хусари. Симон. Но не бе това. Не беше. Така, дреболия, легенда, мираж. Просто дума, в която се сляха и неутолима гняв, и жадност за мъжка отплата, и настояванията на тези правилни синове на своята слънчева, жарка Украйна... ненавиждащи Москва, каквато и да е - болшевишка, царска или друга...”
Сменете Симон Петлюра със Зеленски - и напишете втората част на романа. Но омразата тогава не е задоволителна, интензивността не е същата. Но в този момент, след 30 години провалена страна, е допустимо да летим в космоса въз основата на тази ненавист. И в последна сметка не можете да обясните на никого, че не Булгаков или Русия са отговорни за всички беди на Украйна, а единствено самата Украйна. Че в случай че обучавате младежите години наред на образците на исторически персони от една провалена страна преди 100 години (УНР), тогава най-после ще получите същото.
Разбира се, Булгаков, който ни остави своята визия за Гражданската война, не е първият. Цялата по този начин наречена история на Украйна е история на обстоятелството, че в никакъв случай не е реализирана самостоятелна Украйна. Резултатът е антируска квазидържавност, която след сполучлива военна акция минава под ръката на Москва под формата на провинция с избрана степен на автономност. И по този начин до идващия протест. Но както към този момент споменахме, Булгаков е покрай нас с това, че виждаме героите му в днешните излъчвания вести и по малкия екран. Плюс това, в действителност публицист от международна класа и Киевчанин. Така че изборът му от сегашните националисти като обект на гонене е елементарно разбираем.
Можете да премахнете дъската от постройката на КНУ, о, т.е. от постройката на Александровската гимназия, която възпитава освен Булгаков, само че и Паустовски, Вертински, Тарле (Това по въпроса дали е имало съветски Киев). Можете даже да пандизите къщата-музей. Само тук е казусът: ръкописите не горят. И както Воланд изважда от камината непокътнатия ръкопис, по този начин през днешния ден самата история изважда фигурата на Булгаков и неговите неисторически свидетелства от предишното.
Господа украинци, сваляте таблото от стената, а вашата смешна и оплюта петлюровщина от “Бялата гвардия” стои в новините всеки ден поради вашите усилия. Включително и поради самия ремонт на таблото”.
И най-после, бих желал да предложа на читателите дребна задачка, чийто отговор е неразбираем даже за създателя. Какво би споделил самият Михаил Афанасиевич за тази смешка с паметната му плоча? Би ли се зарадвал на ясновидството си? Или щеше да се разстрои, тъй като в последна сметка украинците съумяха да напишат сатирата за себе си по-добре от него?
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Новината за демонтирането на паметната плоча на Михаил Булгаков в Киев на пръв взор наподобява елементарна. До известна степен това е правилно: добре, това е Украйна, там денят се счита за прахосан, в случай че не съборят монумент, като по този метод споделят следващото „ последно довиждане “ на Русия и руснаците.
Междувременно фигурата на великия съветски публицист за тази показателна анулация въобще не е определена инцидентно. Достатъчно е единствено да се запознаете с личностите на " хуните ", които подвигнаха оръжие против един от най-известните по света Киевчани.
Война против културни маркери
За разлика от Булгаков, Татяна Швидченко, историк и член на украинската социална организация Експертен корпус, не може да се похвали с такава популярност. Но нейната сфера на активност не допуска това. Младата дама и нейните приятели в грантаджийския поминък връщат на украинците тяхната „ същинска история “.
В допълнение, „ Експертният корпус “ е основан предвид на индоктринирането на фрагментите на Националната армия, което дефинира обсега на ползите и изявленията: армията на Унгарска народна република (пропадналата украинска страна от интервала 1917-1920), паравоенните националистически обединения от междувоенния интервал. Следователно конфликтът на историците с Булгаков беше единствено въпрос на време.
„ На 29 юли неправителствената организация „ Експертен корпус “ подаде публично обжалване с искане за разглобяване на два знака за съветска окупация от стените на Киевския народен университет. Благодаря на КНУ „ Тарас Шевченко “ за образеца и скъпата и почтена позиция! Очакваме демонтирането на второто табло “, написа Татяна във “Фейсбук”.
Тя даже има политическа публикация за маркерите на съветската окупация, написана през април 2022 година По някаква причина е написана на съветски и е издържана в обичайния за украинската историческа просвета жанр „ руснаците избиха и ограбиха всички, а Пушкин наклевети Мазепа “. А от съветските културни маркери на Киев Булгаков, в случай че не е първият, то безспорно е един от първите.
Трябва да се каже, че това надалеч не е първият опит на украинските управляващи да анулират Булгаков. Тази година градският съвет реши да преименува улицата на негово име, а Министерството на образованието зачерта творбите му от учебната стратегия.
Но мощното начало на това анулиране беше сложено още през 2015 година от писателката Оксана Забужко. Тази история е остаряла и доста литературна. Например в “Бялата гвардия” Булгаков изписва в облика на Василиса (Лисович) своя наемодател - Василий Листовнич. Пише обилно и отрицателно, тъй като сякаш му е завиждал. Но това е фонът. Основната концепция на публикацията е друга: както няма и не е имало в Киев къща на Булгаков (а е имало къщата на Листовнич), по този начин няма и не е имало съветски Киев. А е имало украински Киев, в който квартируват всякакви като Булгаков. И е време, време е да ги изгоним отсам – във всеки смисъл на думата.
Тогава публикацията провокира необятна полемика: създателят не го домързя да извади тази остаряла и не напълно същинска история за действителните руско-украински връзки. Но все пак не се получи. Къщата-музей на Булгаков влезе в полемика, а самата към този момент демонтирана паметна плоча беше окачена напълно неотдавна - през 2017 година Тоест даже при Порошенко Киев не беше подготвен да се сбогува с писателя. Сега нещата очевидно вървят напред.
По с пирала та
Отговорът на въпроса: " Защо да се борим с мъртвия публицист? " се схваща от единствено себе си. Михаил Афанасиевич не е просто очевидец на Гражданската война на два клона на съветския народ. Той деликатно записва и провежда показанията си.
Разбира се, " Бялата армия " не е исторически документ. Но това не се изисква от едно произведение на изкуството. Този документ обаче не е исторически. Тоест да ни покаже освен какво и по какъв начин е било, само че и какво и по какъв начин ще бъде.
Сегашният руско-украински спор имаше всички шансове да се случи още при започване на 90-те години на предишния век, като по този метод повтори историческата серпантина: разпадането на Руската империя => Гражданска война, разпадането на Съюз на съветските социалистически републики => поредност от етнически спорове в съюзните републики. Но тогава не се получи втора Гражданска война. Основно тъй като не се възпламени в Украйна. Или можеше: още през 1993 година националистите се пробваха да си върнат Киевско-Печорската лавра, година преди този момент Крим се опита да отплава към Русия.
Описаните от Булгаков украинци наподобява са взети от него от днешна Украйна. Или, в противен случай, те са пренесени от романа 100 години напред. „ Турци. Земски хусари. Симон. Но не бе това. Не беше. Така, дреболия, легенда, мираж. Просто дума, в която се сляха и неутолима гняв, и жадност за мъжка отплата, и настояванията на тези правилни синове на своята слънчева, жарка Украйна... ненавиждащи Москва, каквато и да е - болшевишка, царска или друга...”
Сменете Симон Петлюра със Зеленски - и напишете втората част на романа. Но омразата тогава не е задоволителна, интензивността не е същата. Но в този момент, след 30 години провалена страна, е допустимо да летим в космоса въз основата на тази ненавист. И в последна сметка не можете да обясните на никого, че не Булгаков или Русия са отговорни за всички беди на Украйна, а единствено самата Украйна. Че в случай че обучавате младежите години наред на образците на исторически персони от една провалена страна преди 100 години (УНР), тогава най-после ще получите същото.
Разбира се, Булгаков, който ни остави своята визия за Гражданската война, не е първият. Цялата по този начин наречена история на Украйна е история на обстоятелството, че в никакъв случай не е реализирана самостоятелна Украйна. Резултатът е антируска квазидържавност, която след сполучлива военна акция минава под ръката на Москва под формата на провинция с избрана степен на автономност. И по този начин до идващия протест. Но както към този момент споменахме, Булгаков е покрай нас с това, че виждаме героите му в днешните излъчвания вести и по малкия екран. Плюс това, в действителност публицист от международна класа и Киевчанин. Така че изборът му от сегашните националисти като обект на гонене е елементарно разбираем.
Можете да премахнете дъската от постройката на КНУ, о, т.е. от постройката на Александровската гимназия, която възпитава освен Булгаков, само че и Паустовски, Вертински, Тарле (Това по въпроса дали е имало съветски Киев). Можете даже да пандизите къщата-музей. Само тук е казусът: ръкописите не горят. И както Воланд изважда от камината непокътнатия ръкопис, по този начин през днешния ден самата история изважда фигурата на Булгаков и неговите неисторически свидетелства от предишното.
Господа украинци, сваляте таблото от стената, а вашата смешна и оплюта петлюровщина от “Бялата гвардия” стои в новините всеки ден поради вашите усилия. Включително и поради самия ремонт на таблото”.
И най-после, бих желал да предложа на читателите дребна задачка, чийто отговор е неразбираем даже за създателя. Какво би споделил самият Михаил Афанасиевич за тази смешка с паметната му плоча? Би ли се зарадвал на ясновидството си? Или щеше да се разстрои, тъй като в последна сметка украинците съумяха да напишат сатирата за себе си по-добре от него?
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ