Едномесечната забрана за улов на бяла мида не е достатъчна, смятат учени
От 22 май със заповед на министъра на земеделието, храните и горите Десислава Танева бе неразрешен уловът на бяла пясъчна мида. Заповедта обаче беше лимитирана до един месец, което съгласно учени и природозащитници не е задоволително, с цел да се реализиран задачите на заповедта - да се опазят и обезпечат изискванията за размножаването на белите пясъчни миди, - тъй като тези типове се развъждат до октомври.
Eдномесечната възбрана на улов на типовете бяла мида Donax trunculus и Chamelea gallina по каквито и да било способи на лов на риба беше с краен период 23 юни. Според научните институти на Българската академия на науките (БАН), обаче, едномесечният интервал не е задоволителен.
Експертите от Института по океанология и Института по биоразнообразие и екосистемни проучвания към Българска академия на науките дадоха за " Дневник " своите мнения, представяни през последните две години по тематиката пред отрасловото Министерство на земеделието, храните и горите (МЗХГ). Учените прецизираха, че неведнъж са заявявали предложенията си за запазване на бялата мида в работни групи и експертни заседания през годините. В своите мнения учените от академията на науките предлагат ограничение на ловенето в интервала от февруари до октомври, който обгръща размножителна интензивност и на двата съществени типа " бяла мида ".
Миналата година, специалистите на ИБЕИ са алармирали още веднъж, че " поради интензивния и на процедура безотговорен улов през последните две години ", запасите от бяла мида още тогава са били доста намалели. Според учените, в случай че интервалът на възбрана за улов е " до два месеца ", това отразява по-скоро настроенията в риболовния отрасъл, а не нуждата от " съответни и навременни научно обосновани административни ограничения за запазване на запасите ".
В мненията си учените акцентират, че съобщества на бели миди извършват основни екосистемни услуги, свързани със самопречистването на крайбрежните морски зони, които по българското крайбрежие не престават да са подложени на значително органично замърсяване. " Драгирането или използването на други деструктивни способи на улов ще докара до закъснение на процесите на самопречистване и утежняване на екологичните и даже на санитарните индикатори на водите в крайбрежната зона на Черноморието, " акцентират в общо мнение учените от двата института. Тези риболовни способи имат отрицателно влияние и върху популациите на риби, ракообразни, морски треви и други групи организми, които имат значение както като хранителен запас, по този начин и като природозащитни фактори за Черно море.
Според Димитър Попов, който управлява морската изследователска стратегия на съдружие " Зелени Балкани ", казусът е най-много в улова на бяла мида посредством дънно драгиране. " Този тип миди населяват пясъчни дъна и улова им посредством драгиране унищожава салдото на цялата екосистема и способства за понижаване на рибните запаси в морето, " разяснява Попов.
Десислава Танева замести в Министерството на земеделието, храните и горите Румен Порожанов на 15 май и заповедта за възбрана на улова на бяла мида беше една от първите нейни действия като министър. Оставката на Порожанов беше поискана на 14 май от премиера Бойко Борисов поради почналото следствие за злоупотреби с европейски средства в Държавен фонд " Земеделие ", когато институцията е била ръководена от него. Танева беше отраслов министър и в предходното държавно управление на Бойко Борисов, в интервала 2014-2017 година
Драгиране
Туристите по българските крайбрежия постоянно следят дребни плавателни съдове, които са ситуирани наоколо до брега. Най-често подозрението е, че при такова разположение на лодки те ловят миди посредством тралене (или " драгиране " ) - добиване на бяла мида с " изстъргването " ѝ от дъното. По силата на член 35 на Закона за риболовство и аквакултура този способ за лов на риба е неразрешен в България и отвън едномесечната заповед, която към този момент изтече.
През лятото сигналите за тралене са чести, като контролът се реализира от Изпълнителната организация по риболовство и аквакултура (ИАРА) към МЗХГ, която сформира административни актове на нарушителите. Когато обаче туристи алармират, контролните органи рядко откриват нарушавания и глобяват рибарите (например, нито едно установено нарушаване за бяла мида от 25 инспекции - виж тук). За да бъде потвърдено нарушаването, е належащо рибарите да бъдат хванати в деяние дружно със неразрешения апарат – драга, който те елементарно могат да изтеглят от водата и скрият при наближаваща инспекция.
Бялата мида
Под понятието " бяла пясъчна мида " по българското черноморско крайбрежие се имат поради няколко типа двучерупчести: Mya arenaria, Chamelea galina, Donax trunculus, Anadara inaequivalvis. Една от главните екологични функционалности на " бялата мида " е осъществяването на тъй наречените " естествена биотурбация ".
С наличието си белите миди усилват порьозността на утайката на морското дъно и улесняват преноса на разперен О2 в повърхностните10-15 см от морската вода, коментират учените от Института по океанология и Института по биоразнообразие и екосистемни проучвания. С това белите миди подкрепят кислородния баланс, който обезпечава и забележителното биоразнообразие на дънните хабитати. Под тази граница, даже и в крайбрежната плитка зона, съществува добре развъртян безкислороден пласт, където в изискванията на анаеробно разграждане на органичната материя се продуцира сероводород по механизма, прочут за дълбоководната зона на Черно море. На процедура, акцентират учените, само съществуването на този стеснен аеробен пласт в повърхностните пластове на дъното защищава от издигането на разтворения сероводород до повърхността и навлизането му в надстоящия воден дирек. Тоест, в случай че няма бяла мида, на процедура ще имаме приключване на сероводород от седиментните във водата по крайбиежието.
Белите миди извършват основни екосистемни услуги, свързани със самопречиствателните качества на крайбрежните морски зони, които по българското крайбрежие не престават да са подложени на забележителен антропогенен стрес. Затова и опазването на бялата мида с изключение на като намаляващ хранителен запас е значимо и за салдото на живота в Черно море.
Основното местообитание на типовете бяла мида Donax trunculus и Chamelea gallina са сублиторалните пясъци (т.е. пясъчни дъна на дълбочини между1-2 метра и 15-20 метра). В по-голямата си част те са включени в морски предпазени зони от мрежата " Натура 2000 ", оповестени за запазване на местообитанията по Директива 92/43/ЕИО за запазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна. Основните цели на запазване в предпазените зони включват опазване на естественото положение на естествените местообитания, в това число и на естествения за тези хабитати видов състав, присъщи типове и условия на средата, както и запазване и поддържане на биологичното многообразие.
В общоприетите формуляри на зоните от екологичната мрежа Натура 2000, към ограниченията за запазване във връзка с местообитанието на бяла мида категорично е написано, че би трябвало да се забрани дънното тралиране, драгиране и потребление н хидравлични драги, а промишленият улов нa пясъчните миди Donacilla cornea, Donax trunculus и Chamelea gallina да бъде неразрешен. Разрешените количества за любителски лов на риба са лимитирани до 1 kg за Donacilla cornea и Donax trunculus и до 2 kg за Chamelea gallina. Засега тези формуляри са единствено оферти от научните институции, тъй като към момента няма признати ограничения и режими от Министерството на околната среда и водите. Към момента единствено за зоната от Натура 2000 Равда-Поморие има формален режим, забраняващ драгиране за бяла мида..
Всичко, което би трябвало да знаете за: НАТУРА 2000 в България (122)
Eдномесечната възбрана на улов на типовете бяла мида Donax trunculus и Chamelea gallina по каквито и да било способи на лов на риба беше с краен период 23 юни. Според научните институти на Българската академия на науките (БАН), обаче, едномесечният интервал не е задоволителен.
Експертите от Института по океанология и Института по биоразнообразие и екосистемни проучвания към Българска академия на науките дадоха за " Дневник " своите мнения, представяни през последните две години по тематиката пред отрасловото Министерство на земеделието, храните и горите (МЗХГ). Учените прецизираха, че неведнъж са заявявали предложенията си за запазване на бялата мида в работни групи и експертни заседания през годините. В своите мнения учените от академията на науките предлагат ограничение на ловенето в интервала от февруари до октомври, който обгръща размножителна интензивност и на двата съществени типа " бяла мида ".
Миналата година, специалистите на ИБЕИ са алармирали още веднъж, че " поради интензивния и на процедура безотговорен улов през последните две години ", запасите от бяла мида още тогава са били доста намалели. Според учените, в случай че интервалът на възбрана за улов е " до два месеца ", това отразява по-скоро настроенията в риболовния отрасъл, а не нуждата от " съответни и навременни научно обосновани административни ограничения за запазване на запасите ".
В мненията си учените акцентират, че съобщества на бели миди извършват основни екосистемни услуги, свързани със самопречистването на крайбрежните морски зони, които по българското крайбрежие не престават да са подложени на значително органично замърсяване. " Драгирането или използването на други деструктивни способи на улов ще докара до закъснение на процесите на самопречистване и утежняване на екологичните и даже на санитарните индикатори на водите в крайбрежната зона на Черноморието, " акцентират в общо мнение учените от двата института. Тези риболовни способи имат отрицателно влияние и върху популациите на риби, ракообразни, морски треви и други групи организми, които имат значение както като хранителен запас, по този начин и като природозащитни фактори за Черно море.
Според Димитър Попов, който управлява морската изследователска стратегия на съдружие " Зелени Балкани ", казусът е най-много в улова на бяла мида посредством дънно драгиране. " Този тип миди населяват пясъчни дъна и улова им посредством драгиране унищожава салдото на цялата екосистема и способства за понижаване на рибните запаси в морето, " разяснява Попов.
Десислава Танева замести в Министерството на земеделието, храните и горите Румен Порожанов на 15 май и заповедта за възбрана на улова на бяла мида беше една от първите нейни действия като министър. Оставката на Порожанов беше поискана на 14 май от премиера Бойко Борисов поради почналото следствие за злоупотреби с европейски средства в Държавен фонд " Земеделие ", когато институцията е била ръководена от него. Танева беше отраслов министър и в предходното държавно управление на Бойко Борисов, в интервала 2014-2017 година
Драгиране
Туристите по българските крайбрежия постоянно следят дребни плавателни съдове, които са ситуирани наоколо до брега. Най-често подозрението е, че при такова разположение на лодки те ловят миди посредством тралене (или " драгиране " ) - добиване на бяла мида с " изстъргването " ѝ от дъното. По силата на член 35 на Закона за риболовство и аквакултура този способ за лов на риба е неразрешен в България и отвън едномесечната заповед, която към този момент изтече.
През лятото сигналите за тралене са чести, като контролът се реализира от Изпълнителната организация по риболовство и аквакултура (ИАРА) към МЗХГ, която сформира административни актове на нарушителите. Когато обаче туристи алармират, контролните органи рядко откриват нарушавания и глобяват рибарите (например, нито едно установено нарушаване за бяла мида от 25 инспекции - виж тук). За да бъде потвърдено нарушаването, е належащо рибарите да бъдат хванати в деяние дружно със неразрешения апарат – драга, който те елементарно могат да изтеглят от водата и скрият при наближаваща инспекция.
Бялата мида
Под понятието " бяла пясъчна мида " по българското черноморско крайбрежие се имат поради няколко типа двучерупчести: Mya arenaria, Chamelea galina, Donax trunculus, Anadara inaequivalvis. Една от главните екологични функционалности на " бялата мида " е осъществяването на тъй наречените " естествена биотурбация ".
С наличието си белите миди усилват порьозността на утайката на морското дъно и улесняват преноса на разперен О2 в повърхностните10-15 см от морската вода, коментират учените от Института по океанология и Института по биоразнообразие и екосистемни проучвания. С това белите миди подкрепят кислородния баланс, който обезпечава и забележителното биоразнообразие на дънните хабитати. Под тази граница, даже и в крайбрежната плитка зона, съществува добре развъртян безкислороден пласт, където в изискванията на анаеробно разграждане на органичната материя се продуцира сероводород по механизма, прочут за дълбоководната зона на Черно море. На процедура, акцентират учените, само съществуването на този стеснен аеробен пласт в повърхностните пластове на дъното защищава от издигането на разтворения сероводород до повърхността и навлизането му в надстоящия воден дирек. Тоест, в случай че няма бяла мида, на процедура ще имаме приключване на сероводород от седиментните във водата по крайбиежието.
Белите миди извършват основни екосистемни услуги, свързани със самопречиствателните качества на крайбрежните морски зони, които по българското крайбрежие не престават да са подложени на забележителен антропогенен стрес. Затова и опазването на бялата мида с изключение на като намаляващ хранителен запас е значимо и за салдото на живота в Черно море.
Основното местообитание на типовете бяла мида Donax trunculus и Chamelea gallina са сублиторалните пясъци (т.е. пясъчни дъна на дълбочини между1-2 метра и 15-20 метра). В по-голямата си част те са включени в морски предпазени зони от мрежата " Натура 2000 ", оповестени за запазване на местообитанията по Директива 92/43/ЕИО за запазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна. Основните цели на запазване в предпазените зони включват опазване на естественото положение на естествените местообитания, в това число и на естествения за тези хабитати видов състав, присъщи типове и условия на средата, както и запазване и поддържане на биологичното многообразие.
В общоприетите формуляри на зоните от екологичната мрежа Натура 2000, към ограниченията за запазване във връзка с местообитанието на бяла мида категорично е написано, че би трябвало да се забрани дънното тралиране, драгиране и потребление н хидравлични драги, а промишленият улов нa пясъчните миди Donacilla cornea, Donax trunculus и Chamelea gallina да бъде неразрешен. Разрешените количества за любителски лов на риба са лимитирани до 1 kg за Donacilla cornea и Donax trunculus и до 2 kg за Chamelea gallina. Засега тези формуляри са единствено оферти от научните институции, тъй като към момента няма признати ограничения и режими от Министерството на околната среда и водите. Към момента единствено за зоната от Натура 2000 Равда-Поморие има формален режим, забраняващ драгиране за бяла мида..
Всичко, което би трябвало да знаете за: НАТУРА 2000 в България (122)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ