От няколко години ходя на коледното парти със съпруга ми.

От няколко години отивам на коледното празненство със брачна половинка ми. По-забавно е дружно, както се споделя. Само че, този път беше друго.

Партито беше ужасно. Забавлявах се, участвах във всички игри. Но, когато се върнах на масата, брачният партньор ми, не беше там.

Веднага потеглих да го диря. Питах сътрудниците, може би някой е видял нещо. Накрая излязох на улицата, където в действителност го открих. Той не беше самичък, а с моята шефка Ангелина. Те не ме видяха и водеха прелестен диалог. Тогава брачният партньор ми прегърна Ангелина и стартира да й шепне нещо в ухото. Разбрах за изневярата.

Не наруших тяхната идилия. Просто си взех нещата и се прибрах. Съпругът ми се прибра след няколко часа. Толкова беше пил, че даже не видя, че съм се прибрала без него.

На идната заран взех решение да приказвам с него. Съпругът ми се извини, сподели, че от дълго време е желал да ми признае всичко, само че се е страхувал. Връзката им продължава от година.

Всичко почнало инцидентно. Когато идваше да ме взима от офиса, той постоянно си говореше с Ангелина. Просто се влюбил и в нея разкрил сродната душа.

“Тя е друга ” – сподели брачният партньор ми, гледайки ме с почтени очи.

Разбирам всичко. Само не ми е ясно за какво трябваше да ме лъже цяла година. Новата година е провалена. Но още повече ме боли да осъзная, че животът ми е унищожен.

Дадох период на брачна половинка ми да се изнесе до вечерта. Няколко часа по-късно у дома нямаше нито една негова движимост. Вероятно е с Ангелина. Цяла вечер мислих за това. Започнах да преглеждам остарели фотоси, припомняйки си предишното. Защо го направи? Толкова добре си живеехме.

Защо мъжете напущат положителните дами? Не разбирам, може би съм мърморила постоянно? Каквото и да си мисля, предишното няма да се върне. Прекарах Нова година сама. Можех да отиде при майка си, само че не желаех да я смущавам.

Когато се върнах на работа, Ангелина ме извика и сподели, че е по-добре да си взема отмора за малко. Бях скъп чиновник и тя даже се опита да ме убеди да остана. Но това е просто неуместно. Видях какъв брой й е неловко. Вероятно по този начин би трябвало да се усещат дамите, които лишават мъжете от фамилиите им.

Сега нямам нито брачен партньор, нито работа. Не знам по какъв начин да продължа живота си. Или по-скоро по какъв начин да намеря сили, с цел да стартира всичко от нулата. Обвинявам се и мисля, че съм направила нещо неправилно. Казват, че както празнуваш Нова година, такава ще бъде цялата година. Страх ме е да си показва какво ми следва.

Тази история демонстрира, че неприятностите могат да се случат в най-неочаквания миг. Хората се предават един различен и не можем да избягаме от това. Проблемът е по-скоро, че не всеки има смелостта незабавно да признае измяната си.

Ако брачният партньор й беше признал, че се е влюбил в друга, щеше да й бъде по-лесно да преживее този сложен интервал от живота си.

Вие сблъсквали ли сте се с сходен проблем?