Мария от Mama Ninja на гости на Момичетата от града
От през днешния ден можете да следите прелестната Мария от блога Mama Ninja и в Момичетата от града. Навярно си спомняте по какъв начин преди време тя разбуни духовете на позадрямалото ни общество със публикацията си " Как Вълчо изяде ол инклузива ". Блогърството Мария съвместява с специалността на родител, преводач и с грижата за хармоничния си дом. Ако сте били към този момент в нейния свят, най-вероятно сте разкрили какъв брой откровена, прочувствена и положителна е винаги тя. За раждането на Mama Ninja, за родителството, за дребните неща, които са извор на щастието, споделя Мария.
Коя е Мария Пеева тук и в този момент?
Тук и в този момент Мария пече баница за четирима младежи (които другояче имат безобразно друга възраст, ползи, драми и безредици, само че най-малко баница обичат всички), превежда може би най-хубавия и логичен приказен филм, който в миналото е гледала, едно кученце й се катери по чехлите и пада по тил на пода, смешно размахало крачета, пералнята й свири, че е подготвена и е извънредно време да стане от компютъра, а едно малко гласче в главата й припомня срамежливо, само че настойчиво, че през днешния ден наложително би трябвало да откри малко време да си оправи маникюра. Откакто се помня, обичам да описвам, да споделям, да развеселявам, да поддържам връзка.А към този момент по-общо съм мама, преводач, стопанка, блогър. Единият ми наследник дълго време ме мислеше за готвачка, другият има вяра, че ще стана писателка, най-големият възнамерява да ме направи баба напълно скоро, а най-малкият към момента е уверен, че съм най-хубавата и красива жена на света. Мъжът ми прочее също мисли по този начин, апелирам никой да не му отваря очите.
Как стана блогър?
Откакто се помня, обичам да описвам, да споделям, да развеселявам, да поддържам връзка. Може би от дълго време трябваше да направя този блог, само че в действителност концепцията пристигна от приятелките ми и от момчетата. Когато ми го подхвърляха, в началото го одобрявах на смешка, след това огромният ми наследник предложи да помогне с практическата част и блогът започва. Само преди шест месеца в действителност. Признавам си, че към момента не мога да допускам, че е толкоз известен. Уча се в придвижване и доста се развличам.
Блогът е моят метод да изкарам от себе си всичко, което ме вълнува – и хубавото, и неприятното, да се погледна в профил, от време на време да се харесам, от време на време да смръщя вежди. Много е изключително възприятието да пишеш някоя история и внезапно да осъзнаеш по какъв начин изводите, които ти самата си правиш, в действителност те изненадват. Усетих го доста мощно в един роман за пубертета на огромния ми наследник. Исках да споделя по какъв начин той ни е лъгал и крил от нас всякакви свои дребни провинения, а внезапно се оказа, че в действителност разказвам личните си пропуски и неточности като родител.
Кой те чете?
Читателите ми са девойки и момчета като мен – които обичат да се усмихват на живота, да намират нещо хубаво, някакъв смисъл и в сложните обстановки, да изживяват всеки миг пълноценно. Някои хора обичат да живеят бързо, други избират да живеят постепенно. Аз обичам да пребивавам пъстро, прочувствено, чувствено, да одухотворявам всичко, което се случва, и да го оставям да попие в душата ми и да я оцвети.
Читателите ми споделят тази нужда да се потопят надълбоко във всеки момент, ден, стадий от живота си, не просто да се плъзнат по него в очакване на идващия. Моите истории в действителност са напълно елементарни случки от всекидневието, само че погледът ми към тях е по-емоционален. Очевидно читателите ми търсят тъкмо тази позиция и тя им подхожда. Получавам много известия от читатели и постоянно имам възприятието, че в случай че ги познавах онлайн, щяхме да сме положителни другари.
Коя е Мария Пеева тук и в този момент?
Тук и в този момент Мария пече баница за четирима младежи (които другояче имат безобразно друга възраст, ползи, драми и безредици, само че най-малко баница обичат всички), превежда може би най-хубавия и логичен приказен филм, който в миналото е гледала, едно кученце й се катери по чехлите и пада по тил на пода, смешно размахало крачета, пералнята й свири, че е подготвена и е извънредно време да стане от компютъра, а едно малко гласче в главата й припомня срамежливо, само че настойчиво, че през днешния ден наложително би трябвало да откри малко време да си оправи маникюра. Откакто се помня, обичам да описвам, да споделям, да развеселявам, да поддържам връзка.А към този момент по-общо съм мама, преводач, стопанка, блогър. Единият ми наследник дълго време ме мислеше за готвачка, другият има вяра, че ще стана писателка, най-големият възнамерява да ме направи баба напълно скоро, а най-малкият към момента е уверен, че съм най-хубавата и красива жена на света. Мъжът ми прочее също мисли по този начин, апелирам никой да не му отваря очите.
Как стана блогър?
Откакто се помня, обичам да описвам, да споделям, да развеселявам, да поддържам връзка. Може би от дълго време трябваше да направя този блог, само че в действителност концепцията пристигна от приятелките ми и от момчетата. Когато ми го подхвърляха, в началото го одобрявах на смешка, след това огромният ми наследник предложи да помогне с практическата част и блогът започва. Само преди шест месеца в действителност. Признавам си, че към момента не мога да допускам, че е толкоз известен. Уча се в придвижване и доста се развличам.
Блогът е моят метод да изкарам от себе си всичко, което ме вълнува – и хубавото, и неприятното, да се погледна в профил, от време на време да се харесам, от време на време да смръщя вежди. Много е изключително възприятието да пишеш някоя история и внезапно да осъзнаеш по какъв начин изводите, които ти самата си правиш, в действителност те изненадват. Усетих го доста мощно в един роман за пубертета на огромния ми наследник. Исках да споделя по какъв начин той ни е лъгал и крил от нас всякакви свои дребни провинения, а внезапно се оказа, че в действителност разказвам личните си пропуски и неточности като родител.
Кой те чете?
Читателите ми са девойки и момчета като мен – които обичат да се усмихват на живота, да намират нещо хубаво, някакъв смисъл и в сложните обстановки, да изживяват всеки миг пълноценно. Някои хора обичат да живеят бързо, други избират да живеят постепенно. Аз обичам да пребивавам пъстро, прочувствено, чувствено, да одухотворявам всичко, което се случва, и да го оставям да попие в душата ми и да я оцвети.
Читателите ми споделят тази нужда да се потопят надълбоко във всеки момент, ден, стадий от живота си, не просто да се плъзнат по него в очакване на идващия. Моите истории в действителност са напълно елементарни случки от всекидневието, само че погледът ми към тях е по-емоционален. Очевидно читателите ми търсят тъкмо тази позиция и тя им подхожда. Получавам много известия от читатели и постоянно имам възприятието, че в случай че ги познавах онлайн, щяхме да сме положителни другари.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ