Защо Индонезия би предпочела да не се присъедини към БРИКС
От 2011 година насам Индонезия е считана за евентуално допълнение към БРИКС - група от нововъзникващи сили, включваща Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка.
По време на неотдавнашната среща на върха на БРИКС през август 2023 година Китай се застъпи за нови членове, а Индонезия беше изтъкнат претендент за държавните управления на всичките пет държави-членки.
Значението на Индонезия за БРИКС е явно: тя се гордее с четвъртото по величина население в света, с бързо разрастваща се стопанска система, която съгласно прогнозите до 2045 година ще се подреди измежду петте най-големи в света, и има доста въздействие в Югоизточна Азия – район, който е от решаващо значение в съперничеството сред Съединени американски щати и Китай.
Неочаквано обаче Индонезия реши да не подаде писмо, отразяващо интереса на страната, за разлика от шест други страни, определени всред 23 претенденти.
Президентът Джоко “Джокоуи ” Уидодо съобщи, че държавното управление се нуждае от повече време, с цел да реши изгодите и минусите на участието в БРИКС, изключително в икономическата сфера, и желае да се съветва с сътрудниците си от АСЕАН.
Тази публична позиция крие по-дълбоки претекстове. Външната политика на Индонезия исторически подчертава върху неприсъединяването. Засилените китайски старания за разширение на БРИКС провокират безпокойствие в Джакарта, като навяват мемоари за образуването на блокове от времето на Студената война против превъзходството на Съединени американски щати.
Присъединяването към БРИКС може да бъде изтълкувано на Запад като прекосяване към китайската сфера, което може да подкопае дългогодишната теория на Индонезия за “ “.
Алиансът, изключително след разширението му, от ден на ден се преглежда на Запад като геополитически инструмент на Китай и Русия. Ето за какво Индонезия би трябвало деликатно да балансира позицията си.
Освен това присъединението към БРИКС би довело до високи дипломатически разноски заради разнообразието на форума. То би могло да влезе в несъгласие и със устрема на Индонезия да бъде “, поради другия ѝ метод към интернационалните връзки спрямо другите членове на БРИКС.
В икономическо отношение Индонезия към този момент има обилни връзки с Китай, който е нейният максимален търговски сътрудник и главен вложител. Възприеманите изгоди от участието в БРИКС, в това число Новата банка за развиване, не надвиват над икономическите й връзки с Китай или над доверието, което основни фигури в индонезийския кабинет гласоподават на доминираните от Запада финансови институции.
В последна сметка решението на Индонезия да не се причисли към БРИКС подхожда на прагматичната ѝ външна политика, която е крайъгълен камък на доктрината ѝ “свободна и дейна ”. Като се има поради актуалният неустойчив интернационален политически климат, малко евентуално е Индонезия да се отклони от тази изпитана тактика.
