От дълбока древност земите на шуменския край се намират на

От дълбока античност земите на шуменския край се намират на исторически кръстопът. Много племена и нации минават отсам и оставят своята материална и духовна просвета като трайна диря.

Голямата базилика - майка на българските църкви

Най-ранното поселение в Шуменско е от епохата на неолита (втората половина на VІ хиляди прочие Хр.) и се намира покрай днешното с. Ловец. По-късно, през халколита (V хиляди прочие Хр.), регионът е извънредно гъсто обитаем. Проучени са селищата при Голямата и Малката пещера в с. Мадара, селищните могили при Салманово, Ловец, Виница, Сушина, Иваново, Сини вир и Смядово. Материалите, открити в могилата Коджадермен край Шумен, имат присъщите белези на една от най-богатите археологически култури в югоизточна Европа от V хиляди прочие Хр., влезнала в българската и в международната историческа просвета с името „ Култура Коджадермен ”. От бронзовата ера (ІІІ хиляди прочие Хр. – ХІІ в. прочие Хр.) в Шуменско са проучени селищата и надгробните могили при Мировци, Мадара, Калугерица, Царев брод и други

 Учени от международна големина признават, че в Шумен и прилежащия му регион са съсредоточени остатъци от богата духовна и материална тракийска просвета. Проучените десетки селища и замъци, стотиците надгробни могили дават неповторими находки. На територията на шуменския район са регистрирани над 600 надгробни могили, издигнати през разнообразни исторически времена. Някои от тях доближават до 21 м височина и диаметър от 80 до 120 м. Проучени са над 60 могили, в това число и такива с гробнични уреди. В Шуменско се намират и най-значимите монументи, свързани с образуването на Дунавска България, основаването на българската националност, просвета и книжнина. Тук са първите столици Плиска и Преслав, паметният център Мадара, aулът на хан Омуртаг и Шуменската цитадела.

Мадара

 Предшественик на днешния град, Шуменската цитадела е естествено предпазена от три страни и оцелява във времето повече от 3200 години. Мястото е заселено още през XII в прочие Хр., през V – II в. прочие Хр. там има укрепено тракийско населено място, а по-късно замъци са издигали римляните и византийците. През Ранното средновековие укреплението още веднъж добива своите стратегически функционалности, до момента в който през XII – XIV в. се трансформира в един от най-важните градски центрове с функционалности, близки до тези на столица. Силно развити били занаятите и търговията, а откритите старобългарски надписи потвърждават, че градът е бил и значимо културно средище. Каменен надпис разказва визитата в града на цар Иван Шишман директно преди турското настъпление. Това е най-ранният домакински извор, в който е изписано днешното име на града.

 През 1388 година Шумен е превзет от Али паша и тук е настанен дребен турски гарнизон. По-късно, по време на Втория кръстоносен поход от 1444 година, след няколкодневна блокада, крепостта е завладяна от войските на полско-унгарския крал Владислав ІІІ Ягело. След несполучливия завършек на похода турците се връщат в града и последователно го трансформират във боен и стопански център, какъвто остава до Освобождението.

 След средновековието турците употребяват руините на града за строителството на няколкото бани и джамии, Безистена (1529), Часовниковата кула с чешма (1740) и против нея Томбул джамия (1774). През 17 – 18 век Шумен е трансфорат в мощно укрепен боен град, с огромен гарнизон в крепостта, в него се заселват доста турци, евреи, татари, арменци. Споменаван е с разнообразни имена като Шумена, Шумна, Шумулар, Сумунум, а през последните епохи на владичеството – Шумен. През XIX век Шумен е информационен възел с първостепенна значимост в Османската империя. През 1820 година Портър написа, че в Шумен има „ предградие, в което живеят християнските му поданици “

Непокорна българка е признакът на Хисаря

 В епохата на Възраждането градът е прочут с оживените си чаршии, с многочислените си занаятчийски и търговски дюкяни, с над двадесет филистерски сдружения и градско самоуправление. Продукция на шуменските занаятчии е предлагана по всички огромни панаири и борси в Турската империя и отвън нея. В Шумен артикули се внасят от Марсилия, Манчестър, Прага, Виена, Будапеща и така нататък

 След Освобождението градът резервира място измежду значимите административни, икономически, културни и военни центрове на България. Въвежда се фабрично произвеждане, през 1882 година тук е учредена първата в България пивоварна фабрика – „ Шуменско питие ”. И през днешния ден Шумен е измежду водачите на пазара на кехлибарената напитка. Развиват се кожухарската, мебелната и химическата индустрия. Градът е измежду основателите и новаторите на педагогическото обучение. През 1914 година е образуван първият в страната оперетен спектакъл.

 Приносът на града в Българското духовно възобновление е неоспорим. В Шумен са направени образователни стратегии по европейски пример и е извършено първото по българските земи „ учебно тестване ” (1846 г.), намерено е първото класно девическо учебно заведение (1856 г.), признат е Устав за селските учебни заведения и е въведено наложителното начално обучение за децата от Варненско-Преславската епархия.

 През 1813 година е проведено първото гражданско честване на празника на Св. Св. Кирил и Методий, на който е показано и първото в българските земи „ театро ”. През 1856 година е сложена комедията на Сава Доброплодни „ Михал ”, която историците на българския спектакъл към момента считат за негово начало. През 1856 година е намерено едно от първите читалища – „ Архангел Михаил ”. През 1850 година в Шумен е основан първият български оркестър за „ европейска ” музика, а малко по-късно и първият училищен хор и оркестър. Шуменци са създателите на първата истинска българска драма (Д. Войников „ Стоян челник ”) и на първата българска повест (В. Друмев „ Нещастна фамилия ”).

Дуросторум e най-забележителен от придунавските градове

 След Освобождението на България в началото градът запада заради загубата на пазари за занаятите, изселването на доста османлии и относително евтините и висококачествени западни промишлени артикули, конкуриращи локалните, само че последователно се съвзема, трансформирайки се в регионален и областен център. При експлоадирането на Балканската война през 1912 година 35 души от Шумен са доброволци в Македоно-одринското опълчение. Шумен взема присъединяване и в Първата международна война – на 17 септември 1915 година отсам тържествено е изпратен Седми пехотен Преславски полк,сражавал се на фронта в Южна Добруджа. През двайсетте години се вкарват и някои софтуерни новости – през 1921 година безжичната станция в Шумен стартира да приема радиотелеграми за печата от Москва, Лион и други телеграфни организации, а през 1927 година е осъществена първата проба на електрическо осветяване по цялата улична градска мрежа.

 От 1950 до 1966 година Шумен носи името Коларовград (на името народения тук министър-председател на България в шестдесет и петото и шестдесет и шестото държавно управление на страната – Васил Коларов), след което още веднъж е върнато остарялото. Развива се леката индустрия. Градът остава значим административен център – регионален и общински, какъвто е и до през днешния ден.