Таньо Клисуров
Тревожиш се, човечество, за своя кротичък,
само че към този момент прекомерно разтревожен ден.
За мен не знаеш ти, че аз загивам -
обособен случай, най-обикновен...
Човечество, заето си със други
световни драми в своя земен път.
И единствено моето човечество: брачна половинка,
деца и внуци персонално ще скърбят.
***
Пак от екрана политици-врачки
редят неистини. И в същина се оказва,
най-после би трябвало да изтриваш храчки,
с цел да спасиш дома си от болест.
Децата да спасиш. Да се разминат
с лъжите. Все отново тебе те е боязън,
тъй като виждаш във очите им почтени
неистини, които ще пораснат с тях.
Казано с очи
В беднотия родил съм се. Много от дълго време.
И така ще пребивавам до моя конец.
Причината? В нашата джунгла държавна
не станах палач, не станах апаш.
Да бях някой убиец, щом спусъка дръпна,
то в джоба ми тлъста пачка пари
би карала сладко душата да тръпне,
че всичко ще купя. И Господ даже.
С „ Кради! “ в случай че почваше моето кредо,
бих банка отворил, бих имал цех.
На мутрите заеми давал бих обилно,
а щях да изстисквам от бедните пот…
Но различен съм. Онези, които ме тъпчат,
презират гения и будния ум;
поучават ме: Скланяй пред мощните тил, че
без време ще легнеш с дървен костюм!
Ще легна ли? Трия челото си потно,
поглеждам ги в упор и споделям с очи:
Човек се родих, не впрегатно животно,
което опъва ярем и мълчи.
И мога да потегли с рогата отсреща,
прелее ли чашата с тъга и яд.
Защото, когато загубиш вяра,
даже в безразсъдството свое си прав!
Сказано глазами
(перевод с болгарского языка на русский язык: Денис Карасёв)
Родился я безпаричен. Живу по-простому.
И так проживу, может быть, лет до ста.
Причина? В родных бесприютных просторах
Не стал я убийцей и вором не стал.
Вот был бы я киллер, тогда бы я сразу
В уважи ходил у дельцов и бог.
Мне пачка бабла согревала бы разсъдък,
Что все покупается. Даже Господь.
И если б „ воруй ” было жизненным кредо,
Открыл бы я банк и имел бы цех.
Давал бы кредиты бандитам я обилно,
Цедил бы из бедных я силы и пот.
Другой я. А те, что мне так надоели,
Не ценят гений и обыденный разум.
Советуют: гни свою спину на деле,
А то завернем в деревянный костюм.
Но быть ли тому? Я отвечу, известно.
Скажу я глазами, а ты заучи:
Я есмь человек, а не скот бессловесный,
Что тянет ярмо и при этом молчит.
Хотел бы с рогатыми вылить я чашу
Страданий и гнева, тоски и стыда,
Поскольку, утратив надежду однажды,
В своем безрассудстве ты прав, по какъв начин всегда!>
ТАНЬО КЛИСУРОВ от дълго време не беше излизал в " Пегас ". Исках да го поканя по отношение на 80-годишния му празник, който трябваше да бъде на 25 май, само че онази с косата ме изпревари... Роден в гр. Мъглиж, само че целият му живот е обвързван с Града на поетите и липите - Стара Загора. Завършил е българска лингвистика във Великотърновския университет " Св. св. Кирил и Методий " - част от известното поетическо съзвездие на университета, оставило трайни следи в актуалната българска литература. Работил е в културния отдел на в. " Септември ", бил е основен редактор на литературния сборник " Хоризонт " и на в. " Вик ", драматург на Драматичен спектакъл " Гео Милев ", преподавател. Почетен жител на Стара Загора. Председател на Дружеството на писателите в града. Автор е на книгите " Южна гара ", " Най-скъпото ", " Минирано поле ", " Резервен излаз ", " Вътрешен глас ", " Собственик на болката ", " Във втората половина на живота ", " Страхувам се от парадайса ", " Казано с очи ", " Седмото небе ", " Душа, консултант мой попътен ", " Прошепнати думи ", " Внезапно сърцетуптене ", " Мерено и немерено ". В Москва излиза книгата му " Сказано глазами ". Първата му книга " Южна гара " получава огромната премия на литературните празници " Южна пролет " в Хасково (1976). Носител е на Наградата за лирика на Съюз на българските писатели и редица други литературни оценки.>
само че към този момент прекомерно разтревожен ден.
За мен не знаеш ти, че аз загивам -
обособен случай, най-обикновен...
Човечество, заето си със други
световни драми в своя земен път.
И единствено моето човечество: брачна половинка,
деца и внуци персонално ще скърбят.
***
Пак от екрана политици-врачки
редят неистини. И в същина се оказва,
най-после би трябвало да изтриваш храчки,
с цел да спасиш дома си от болест.
Децата да спасиш. Да се разминат
с лъжите. Все отново тебе те е боязън,
тъй като виждаш във очите им почтени
неистини, които ще пораснат с тях.
Казано с очи
В беднотия родил съм се. Много от дълго време.
И така ще пребивавам до моя конец.
Причината? В нашата джунгла държавна
не станах палач, не станах апаш.
Да бях някой убиец, щом спусъка дръпна,
то в джоба ми тлъста пачка пари
би карала сладко душата да тръпне,
че всичко ще купя. И Господ даже.
С „ Кради! “ в случай че почваше моето кредо,
бих банка отворил, бих имал цех.
На мутрите заеми давал бих обилно,
а щях да изстисквам от бедните пот…
Но различен съм. Онези, които ме тъпчат,
презират гения и будния ум;
поучават ме: Скланяй пред мощните тил, че
без време ще легнеш с дървен костюм!
Ще легна ли? Трия челото си потно,
поглеждам ги в упор и споделям с очи:
Човек се родих, не впрегатно животно,
което опъва ярем и мълчи.
И мога да потегли с рогата отсреща,
прелее ли чашата с тъга и яд.
Защото, когато загубиш вяра,
даже в безразсъдството свое си прав!
Сказано глазами
(перевод с болгарского языка на русский язык: Денис Карасёв)
Родился я безпаричен. Живу по-простому.
И так проживу, может быть, лет до ста.
Причина? В родных бесприютных просторах
Не стал я убийцей и вором не стал.
Вот был бы я киллер, тогда бы я сразу
В уважи ходил у дельцов и бог.
Мне пачка бабла согревала бы разсъдък,
Что все покупается. Даже Господь.
И если б „ воруй ” было жизненным кредо,
Открыл бы я банк и имел бы цех.
Давал бы кредиты бандитам я обилно,
Цедил бы из бедных я силы и пот.
Другой я. А те, что мне так надоели,
Не ценят гений и обыденный разум.
Советуют: гни свою спину на деле,
А то завернем в деревянный костюм.
Но быть ли тому? Я отвечу, известно.
Скажу я глазами, а ты заучи:
Я есмь человек, а не скот бессловесный,
Что тянет ярмо и при этом молчит.
Хотел бы с рогатыми вылить я чашу
Страданий и гнева, тоски и стыда,
Поскольку, утратив надежду однажды,
В своем безрассудстве ты прав, по какъв начин всегда!>
ТАНЬО КЛИСУРОВ от дълго време не беше излизал в " Пегас ". Исках да го поканя по отношение на 80-годишния му празник, който трябваше да бъде на 25 май, само че онази с косата ме изпревари... Роден в гр. Мъглиж, само че целият му живот е обвързван с Града на поетите и липите - Стара Загора. Завършил е българска лингвистика във Великотърновския университет " Св. св. Кирил и Методий " - част от известното поетическо съзвездие на университета, оставило трайни следи в актуалната българска литература. Работил е в културния отдел на в. " Септември ", бил е основен редактор на литературния сборник " Хоризонт " и на в. " Вик ", драматург на Драматичен спектакъл " Гео Милев ", преподавател. Почетен жител на Стара Загора. Председател на Дружеството на писателите в града. Автор е на книгите " Южна гара ", " Най-скъпото ", " Минирано поле ", " Резервен излаз ", " Вътрешен глас ", " Собственик на болката ", " Във втората половина на живота ", " Страхувам се от парадайса ", " Казано с очи ", " Седмото небе ", " Душа, консултант мой попътен ", " Прошепнати думи ", " Внезапно сърцетуптене ", " Мерено и немерено ". В Москва излиза книгата му " Сказано глазами ". Първата му книга " Южна гара " получава огромната премия на литературните празници " Южна пролет " в Хасково (1976). Носител е на Наградата за лирика на Съюз на българските писатели и редица други литературни оценки.>
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ