Работодатели с призив за спешна актуализация на бюджета
От Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) изпратиха отворено писмо с апел за незабавна нужда от актуализиране на бюджета на Република България за 2021 година.
Писмото е изпратено до ръководителя на Народното събрание и всички парламентарни групи на 46-то Народно заседание.
Ето цялостния текст на писмото:
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ПРЕДСЕДАТЕЛ НА 46-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ,
УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА ПРЕДСЕДАТЕЛИ НА ПАРЛАМЕНТАРНИ ГРУПИ В 46-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ,
Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) се обръща към Вас в качеството си на представителна на национално ниво работодателска организация, която съставлява над 10 000 предприятия, осигуряващи работа на над 500 000 души, над 90 браншови организации, представляващи три четвърти от икономическите действия в страната и мрежа от районни структури, покриващи повече от две трети от общините в страната.
Обръщаме се към Вас с апел за неотложно започване на работа по актуализирането на бюджета на Република България за 2021 година. Едва ли е належащо да се изяснява просторно за какво е нужна тази актуализация – въпросът от дълго време се дискутира на всички равнища на държавното ръководство и измежду обществените сътрудници. Всички знаят, че в случай че бюджетът на страната остане неактуализиран, това ще провали жизненоважни ограничения в ръководството на стопанската система, като подобен процес на нещата може да има пагубни последствия.
Ние чудесно разбираме сериозността на казуса с конструирането на функционираща изпълнителна власт в страната, който явно гълтам голяма сила и време. Нещо повече – ние откровено желаем политическите сили и народните представители да се оправят с този проблем, тъй като възникването на политическа неустойчивост въобще не е в полза на стопанската система на страната, нито на предприятията и бизнесмените, нито на наетите служащи и експерти. Достатъчно е да се огледа единствено към въпроса за трагичния растеж на цената на електрическата сила за индустрията, с цел да стане ясна острата нужда от овластена и настояща изпълнителна власт.
Това обаче е въпрос, който е напълно в ръцете на политическите сили и е надлежно и тяхна отговорност. АИКБ откровено желае триумф на народните представители и на политическите сили в тази процедура. Налага се обаче да се отдели време и за някои дейности, категорично изискващи глоба от страна на законодателната власт, след които актуализацията на бюджета е безспорно преди всичко.
Предложението за актуализиране на бюджета на Република България за 2021 година към този момент беше подкрепено от обществените сътрудници – национално представителните работодателски и синдикални организации на съвещание на Националния съвет за тристранно съдействие. АИКБ още един път акцентира своята обвързаност към поддръжката на нуждата от актуализация на бюджета.
От актуализацията на бюджета зависи и предстоящата поддръжка за бизнеса, който би трябвало да обезпечи от своя страна предстоящите доходи. Трябва да се подчертае дебело, че от продължаващата COVID-19 рецесия надалеч не страдат единствено браншовете, работата на които беше прекратявана на няколко пъти с административни заповеди. Кризата разрушава бизнеса освен на предприятията от туризма, хотелиерството и ресторантьорството. Покритието на отрицателното влияние на пандемичната рецесия е доста по-голямо и широкообхватно.
Тежко пострадаха редица браншове, изключително превоза. В проектите за актуализиране на бюджета даже са планувани известни средства за поддръжка на самолетните компании, проблемите на които до момента бяха подценявани като цяло. Но капризите на пандемичната рецесия, в комбиниране с немислимата цена на електрическата енергия за промишлени потребности към този момент заплашват браншове, за които до момента въобще не е ставало дума.
Много прегледен образец е казусът с шивашката индустрия с всичките й подотрасли. Българската шивашка индустрия е напълно експортно насочена, тя е извънредно подвластна от световната динамичност на търсенето и предлагането на готово облекло и други шивашки произведения. Не би трябвало да се заблуждаваме с известни, само че неактуални клишета, че става дума за предприятия, които работят „ на ишлеме “. Напротив - става дума за предприятия, които от години работят „ от схема “ – някои от тях създават сбирките на известни задгранични компании включително от Франция, Италия, Германия и други. Но сега възложителите, които се намират в края на веригата на доставките, упорстват тъкмо тази креативна и развойна работа да се прави гратис, с цел да се вържат ниски крайните цени в изискванията на рецесията.
До момента при сегашната обстановка шивашката индустрия в България оцелява само с помощта на държавната поддръжка. В случай на прекъсване на държавната поддръжка (мерките от вида на жаргонно наричаната мярка „ 60/40 “) измежду по-малките предприятия ще стартира вълна от прекратявания на работа и затваряне на индустриални мощности, заради невъзможността да се издържи на конюнктурата на пазара единствено със свои сили. По-големите предприятия ще устоят прекосили още най-много към два месеца, като от края на месец септември и при тях ще се надигне вълната на затварянията.
Обръщаме внимание навръх този бранш най-малко по две аргументи. На първо място – до момента никой не е разглеждал шивашката индустрия като сериозна жертва на пандемичната рецесия. Всъщност опасността е доста огромна, в това число и заради фактори, на които няма по какъв начин да оказваме въздействие.
На второ място - тъй като сега шивашката индустрия извършва ролята на нещо като „ финален окоп на заетостта “. Шивашките предприятия, доста от които са със забележителен брой заети за нашите мащаби (с по 800 и повече заети), към момента имат способността да наемат на работа най-нискообразованите и надлежно – нискоквалифицирани служащи в страната. В случай на колапс на шивашката индустрия е доста евентуално да станем очевидци на огромен скок на безработицата, тъкмо в навечерието на зимния сезон. Отделно този скок може да провокира „ резултат на доминото “ и измежду други браншове.
Трябва също по този начин да се подчертае, че тук въобще не става дума за софтуерно изостанали предприятия. Точно противоположното – става дума за предприятия, които през 2019 година и даже в самото начало на 2020 година са били на облага и които непрестанно са реинвестирали цялата си облага. Това са автоматизирани в забележителна степен предприятия, с избрана степен на роботизация, въоръжени с авангардни технологии.
Тук ние анализирахме обстановката единствено при шивашката промишленост, само че без огромни усложнения можем да приведем и други образци от други браншове, изключително при електроинтензивните промишлености, които получиха тежък „ токов удар “, и при строителния отрасъл, който разчита на актуализацията на бюджета, с цел да получи вземанията си от страната. Ефектът от рецесията става все по-всеобхватен и помощта за бизнеса е извънредно наложителна. А това не може да стане без актуализация на бюджета.
Отделен въпрос е, че от актуализацията на бюджета зависят и ограничения, свързани със обществени разноски, в които е фокусирано вниманието на цялото общество. Достатъчно е да споменем предстоящото от всички нарастване на пенсиите. Провалянето на тази мярка заради липса на актуализация на бюджета би имала доста тежки последствия. Последното не се нуждае от спомагателни уточнения – нужни са дейности. С не по-малка заостреност са потребностите на опазването на здравето при надигналата се поредна вълна на COVID-19.
По изложените нагоре аргументи АИКБ се обръща към народните представители и към политическите сили с апел да под напрежение сили и да осъществят актуализацията на бюджета. Тя е нужна за ограничения, които не могат да чакат развръзката на политическата драма дали настоящето Народно заседание ще успее да излъчи държавно управление.
Впрочем вероятно обновеният бюджет би имал даже по-добри индикатори от досегашния, като се вземе поради упованието бюджетният недостиг да намалее от 3,9 % от Брутният вътрешен продукт на 3,6 % от Брутният вътрешен продукт. Тези ограничения са предпочитани по отношение на въпроса ще се отива ли на трети следващи избори за тази година или не. Без значение на отговора на последния въпрос, тези ограничения би трябвало да бъдат осъществени. В противоположен случай вредите ще са големи и пострадали ще са цялата стопанска система и българското общество.
Като още веднъж показваме вярата си в здравия разсъдък на народните представители и на политическите сили у нас, Асоциацията на индустриалния капитал в България моли да бъде обновен бюджетът на Република България за 2021 година във типа, в който беше утвърден към този момент от Националния съвет за тристранно съдействие (НСТС) ".
Писмото е изпратено до ръководителя на Народното събрание и всички парламентарни групи на 46-то Народно заседание.
Ето цялостния текст на писмото:
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ПРЕДСЕДАТЕЛ НА 46-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ,
УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА ПРЕДСЕДАТЕЛИ НА ПАРЛАМЕНТАРНИ ГРУПИ В 46-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ,
Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) се обръща към Вас в качеството си на представителна на национално ниво работодателска организация, която съставлява над 10 000 предприятия, осигуряващи работа на над 500 000 души, над 90 браншови организации, представляващи три четвърти от икономическите действия в страната и мрежа от районни структури, покриващи повече от две трети от общините в страната.
Обръщаме се към Вас с апел за неотложно започване на работа по актуализирането на бюджета на Република България за 2021 година. Едва ли е належащо да се изяснява просторно за какво е нужна тази актуализация – въпросът от дълго време се дискутира на всички равнища на държавното ръководство и измежду обществените сътрудници. Всички знаят, че в случай че бюджетът на страната остане неактуализиран, това ще провали жизненоважни ограничения в ръководството на стопанската система, като подобен процес на нещата може да има пагубни последствия.
Ние чудесно разбираме сериозността на казуса с конструирането на функционираща изпълнителна власт в страната, който явно гълтам голяма сила и време. Нещо повече – ние откровено желаем политическите сили и народните представители да се оправят с този проблем, тъй като възникването на политическа неустойчивост въобще не е в полза на стопанската система на страната, нито на предприятията и бизнесмените, нито на наетите служащи и експерти. Достатъчно е да се огледа единствено към въпроса за трагичния растеж на цената на електрическата сила за индустрията, с цел да стане ясна острата нужда от овластена и настояща изпълнителна власт.
Това обаче е въпрос, който е напълно в ръцете на политическите сили и е надлежно и тяхна отговорност. АИКБ откровено желае триумф на народните представители и на политическите сили в тази процедура. Налага се обаче да се отдели време и за някои дейности, категорично изискващи глоба от страна на законодателната власт, след които актуализацията на бюджета е безспорно преди всичко.
Предложението за актуализиране на бюджета на Република България за 2021 година към този момент беше подкрепено от обществените сътрудници – национално представителните работодателски и синдикални организации на съвещание на Националния съвет за тристранно съдействие. АИКБ още един път акцентира своята обвързаност към поддръжката на нуждата от актуализация на бюджета.
От актуализацията на бюджета зависи и предстоящата поддръжка за бизнеса, който би трябвало да обезпечи от своя страна предстоящите доходи. Трябва да се подчертае дебело, че от продължаващата COVID-19 рецесия надалеч не страдат единствено браншовете, работата на които беше прекратявана на няколко пъти с административни заповеди. Кризата разрушава бизнеса освен на предприятията от туризма, хотелиерството и ресторантьорството. Покритието на отрицателното влияние на пандемичната рецесия е доста по-голямо и широкообхватно.
Тежко пострадаха редица браншове, изключително превоза. В проектите за актуализиране на бюджета даже са планувани известни средства за поддръжка на самолетните компании, проблемите на които до момента бяха подценявани като цяло. Но капризите на пандемичната рецесия, в комбиниране с немислимата цена на електрическата енергия за промишлени потребности към този момент заплашват браншове, за които до момента въобще не е ставало дума.
Много прегледен образец е казусът с шивашката индустрия с всичките й подотрасли. Българската шивашка индустрия е напълно експортно насочена, тя е извънредно подвластна от световната динамичност на търсенето и предлагането на готово облекло и други шивашки произведения. Не би трябвало да се заблуждаваме с известни, само че неактуални клишета, че става дума за предприятия, които работят „ на ишлеме “. Напротив - става дума за предприятия, които от години работят „ от схема “ – някои от тях създават сбирките на известни задгранични компании включително от Франция, Италия, Германия и други. Но сега възложителите, които се намират в края на веригата на доставките, упорстват тъкмо тази креативна и развойна работа да се прави гратис, с цел да се вържат ниски крайните цени в изискванията на рецесията.
До момента при сегашната обстановка шивашката индустрия в България оцелява само с помощта на държавната поддръжка. В случай на прекъсване на държавната поддръжка (мерките от вида на жаргонно наричаната мярка „ 60/40 “) измежду по-малките предприятия ще стартира вълна от прекратявания на работа и затваряне на индустриални мощности, заради невъзможността да се издържи на конюнктурата на пазара единствено със свои сили. По-големите предприятия ще устоят прекосили още най-много към два месеца, като от края на месец септември и при тях ще се надигне вълната на затварянията.
Обръщаме внимание навръх този бранш най-малко по две аргументи. На първо място – до момента никой не е разглеждал шивашката индустрия като сериозна жертва на пандемичната рецесия. Всъщност опасността е доста огромна, в това число и заради фактори, на които няма по какъв начин да оказваме въздействие.
На второ място - тъй като сега шивашката индустрия извършва ролята на нещо като „ финален окоп на заетостта “. Шивашките предприятия, доста от които са със забележителен брой заети за нашите мащаби (с по 800 и повече заети), към момента имат способността да наемат на работа най-нискообразованите и надлежно – нискоквалифицирани служащи в страната. В случай на колапс на шивашката индустрия е доста евентуално да станем очевидци на огромен скок на безработицата, тъкмо в навечерието на зимния сезон. Отделно този скок може да провокира „ резултат на доминото “ и измежду други браншове.
Трябва също по този начин да се подчертае, че тук въобще не става дума за софтуерно изостанали предприятия. Точно противоположното – става дума за предприятия, които през 2019 година и даже в самото начало на 2020 година са били на облага и които непрестанно са реинвестирали цялата си облага. Това са автоматизирани в забележителна степен предприятия, с избрана степен на роботизация, въоръжени с авангардни технологии.
Тук ние анализирахме обстановката единствено при шивашката промишленост, само че без огромни усложнения можем да приведем и други образци от други браншове, изключително при електроинтензивните промишлености, които получиха тежък „ токов удар “, и при строителния отрасъл, който разчита на актуализацията на бюджета, с цел да получи вземанията си от страната. Ефектът от рецесията става все по-всеобхватен и помощта за бизнеса е извънредно наложителна. А това не може да стане без актуализация на бюджета.
Отделен въпрос е, че от актуализацията на бюджета зависят и ограничения, свързани със обществени разноски, в които е фокусирано вниманието на цялото общество. Достатъчно е да споменем предстоящото от всички нарастване на пенсиите. Провалянето на тази мярка заради липса на актуализация на бюджета би имала доста тежки последствия. Последното не се нуждае от спомагателни уточнения – нужни са дейности. С не по-малка заостреност са потребностите на опазването на здравето при надигналата се поредна вълна на COVID-19.
По изложените нагоре аргументи АИКБ се обръща към народните представители и към политическите сили с апел да под напрежение сили и да осъществят актуализацията на бюджета. Тя е нужна за ограничения, които не могат да чакат развръзката на политическата драма дали настоящето Народно заседание ще успее да излъчи държавно управление.
Впрочем вероятно обновеният бюджет би имал даже по-добри индикатори от досегашния, като се вземе поради упованието бюджетният недостиг да намалее от 3,9 % от Брутният вътрешен продукт на 3,6 % от Брутният вътрешен продукт. Тези ограничения са предпочитани по отношение на въпроса ще се отива ли на трети следващи избори за тази година или не. Без значение на отговора на последния въпрос, тези ограничения би трябвало да бъдат осъществени. В противоположен случай вредите ще са големи и пострадали ще са цялата стопанска система и българското общество.
Като още веднъж показваме вярата си в здравия разсъдък на народните представители и на политическите сили у нас, Асоциацията на индустриалния капитал в България моли да бъде обновен бюджетът на Република България за 2021 година във типа, в който беше утвърден към този момент от Националния съвет за тристранно съдействие (НСТС) ".
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ