Луничави разкази като отражение на настоящето
В разнопосочните нравствени и обществени измерения на днешното ни разнебитено съвремие ни вкарва огромната белетристка Здравка Евтимова с най-новото си издание " Луничави разкази ".
Още първият роман " Милена кавгата " ни показва естествения невъзпитан свят на героинята, която ни учудва с вродения си прагматизъм. Простоватата и хитра Милена дърпа конците на всичко у дома и всички са длъжни да извършват нарежданията й. В това отношение е безупречна и при възпитанието на сина си Калоян, който би трябвало да се учи, само че и да внимава коя снаха ще докара вкъщи... Надделява здравият разсъдък, повлиян от добротата и хубостта, с цел да спечелва човешкото в индивида, изгубил равновесие.
В описа " Да предотвратиш борба " мъдростта на баба Райна е всеобхватна и непроменяемо демонстрира пътя, който би трябвало да поемат младите Петър и Нада, които съумяват да открият стойностното в живота - магнетизма на човешкото, с цел да останат вечно дружно.
От сериозния взор на разказвачката не се изплъзват бездушието, бюрократизмът, студенината и пренебрежението на огромна част от днешния чиновнически уред, изгубил равновесие с леденото си отношение към елементарните хорица. В този смисъл мощно впечатлява крещящият език на авторовия хуманизъм в описа " Иван Иванов ".
В същото време обаче доста любов и състрадание струи от страниците на този алманах. Читателят не може да не изпитва задоволство, когато се допре до описа " Стела ще е моето момиче ". Нищо не е в положение да угаси пламналата любов сред Стела и Пешан, даже и упоритото противоречие на родителите на момичето.
Вглеждам се умислен в страниците на това толкоз друго белетристично издание и се стремя да оценя неговата дълбока философска същина, която авторката целеустремено ни внушава. Ударението не е поставено върху грозноватите луничави физиономии на част от персонажа. Усилията на авторката ни водят до многочислените луни, които като кръпки загрозяват нравствения образ на нашето съвремие, а те не са изолирано събитие и гладко съжителстват и с благородното красиво държание, което мъчно си пробива път в днешния нерешителен ден. Това ще го усетим при в разказите " Хората сме часовници ", " Ноемврийски разкази ", " Мост и лунички ", " Подмяна " и доста други, които, колкото и да се разграничават в сюжетно-тематичен проект, носят белега на креативното скимване на Здравка Евтимова да ни приобщава към несъгласията й, подбудени от изчезналата естетика в днешния боледуващ обществен организъм.
В " Луничави разкази " Здравка Евтимова е вдигнала още по-високо летвата на креативните си благоприятни условия. Ярко удостоверение за това са разказите " През септември " и " Неделя ". Писателката за кой ли път ни демонстрира професионалната си умелост да портретува посредством своя основен воин Андрей, обрисувайки релефно външния му облик, а по-късно със сполучлива авторска и речева характерност ни насочва в лабиринта на самотните му прекарвания. Топлотата и съчувствието, проявени към изпадналата в неволя жена, са още по-силно въздействащи в синхрон с държанието на природата, с което авторката като същински сърцевед ни припомня за ролята на пейзажа при откриване образа на настоящите лица.
" Луничави разкази " на Здравка Евтимова е едно реалистично огледало на днешната нелицеприятна реалност. Това изложение извисява авторката с крещящата си новост, само че в същото време и с високите си художествено-естетически стойности, и бетонира завоюваните към този момент позиции на водещ създател в областта на актуалната белетристика.
Още първият роман " Милена кавгата " ни показва естествения невъзпитан свят на героинята, която ни учудва с вродения си прагматизъм. Простоватата и хитра Милена дърпа конците на всичко у дома и всички са длъжни да извършват нарежданията й. В това отношение е безупречна и при възпитанието на сина си Калоян, който би трябвало да се учи, само че и да внимава коя снаха ще докара вкъщи... Надделява здравият разсъдък, повлиян от добротата и хубостта, с цел да спечелва човешкото в индивида, изгубил равновесие.
В описа " Да предотвратиш борба " мъдростта на баба Райна е всеобхватна и непроменяемо демонстрира пътя, който би трябвало да поемат младите Петър и Нада, които съумяват да открият стойностното в живота - магнетизма на човешкото, с цел да останат вечно дружно.
От сериозния взор на разказвачката не се изплъзват бездушието, бюрократизмът, студенината и пренебрежението на огромна част от днешния чиновнически уред, изгубил равновесие с леденото си отношение към елементарните хорица. В този смисъл мощно впечатлява крещящият език на авторовия хуманизъм в описа " Иван Иванов ".
В същото време обаче доста любов и състрадание струи от страниците на този алманах. Читателят не може да не изпитва задоволство, когато се допре до описа " Стела ще е моето момиче ". Нищо не е в положение да угаси пламналата любов сред Стела и Пешан, даже и упоритото противоречие на родителите на момичето.
Вглеждам се умислен в страниците на това толкоз друго белетристично издание и се стремя да оценя неговата дълбока философска същина, която авторката целеустремено ни внушава. Ударението не е поставено върху грозноватите луничави физиономии на част от персонажа. Усилията на авторката ни водят до многочислените луни, които като кръпки загрозяват нравствения образ на нашето съвремие, а те не са изолирано събитие и гладко съжителстват и с благородното красиво държание, което мъчно си пробива път в днешния нерешителен ден. Това ще го усетим при в разказите " Хората сме часовници ", " Ноемврийски разкази ", " Мост и лунички ", " Подмяна " и доста други, които, колкото и да се разграничават в сюжетно-тематичен проект, носят белега на креативното скимване на Здравка Евтимова да ни приобщава към несъгласията й, подбудени от изчезналата естетика в днешния боледуващ обществен организъм.
В " Луничави разкази " Здравка Евтимова е вдигнала още по-високо летвата на креативните си благоприятни условия. Ярко удостоверение за това са разказите " През септември " и " Неделя ". Писателката за кой ли път ни демонстрира професионалната си умелост да портретува посредством своя основен воин Андрей, обрисувайки релефно външния му облик, а по-късно със сполучлива авторска и речева характерност ни насочва в лабиринта на самотните му прекарвания. Топлотата и съчувствието, проявени към изпадналата в неволя жена, са още по-силно въздействащи в синхрон с държанието на природата, с което авторката като същински сърцевед ни припомня за ролята на пейзажа при откриване образа на настоящите лица.
" Луничави разкази " на Здравка Евтимова е едно реалистично огледало на днешната нелицеприятна реалност. Това изложение извисява авторката с крещящата си новост, само че в същото време и с високите си художествено-естетически стойности, и бетонира завоюваните към този момент позиции на водещ създател в областта на актуалната белетристика.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ