От една страна, виждаме, че човек е част от природата,

От една страна, виждаме, че човек е част от природата, и всичко, което се случва в нея, оказва въздействие върху него. Но въпреки това, се слагаме на върха на цялата пирамида като венец на сътворението, като нещо по-висше, стоящо над цялата природа.

Различаваме се от другите създания с разсъдъка си, с мъдростта, със способността за обмисляне и развиване. В нас има някаква особена добавка, която я няма в нито една друга част от природата. Какво място въпреки всичко заема индивидът в естествената система?

Човекът без подозрение е неразделна част от природата. Тялото ни принадлежи към животинското равнище, всичките му системи са сходни на тези на животните и в тях няма нищо изключително. Точно по този начин раждаме деца и се грижим за тях, както всяко животно.

Човекът стартира там, където поражда неговата мисъл, обучение, мощ на разсъдъка, разсъдък, разрастващ се през поколенията. А дружно с разсъдъка се развиват възприятията, осъзнаването на това, къде се намирам, кой съм. Тези въпроси се разсънват във всяко потомство, само че всякога в едно по-ново качество.

Много огромна роля тук играе образованието. Освен естественото естествено развиване, ние също по този начин се развиваме сами благодарение на особено построени системи, предавайки научното знание и опита от потомство на потомство. Това не е просто опит за оцеляване, който животните предават на дребните си.

Човек предава на своите деца мъдростта си, научното познание, мирогледа. И по тази причина ставаме най-силните и сме способни да развиваме такива оръдия, които не са налични на животните. Маймуната не е съумяла да употребява нищо друго, с изключение на пръчката – човек обаче изобретява най-хитрите принадлежности.

Животното е изцяло ръководено от природата на равнище инстинкти и не пита от кое място идват заповедите, на които то се подчинява. Човек обаче може да пита: за какво нещо се случва по даден метод и допустимо ли е то да се направи по някакъв различен? Той търси по какъв начин да излезе от другите неприятни обстановки и да доближи по-голям комфорт. Сякаш той се управлява от същия принцип, както и животно. Но животното работи инстинктивно като машина. И въпреки че в индивида също са заложени доста много инстинкти и привички, излъчени от потомство на потомство, от родители към деца, неговата специфичност е в това, че той се учи непрестанно.

Човек се учи от обкръжението, което има доста мощно въздействие върху него, и се трансформира в сходство със средата. В него живее стремежът да напусне мястото си, да се развива, да завоюва нови пространства, да се усеща властващ, разбиращ, със мощ употребяващ всичко, намиращо се към него. Обаче виждаме, че в случай че човек работи по този метод – според с желанието си, той е заставен непрекъснато да се избавя от злото, което самичък си предизвиква. Като резултат, той се оказва най-нещастен, без значение, че стои над цялата природа.

Развиваме се под натиска на своя нарцисизъм, който го няма при животните. Животните работят въз основа единствено на инстинктите си, а човек има независимост на избор: какво и по какъв начин да направи. Излиза, че във всяка витална обстановка имам опция да постъпя добре или неприятно по отношение на другите, постоянно, несъмнено, изхождайки от личната полза. Обаче би трябвало добре да ревизира какво точно е богатство за мен. Защото човек се отличава от животните още и по това, че обладава разрушителна мощ и е кадърен да вреди на самия себе си.

Силата на разрушението – това е властта на нашия нарцисизъм. И човек би трябвало да извършва заповедите на тази мощ, даже и разбирайки, че тя го обрича на доста сложен живот. Той е заставен да се подчини на този вътрешен блян. Виждайки, че стои на прага на война, той въпреки всичко не може да се спре и е подготвен да почине, тъй като егоизмът му е по-силен от инстинкта му за самозапазване.

Животното в никакъв случай не може да тръгне против инстинкта си за самозапазване. Спасявайки се от гонене на лъвове или вълци, женската е способна даже да изостави дребните си, да ги остави да бъдат раздрани. Природният инстинкт ни споделя, че по-големият и по-здрав субект е по-голям от дребния и слаб, по тази причина първостепенната задача е да се спасиш. Природата задължава животното да постъпва по този начин, подчинявайки се на инстинкта на продължение на рода. Докато човек може да работи напълно друго. Майката е подготвена да рискува своя живот, единствено и единствено да избави децата си, което е изцяло несвойствено за животните.

Животно просто се бори за територията си, за храна и за продължаването на рода. Щом усети, че е по-слабо от съперника си, незабавно се отдръпва без какъвто и да е позор и скрупули на съвестта. Тези усеща при животно просто не съществуват, а съществува естествен инстинкт, все едно работят сили, а не биологични тела. Те просто мерят коя мощ е по-голяма, като по-слабият й се подчинява. А човек е подготвен да води война за “правда ”, “справедливост ”, “истина ”, само че това са единствено деянията на неговата горделивост, на неговия нарцисизъм. Той би трябвало да потвърди правотата си и посредством това ще осъществя чувството си за човешка персона.

Нашите тела с нищо не се разграничават от телата на животните. Човекът в нас – това са нашите горделивост, злоба, самолюбие, точно те ни отличават от света на животните. Затова мястото на индивида в природата не е такова, каквото е при останалите ѝ неживи, растителни и скотски елементи, и ние инстинктивно се отделяме от останалите. А също така, можем да господстваме над останалите елементи на природата: да убиваме животни, да ги заключваме в клетка, да ги вършим домашни любимци, да ги отглеждаме и да ги използваме за храна. И от горната страна на всичко, изцяло се разпореждаме с растителната и неживата природа, смятайки себе си за нещо, стоящо над цялата природа.

Но в случай че погледнем индивида, виждаме, че той се откроява със завистта си, жаждата си за власт и почитание, които нямат отношение към животинските инстинкти и по тази причина го издигат над останалите. Но при всичко това, човек също е ръководен от природата. Защото, в случай че не знам, какво ще се случи в идващия момент, това ме слага в редицата на елементарните животни. Ако не господствам над бъдещето си даже за един идващ момент, значи към този момент попадам под властта на природата.

Затова ми е нужно да видя: кой съм в реалност – ръководещ или управляем? Изглежда, че мога да ръководя някакви равнища, намиращи се под мен. Но нямам власт над себе си и над човешкото общество, ръководен съм от горната страна! Тоест, дали са ми опция да господствам над неживата, растителната и животинската природа, а над самия себе си и над това, което е над мен: над ориста и бъдещето ми – нямам власт, изцяло съм ръководен.

В това се състои цялата покруса на индивида, който наподобява толкоз мощен и процъфтяващ в делата си, има развити усеща, разсъдък, схващане, мощни средства. Достигнали в развиването си такова равнище, внезапно разкриваме, че не можем даже да докоснем най-главното.

Инфо: https://harmoniata.wordpress.com