Защо германците са обсебени от желанието да спестяват?
От дълги години германците имат репутацията на едни от най-пестеливите хора, заделящи пари встрани за положителни и неприятни дни. Политиката на Берлин също се води по сходен метод със строга фискална дисциплинираност и голям търговски остатък, като поради това страната е била и обект на рецензии от страна на Международния валутен фонд.
Откъде обаче води началото си тази фикс идея по спестяването?
Този табиет на германците не е нещо случайно и инцидентно. През последните 2 века банките и държавното управление непрекъснато припомнят на популацията, че заделянето на пари е застраховка за бъдещето. Именно те поставят основите на това, което към този момент е част от народопсихологията.
Посланията за повече спестявания са изключително дейни в годините сред двете международни войни, като хората са купуват държавни облигации, с цел да поддържат военните дейности на страната. А по-късно й за да подкрепят възобновяване й след войните.
Идеята за порядъчния жител
Тя се ражда в зората на Просвещението и е обвързвана с това, че виновният и честен човек би трябвало да икономисва пари, с цел да се грижи добре за себе си и фамилията си като принос за общото богатство на обществото. Тогава банкери стартират да посещават учебните заведения, където поучават децата да стартират да заделят средства от млади.
В резултат това води до взрив на броя на общинските спестовни банки при започване на 19-ти век. Държавата бързо прави оценка, че финансовите институции обслужват няколко разнообразни интереса. Те оказват помощ в ограничението на бедността, работят за гарантирането на обществен надзор и обезпечават по този начин нужното финансиране на общините след Наполеоновите войни.
Трудните години след международните войни
Спестяването в Германия значително се свързва с сложните интервали, през които минава страната през първата половина на 20-ти век. Германците са окуражавани да купуват държавни облигации по време на Първата международна война. В следвоенните години обаче идва интервал на хиперинфлация и цената на тези спестявания се изпарява през 1923 година със срутва на валутата.
С идването си на власт през 1933 година Адолф Хитлер пропагандира като родолюбив дълг на популацията заделянето на пари за да се противодейства на " еврейския капитал ". Спестяванията още веднъж скачат осезаемо, като те са употребявани за финансиране на военните дейности по време на Втората международна война.
През 70-те години на предишния век на отделянето на средства стартира да се гледа по различен метод - не като на морално обвързване, само че като потребен табиет, което в бъдеще може да бъде употребен за покупката на мечтан парцел или за екзотична отмора.
Дори ниските лихви през последните години не съумяват да сложат завършек на този табиет на германците.
Откъде обаче води началото си тази фикс идея по спестяването?
Този табиет на германците не е нещо случайно и инцидентно. През последните 2 века банките и държавното управление непрекъснато припомнят на популацията, че заделянето на пари е застраховка за бъдещето. Именно те поставят основите на това, което към този момент е част от народопсихологията.
Посланията за повече спестявания са изключително дейни в годините сред двете международни войни, като хората са купуват държавни облигации, с цел да поддържат военните дейности на страната. А по-късно й за да подкрепят възобновяване й след войните.
Идеята за порядъчния жител
Тя се ражда в зората на Просвещението и е обвързвана с това, че виновният и честен човек би трябвало да икономисва пари, с цел да се грижи добре за себе си и фамилията си като принос за общото богатство на обществото. Тогава банкери стартират да посещават учебните заведения, където поучават децата да стартират да заделят средства от млади.
В резултат това води до взрив на броя на общинските спестовни банки при започване на 19-ти век. Държавата бързо прави оценка, че финансовите институции обслужват няколко разнообразни интереса. Те оказват помощ в ограничението на бедността, работят за гарантирането на обществен надзор и обезпечават по този начин нужното финансиране на общините след Наполеоновите войни.
Трудните години след международните войни
Спестяването в Германия значително се свързва с сложните интервали, през които минава страната през първата половина на 20-ти век. Германците са окуражавани да купуват държавни облигации по време на Първата международна война. В следвоенните години обаче идва интервал на хиперинфлация и цената на тези спестявания се изпарява през 1923 година със срутва на валутата.
С идването си на власт през 1933 година Адолф Хитлер пропагандира като родолюбив дълг на популацията заделянето на пари за да се противодейства на " еврейския капитал ". Спестяванията още веднъж скачат осезаемо, като те са употребявани за финансиране на военните дейности по време на Втората международна война.
През 70-те години на предишния век на отделянето на средства стартира да се гледа по различен метод - не като на морално обвързване, само че като потребен табиет, което в бъдеще може да бъде употребен за покупката на мечтан парцел или за екзотична отмора.
Дори ниските лихви през последните години не съумяват да сложат завършек на този табиет на германците.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ