Доц. Робърт Пърсън: Русия трудно ще издържи дълго „на мускули“ без сериозна икономическа болка
От през днешния ден влиза в действие ограничението на достъпа до SWIFT на седем съветски банки, които съставляват към 50% от банковата система на страната . Първата и третата по величина „ Сбербанк “ и „ Газпромбанк “ остават отвън рестриктивния режим, с цел да се обезпечи опция за заплащанията на енергийни артикули от Европа към Русия. В същото време Съединените щати постановиха цялостно ембарго на енергийните доставки от Русия поради продължаващата война в Украйна. Англия ограничи доставките на съветски нефт. Рестрикциите идват на фона на обезценяването на съветската рубла и изправената пред колапс стопанска система, от която се изтеглят редица международни компании.
Докато пазарните играчи се питат ще може ли Русия да обслужи външния си дълг с ясното схващане, че отговорът най-вероятно е негативен, мнозина анализатори акцентират, че Руската федерация може без заведенията на най-голямата американска верига за бързо хранене и западни фешън марки, само че Европа не може без газовите и петролни доставки, които са в ръцете на Москва .
„ Русия е значима поради енергийните пазари и цените на стоките, само че във връзка с експозициите й на европейския финансов пазар не е от практическо значение. Едновременно с това делът на съветската стопанска система е прекомерно стеснен. Той е към 2% от световната стопанска система “, разяснява вицепрезидентът на Европейската централна банка Луис де Гиндос, въпреки и думите му да не прозвучаха изключително успокояващо.
Какви вреди ще понесе светът от глобите против Русия и до каква степен може да стигне икономическото опълчване по оста Вашингтон и Брюксел против Москва?
Робърт Пърсън, доцент по интернационалните връзки във Военната академия в Уест Пойнт, Ню Йорк, разяснява, че Западът би трябвало да направи всичко допустимо, без значение от цената, с цел да спре „ тази ужасяваща война “. В изявление за предаването „ Събота 150 “ Пърсън акцентира, че показва само персоналната си позиция, а диалогът стартира от последствията върху енергийния пазар.
„ Очевидно глобите в енергийния бранш са измежду най-големите провокации в общия стопански метод, който Съединените щати дружно с сътрудниците и съдружниците от Европейския съюз и НАТО подхващат в опит да спрат тази инвазия. Много е мъчно, тъй като Съединените щати са доста по-малко подвластни от вноса на съветски горива спрямо нуждата от съветски газ и нефт на нашите европейски съдружници. Именно поради това беше доста по-лесно за президента Байдън да разгласи, че Вашингтон приключва покупките на съветски горива. За Европа това е доста по-трудно, тъй като основни и незабавно нужни количества от тези запаси идват от Русия . Ето за какво до този миг има характерни изключения, изключително във връзка с опциите за заплащане на съветските доставки, които са направени, с цел да се подсигури непрекъснатият поток на енергийните запаси. Колко дълго ще продължи тази обстановка е въпрос, чийто отговор е доста сложен. Всъщност, това е сложен политически избор за европейците. Всички сме наясно, че към този момент има съществени последствия в международен мащаб, като най-яркият образец е покачващите се цени на петрола и природния газ. Вече се намираме в една нова обстановка на скъпи горива и това е цената, която плащаме в опит да прекратим тази ужасяваща война “.
Санкциите постоянно имат две страни. Кой сюжет ви се коства по-реалистичен - Европа да се откаже от доставките на съветски горива и най-много газ или като контрамярка Москва да спре износа към Европа?
И Европа, и Русия имат естествена взаимозависимост, тъй като Старият континент е подвластен от съветските енергийни доставки, а Москва - от приходите от продажбите. Каквито и разстройства да се появят в тази верига на енергийните доставки и на заплащанията за тях, те ще бъдат мъчителни и за двете страни. Ако в Европа има повече воля и опция да се откаже от съветските доставки, защото излизаме от една студена зима и навлизаме в топлите сезони, в които най-малко природен газ не е нужен за отопление, е допустимо тази крачка да бъде направена. И отново ще подчертая, че в случай че едностранно се вземе решение за прекъсване на доставките, това ще има съществени стопански и политически последствия в връзките сред Европа и Русия.
Трябва ли да чакаме от Русия да опита да повлияе пазара изключително на нефт през ОПЕК+, с което да нанесе индиректен удар върху Европа и цените, на които купува нефт?
За всички е ясно, че в ОПЕК+ има доста играчи, които имат способността да повлияят на цените на петрола в международен мащаб. Саудитска Арабия е най-силният състезател в това отношение и моето схващане е, че те биха желали да реализират ценова непоклатимост. Засега не сме видели ясни доказателства, че те имат намерение да усилят количествата черно злато на пазара, с цел да намалят цените. Това е парадоксът, в който Русия се намира. Тя би могла да печели повече от по-високите цени, само че поради войната се намира в особена позиция и е допустимо да не се стигне до тези по-високи приходи, в случай че има спиране или понижаване на доставките. Предстои да забележим идващите й ходове, само че въпреки всичко на петролния пазар има доста играчи и като цяло цените са отвън контрола на Русия.
Големи очаквания се разпореждат на евентуалното връщане на Иран на петролния пазар, в случай че се стигне до договорка по нуклеарното съглашение?
Впечатляващо е по какъв начин доста коментатори означават по какъв начин премахването на глобите на Иран и особено тук в Западното полукълбо - на Венецуела, може да бъде направено, с цел да се балансират количествата нефт на пазара поради спора на Русия. Това демонстрира какъв брой е сериозна обстановката, защото единствено до преди месеци, да не приказваме за няколко години, сходни политически решения бяха немислими. Спешността на обстановката постанова толкоз изключителни ограничения. Ясно е, че и Съединените щати, и нашите съдружници и сътрудници не престават да имат съществени терзания за режимите и в двете страни - Иран и Венецуела. Въпреки това стотиците почтени жертви, които всекидневно губят живота си в Украйна, изискват да бъде направено, каквото е по силите и даже оттатък това, единствено и единствено да се спре съветската инвазия.
Виждате ли Русия като новия Иран в международен мащаб - с ембарго върху петролните артикули и със спрян достъп на основни финансови институции до мрежата SWIFT?
Да, доста от глобите и финансовите рестрикции, на които Русия е подложена, бяха употребявани и към Иран, и към Венецуела. Голямата разлика е, че това в никакъв случай не се е случвало на стопанска система с мащаба на съветската. Опитът да се глоби съветската стопанска система ни праща в изцяло непозната до този миг територия.
Невъзможността на Русия да обслужва външните си отговорности не е напълно непозната територия, само че този път какъв ще бъде резултатът, в случай че се стигне до там? На 16 март следва падеж на лихвени заплащания от 100 милиона $ и това е единствено върхът на айсберга?
Ефектът върху невъзможността на Русия да обслужва отговорностите си ще бъде друг според от експозициите ѝ. Доколкото знам, в Съединените щати те не са огромни и това не би основало съществени проблеми. В същото време в някои европейски страни, изключително в Германия, банките имат по-големи експозиции на съветски дългови бумаги. Те би трябвало да чакат, че в скоро време е изцяло допустимо Русия да не обслужи заплащанията си. Не е изключено това да докара до проблеми, само че допускам, че европейските управляващи следят от близко тези финансови институции и обмислят какви ограничения могат да бъдат подхванати, с цел да не се стигне до по-сериозни разтърсвания или даже банкрут поради неналичието на заплащания по дълга.
Европейската централна банка излезе с ясно обръщение, че експозициите на Русия не са толкоз огромни, че да донесат огромни разтърсвания в банковата система. Как стои обаче въпросът с фирмите, които всеобщо напущат Русия - от една страна не е елементарно за половин месец да се пренастрои цялостната тактика на която и да е компания, а от друга - има редица активи, застрашени от национализация?
Вън от всякакво подозрение е, че тази война ще има съществени политически и стопански последствия, които ще се усетят в целия свят. Вече коментирахме покачващите се енергийни цени. Същото се отнася за редица други първични материали, изключително селскостопанските култури. В последна сметка това ще докара до повишаване на цените в световен мащаб.
Ако приемем, че международните компании, които се изтеглят от Русия, ще съумеят да понесат вредите от незабавните промени в бизнес проектите си, в дълготраен проект Съединените щати няма ли да понесат вреди? Ограниченият достъп до SWIFT ще насочи Москва към различни мрежи и да вземем за пример китайският вид ще завоюва, от което ще изгуби доларът като международно преобладаваща валута - дълготраен риск, който може би не би трябвало да се подценява?
Със сигурност това е вероятен сюжет. Начинът, по който е построена световната финансова инфраструктура и оперира толкоз дълго време, е извънредно повлиян от Съединените щати. Именно това прави страни като Русия, Венецуела, Иран и Северна Корея уязвими при подобен вид наказания. Има такова съмнение, даже боязън, че в случай че ние дружно с нашите сътрудници и съдружници ограничим достъпа на Русия до тези финансови мрежи, освен Русия, само че и други страни, които се притесняват за сигурността на заплащанията си, могат да потърсят различни мрежи. Тук идва ролята на Китай, който като все по-голям стопански състезател показва подготвеност да даде такава опция. Нещо повече - може би Пекин стартира да строи личен финансов ред, който се разграничава от този, който познаваме и е доминиран от Запада. Това е дълготраен риск, само че сега политиците би трябвало да се концентрират върху обстановката в този момент - гибелта и разрушенията, които Русия предизвиква в Украйна. След това би трябвало да се мисли за дълготрайни последствия, каквито вие описахте.
Вие познавате от вътрешната страна Русия и режимът ѝ. Как може да бъде спрян Путин и да се завърши с тази покруса?
Единствената мощ, която може да спре Путин и да го принуди да приключи огъня и напусне Украйна, е съветският народ. Ако забележим стотици хиляди протестиращи по улиците на Москва, Санкт Петербург и другите огромни градове, това може да накара Путин да премисли огромната стратегическа неточност, която направи с нахлуването в Украйна. Докато това не се случи, не виждам по какъв начин какъвто и да е интернационален напън би го спрял. Също по този начин не мисля, че напън от съветските олигарси би повлиял на Путин, с цел да приключи войната, тъй като те не са самостоятелни. Точно противоположното - те са поддържани от Путин и доста от тях имат доста близки връзки с него, приказваме за другарства от десетилетия.
Видяхме антивоенни демонстрации и всеобщи арести в Русия, само че поради медийното затъмнение знаем все по-малко от протичащото се във федерацията. Ще издържи ли съветската стопанска система на дълга пълномащабна война в Украйна и може ли нищетата да предизвика толкоз многолюдни митинги, каквито описахте?
Дори преди войната съветската стопанска система се представяше „ задоволително “ - по този начин бих го характеризирал. Имаше някакъв напредък, само че той бе дребен. Нещата бяха постоянни, само че в това време има дълготрайни проблеми, които лимитират опциите за напредък. Единият проблем, несъмнено, е сериозната взаимозависимост от естествените находища. Другият - нежеланието да се промени икономическият модел. Липсата на интерес от задгранични вложители е проблем, който дълго ще тежи на съветската стопанска система. Светът няма за какво да налива пари в нея като се изключи газовия и петролен бранш. В същото време страната към този момент е потвърдила, че не може да ръководи вярно сходен тип планове. Руските демографски процеси също лимитират капацитета за стопански напредък. Населението понижава и застарява, с което понижава и работната мощ. Освен това продуктивността е спаднала много от 30 години насам, когато се разпадна Съветският съюз, тъй че сигурно това не може да бъде мотор на растежа. Като прибавим и глобите, следва сериозна инфлация, безработица. В Русия идва криза. Трудно е да си представим, че страната може да издържи доста дълго „ на мускули “ без сериозна икономическа болежка. Подчертавам, че съветският народ има дълги интервали, в които е претърпял невероятни ограничения и стопански премеждия. Кога ще пристигна повратната точка, по кое време страданията и мизерията ще се извърнат в политически дейности? Това е огромният въпрос.
Докато пазарните играчи се питат ще може ли Русия да обслужи външния си дълг с ясното схващане, че отговорът най-вероятно е негативен, мнозина анализатори акцентират, че Руската федерация може без заведенията на най-голямата американска верига за бързо хранене и западни фешън марки, само че Европа не може без газовите и петролни доставки, които са в ръцете на Москва .
„ Русия е значима поради енергийните пазари и цените на стоките, само че във връзка с експозициите й на европейския финансов пазар не е от практическо значение. Едновременно с това делът на съветската стопанска система е прекомерно стеснен. Той е към 2% от световната стопанска система “, разяснява вицепрезидентът на Европейската централна банка Луис де Гиндос, въпреки и думите му да не прозвучаха изключително успокояващо.
Какви вреди ще понесе светът от глобите против Русия и до каква степен може да стигне икономическото опълчване по оста Вашингтон и Брюксел против Москва?
Робърт Пърсън, доцент по интернационалните връзки във Военната академия в Уест Пойнт, Ню Йорк, разяснява, че Западът би трябвало да направи всичко допустимо, без значение от цената, с цел да спре „ тази ужасяваща война “. В изявление за предаването „ Събота 150 “ Пърсън акцентира, че показва само персоналната си позиция, а диалогът стартира от последствията върху енергийния пазар. „ Очевидно глобите в енергийния бранш са измежду най-големите провокации в общия стопански метод, който Съединените щати дружно с сътрудниците и съдружниците от Европейския съюз и НАТО подхващат в опит да спрат тази инвазия. Много е мъчно, тъй като Съединените щати са доста по-малко подвластни от вноса на съветски горива спрямо нуждата от съветски газ и нефт на нашите европейски съдружници. Именно поради това беше доста по-лесно за президента Байдън да разгласи, че Вашингтон приключва покупките на съветски горива. За Европа това е доста по-трудно, тъй като основни и незабавно нужни количества от тези запаси идват от Русия . Ето за какво до този миг има характерни изключения, изключително във връзка с опциите за заплащане на съветските доставки, които са направени, с цел да се подсигури непрекъснатият поток на енергийните запаси. Колко дълго ще продължи тази обстановка е въпрос, чийто отговор е доста сложен. Всъщност, това е сложен политически избор за европейците. Всички сме наясно, че към този момент има съществени последствия в международен мащаб, като най-яркият образец е покачващите се цени на петрола и природния газ. Вече се намираме в една нова обстановка на скъпи горива и това е цената, която плащаме в опит да прекратим тази ужасяваща война “.
Санкциите постоянно имат две страни. Кой сюжет ви се коства по-реалистичен - Европа да се откаже от доставките на съветски горива и най-много газ или като контрамярка Москва да спре износа към Европа?
И Европа, и Русия имат естествена взаимозависимост, тъй като Старият континент е подвластен от съветските енергийни доставки, а Москва - от приходите от продажбите. Каквито и разстройства да се появят в тази верига на енергийните доставки и на заплащанията за тях, те ще бъдат мъчителни и за двете страни. Ако в Европа има повече воля и опция да се откаже от съветските доставки, защото излизаме от една студена зима и навлизаме в топлите сезони, в които най-малко природен газ не е нужен за отопление, е допустимо тази крачка да бъде направена. И отново ще подчертая, че в случай че едностранно се вземе решение за прекъсване на доставките, това ще има съществени стопански и политически последствия в връзките сред Европа и Русия.
Трябва ли да чакаме от Русия да опита да повлияе пазара изключително на нефт през ОПЕК+, с което да нанесе индиректен удар върху Европа и цените, на които купува нефт?
За всички е ясно, че в ОПЕК+ има доста играчи, които имат способността да повлияят на цените на петрола в международен мащаб. Саудитска Арабия е най-силният състезател в това отношение и моето схващане е, че те биха желали да реализират ценова непоклатимост. Засега не сме видели ясни доказателства, че те имат намерение да усилят количествата черно злато на пазара, с цел да намалят цените. Това е парадоксът, в който Русия се намира. Тя би могла да печели повече от по-високите цени, само че поради войната се намира в особена позиция и е допустимо да не се стигне до тези по-високи приходи, в случай че има спиране или понижаване на доставките. Предстои да забележим идващите й ходове, само че въпреки всичко на петролния пазар има доста играчи и като цяло цените са отвън контрола на Русия.
Големи очаквания се разпореждат на евентуалното връщане на Иран на петролния пазар, в случай че се стигне до договорка по нуклеарното съглашение?
Впечатляващо е по какъв начин доста коментатори означават по какъв начин премахването на глобите на Иран и особено тук в Западното полукълбо - на Венецуела, може да бъде направено, с цел да се балансират количествата нефт на пазара поради спора на Русия. Това демонстрира какъв брой е сериозна обстановката, защото единствено до преди месеци, да не приказваме за няколко години, сходни политически решения бяха немислими. Спешността на обстановката постанова толкоз изключителни ограничения. Ясно е, че и Съединените щати, и нашите съдружници и сътрудници не престават да имат съществени терзания за режимите и в двете страни - Иран и Венецуела. Въпреки това стотиците почтени жертви, които всекидневно губят живота си в Украйна, изискват да бъде направено, каквото е по силите и даже оттатък това, единствено и единствено да се спре съветската инвазия.
Виждате ли Русия като новия Иран в международен мащаб - с ембарго върху петролните артикули и със спрян достъп на основни финансови институции до мрежата SWIFT?
Да, доста от глобите и финансовите рестрикции, на които Русия е подложена, бяха употребявани и към Иран, и към Венецуела. Голямата разлика е, че това в никакъв случай не се е случвало на стопанска система с мащаба на съветската. Опитът да се глоби съветската стопанска система ни праща в изцяло непозната до този миг територия.
Невъзможността на Русия да обслужва външните си отговорности не е напълно непозната територия, само че този път какъв ще бъде резултатът, в случай че се стигне до там? На 16 март следва падеж на лихвени заплащания от 100 милиона $ и това е единствено върхът на айсберга?
Ефектът върху невъзможността на Русия да обслужва отговорностите си ще бъде друг според от експозициите ѝ. Доколкото знам, в Съединените щати те не са огромни и това не би основало съществени проблеми. В същото време в някои европейски страни, изключително в Германия, банките имат по-големи експозиции на съветски дългови бумаги. Те би трябвало да чакат, че в скоро време е изцяло допустимо Русия да не обслужи заплащанията си. Не е изключено това да докара до проблеми, само че допускам, че европейските управляващи следят от близко тези финансови институции и обмислят какви ограничения могат да бъдат подхванати, с цел да не се стигне до по-сериозни разтърсвания или даже банкрут поради неналичието на заплащания по дълга.
Европейската централна банка излезе с ясно обръщение, че експозициите на Русия не са толкоз огромни, че да донесат огромни разтърсвания в банковата система. Как стои обаче въпросът с фирмите, които всеобщо напущат Русия - от една страна не е елементарно за половин месец да се пренастрои цялостната тактика на която и да е компания, а от друга - има редица активи, застрашени от национализация?
Вън от всякакво подозрение е, че тази война ще има съществени политически и стопански последствия, които ще се усетят в целия свят. Вече коментирахме покачващите се енергийни цени. Същото се отнася за редица други първични материали, изключително селскостопанските култури. В последна сметка това ще докара до повишаване на цените в световен мащаб.
Ако приемем, че международните компании, които се изтеглят от Русия, ще съумеят да понесат вредите от незабавните промени в бизнес проектите си, в дълготраен проект Съединените щати няма ли да понесат вреди? Ограниченият достъп до SWIFT ще насочи Москва към различни мрежи и да вземем за пример китайският вид ще завоюва, от което ще изгуби доларът като международно преобладаваща валута - дълготраен риск, който може би не би трябвало да се подценява?
Със сигурност това е вероятен сюжет. Начинът, по който е построена световната финансова инфраструктура и оперира толкоз дълго време, е извънредно повлиян от Съединените щати. Именно това прави страни като Русия, Венецуела, Иран и Северна Корея уязвими при подобен вид наказания. Има такова съмнение, даже боязън, че в случай че ние дружно с нашите сътрудници и съдружници ограничим достъпа на Русия до тези финансови мрежи, освен Русия, само че и други страни, които се притесняват за сигурността на заплащанията си, могат да потърсят различни мрежи. Тук идва ролята на Китай, който като все по-голям стопански състезател показва подготвеност да даде такава опция. Нещо повече - може би Пекин стартира да строи личен финансов ред, който се разграничава от този, който познаваме и е доминиран от Запада. Това е дълготраен риск, само че сега политиците би трябвало да се концентрират върху обстановката в този момент - гибелта и разрушенията, които Русия предизвиква в Украйна. След това би трябвало да се мисли за дълготрайни последствия, каквито вие описахте.
Вие познавате от вътрешната страна Русия и режимът ѝ. Как може да бъде спрян Путин и да се завърши с тази покруса?
Единствената мощ, която може да спре Путин и да го принуди да приключи огъня и напусне Украйна, е съветският народ. Ако забележим стотици хиляди протестиращи по улиците на Москва, Санкт Петербург и другите огромни градове, това може да накара Путин да премисли огромната стратегическа неточност, която направи с нахлуването в Украйна. Докато това не се случи, не виждам по какъв начин какъвто и да е интернационален напън би го спрял. Също по този начин не мисля, че напън от съветските олигарси би повлиял на Путин, с цел да приключи войната, тъй като те не са самостоятелни. Точно противоположното - те са поддържани от Путин и доста от тях имат доста близки връзки с него, приказваме за другарства от десетилетия.
Видяхме антивоенни демонстрации и всеобщи арести в Русия, само че поради медийното затъмнение знаем все по-малко от протичащото се във федерацията. Ще издържи ли съветската стопанска система на дълга пълномащабна война в Украйна и може ли нищетата да предизвика толкоз многолюдни митинги, каквито описахте?
Дори преди войната съветската стопанска система се представяше „ задоволително “ - по този начин бих го характеризирал. Имаше някакъв напредък, само че той бе дребен. Нещата бяха постоянни, само че в това време има дълготрайни проблеми, които лимитират опциите за напредък. Единият проблем, несъмнено, е сериозната взаимозависимост от естествените находища. Другият - нежеланието да се промени икономическият модел. Липсата на интерес от задгранични вложители е проблем, който дълго ще тежи на съветската стопанска система. Светът няма за какво да налива пари в нея като се изключи газовия и петролен бранш. В същото време страната към този момент е потвърдила, че не може да ръководи вярно сходен тип планове. Руските демографски процеси също лимитират капацитета за стопански напредък. Населението понижава и застарява, с което понижава и работната мощ. Освен това продуктивността е спаднала много от 30 години насам, когато се разпадна Съветският съюз, тъй че сигурно това не може да бъде мотор на растежа. Като прибавим и глобите, следва сериозна инфлация, безработица. В Русия идва криза. Трудно е да си представим, че страната може да издържи доста дълго „ на мускули “ без сериозна икономическа болежка. Подчертавам, че съветският народ има дълги интервали, в които е претърпял невероятни ограничения и стопански премеждия. Кога ще пристигна повратната точка, по кое време страданията и мизерията ще се извърнат в политически дейности? Това е огромният въпрос.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ