Красиви и опасни
От незапомнени времена мълниите провокират автентичен интерес у хората, предизвикат необяснимо удивление, само че и будят притихнал боязън. Опасните прояви на светкавиците в небето са известни още от дълбока античност. В езичеството мълниите са считани за дело на най-могъщите богове - Перун в славянската митология и Зевс в гръцката. Представите за гръмотевиците като за инструмент на висшите сили последователно минават и в християнството. А в античността се обясняват избрани закономерности за поразяваните от мълнии обекти. В Средновековието светкавиците са честа причина за пожари на цели градове, издигнати от дърво. Любопитно е, че храмовете, ситуирани на високи места, играят и ролята на гръмоотвод.
Голям подтик в проучването на мълнии дава развиването на мореплаването. Най-напред от водата се следят такива мощни светкавици, каквито не могат да се видят на сушата. Установява се също, че тези феномени са разпределени неравномерно в другите географски ширини. Забелязано е още, че при недалечни гръмотевици стрелката на компаса трепти неконтролируемо. А и се обръща внимание на обстоятелството, че преди забележимата поява на мълнии пораждат феномени, присъщи за електризацията на стъклото или вълнените материи, провокирани от триенето.
Развитието на физиката през XVII-XVIII век разрешава да се формулира ясна догадка за природата на мълниите. Връзката им с електричеството е обсъждана и от Ломоносов, и от Франклин. И след стотина години учените към този момент не се съмняват, че явлението в действителност съставлява електрически искров разряд в атмосферата, демонстриращ се нормално по време на стихия и съпроводен от мълния.
Задълбочените наблюдения водят до определянето на най-малко
осем разновидности
на мълниите - зърнести, лентовидни, вилообразни, единични, хоризонтални (пълзящи), сухи, топлинни и вулканични. За тях може да се съди и по звука на гръмотевицата. Обикновените наподобяват скъсване и разединение, съпроводени с екот по-късно. Мощните поддържат разряда по-дълго, извънредно мощни са и стигат до 400 децибела наоколо до удара.
Отделно внимание заслужават кълбовидните мълнии. Същността на този атмосферен феномен обаче към момента е неизяснена и пораждаща спорни отзиви. Явлението е извънредно и съставлява обемен електричен заряд със сферична форма с диаметър от 20-30 см до няколко метра и неразбираеми граници. Появява се най-вече в края на гръмотевична стихия. Понякога е обкръжена от синкаво зарево, наричано още ореол. Средното време на живот е от 5 секунди до 2-3 часа. Движи се със скорост 10 метра в секунда, на към стотина сантиметра над земята, като издава съскащ тон. Цветът на мълнията варира от червен до жълт, оранжев, наследник, лилав, зелен, златист, бял и сребрист. Отворените прозорци или порти й разрешават да се промъква в стаи и здания. В България най-вече кълбовидни мълнии са следени в Родопите, както и в Плевенска и Русенска област.
Вероятно мнозина се досещат, че мълниите образуват много
висока температура
която 5 пъти надвишава измерената на повърхността на Слънцето и доближава към 30 000 градуса по Целзий.
Скоростта на разпространяването й надвишава 56 000 километра в секунда, т.е. единствено за това малко време може да направи съвсем обиколка и половина към Земята. А междинната дълготрайност на мълнията е четвърт от секундата, като нормално се простира на 9-10 километра. Бурите, които " придвижват " мълниите, са много по-бавни - в границите на един час се придвижват единствено на 40 км. Но пък всяка секунда на планетата ни има 1800 гръмотевици и от 40 до 60 светкавици.
Ако си мислите, че мълнията не удря два пъти на едно и също място, както твърди известната сентенция, не сте прави. Подобно събитие се случва много постоянно, изключително в случай че бурята не е доста бърза. Противоположното мнение поражда тъкмо поради скоростното придвижване на ураганите, когато мълниите просто не съумяват да се разразят повече от един път в дадена точка.
Няма еднопосочен отговор и на въпроса
може ли човек да оцелее
след удар на гръмотевица. Според специалисти към 25 на 100 от тези, които са имали неприятния шанс да бъдат наранени от нея, умират. Смята се обаче, че това не е прекалено много, имайки поради какви са особеностите на това събитие. Най-сериозният проблем е в съществуването на огромен риск от увреждането на разнообразни органи и нервната система. А като странични резултати се означават загубата на паметта и чувствителността, нарушавания на съня и непрекъснати болки, които предизвикват дискомфорт години наред.
Непотвърдени остават данните, че мълниите засягат мъжете близо 6 пъти по-често, в сравнение с дамите. Най-вероятното пояснение
не е обвързвано с мистиката
а с простичкия факт, че представителите на мощния пол повече време прекарват на открито - изключително в полето (понеже са заети в селското стопанство), където ги заварват светкавиците. Добре е да се знае: когато човек чува гърмежите от небето, това значи, че към този момент се намира в евентуална заплаха, в случай че е навън.
Според статистиката мълниите засягат и самолетите - приблизително на всеки 7-10 хиляди часа във въздуха, което е много постоянно. Но тези крилати машини имат спомагателни детайли за отбрана от гръмотевици. И даже сходни обстановки не се считат за изключителни. След констатацията на сходна преживелица се прави инспекция на системите и в случай че всичко е наред, полетът продължава по този начин, все едно нищо не се е случило.
И други планети са наранени
Добре е да се знае, че мълнии се образуват освен на Земята, само че и на други планети, стига да има удобни условия за тяхната поява - належащо е съществуването на газова среда. Така, да вземем за пример, учените следят това събитие на Венера, Сатурн, Уран и Юпитер. На някои от тях мълниите имат стотици, хиляди и даже милиони пъти по-голяма мощ, в сравнение с родното земно кълбо. Макар че и нашите ни се костват доста страховити, даже и най-малките.
При това на планетата ни следата от попадането на мълнията в пясъка съдържа единствено късчета стъкло, което се образува от такова влияние. Подобни белези са присъщи за елементарната гръмотевица. Кълбовидната не провокира този резултат, а и срещата с нея е огромна необичайност: вероятността да се види най-малко един път в живота е 1:10 хиляди.
Любопитно е също, че логиката допуска водата, която покрива три четвърти от Земята, да е самобитен магнит за мълниите. Но това въобще не е по този начин. Факт е, че над сушата се образуват мощни конвекционни въздушни потоци. Затова 80% от мълниите падат точно на твърди повърхности.
Подготви Альона НЕЙКОВА
Голям подтик в проучването на мълнии дава развиването на мореплаването. Най-напред от водата се следят такива мощни светкавици, каквито не могат да се видят на сушата. Установява се също, че тези феномени са разпределени неравномерно в другите географски ширини. Забелязано е още, че при недалечни гръмотевици стрелката на компаса трепти неконтролируемо. А и се обръща внимание на обстоятелството, че преди забележимата поява на мълнии пораждат феномени, присъщи за електризацията на стъклото или вълнените материи, провокирани от триенето.
Развитието на физиката през XVII-XVIII век разрешава да се формулира ясна догадка за природата на мълниите. Връзката им с електричеството е обсъждана и от Ломоносов, и от Франклин. И след стотина години учените към този момент не се съмняват, че явлението в действителност съставлява електрически искров разряд в атмосферата, демонстриращ се нормално по време на стихия и съпроводен от мълния.
Задълбочените наблюдения водят до определянето на най-малко
осем разновидности
на мълниите - зърнести, лентовидни, вилообразни, единични, хоризонтални (пълзящи), сухи, топлинни и вулканични. За тях може да се съди и по звука на гръмотевицата. Обикновените наподобяват скъсване и разединение, съпроводени с екот по-късно. Мощните поддържат разряда по-дълго, извънредно мощни са и стигат до 400 децибела наоколо до удара.
Отделно внимание заслужават кълбовидните мълнии. Същността на този атмосферен феномен обаче към момента е неизяснена и пораждаща спорни отзиви. Явлението е извънредно и съставлява обемен електричен заряд със сферична форма с диаметър от 20-30 см до няколко метра и неразбираеми граници. Появява се най-вече в края на гръмотевична стихия. Понякога е обкръжена от синкаво зарево, наричано още ореол. Средното време на живот е от 5 секунди до 2-3 часа. Движи се със скорост 10 метра в секунда, на към стотина сантиметра над земята, като издава съскащ тон. Цветът на мълнията варира от червен до жълт, оранжев, наследник, лилав, зелен, златист, бял и сребрист. Отворените прозорци или порти й разрешават да се промъква в стаи и здания. В България най-вече кълбовидни мълнии са следени в Родопите, както и в Плевенска и Русенска област.
Вероятно мнозина се досещат, че мълниите образуват много
висока температура
която 5 пъти надвишава измерената на повърхността на Слънцето и доближава към 30 000 градуса по Целзий.
Скоростта на разпространяването й надвишава 56 000 километра в секунда, т.е. единствено за това малко време може да направи съвсем обиколка и половина към Земята. А междинната дълготрайност на мълнията е четвърт от секундата, като нормално се простира на 9-10 километра. Бурите, които " придвижват " мълниите, са много по-бавни - в границите на един час се придвижват единствено на 40 км. Но пък всяка секунда на планетата ни има 1800 гръмотевици и от 40 до 60 светкавици.
Ако си мислите, че мълнията не удря два пъти на едно и също място, както твърди известната сентенция, не сте прави. Подобно събитие се случва много постоянно, изключително в случай че бурята не е доста бърза. Противоположното мнение поражда тъкмо поради скоростното придвижване на ураганите, когато мълниите просто не съумяват да се разразят повече от един път в дадена точка.
Няма еднопосочен отговор и на въпроса
може ли човек да оцелее
след удар на гръмотевица. Според специалисти към 25 на 100 от тези, които са имали неприятния шанс да бъдат наранени от нея, умират. Смята се обаче, че това не е прекалено много, имайки поради какви са особеностите на това събитие. Най-сериозният проблем е в съществуването на огромен риск от увреждането на разнообразни органи и нервната система. А като странични резултати се означават загубата на паметта и чувствителността, нарушавания на съня и непрекъснати болки, които предизвикват дискомфорт години наред.
Непотвърдени остават данните, че мълниите засягат мъжете близо 6 пъти по-често, в сравнение с дамите. Най-вероятното пояснение
не е обвързвано с мистиката
а с простичкия факт, че представителите на мощния пол повече време прекарват на открито - изключително в полето (понеже са заети в селското стопанство), където ги заварват светкавиците. Добре е да се знае: когато човек чува гърмежите от небето, това значи, че към този момент се намира в евентуална заплаха, в случай че е навън.
Според статистиката мълниите засягат и самолетите - приблизително на всеки 7-10 хиляди часа във въздуха, което е много постоянно. Но тези крилати машини имат спомагателни детайли за отбрана от гръмотевици. И даже сходни обстановки не се считат за изключителни. След констатацията на сходна преживелица се прави инспекция на системите и в случай че всичко е наред, полетът продължава по този начин, все едно нищо не се е случило.
И други планети са наранени
Добре е да се знае, че мълнии се образуват освен на Земята, само че и на други планети, стига да има удобни условия за тяхната поява - належащо е съществуването на газова среда. Така, да вземем за пример, учените следят това събитие на Венера, Сатурн, Уран и Юпитер. На някои от тях мълниите имат стотици, хиляди и даже милиони пъти по-голяма мощ, в сравнение с родното земно кълбо. Макар че и нашите ни се костват доста страховити, даже и най-малките.
При това на планетата ни следата от попадането на мълнията в пясъка съдържа единствено късчета стъкло, което се образува от такова влияние. Подобни белези са присъщи за елементарната гръмотевица. Кълбовидната не провокира този резултат, а и срещата с нея е огромна необичайност: вероятността да се види най-малко един път в живота е 1:10 хиляди.
Любопитно е също, че логиката допуска водата, която покрива три четвърти от Земята, да е самобитен магнит за мълниите. Но това въобще не е по този начин. Факт е, че над сушата се образуват мощни конвекционни въздушни потоци. Затова 80% от мълниите падат точно на твърди повърхности.
Подготви Альона НЕЙКОВА
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ