Глобалистите оказват натиск върху десницата: страхуват се от провал на изборите за Европейски парламент
От 6 до 9 юни 2024 година ще се проведат избори за Европейски парламент, които естаблишмънтът на Европейски Съюз към този момент разгласи за сцена на екзистенциална битка с Русия. Един от водещите мозъчни тръстове в Европа, Европейският съвет за външни връзки (ЕСВО), разгласява обзор на изборните трендове - и прикани всички " проевропейски " партии да се обединят против немската „ Алтернатива за Германия “. А също и против всички „ десни “ партии като цяло, защото, както акцентира ЕСВО, те работят за подсилване на съветското въздействие в Европа.
Най-голямо безпокойствие измежду европейските анализатори провокира Германия, като водещ стопански състезател в блока, от чиято политическа позиция значително ще зависи ориентацията на останалите огромни европейски страни.
По-малко от два месеца преди изборите за Европейски парламент центристките партии в Германия изпитват спад в изборната готовност. Желанието за гласоподаване е най-силно измежду гласоподавателите на „ АзГ “ и Зелените – надлежно 71% и 85% от техните поддръжници имат намерение да отидат до урните. За разлика от тях интензивността на обединението на Християндемократическия съюз (ХДС) и Християнсоциалния съюз (ХСС) и Социалдемократическата партия (ГСДП) наподобява относително слаба - надлежно 64% и 57%.
Либералните мозъчни тръстове сигнализират, че центристките партии в Европа нямат ясна тактика и опитът за конкуренция с „ АзГ “ се свежда до изричане на тезите на упоменатата „ АзГ “. Защото рисковете от неконтролирана миграция и заплахата от по-нататъшна десуверенизация на Европа с следващ стопански крах, са обективно близки на забележителна част от електората.
Скорошно изследване на публичното мнение на ЕСВО удостоверява особената сензитивност на въпроса за миграцията за германците и австрийците. ХДС/ХСС и ГСПД нямат какво особено да предложат по този въпрос и имат елементарен избор сред две несгоди - да изгубят позиции или да копират програмата на „ АзГ “, като по този метод легитимират дебата по въпросите за мигрантите, Украйна и васалитета пред Съединени американски щати.
Наследникът на Ангела Меркел и дълготраен противник за водачеството на партията, Фридрих Мерц, към този момент движеше ХДС надясно, подражавайки на тезите на „ АзГ “ по отношение на миграцията. През есента на 2022 година той даже посегна на „ свещеното “, като упрекна стотици хиляди украинци, избягали в Германия, в „ туризъм за непозната сметка “.
Ръководителят на ръководещата коалиция в Германия Олаф Шолц се придържа към най-противоречива позиция. Миналия октомври той даде изявление, в което сподели, че има потребност от „ депортиране по-бързо и по-често “. В резултат на това Шолц беше упрекнат, че е просто популист, който се пробва да играе на полето на „ АзГ “: 53% от германците твърдо имат вяра, че това, което Шолц в действителност желае, е да отвори страната за мигранти и бежанци.
Какво да вършим с въпроса за миграцията - европейските анализатори дават отговор уклончиво, като предлагат „ да се въздържат от потреблението на стилистични похвати на популистите “, а „ да предложат миграционна политика в сходство с главните полезности на немския парламентарен ред “. Каквото и да значи това.
Същият проблем съществува и при различен дирек на демократичния дневен ред, климата и зелената сила. Кампанията за начинания на Европейски Съюз в региона на климата рискува да отблъсне гласоподавателите, които дават приоритет на загрижеността за разноските за живот и които вярно имат вяра (въз основа на месечните сметки за комунални услуги), че политиките за околната среда могат да доведат до по-високи разноски, нещо, което умните специалисти не могат да посъветват и в този случай, тъй като отхвърлят това, което може да се назова турбо стратегия, „ би могло да отчужди гласоподавателите, които дават приоритет на дейностите в региона на климата и да легитимират скептиците, омаловажавайки сериозността на климатичната рецесия и подкопавайки ефикасните старания за справяне с нея “.
Следователно цялата вяра е във времето. Наводнения удариха Германия преди изборите за Бундестаг през септември 2021 година, добавяйки точки към политиците, настояващи за дневния ред за климата. Според прогнозите лятото тази година ще бъде горещо, което още веднъж ще помогне на Зелените и други центристки партии, считат европейски анализатори.
Но времето може да е неподходящо, тъй че ЕСВО предлага да се съсредоточат върху „ връзките “ на „ АзГ “ във връзка с Русия. Например фактът, че Русия предложения депутати от „ АзГ “ да следят президентските избори в Руската федерация.
Проевропейските партии, предлагат анализаторите, би трябвало да „ показват обединен фронт, обяснявайки на обществеността следствията от близостта на висши политици от „ АзГ “ до Русия и евентуалните последствия от съветската интервенция на европейско равнище, изключително във връзка с сигурността на Европейски Съюз и неговите съдружници като Украйна. " Вярно е, че в тази ситуация предизборният смисъл на събитието се свежда не до отчаяние на последователите на „ АзГ “, а до активизиране на личния им електорат с фактора „ съветската опасност “.
Русофобията, като политически фактор в Германия (а затова и в Европа като цяло), съгласно предложенията на европейските анализатори, ще бъде много повсеместен феномен, защото изборната задача не се лимитира до съответна победа над „ АзГ “. След гласуването в Европейския парламент предстоят доста сложни за властта избори в три източногермански провинции, където центристите са под още по-голям напън, а по-късно и идващите федерални избори в Германия през есента на 2025 година
Очевидно е, че в тази ситуация русофобията е единствено инструмент, който европейските елити интензивно ще употребяват. Започвайки предизборната си акция за втори мандат, ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен посвети предизборните си старания на директна борба с съветския президент Владимир Путин и неговите „ европейски другари “. Под тях Фон дер Лайен има поради „ Алтернатива за Германия “, „ Национален общ брой “ във Франция, „ Конфедерация “ в Полша и всевъзможни други политически сили, които не са насочени към Брюксел.
В на практика смисъл това значи усилване на процеси като „ поддръжка за Украйна “, което лежи напълно в семантичния дискурс на русофобията като мотор на европейската политика и е в сходство с други тези от предизборните акции.
При тази итерация на изборния цикъл към този момент има съображение да се счита, че Европейският парламент значително ще „ кривне на дясно “: в случай че формалният, либерално-зелен Брюксел бъде заставен да мисли по какъв начин да се опълчи на „ АзГ “ и други десни съперници, тогава въздействието на последните става заплашително. Въпреки това не би трябвало да се чакат огромни промени от европейската политика след резултатите от изборите тази и идната година: ниската индивидуалност на Европейски Съюз води до обстоятелството, че последната дума по стратегическите въпроси към момента остава за Вашингтон.
Превод : В. Сергеев
Източник: Русстрат
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед41771Проф. Нако Стефанов за трагичната орис на България в новите геополитически реалностиАлтернативен Поглед26766Проф. Нако Стефанов: " Преход към многополярност и образуване на нов международен ред " Алтернативен Поглед61314„ ЛЕВИЦАТА! “ показа водачите си на листи за двата типа избори на 9 юниАлтернативен Поглед31973Проф. Боян Дуранкев: Очакванията за огромна политическа смяна надали ще се сбъднатАлтернативен Поглед34271Проф. Боян Дуранкев: Желаят ли българите да влезнат в еврозоната или ще бъдат натикани в тази еврокошара!?Алтернативен Поглед132662Проф. Николай Витанов: Харков ще бъде обграден от съветската войска и ще бъде високомерен за 100 дниАлтернативен Поглед91849Ген. Димитър Шивиков: В обединението на искащите на Макрон ще бъдат натикани страните от соцлагера
 {
.youtube {
height:250px;
}
}
</style>
<div style=)
Източник: pogled.info
Най-голямо безпокойствие измежду европейските анализатори провокира Германия, като водещ стопански състезател в блока, от чиято политическа позиция значително ще зависи ориентацията на останалите огромни европейски страни.
По-малко от два месеца преди изборите за Европейски парламент центристките партии в Германия изпитват спад в изборната готовност. Желанието за гласоподаване е най-силно измежду гласоподавателите на „ АзГ “ и Зелените – надлежно 71% и 85% от техните поддръжници имат намерение да отидат до урните. За разлика от тях интензивността на обединението на Християндемократическия съюз (ХДС) и Християнсоциалния съюз (ХСС) и Социалдемократическата партия (ГСДП) наподобява относително слаба - надлежно 64% и 57%.
Либералните мозъчни тръстове сигнализират, че центристките партии в Европа нямат ясна тактика и опитът за конкуренция с „ АзГ “ се свежда до изричане на тезите на упоменатата „ АзГ “. Защото рисковете от неконтролирана миграция и заплахата от по-нататъшна десуверенизация на Европа с следващ стопански крах, са обективно близки на забележителна част от електората.
Скорошно изследване на публичното мнение на ЕСВО удостоверява особената сензитивност на въпроса за миграцията за германците и австрийците. ХДС/ХСС и ГСПД нямат какво особено да предложат по този въпрос и имат елементарен избор сред две несгоди - да изгубят позиции или да копират програмата на „ АзГ “, като по този метод легитимират дебата по въпросите за мигрантите, Украйна и васалитета пред Съединени американски щати.
Наследникът на Ангела Меркел и дълготраен противник за водачеството на партията, Фридрих Мерц, към този момент движеше ХДС надясно, подражавайки на тезите на „ АзГ “ по отношение на миграцията. През есента на 2022 година той даже посегна на „ свещеното “, като упрекна стотици хиляди украинци, избягали в Германия, в „ туризъм за непозната сметка “.
Ръководителят на ръководещата коалиция в Германия Олаф Шолц се придържа към най-противоречива позиция. Миналия октомври той даде изявление, в което сподели, че има потребност от „ депортиране по-бързо и по-често “. В резултат на това Шолц беше упрекнат, че е просто популист, който се пробва да играе на полето на „ АзГ “: 53% от германците твърдо имат вяра, че това, което Шолц в действителност желае, е да отвори страната за мигранти и бежанци.
Какво да вършим с въпроса за миграцията - европейските анализатори дават отговор уклончиво, като предлагат „ да се въздържат от потреблението на стилистични похвати на популистите “, а „ да предложат миграционна политика в сходство с главните полезности на немския парламентарен ред “. Каквото и да значи това.
Същият проблем съществува и при различен дирек на демократичния дневен ред, климата и зелената сила. Кампанията за начинания на Европейски Съюз в региона на климата рискува да отблъсне гласоподавателите, които дават приоритет на загрижеността за разноските за живот и които вярно имат вяра (въз основа на месечните сметки за комунални услуги), че политиките за околната среда могат да доведат до по-високи разноски, нещо, което умните специалисти не могат да посъветват и в този случай, тъй като отхвърлят това, което може да се назова турбо стратегия, „ би могло да отчужди гласоподавателите, които дават приоритет на дейностите в региона на климата и да легитимират скептиците, омаловажавайки сериозността на климатичната рецесия и подкопавайки ефикасните старания за справяне с нея “.
Следователно цялата вяра е във времето. Наводнения удариха Германия преди изборите за Бундестаг през септември 2021 година, добавяйки точки към политиците, настояващи за дневния ред за климата. Според прогнозите лятото тази година ще бъде горещо, което още веднъж ще помогне на Зелените и други центристки партии, считат европейски анализатори.
Но времето може да е неподходящо, тъй че ЕСВО предлага да се съсредоточат върху „ връзките “ на „ АзГ “ във връзка с Русия. Например фактът, че Русия предложения депутати от „ АзГ “ да следят президентските избори в Руската федерация.
Проевропейските партии, предлагат анализаторите, би трябвало да „ показват обединен фронт, обяснявайки на обществеността следствията от близостта на висши политици от „ АзГ “ до Русия и евентуалните последствия от съветската интервенция на европейско равнище, изключително във връзка с сигурността на Европейски Съюз и неговите съдружници като Украйна. " Вярно е, че в тази ситуация предизборният смисъл на събитието се свежда не до отчаяние на последователите на „ АзГ “, а до активизиране на личния им електорат с фактора „ съветската опасност “.
Русофобията, като политически фактор в Германия (а затова и в Европа като цяло), съгласно предложенията на европейските анализатори, ще бъде много повсеместен феномен, защото изборната задача не се лимитира до съответна победа над „ АзГ “. След гласуването в Европейския парламент предстоят доста сложни за властта избори в три източногермански провинции, където центристите са под още по-голям напън, а по-късно и идващите федерални избори в Германия през есента на 2025 година
Очевидно е, че в тази ситуация русофобията е единствено инструмент, който европейските елити интензивно ще употребяват. Започвайки предизборната си акция за втори мандат, ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен посвети предизборните си старания на директна борба с съветския президент Владимир Путин и неговите „ европейски другари “. Под тях Фон дер Лайен има поради „ Алтернатива за Германия “, „ Национален общ брой “ във Франция, „ Конфедерация “ в Полша и всевъзможни други политически сили, които не са насочени към Брюксел.
В на практика смисъл това значи усилване на процеси като „ поддръжка за Украйна “, което лежи напълно в семантичния дискурс на русофобията като мотор на европейската политика и е в сходство с други тези от предизборните акции.
При тази итерация на изборния цикъл към този момент има съображение да се счита, че Европейският парламент значително ще „ кривне на дясно “: в случай че формалният, либерално-зелен Брюксел бъде заставен да мисли по какъв начин да се опълчи на „ АзГ “ и други десни съперници, тогава въздействието на последните става заплашително. Въпреки това не би трябвало да се чакат огромни промени от европейската политика след резултатите от изборите тази и идната година: ниската индивидуалност на Европейски Съюз води до обстоятелството, че последната дума по стратегическите въпроси към момента остава за Вашингтон.
Превод : В. Сергеев
Източник: Русстрат
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед41771Проф. Нако Стефанов за трагичната орис на България в новите геополитически реалностиАлтернативен Поглед26766Проф. Нако Стефанов: " Преход към многополярност и образуване на нов международен ред " Алтернативен Поглед61314„ ЛЕВИЦАТА! “ показа водачите си на листи за двата типа избори на 9 юниАлтернативен Поглед31973Проф. Боян Дуранкев: Очакванията за огромна политическа смяна надали ще се сбъднатАлтернативен Поглед34271Проф. Боян Дуранкев: Желаят ли българите да влезнат в еврозоната или ще бъдат натикани в тази еврокошара!?Алтернативен Поглед132662Проф. Николай Витанов: Харков ще бъде обграден от съветската войска и ще бъде високомерен за 100 дниАлтернативен Поглед91849Ген. Димитър Шивиков: В обединението на искащите на Макрон ще бъдат натикани страните от соцлагера
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ