От редактораСкъпи читателю! В днешното издание на приложението за литература,

От редактора

Скъпи читателю!

В днешното издание на приложението за литература, изкуство и просвета публикуваме глътка свежа лирика от Георги Драмбозов, както и отзвук за книгата " Тихият критик ", събрала творчеството на Йордан Т. Христов.

Приятно четене.
Ти
Ти си звънът на камбаната на разсъмване,

ти целуваш очите ми в утрешен сън...

Ти си ми радиото и тв приемника,

ти, ти си ми слънце, което наднича извън.

Ти си ми безконечна жена за сънуване,

ти, събудена деликатност, с теб аз съм подготвен

да почваме своето дълго пътешестване

оттатък - към небесната Божия звездна обич.

Ти си сълзицата ми под клепачите,

дето би трябвало да укривам от поглед саркастичен

и пред теб мога единствено по мъжки да рева,

и печален да бъда, и просто по детски благополучен.

Ти си мечтанието на поетите -

мен огреяло с Божията светлина.

Благодаря ти, мой Господи, за шанса

да имам изгора, с буквичка основна Жена.

Какво е любовта?

Какво е любовта?... Кажи, мой Боже! -

Адам и Ева личен парадайс да съградят,

да оцелеят двама в този свят обезпокоителен

и стръмен път до Теб да извървят?...

Какво е любовта, обичана моя? -

да те целуна тихичко, когато спиш,

да счупя телефона - вманиачен и разтревожен,

когато дълго ти звъня, а ти мълчиш?

Какво е любовта?... Да те ревнувам

от облика на различен, в очите отразен...

Когато си сама, бял Дунав да преплувам -

до тебе аз да бъда, ти да си до мен.

Какво е любовта?... От гибел по-силна -

положителният Стендал тъкмо я превъплъти...

Пътувам още аз през дъжд и сняг изобилен,

само в студа да ме целунеш ти.

Какво е любовта, кажи какво е?...

Игриво пламъче вдън черни две очи:

- Мой дребен дон Фабрицио, нали съм твоя?

Заспивай към този момент... Целуни ме... И мълчи!

Песничка за любовта

За нея е писано от епохи -

великото знамение, на име Любов...

Ще повторя известните нам мозъци -

ни възприятие друго, ни обликът - нов.

И въпреки всичко, аз помня, че ти ме обзе,

че ти ме залюби от първия път,

и че нямат отмалялост тез мои нозе

в безкрая към тебе до през днешния ден да вървят...

На младини - разлъка и тъга -

аз - край Дунав, ти - горе край Янтра в нощта,

а нозете ми млади вървят ли, вървят -

до прегръдка, целувка и... други неща.

Ти - първа и свята за мене обич,

толкова пътища стръмни до теб извървях -

в толкова борби за тебе, за милувка и вик,

великата истина аз проумях.

Ни злобните феи, ни злоба, ни жлъч

свещеното възприятие не могат да спрат -

на инат на мълвата, човешката шум,

Любов ще ни сгрява... И тук, и оттатък!

Последната сцена

Сега ще изживеем всичко хубаво докрая,

ще се трансфорат часовете в дни,

а дните ни - в години.

Сега ще извървим и пътя си до Рая,

животът - печален стих поантов, ще отмине.

От драмата Живот ни следва последна сцена,

в която двамата ще бъдем

режисьори и актьори.

До гроб оставаме прислужници на Мелпомена,

а съвестта ни и ръцете ни са чисти.

В последната ни сцена отново геният ти ще грейне -

ще влезеш в ролята си

на сестра и майка, и обичана,

ще влезеш в ролята - Ерато в Хипокрена -

усмивка и за дъртак Аполон ще има.

В последна сцена към този момент Хермес ще ми връчи лирата,

ще изсвирвам аз до сетния ни час,

що Господ дал за песни...

В последна сцена трябвало и да умираме,

само че знам, че Бог е с нами... Пускайте завеса!

Има смисъл

Там, зад облаче бухлато,

Господ Бог наднича

по какъв начин скрибуцаш безшумно с пачето перо...

Има смисъл да си жив и да обичаш,

всеки ден да вършиш по едно положително.

Всеки ден да бъдеш ти

и влюбен, и друг,

и по-зрял да звънва снощният ти стих.

Музата, положителното, безконечното момиче,

чака непроменяемо в своя кей спокоен.

Тя е първа любов, тя е

пръв критик и фенка,

тя целува буйно, всичко ще елементарни,

там, на дясно рамо, има сладка бенка -

бързо целуни я с доста деликатност ти.

После довери ѝ

среднощните терзания,

с цел да ти прошепне, че си надарен -

макар обидите, късното самопризнание...

А бе, има смисъл просто да си жив!

В такава нощ

Луна, луна, ти отново си комат любеница

и пръскаш семчици из Божите нивя...

Невидим, Господ около тебе мина,

ветрец над този свят притихнал повя.

Тук долу, в мрака, лампичката свети

и добродушно скърца моето перце,

будуват горе античните поети

и аз не дремя, и аз броя овце.

В такава нощ невестите зачеват,

а Господ е удовлетворен - мил и спокоен.

Застава до Сина Светата Дева,

дете се ражда тук... Или пък стих.

И думичките мои се обичат -

луна, звезди, свещена самотност...

И аз на звезден акушер наподобявам -

с лирика е бременна нощта.